О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2019 г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Ганчева адм.дело № 2491 по описа на
съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 185 -196 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба Х.Р.И., чрез
адв. И. срещу решение № 1762-1 по Протокол № 2 от 1.08.2019 г. на Общински
съвет Варна за допълнение в Наредбата за реда за упражняване на правата на
собственост върху частта на Община Варна от капитала на търговските дружества,
с което са приети текстовете на чл. 23 а и чл. 23 б от Наредбата.
В жалбата се сочи, че решението на
общински съвет има за предмет допълнение на наредба, като подзаконов нормативен
акт и следва винаги да бъде законосъобразно, а при неговата незаконосъобразност
правен интерес от обжалването му имат несъмнено всички граждани, организации и
лица, тъй като общинския съвет като орган на местно самоуправление следва да
приема само законосъобразни актове. Излагат се доводи, че при приемане на
оспореното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до неговата нищожност. Производството по приемане е започнало с
внасянето на предложение от кмета на общината. Съгласно нормите на ЗНА при
изработването на проект за нормативен акт следва да се проведат обществени
консултации с гражданите и ЮЛ, такива в случая липсват. Предвиден е и срок за
депозиране на предложения и становище по проекта, който следва да не е
по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в
мотивите, съставителя на проекта може да определи по-кратък срок. В случая в
предложението липсват мотиви за наличие на изключителен случай, но срока за
изразяване на становища е намален. Това нарушение е изключително съществено, тъй като целта на закона е да се осигури
възможност на гражданите да участват в производството по подготовка на актове,
засягащи законните им интереси. Срокът за обществената консултация следва да е
30 дни, като той не е спазен, поради което предложението за допълване на наредбата
не е следвало да се включва в дневния ред на заседанието на 1.08.2019 г. Счита,
че част от текстовете следва да преминат повторно процедурата за обществени
консултации. Липсва публикувана справка на интернет страницата на общината на
постъпилите предложения. Излага доводи, че изменението на текстовете на
наредбата са приети в нарушение на ЗОС. С приемане на текстовете общинския
съвет е излязъл извън предоставената му компетентност. Сочи, че с наредба на
общински съвет са преуредени обществени отношения, регламентирани с актове от
по-висока степен. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на
общински съвет.
С разпореждане от 29.08.2019 г.
производството по делото е оставено без движение, като на жалбоподателят е
дадена възможност да обоснове правния си интерес от оспорване на акта.
С молба вх. № 13875/2019 г. И. сочи, че
решението на ОбС – Варна има за предмет допълнение на подзаконов нормативен
акт, допуснати са съществени процесуални нарушения при приемане на изменението
на подзаконовия нормативен акт. Сочи, че И. е ползвател на здравни услуги, а
наредбата касае жителите на гр. Варна и Североизточна България, поради което е
налице правен интерес от оспорване, тъй като И. *** отделно от това целта на наредбата
е регулиране на здравни услуги. Излага доводи, че е налице правен интерес от
оспорването предвид Люблянската харта за
реформа в здравеопазването, подкрепена от СЗО. Счита, че с ограничаване правото
на И. да изрази становище и да участва в процеса на вземане на решението
обосновава правния му интерес, защото взетото неправилно решение евентуално в
бъдеще би ограничило правата му да ползва дадени здравни лечебни заведения,
поради предоставянето им на други органи.
Правният интерес от оспорването, жалбоподателят твърди, че произтича от
това, че изменените текстове на Наредбата са приети при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и факта, че същия има имот недвижим
имот в гр. Варна, а именно склад с площ от 13,14 кв.м., като в подкрепа на това
твърдение е представен нотариален акт за дарение с вх.рег. № 21518/2008 г.
Представено е и копие от лична карта, видно от което жалбоподателят е с
постоянен адрес ***.
Административен съд-Варна, като прецени
предпоставките за допустимост на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид
доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:
В случая съдът приема, че предмет на
оспорване са текстове на чл. 23 а и чл.
23 б от Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта
на Община Варна от капитала на търговските дружества, т.е. се оспорва на част
от подзаконов нормативен акт. С оглед
съдържанието и последиците на оспореното решение, то по съществото си е нормативен
подзаконов акт, касае уреждане на материя по предоставяне на управление на
общински лечебни заведения на висше медицинско училище. Текста на чл. 23 а от
Наредбата, сочи, че ОбС – Варна по предложение на кмета може да предостави на
съответното висше медицинско училище правата на едноличния собственик на
капитала по управлението на общинските лечебни заведения, които са
университетски болници по реда на чл. 90 ал.4 за срока на одобряването по чл.
