О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 27.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. д. №
227 по описа на СГС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.Д.П.Ф. и Й.М.У., чрез
пълномощника им адвокат К.К., подадена срещу определение № 1591 от 04.12.2019
г. на съдия по вписванията С.М.при
районен съд гр. София, с което е постановен отказ да се впише заявеното с молба с вх. № 81064/04.12.2019 г.
вписване на договор за продажба на
наследство.
Жалбоподателите твърдят, че обжалвания отказ е неправилен
и молят същият да бъде отменен като такъв. В тази връзка на първо място
изтъкват, че са представили пред съдията по вписванията декларация по реда на чл.
264, ал. 1, изр. 1 ДОПК, която е към годината на извършване на договора за
продажба на наследство, поради което не е налице основание да се постанови
отказ на това основание. Освен това посочват, че от самата молба за вписване и
нарочната декларация към нея е видно, че в наследството, предмет на
прехвърлителната сделка, има недвижими имоти, като в тази връзка са представени
и данъчни оценки на същите, и скици. Съответно е налице интерес да се допусне
вписването на договора за продажба на наследство, противно на приетото от
съдията по вписванията. На следващо място жалбоподателите твърдят, че
неправилно съдията по вписванията е направил проверка на материалноправните
предпоставки на акта като е изследвал
дали прехвърлителят по договора има качеството на наследник или не.
При съвкупната преценка
на представените доказателства, настоящата съдебна инстанция намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице,
което има правен интерес, поради което съдът я приема за редовна и допустима и
следва да я разгледа по същество.
Производството пред Служба по вписванията към Агенция по
вписванията е образувано въз основа на подадено заявление с вх. №
81064/04.12.2019 г. г., с което жалбоподателите са направили искане да бъде
вписан договор за продажба на наследство от 14.05.2012 г., сключен с нотариална
заверка на подписа на продавача С.Д.П.Ф., заверен на 14.05.2012 г. от М.Л.У.,
нотариус с рег. 343193 щат Вирджиния, САЩ, с апостилна заверка с рег. №
2817046-1/18.05.2012 г. на секретаря на щат Вирджиния, САЩ и с нотариална
заверка на подписа на купувача Й.М.У., заверен на 26.04.2012 г. от М.Т.Х.,
нотариус с рег. 1875927 в щат Калифорния, САЩ, с апостилна заверка с рег. 0
72969/27.04.2012 г. на секретаря на Щат Калифорния, САЩ.
Към молбата са приложени договор за покупко-продажба на
наследство с нотариално заверени подписи от нотариус в щата Вирджиния и
Калифорния с апостили- един оригинал и един препис, данъчни оценки на недвижими
имоти, предмет на договора, декларация с описание на недвижимите имоти, скици,
декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК към 2012 г., пълномощни за адвоката, подал
заявлението, смъртен акт с апостил, удостоверение за раждане, писмена клетвена
декларация с апостил и квитанция за платена държавна такса.
При така представените писмени доказателства съдията по
вписванията е приел, че представената декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК не е
за текущата година, в която е поискано вписването на договора, а за 2012 г.,
когато е сключен същият, поради е налице основание да се постанови отказ. Освен
това е приел и че не са представени доказателства(удостоверение за наследници),
от които да се установи, че продавачът по договора има качеството на наследник
съобразно правилото на чл. 212, ал. 1 от ЗЗД, като е изложил и мотиви, че
вписването не се отразява на действителността на договора, а има само оповестителна
функция и е извел извод, че процесния договор не подлежи на вписване.
При така
установеното, настоящият съд намира от правната страна следното:
Отказът на съдията по вписванията да впише акт, според
приетото в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК може да бъде
мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл.
32а ПВ) съобразно неговото съдържание като проверката е в две насоки - идентификация на страните (чл. 6, ал. 1 б.
"А" ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. "В" ПВ) или
поради това, че не е спазена предвидената в закона форма, както и поради липса
на местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7
ПВ), за наличието на която се следи служебно. Може да бъде отказано вписване
най-сетне и ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от
кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, когато се изисква такава и ако не
са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно
- прехвърляне на наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след
представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. За представяне на декларацията по образец съдията по
вписванията следи служебно, с оглед и предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна
отговорност за задълженията на прехвърлителя. (Определение № 414 от 25.10.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 346/2010 г., II г. о., ГК). Съдържанието на
декларацията изисква изявление на прехвърлителя за липса на задължения към
годината, в която се осъществява разпореждането с права, а не към момента на
вписването, което има само оповестително действие.( Определение № 372/ 20.07.2016 г., постановено по ч. гр.д.
№ 1767/2016 г.- по описа на IV г. о. на ВКС).
С оглед посоченото
неправилно съдията по вписванията е приел, че след като пред него не е представена
декларация по чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК към годината, в която е поискано
вписването на договора за продажба на наследство, а само такава към годината, в
която е извършено разпореждането с права, следва да се постанови отказ за
вписване.
На следващо място като основание за постановения отказ
съдията по вписванията е приел, че пред него не е са представени доказателства
за това, че продавачът по договора за продажба на наследство има качеството на
наследник, тъй като не е представено удостоверение за наследници. В тази връзка
настоящият съд намира, че проверката, която съдията по вписванията извършва
съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава
до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закон. (арг. от т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК). Качеството
на лицето като наследник се удостоверява в производството пред нотариуса при сключването
на договора за продажба на наследство и е материалноправна предпоставка за валидното
му сключване. Съответно това качество не подлежи на преценка от съдията по
вписванията, предвид което лисата на допълнителни доказателства за това, че
продавачът е наследник на починалия не е основание да се постанови отказ за
вписване на договора за продажба на наследство, ако всички останали
предпоставки за това са налице.
При така изложеното горе и като взе предвид, че
представеният за вписване писмен акт отговаря на изискванията за форма (налице
са заверени от нотариус подписи на страните, за които е налице и апостил,
издаден по реда на Хагската конвенция от 1961 г., поради което не е необходима
никаква друга форма на легализация) и съдържание, като освен това молителят е
удостоверил надлежно, че в наследството има недвижими имоти (В тази връзка е
представена декларация с описание на недвижимите имоти, както и данъчни оценки
и скици за същите), и е заплатена дължимата държавна такса, то заявеният за
вписване договор за продажба на наследство отговаря на изискванията и следва да
бъде вписан, а обжалваният отказ на съдията по вписвания – да бъде отменен като
неправилен.
С оглед на изложеното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1591 от 04.12.2019 г. на съдия по вписванията С.М.при районен съд гр. София, с което е постановен
отказ да се впише заявеното с молба с вх.
№ 81064/04.12.2019 г. вписване на договор
за продажба на наследство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ по заявление с вх. №
81064/04.12.2019 г.,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.