№ 2793
гр. Варна , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Ивелина М. Събева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501833 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. №
289828/07.06.2021 г., депозирана от ОБЩИНА ВАРНА с ЕИК *********, с
адрес гр. Варна, бул. “Осми Приморски Полк“ № 43, представлявана от Кмета
Иван Портних, чрез Главен юрисконсулт Светлана Цанева, против Решение
№ 261590/12.05.2021г., постановено по гр. д. № 3478/2020г. по описа на РС
Варна, ГО, 41 съдебен състав, в частта, с което е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Варна с адрес гр.Варна, бул.
„Осми приморски полк“ №43, че ищците Р. Д. АНД. с ЕГН **********, В.
АНГ. АНД. с ЕГН ********** и ЕК. Д. В. с ЕГН ********** и тримата с
адрес .., са собственици на недвижим имот – 223 кв.м. ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № .. по действащата кадастрална карта на район
„Аспарухово“ на гр. Варна, одобрена със заповед № РД -18 -73/23.06.2008г. на
изп. директор на АГКК, при граници на целия имот: имоти с ид.№№
10135.5404.9572, 10135.5404.1647, 10135.5404.4789, 10135.5404.1672,
10135.5404.4004, 10135.5404.1671, 10135.5404.1665, 10135.5404.4469 на
основание осъществено от тях давностно владение върху имота в
периода от 1994г. до 2020г., към което присъединяват и владението на Добри
Вълчев Вълчев в периода от 1972г. до 1994г.
Община Варна счита, че в обжалваната част решението на съда е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, несъобразено с приобщения
към делото доказателствен материал. Намира, съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, като не е спазил принципа за служебното начало,
установяване на обективната истина, равенство на страните и вътрешно
убеждение. Сочи, че съставът напълно формално е обсъдил твърденията на
1
страните и събраните по делото доказателства, като е достигнал до
неправилни изводи.
Намира, че съдът неправилно не е съобразил становището на ответника, че в
частта на имота е приет при съществено закононарушение, тъй като не
отразява действителните права на собственост на вписания собственик,
доколкото в него е отразено, че наследодателят на ищците не притежава
целия имот, а само 1000 кв.м. ид. ч. от него. Сочи, че съдът е игнорирал
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗСПЗЗ, като по този не е приел, че Община
Варна е придобила правото на собственост върху 223 кв.м. ид. части от
поземлен имот № 1648, целия с площ 1223 кв.м ЕХ LEGE, на основание чл.
25 от ЗСПЗЗ.
Намира, че процесният имот попада в територия/терен/ по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, поради което следва, че е в територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС
или друга селскостопанска организация, образувана въз основа на първите
две, т.е земята е била обобществена. Доколкото имотът е в територия по § 4,
сочи, че за него приложение намират правилата на този закон и респективно в
плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на ТРИ категории лица
- ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури
правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез
заплащане цената на земята, бивши собственици на имотите или техните
наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от
общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска
земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи собственици,
които се легитимират като такива било като приобретатели от първите две
категории, било на самостоятелно правно основание. Намира, че дори
наследодателят на ищците да попада в тези категории, то той има права
единствено върху 1000 кв.м. от процесния имот, поради което и правилно
съдът е приел, че ищците не са придобили по наследство процесиите 223 кв.м.
ид. части от процесния имот, тъй като никога техният праводател не е
притежавал право на собственост върху същите.
За неправилно обаче намира, че съдът е приел, че ищците са станали
собственици на процесните идеални части на оригинерно придобивно
основание, а именно придобивна давност. Сочи, че противно на приетото от
ВРС, не е осъществен фактическият състав на придобивната давност, визиран
в чл. 79. ал. 1 от ЗС. В допълнение сочи, че за да се придобие имот по
давност, то той следва да бъде годен обект на същата, а процесният имот не е
такъв, доколкото за него е налице забрана за придобиване по давност,
посочена в чл. 86 ЗС, §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността,
чл. 29 ЗСГ (отм.), чл. 59 ЗТСУ (отм.), чл. 200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и др.
На следващо място сочи, че доколкото имотът се намира в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн. ДВ, бр. 68 от
30.07.1999г., той може да бъде обект на придобивна давност едва след
2
надлежната му индивидуализация с ПНИ, като съображенията за това се
извеждат от специалния статут на тези недвижими имоти. Тоест, с одобрения
и влязъл в сила план на новообразуваните имоти на м. „Боровец-юг" КР 404,
процесният новообразуван ПИ № 1648 е индивидуализиран и от този момент
е възможно придобиване правото на собственост на който и да е от
предвидените в закона способи.
Твърди, че ВРС не е съобразил и трайно установената практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че началният момент на
придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ/ДВ. бр. 107 ОТ 18.11.1997 г./ реституционното
производство по ЗСПЗЗ не е приключило, съвпада с датата на постановяване
на административния акт за възстановяване на имота.
В заключение моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, като пледира
вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният
установителен иск. Претендира сторените разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Р. Д. АНД., ЕК. Д. В. и В. АНГ.
АНД., действащи чрез адвокат С.С.. Въззиваемите намират атакуваното
съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което молят същото
да бъде потвърдено.
Сочат, че от доказателствата по делото се установява, че Добри Вълчев е
придобил процесния имот въз основа на сделка, обективирана в НА от 1967г.,
като към този момент не е бил в граждански брак. След смъртта си, същият е
бил наследен от дъщерите си Р.А. и Е.В.. Съгласно ПНИ на С.О. „Боровец
Юг“ от 2002г., процесният имот представлява ПО № 1648 с площ от 1224.01
кв.м. и е записан на Д.В.В.оддържат твърдението си, че разминаването в
площите, посочени в НА от 1967г. и ПНИ се дължи на неправилно измерване.
Сочат, че целият имот, включително и спорните 224 кв.м. се е владял от тях
от 1994г. до 2020г., като преди това владението е осъществявано от
наследодателя им, считано от 1967г., поради което общият период на
непрекъснато владение е от 1967г. до 2020г.
Намират, че не е налице забрана за придобиване на имота по давност,
доколкото същият не е общинска собственост. Видно от удостоверение №
АУ020396ВН-007ВХ/12.10.2012г., имотът попада в три стари имота, които са
заявени за възстановяване от техните бивши собственици, поради което не
може да се приеме, че имотът не е заявен за възстановяване и е станал
общинска собственост. Сочат, че от приетите по делото СТЕ и гласни
доказателства се установява идентичност между владеният от тях имот и
имота на ответника, както и че същият се е владял повече от 10 години
непрекъснато и необезпокоявано с намерението за своене, както и че същият е
ограден с трайно материализирани граници, които не са били променяни.
3
Поради изложеното, молят да бъде оставена без уважение въззивната жалба,
както и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират присъждане
на сторените разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260
ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства
за платена държавна такса.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия
съдебен състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 289828/07.06.2021 г.,
депозирана от ОБЩИНА ВАРНА с ЕИК *********, с адрес гр. Варна, бул.
“Осми Приморски Полк“ № 43, представлявана от Кмета Иван Портних, чрез
Главен юрисконсулт Светлана Цанева, против Решение №
261590/12.05.2021г., постановено по гр. д. № 3478/2020г. по описа на РС
Варна, ГО, 41 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 1833/2021 г. на ВОС за
11.10.2021 г. от 14:00 ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на въззивника да се връчи и препис
от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4