91 ал.10 от Закона за лечебните заведения. В ал.2 е посочено, че с решението по
ал.1 ОбС Варна одобрява и проект на договор, с който се уреждат отношенията
между Община Варна и ректора на съответното висше училище относно предоставяне
управлението на общинското лечебно заведени. В ал. 3 е посочено, че с договора
се уреждат: правата и задълженията на висшето училище, свързани с управлението
на лечебното заведение, финансовите ангажименти на висшето училище към
лечебното заведение, изискванията за отчетност и прозрачност на действията и
решенията на управителя на лечебното заведение и висшето училище, гаранциите за
добро управление на лечебното заведение, отговорността на висшето училище по
отношение на финансовото състояние на лечебното заведение, основанията за
предсрочно прекратяване на предоставените права за управление на лечебното
заведение от висшето училище. Продажбата на обособени части от лечебните
заведения по ал.1 се извършва с решение на ОбС Варна по мотивирано предложение
на кмета на Община Варна. Извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни
материални активи и отдаването под наем на дълготрайни материални активи на
лечебните заведения по ал.1 се извършва при условията и по реда на чл. 105 от ЗЛЗ след разрешение на кмета. Чл. 23 б сочи, че в случаите, когато ОбС – Варна
е предоставил правата по управление, ректорът на висшето медицинско училище
упражнява правомощията по реда на чл. 23а от Наредбата. В случая съдът приема,
че предмет на делото е част от подзаконов нормативен акт, изменен с решение от
1.08.2018 г. на ОбС – Варна.
Наредбата е подзаконов нормативен акт по
смисъла на чл. 75 ал.1 от АПК и оспорването не е обвързано със срок по арг. от
чл. 187 ал.1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че оспорването от И. в
частта на посочените два текста е
процесуално недопустимо, поради липса на личен, непосредствен /пряк/ интерес
от оспорващия правен субект.
Не е спорно, че жалбоподателят е с
постоянен адрес ***. От друга страна нормата на
чл. 186 от АПК сочи, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Законодателят е въвел изискване за наличието на правен интерес от
обжалване на подзаконов нормативен акт. С решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. №
11/2006 г. на Конституционният съд на Република България е прието, че
разпоредбата на чл. 186 от АПК е в съответствие с чл. 120 ал.2 от Конституцията на РБ.
Засегнати по смисъла на чл. 186 ал.1 от АПК са тези субекти, до които
административният акт се разпростира, като интересът трябва да е обоснован.
Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, в които
подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права,
законни интереси, свободи или създава задължения за тях. За да е налице пряк
интерес е необходимо със самото отменяне на оспорения нормативен акт
непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата вреда от
изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно
удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес предполага физическото или
юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права,
свободи и законни интереси, а не на други лица. Правният интерес е
непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правната
сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или
противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жалба.
Предвидените възможности с допълнените два текста на Наредбата не засягат
правото на здравно обслужване на И., факта, че същия има склад, т.е. имот с
нежилищно предназначение на територията на гр. Варна също не налага извод за
наличие на интерес от оспорването.
Липсата на правен интерес има за правна
последица недопустимост на жалбата и прекратяване на производството по делото.
Съдът намира, че за жалбоподателя права и законни интереси не са засегнати
лично и непосредствено от процесните разпоредби на Наредбата.
Възможността да се засегнат права и
законни интереси по смисъла на чл. 186 ал.1 от АПК и по чл. 120 ал.2 от КРБ от
оспорения акт следва да съществува реално, а не хипотетично. Липсват ангажирани
доказателства от жалбоподателя конкретно кои негови права са засегнати от
оспорените разпоредби. Законът не допуска предполагаемата възможност за бъдещо
засягане на права да обоснове наличие на правен интерес. В случая такова
засягане на правната сфера на жалбоподателя не се установява.
Необходимостта от законосъобразна дейност
на общинския съвет - спазване на процедурата по приемане и изменение на
актовете, приемане на законосъобразни актове не обосновава конкретен правен
интерес, а защитата в обществен интерес е недопустима. В случай, че се
възприеме обратното, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната
функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи
и упражняване на надзор за законност на администрацията. Правото на съдебната
защита и обжалването на подзаконови административни актове за гражданите и
юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права,
свободи или законни интереси или обременяване със задължения, тъй като липсва
пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси или обременяването
със задължения на други граждани.
Гореизложеното обосновава извода за
оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно
производство.
Водим от горното и на основание чл. 159 т.4 от АПК вр. чл. 196 АПК,
настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Х.Р.И.,
чрез адв. И. срещу решение № 1762-1 по Протокол № 2 от 1.08.2019 г. на Общински
съвет Варна за допълнение в Наредбата за реда за упражняване на правата на
собственост върху частта на Община Варна от капитала на търговските дружества,
с което са приети текстовете на чл. 23 а и чл. 23 б от Наредбата.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №
2491 по описа на Административен съд – Варна за 2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните пред
Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: