Определение по дело №264/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 230
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Емил Любомиров Митев
Дело: 20205001000264
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И Е   № 230 

 

230        Дата  20.07. 2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН  СЪД ,  търговско отделение, трети състав :              

                                                                Председател:Красимир Коларов  

                                                                             Членове: Георги Чамбов

                                                                                                  Емил Митев     

 

     в закрито заседание   на  20.07.2020 г.

     разгледа докладваното от съдията - докладчик  Емил Митев  частно търг.дело   264 /2020г.   по описа на ПАС.

 

        Производството е по чл.274,ал.1 т.2 ГПК  във вр. с чл.657,ал.4,т.1  ТЗ.

        Образувано е по частната  жалба  на   Л.   А.  К. в качеството си на  кредитор  в  производството по несъстоятелност на „****„ЕД  против  Определение № 7803.02.2020 г.,постановено от Пазарджишкият  Окръжен съд по  търг. дело № 66/2010 г. по описа на съда.

        По силата на обжалваното определение съдът по несъстоятелността  е  оставил без уважение молбата на кредитора „****“ АД ЕИК ****,подадена от  изпълнителния  директор **** и Л.А.К.  в качеството й на кредитор за  освобождаване на   синдика на    „****„АД И.К. поради  наличието  на  обстоятелства по чл.657,ал.2 ТЗ.

          В  частната жалба  се поддържат  подробни оплаквания за неправилност на  обжалваното  определение.

         Пловдивският  апелативен съд   след преценка на изложените в частната жалба  оплаквания и  доводи, приема  за установено следното:

        Частната  жалба  е  депозирана от легитимирано лице – кредитор в производството по несъстоятелност в определения от закона срок,поради  което е допустима.

        Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

        Съдът е бил сезиран с молба вх.№288/10.01.2020 г. по  реда на чл.657,ал.2 ТЗ – за освобождаване на синдика на  „****„АД/ в несъстоятелност/ поради  това, че  със своите действия  и бездействия  последният не само застрашава  интересите на кредиторите, но и реално ги  уврежда.

        В  молбата по чл.657,ал.2 ТЗ  са посочени  само две обстоятелства, с които синдика  уврежда  кредиторите,а именно :

      а/  сключването на договор за  счетоводно-консултантски  услуги № 001/01.07.2016 година между несъстоятелното дружество, представлявано от  синдика    и лицето Н.А..

      б/  сключването на трудов договор № 001.11.11. 2019 г. между работодателя „Н.А.„АД/в несъстоятелност/ представлявано от синдика  и работника  И.Л.        По първото визирано нарушение се твърди в молбата  по чл.657,ал.2 ТЗ ,че  договорът засчетоводно- консултантски услуги под № 001 от 01.01.2016 г. е антидатиран с цел да се оформят вземания  срещу длъжника, считано от м.юли.2016 г. 

       По повод на това твърдяно  нарушение  съдът по несъстоятелността  е констатирал, че счетоводителя Н.А. е получила възнаграждение по договора  в размер на 250 лева едва  от месец юли 2017 г.,а не от м.юли 2016 г.  Тази техническа грешка се установява от представените  от синдика доклади с искане за  разпореждане с парични средства. Следва да се  отбележи, че  първият синдик на дружеството С.Ж.е сключила договор за счетоводно обслужване с лицето Г.М.,която  е получавала  месечно възнаграждение в размер на 600 лева.От представения  от жалбоподателя договор  за счетоводни услуги се констатира, че  синдика  И.К. е намалил  размера на възнаграждението  на заварения от него счетоводител  Н.А.   на 150  лева месечно. Правилно  съдът е приел,че става въпрос за допусната техническа грешка при изписване на годината,а не за антидатиране,тъй като  счетоводителката е получила намаленото по размер  възнаграждение през м.юли 2017 г.

     По  отношение  на  второто визирано в молбата  нарушение -  молителите твърдят, че сключеният  трудов договор №001/11.11.2019 г  е привиден,което означава нищожен, но не е ясно защо е привиден.

        Сключеният трудов договор  не е нищожен,а действителен и с него не се увреждат кредиторите, тъй като  в обектите на дружеството-длъжник има имущество, което трябва да бъде охранявано, за да не бъде  разграбено.  Разбира се, че  много  по-ефективна би била охраната на обекта,ако се сключи  договор за осъществяване на денонощна охрана с  охранителна фирма.

         Но очевидно  парични средства за сключването на такъв договор липсват като  при всички положения  разходите ще бъдат по-големия.

       Сключването на  трудов договор  с работника на длъжността –портиер е действие, с което синдика не уврежда  кредиторите,които  в  противен случай   трябва да заплащат разходи по охраната на обекта в размер на 2970 лв месечно,каквото  възнаграждение са заплащали  по-рано за охраната на целия обект от частна охранителна фирма.

       В пункт.3 от частната жалба  още  4 нови  нарушения на синдика, които обаче молителите на са посочили в молбата за освобождаване на синдика  по чл.657,ал.2 ТЗ.  По тази причина и ПАС не дължи произнасяне по тези ново посочени нарушения.

         Следва да се потвърди обжалваното определение, при постановяване на което съдът е приложил точно закона.

        По  тези съображения  Пловдивският  апелативен съд

 

                                О    П    Р   Е   Д  Е  Л  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА      Определение № 78 от 03.02.2020 г, постановено от Пазарджишкият окръжен  съд по  търг.дело № 66/2010 г

           Определението  е окончателно.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.            2.