Р Е Ш Е Н И Е № 419
Гр. Стара
Загора, 07.11.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публично съдебно
заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Яница Ченалова адм. дело № 172 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във
връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Д.В.Д. *** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на
обезщетение в размер на 13500лв. за претърпени неимуществени вреди от условията
в Ареста в град Стара Загора за периода от 07.01.2022 г. до 07.03.2022 г. при
изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В исковата молба,
уточнена с допълнителни молби и в съдебно заседание, увреждането на ищеца e обвързано
с лоши битови и санитарни условия в Ареста в гр. Стара Загора при престоя му с
мярка за неотклонение „Задържане под стража” в посочения период и произтича от
неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура
жилищна площ в част от помещенията, в които е бил настанен; често местене от
едно помещение в друго; престой за 7 дни в килия с друг задържан, който оказвал
тормоз върху ищеца, а след преместването на последния, ищецът е оставен
продължително време в изолация – 14-20 дни сам; в липсата на осигурена
възможност за престой на открито; нарушаване на правото за достъп до санитарен
възел; наличие на хлебарки и дървеници в спалните помещения; отправени заплахи
от служители от специализираната администрация при Затвора Стара Загора при
възникнали конфликтни ситуации и др. Излага доводи, че вследствие на всичко
това е претърпял неудобства и психически травми.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София чрез процесуалния
си представител юрисконсулт С.П.Т.-С. в съдебно заседание и в представен писмен
отговор оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че
всички оплаквания за лоши битови и санитарни условия са недоказани в хода на
съдебното дирене. Подчертава, че от 2019 г. Арестът е преместен в изцяло
ремонтирана сграда с местоположение Затвора в град Стара Загора и отговаряща на
всички европейски изисквания за условия в местата за лишаване от свобода.
Счита, че пребиваването на ищеца в Ареста Стара Загора не е имало за цел, нито
реално е довело до потискане, унижаване или неблагоприятно засягане на неговата
личност. Начинът на изпълнение на мярката за неотклонение "Задържане под
стража“, нито евентуално претърпените от ищеца неудобства, не са надхвърлили
неизбежния минимум, присъщ на мярката за неотклонение „задържане под стража“,
поради което не са възникнали сериозни последици в личната му сфера, подлежащи
на обезщетяване. По изложените съображения е направено искане исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като
страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото
прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения
иск и предлага да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Ищецът Д.В.Д. *** на 07.01.2022 г. за срок от 72 часа
с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора, а от
10.01.2022 г. от Окръжен съд Стара Загора спрямо него е постановена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по БП № 24/2022 г. по описа на 2-ро РУ
Стара Загора, образувано за деяние по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК.
За времето от 07.01.2022 г. до 27.01.2022 г. ищецът е
настанен в килия № 3 с площ 12,35 кв. м. с още три лица. Килията е оборудвана с
4 легла, столове, фиксирани за маса, радиатор и шкаф. Разполага със санитарен
възел и течаща вода.
На 27.01.2022 г. след положителен тест на Ковид-19 и
при вътрешно разместване ищецът е преместен в килия № 11 с площ 12,48 кв. м. с
още двама задържани, където е престоял до 18.02.2022 г. Килията е оборудвана с
4 легла, столове, фиксирани за маса, радиатор и шкаф. Разполага със санитарен
възел и течаща вода.
На 18.02.2022 г. ищецът е преместен в килия № 1 с площ
20,25 кв. м. с още четири задържани лица. Килията е оборудвана с 5 легла,
столове, фиксирани за маса, радиатор и шкаф, разполага със санитарен възел и
течаща вода.
На 20.02.2022 г. поради несходство в характерите и
ескалиране на напрежение между задържаните, Д. е преместен в килия № 6 с площ
от 12,77 кв.м. и още едно задържано лице. Килията е оборудвана с 4 легла,
столове, фиксирани за маса, радиатор и шкаф. Разполага със санитарен възел и
течаща вода. На 10.03.2022 г. другото задържано лице е освободено и от тази
дата до 23.03.2022 г. ищецът е оставен сам в помещението. На 23.03.2022 г. е
преместен в килия № 5, с площ от 12,40 кв.м., с още три задържани лица. Килията
е оборудвана с 4 легла, столове, фиксирани за маса, радиатор и шкаф. Разполага
със санитарен възел и течаща вода. На 05.04.2022 г. с разпореждане на Окръжна
прокуратура – Стара Загора Д.В.Д. ***.
Съгласно справка изх. № 2313/29.04.2022 г., приложена
л.51 от делото, на 02.05.2019 г. със Заповед № ЛС-04-150 от 20.03.2019 г. на
Министъра на правосъдието, Арест гр. Стара Загора към РСИН гр. Стара Загора с
местонахождение сградата на МВР град Стара Загора ул. „Граф Игнатиев“ № 16 е
закрит и е създаден нов арест към Затвора – Стара Загора с адрес гр. Стара
Загора, кв. „Индустриален“. Арестът отговаря на всички европейски стандарти.
Задържаните лица не са поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяването на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване. В Ареста – Стара Загора не се извършва
диференцирано настаняване на задържани лица по етнически, расов или религиозен
принцип, а съобразно изискването за осигуряване на 4 кв.м. площ при
диференцирано настаняване на непълнолетни, жени, чужди граждани и карантиниране
на новопостъпили лица с оглед въведените противоепидемични мерки.
Престоят на открито се провежда по график, съобразно
броя и диференцирания състав на задържаните лица, на специално определени за
целта места извън Ареста, в северната част на Затвора Стара Загора. Обособени
са две площадки по 51,30 кв.м. за престой на открито, обезпечени с физически
препятствия и сигнално охранителна техника.
Съгласно справка изх. № 4027/13.07.2022 г. /л.81 от
делото/ графикът за престой на открито от м. декември 2021 г. е спазван и през
месеците януари, февруари и март 2022 г., като престой на открито се провежда
извън ареста в „каре“ I и II от 9:00 ч. до 12:00 ч. и от 15:00 до 17:00 ч. на
не повече от 15 души, като се спазва диференцираното настаняване /мъже - жени,
непълнолетни - пълнолетни, чужденци - български граждани/. Продължителността на
престоя за бременни и непълнолетни е не по-малко от два часа дневно, а за
останалите задържани – не по-малко от един час. Конкретното разпределение на
„каре“ I и II за м.12.2021 г., респ. за исковия период, е видно от „График за
престой на открито в „Арест“ Стара Загора за м. декември 2021 г.“, приложен на
л.43 от делото. За всеки от дните на седмицата – понеделник, вторник, сряда,
четвъртък, петък, събота и неделя в часовия интервал 09:00 – 10:00 ч. в каре I
са включени килии №№ 1, 2, 6, в каре II – килии №№ 16, 12, 11; в часовия
интервал 10:00 – 11:00 ч. са включени в каре I – килии №№ 5, 7, 8, 9, а в каре
II – килии №№ 10, 13, 14, 15; в часовия интервал от 11:00 до 12:00 ч. – каре I
– килии №№3 и 4, каре II – килии непълнолетни; в часовия интервал 15:00 – 16:00
ч. в каре I – килии жени, в каре II – непълнолетни. В графика е отбелязано
възможното му нарушаване поради извънредната епидемична обстановка и
прилагането на противоепидемични мерки срещу Ковид-19.
Преди постъпване на ищеца в Ареста Стара Загора, Д. е
приемал различни видове наркотични вещества и е лекуван неколкократно в
Психиатрична болница Раднево по този повод. След първоначален медицински
преглед при постъпване в Ареста е назначена медикаментозна терапия /Клонарекс/
за овладяване на абстинентния синдром. По време на престоя в Ареста е съобщил
за погълнати чужди тела – запалки, но при проведен преглед в Спешен център –
Стара Загора данните не се потвърждават. На 27.01.2022 г. е прегледан по повод
оплакване на втрисане, отпадналост, главоболие. Проведеният бърз Аг тест за
Ковид-19 е дал положителен резултат. Назначено е лечение с антибиотик,
антипиретици, витамини с добър ефект. Други оплаквания по време на престоя в
ареста не са регистрирани /медицинска справка от 14.07.2022 г. на л.95 от
делото/. Не се установяват и каквито и да е други оплаквания от ищеца, в
потвърждение на което са и записванията за извършени проверки в приложения по
делото дневник за извършените проверки на следствените арести от прокуратурата
за исковия период.
Съгласно справка на л.51 от делото, по време на
престоя в ареста Д. е показал многократно деструктивно поведение, агресивно и
неадекватно държание. На 09.02.2022 г. за това, че му дошли лоши мисли /според
обяснението му/, глътнал запалка, поради което е изведен за медицински преглед.
При проведено рентгеново изследване чуждо тяло /запалка/ не е установено. На
16.02.2022 г. е изведен за медицински преглед, след като е подал сигнал, че е
употребил наркотици, като резултатите от направения тест са отрицателни. На
28.02.2022 г. влиза в пререкание с друго задържано лице по време на престоя на
открито и с оглед недопускане ескалация на напрежение задържаните са разделени.
И по трите случая за изготвени докладни записки и са снети обяснения от
задържаните лица.
По делото са приети като писмени доказателства справка
изх.№2313/29.04.2022г.; обява за
обществена поръчка на стойност по чл.20, ал.3 от ЗОП рег.№6556/05.02.2017г.;
договор №8948/14.09.2017г.; констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 24.07.2018г.; график за престой на открито в Арест –
Стара Загора за месец декември 2021г.; справка изх.№4027/15.07.2022г.;
медицинска справка на Д.В.Д. от 14.07.2022г.; допълнителен лист за преглед на
пациент в ДКБ/СО №334/09.02.2022г.; лист за преглед на пациент в ДКБ/СО
№534/09.02.2022г.; копие от дневник на извършените проверки в следствените
арести от прокуратура; договор за възлагане на обществени поръчки на услуги
№650/20.01.2021г.; заповед №Л-327/22.01.2021г.; заповед №Л-952/10.03.2021г.;
фактура №**********/02.03.2021г. – 2бр.; медицинска справка на Д.В.Д. от
14.07.2022г./коригирана/; договор за възлагане на обществена поръчка по
обособена позиция №1 – „Доставка на дезинфектанти“ от 16.04.2020г.; договор за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на почистващи препарати и
сапуни“ от 15.04.2020г.; договор за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция №2 – „Доставка на домакински
принадлежности предмети“ от 16.04.2020г.;
фактура №**********/03.02.2022г.; фактура №**********/03.02.2022г.; фактура
№**********/12.04.2022г. Съдът кредитира писмените доказателства, които
удостоверяват относими към правния спор факти, касателно времето на престой в
следствения арест на ищеца и конкретните условия на изтърпяване на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в исковия период. Представените от
ответника справки се оспорват от ищеца само в частта относно престоя в
конкретни помещения в периода от 18.02.2022 г. до 20.02.2022 г., като ищецът
твърди, че един ден на 18.02.2022 г. е бил в килия № 14 с още двама души, а на
19.02.2022 г. е преместен в килия №1 с пет лица, след което на 20.02.2022 г. е
преместен в килия №6 с още едно лице, където останал до 23.03.2022 г. Направено
е и възражение, че представеният по делото график за престой на открито не е
спазван по разписания в него начин. Тези възражения съдът ще обсъди по-долу в
правните изводи. В останалите им части представените писмени доказателства, в
т.ч. справки за помещения и др. условия на изтърпяване на мярката за
неотклонение в ареста, медицински справки и др., вкл. характеристични данни, не
са оспорени от ищеца.
По делото е разпитан в качеството на свидетел П.Т.И.,
който е пребивавал в част от исковия период в една килия заедно с ищеца в
Ареста Стара Загора. Според показанията на свидетеля двамата с ищеца и още две
лица са били настанени заедно в килия № 3, която по преценка на свидетеля е
много малка, а лампите в килията са светели постоянно. Ищецът и останалите
задържани са преместени в друга килия, тъй като свидетелят се разболял от
Ковид-19 и е поставен в изолация. Впоследствие ищецът и останалите лица,
настанени в същата килия се разболели от Ковид-19 и те били изолирани. На
по-късен етап ищецът и свидетелят само един ден са пребивавали заедно в едно помещение
с №1, където били настанени 6 човека. При възникнал конфликт между друго
задържано лице и ищеца, незабавно реагирал надзорно-охранителния състав,
служител отворил вратата на килията, заплашил ищеца и последвало преместване на
ищеца в килия №6. Там пребивавал с лице на име В., психично болен, лекувал се в
Ловеч, който пръскал ищеца с препарат в очите и ушите, уринирал по пода на
килията. Ищецът чукал на вратата и старшините веднага се отзовавали и се
справяли с В.. След преместване на В. за лечение, последвали ежедневни
премествания на ищеца в различна килия, а по-късно същият е оставен сам в 6-та
килия за около две седмици. След преместването на ищеца в килия № 6, свидетелят
и ищецът не са били в едно помещение, а са контактували само по време на
престоя на открито. Свидетелят твърди, че на всяка от обособените площадки за
престой на открито едновременно се извеждат поне 25 човека, като той и ищецът
са първа смяна, а задържаните в ареста жени - втора смяна. Мястото за престой
на открито е недостатъчно за 25 човека, но само ищецът влизал в конфликти,
налагащи прибирането му сам от служителите и отправяне на заплахи. Относно
хигиенните условия в килиите, твърди, че се чисти веднъж седмично, за което се
предоставят препарати за почистване. Има хлебарки и дървеници, като дървениците
хапят страшно. Банята е два пъти седмично, но за кратко - 6 човека за 4-5
минути, душовете са малко, а водата спира автоматично след определено време. Понастоящем
свидетелят и ищецът се намират в Затвора Стара Загора, като Д.Д. е по-спокоен и
не е толкова агресивен, както в ареста. В ареста ищецът не се е оплаквал от
никого и нищо не е споделял. Съдът съобрази показанията на свидетеля, доколкото
съответстват с писмените доказателствени материали, като конкретните данни за
условията на задържане ще обсъди по-долу в правните изводи.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при
констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното.
Предявеният иск е допустим като насочен срещу надлежен
ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и
от лице с правен интерес.
В случая се претендират неимуществени вреди като
резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "Изпълнение
на наказанията" и на длъжностни лица от нея, за период на престой в Арест
към Затвора Стара Загора от 07.01.2022 г. до 07.03.2022 г. Предметът на делото
е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от Д.В.Д.
претърпени неимуществени вреди, като последица от конкретните жилищни и
санитарно-битови условия на изтърпяване на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в посочения период.
В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на
изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240,
ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна
площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно чл.
43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.5 е посочено, че количеството дневна светлина, степента
на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни
възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се
определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е
регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода като конкретните
условия и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/
22.03.2010г. на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.
Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС
предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от
един час на ден. В нормата на чл.151 от ЗИНЗС е регламентирано задължение за
администрацията да осигури на лишените от свобода, респективно на задържаните
под стража, условия за поддържане на лична хигиена и хигиена на спалните
помещения. Конкретно в чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е регламентирано задължението
на ответника за осигуряване хигиенно поддържане на лишените от свобода – къпане
(баня) по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните
жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които ищецът е бил поставен
за времето на пребиваването му в Арест гр. Стара Загора в изпълнение на мярка
за неотклонение, сочат накърняване на признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на Р България и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт
за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/1970г., в сила за Р България
от 23.03.1976г./ и в този смисъл представляват нарушаване на забраната по чл.3
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на Р
България прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е установена забрана за подлагане на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата,
изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г.
по делото Й. срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.
Искът за обезщетение е за периода от 07.01.2022 г. до
07.03.2022 г., поради което обстоятелствата след този период не попадат обхвата
на исковата претенция, т.е. съдът следва да съобрази констатациите за
конкретните условия на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в Арест гр. Стара Загора в тези времеви рамки.
По оплакването на ищеца за настаняването му в част от
исковия период в помещения с недостатъчно жилищна площ: Видно от представените
от ответника справки в исковия период ищецът е бил настанен, както следва: за
20 дни /от 07.01.2022г. до 27.01.2022 г./ в килия № 3 с площ от 12,35 кв. м. с
още три лица; за 22 дни /от 27.01.2022 г. до 18.02.2022 г./ в килия № 11 с площ
от 12,48 кв. м. с още две задържани лица, 2 дни /от 18.02.2022 г. до 20.02.2022
г./ в килия № 1 с площ от 20,25 кв. м. с още четири задържани лица, и 16 дни
/от 20.02.2022 г. до края на исковия период 07.03.2022г./ – в килия № 6 с площ
от 12,77 кв. м. и още едно задържано лице. Установява се, че в първите двадесет
дни от престоя му в ареста, ищецът не е разполагал с жилищна площ от 4 кв.м.,
тъй като в помещение с площ от 12,35 кв.м. е бил настанен с още 3 задържани
лица. Същата ситуация се твърди от ищеца и за последвалия престой в килия № 11 /в
периода от 27.01.2022 г. до 18.02.2022 г./ с площ от 12,48 кв. м., в която
според официалната справка от Началника на Затвора Стара Загора ищецът е
пребивавал с още две задържани лица, а според твърдения на ищеца – с още три
задържани лица. Ищецът твърди и едно денонощие да е бил настанен в килия № 1 с
площ от 20,25 кв.м. с 5 лица, а не с посочените в справката 4 лица. Независимо
от посочените разминавания между официалните документи и твърденията на ищеца,
съдът приема, че условията на настаняване не могат да бъдат определени като
такива, нарушаващи забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Съобразно §
167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за условията в българските
затвори по делото „Нешков и други срещу България“, всяко задържано лице трябва
да има индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна
площ. Съгласно същото решение, пренаселеността е толкова тежка, че да доведе
сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ,
когато затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ. В случая не се доказа твърдяната от ищеца липса на осигурени
елементарни хигиенни и битови стандарти от гл.т. на минимална обитаема площ
съгласно установения с пилотното решение на ЕСПЧ по делото „Нешков и други
срещу България” стандарт. Жилищната площ на спалните помещения, в които е
пребивавал ищеца, спрямо броя на настаняваните в тях лишени от свобода лица, не
сочи на тежка пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено
пространство по смисъла на пилотното решение на ЕСПЧ, които да обусловят сами
по себе си, независимо от други фактори, допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Съгласно
изричните изявления на ищеца, така също удостоверено в представена по делото
справка изх. № 4027/13.07.2022 г. на Началника на Затвора - Стара Загора, всяко
от спалните помещения разполага със самостоятелен санитарен възел и течаща
вода. Ищецът подробно разказва за наличието на отваряем прозорец в помещенията,
от което следва извод, че килиите имат достатъчно естествена дневна светлина и
възможност за проветряване. От свидетелските показания се установява добра
осветеност на помещенията и с изкуствено осветление. Също от свидетелските
показания е удостоверен достъпът до баня два пъти седмично, макар и за
непродължително време. Опровергани от събраните по делото доказателства са и
твърденията на ищеца за липса на осигурени условия за поддържане на хигиената в
помещенията – удостоверява се закупуването и предоставянето на препарати за
почистване, средства за лична хигиена, периодично са извършвани и дейности по
дезинсекция и дератизация чрез обработка срещу насекоми, гризачи и други
вредители. Осигуряван редовно /ежедневно/ по определен график е престоят на
открито. Евентуалните промени в графика, за които са налице твърдения на ищеца
и данни в свидетелските показания, са предвидени като възможност, съобразно
конкретната извънредна епидемична обстановка, в писменото разписание на групите,
извеждани на откритите площадки за престой на открито. Субективно е
възприятието на разпитания свидетел относно броя на извежданите едновременно
лица на площадките за престой на открито – около 25 човека спрямо 15 човека по
официалните справки от Началника на Затвора Стара Загора. Доказан факт е
осигурената реална възможност за ежедневна двигателна активност на открито, с
достъп до свеж въздух при ефективен едночасов престой на обезопасени за целта
две площадки с площ от 51,30 кв.м. всяка. Разпитаният по делото свидетел
разкрива детайли относно възникнали по време на престой на открито конфликти –
в тях е участвал все ищецът и именно по отношение на него се е налагало да
бъдат прилагани мерки чрез прибирането му отделно от останалите задържани лица,
за да бъдат разрешавани проблемни ситуации. Пак за ищеца свидетелят твърди да е
бил агресивен по време на престоя в ареста, за разлика от по-късния период,
когато е преместен в затвора. Несъмнено в тази връзка следва да се отчете
наличната и неоспорена от ищеца информация в официалните справки от Началника
на Затвора Стара Загора, в която е удостоверено системно агресивно и
деструктивно поведение на ищеца, в периода на задържане, с описани конкретни
прояви, наложили предприети спрямо него мерки за осигуряване физическото му
здраве и психическо равновесие. Всяка индикация или сигнал за медицински
проблем с ищеца също е своевременно разрешаван – в медицинския център към
Затвора Стара Загора или във външни лечебни заведения /видно от медицинската
справка/, изписана е медикаментозна терапия за овладяване на абстинентния синдром,
поради употреба на наркотични вещества от ищеца преди влизането му в ареста.
Налага се извод, че дори и спрямо ищеца да са прилагани конкретни мерки от
специализираната администрация, ситуациите са инициирани от ищеца или с негово
участие, т.е. намесата на надзорно-охранителния състав е била необходима и
надлежна. По идентичен начин следва да се оцени и своевременната реакция,
когато ищецът е търсил помощ срещу задържано лице /В./, което твърди да е
оказвало тормоз над него, докато са пребивавали в едно спално помещение.
Изявленията на ищеца и свидетелските показания сочат, че служителите на
специализираната администрация са се отзовавали незабавно след повикване от
ищеца и са разрешавали възникналите конфликти, а когато е преценена
необходимост и с премествания на ищеца в други помещения. Не може да се оцени
като значително неудобство, причинено на ищеца, оплакването за често местене от
килия в килия. Видно е, че за исковия период преместванията не са много на
брой, като се дължат на обективни причини - заболяване от Ковид-19, наложило
лечение и изолация на болните лица; както и основно възникнали конфликти между
ищеца и други лица, имащи за цел осигуряване на спокойна и безопасна среда. Не
се установява тенденциозност в отношението на специализираната администрация
към ищеца в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, а напротив – всички
сигнали на ищеца за здравословни или други проблеми са получили необходимото
внимание, помощ и съдействие за разрешаване, дори когато ищецът е подавал
неверни данни за погълнати запалки или употреба на наркотици. Недоказано е и
оплакването за поставяне на ищеца в изолация – сам в килия за около две седмици
в рамките на исковия период от 07.01.2022 г. до 07.03.2022г.
С оглед изложеното, съдът намира за недоказани твърденията
на ищеца, че условията, в които е изтърпявал мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ в Ареста при Затвора Стара Загора в исковия период от 07.01.2022 г.
до 07.03.2022 г. са довели до унижение, потискане или страдание по смисъла на
чл.3 от ЗИНЗС. Санитарно-хигиенните и битовите условия, при които е бил
поставен ищецът за посочения период не се установи да нарушават забраната по
чл.3 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС, респ. не са налице доказателства, опровергаващи
представената по делото информация по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. В събраните
доказателства, в т.ч. дневник за извършените проверки от прокуратурата, не са
удостоверени данни за оплаквания от поведение на специализираната
администрация, което да може да бъде квалифицирано като изтезание, жестоко, нечовешко
или унизително отношение. С оглед на което съдът приема че не са установени и
доказани твърдените от ищеца обстоятелства, които да водят до извод за
създадено за ищеца неудобство със степен и интензитет, което може да бъде
квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството”.
Изпълнението на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
статута на задържано лице при пребиваването му в Ареста към Затвора – Стара
Загора, неминуемо водят до ограничения, като в случая прилагането на нормативно
регламентираните в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях
ограничения, не може да се приеме, че обективно са рефлектирали неблагоприятно
върху личната сфера на Д. в степен, по начин, с характер и интензитет на преживени
страдания от ищеца, които да сочат на допуснато от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в Ареста към Затвора Стара Загора нарушение на чл.3
от ЗИНЗС.
С оглед на изложеното съдът приема, че в случая
условията в Ареста към Затвора – Стара Загора, при които ищецът е изтърпявал
наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в исковия период, не
са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не
са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката за неотклонение и
същите са изцяло съобразени с регламентирания режим в местата за лишаване от
свобода. Съответно негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт
на ищеца не могат да бъдат определени като такива, надвишаващи неизбежното ниво
присъщо на изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ и до унижаване на
човешкото му достойнство, при допуснато от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Не са налице кумулативно
изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявената
от Д.В.Д. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искова претенция се
явява недоказана по основание и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д., ЕГН **********,***,
понастоящем в Затвора Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, иск с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, за
присъждане на обезщетение в размер на 13500лв. за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушение на чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС, поради
неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия при
изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста
при Затвора град Стара Загора за периода от 07.01.2022 г. до 07.03.2022 г.,
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: