№ 1883
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. С.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. С. Гражданско дело №
20201110144532 по описа за 2020 година
Ищецът П. К. СТ. твърди, че по силата на сключен договор за застраховка имущество
“Каско” от 22.2.2018 г. застраховал при ответника „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД МПС
Мерцедес Бенц модел Ванео с рег.№ СВ0968АС. В срока на действие на договора настъпило
застрахователно събитие – на 1.3.2018 г. управлявал автомобила в гр. София по ул. История
Славянобългарска. Тъй като пътното платно било покрито с вода и лед, не се виждал пътят
под тях. Автомобилът попаднал в дупка с камъни, която не се виждала под локва на
платното, и поради настъпилите увреждания спрял да се движи, като останал на място. На
следващия ден автомобилът бил извозен с пътна помощ, за което ищецът платил 50 лв.
Същия ден ищецът уведомил и застрахователя, като депозирал уведомление за щета.
Застрахователят извършил оглед и опис на щетите, от които се установило, че има увредени
части за подмяна с лека и средна деформация. По образуваната щета ответникът отказал
плащане на дължимото застрахователно обезщетение поради несъответствие между
механизма на уврежданията и описаното в уведомлението за щетата. Ищецът извършил за
собствена сметка ремонт на автомобила на стойност 4603.90 лв. Ищецът счита отказът за
неоснователен и моли да се осъди ответника да му плати сумата от 1250 лв., частичен иск от
общата претенция в размер на 4653.90 лв., от които 50 лв. разноски за извозване и 4603.90
лв. разноски за ремонт, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/уточняваща молба от 24.3.2021 г./ и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
иска. Оспорва механизма на ПТП, вида, характера и стойността на уврежданията и връзката
им с ПТП. Твърди, че установените увреждания не могат да се получат при заявения от
ищеца механизъм на произшествието. Твърди наличие на основание за отказ от плащане на
1
обезщетението поради груба небрежност на ищеца при управление на МПС, в резултат на
която е настъпило ПТП. Твърди, че размерът е завишен. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски, а при условията на евентуалност, ако искът бъде уважен, да се
осъди третото лице помагач, което моли да се конституира на негова страна – Столична
община, да плати сумите, които бъде осъден да плати на ищеца за обезщетение и лихва за
забава, на основание обстоятелството, че на общината е възложено поддържането на пътя,
където е настъпило ПТП.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана Столична община.
Приет е по делото за съвместно разглеждане предявеният от ответника срещу
Столична община обратен иск за осъждането й да плати сумите, които бъде осъден
ответникът да плати на ищеца за обезщетение и лихва за забава.
Ответникът по обратния иск - Столична община, го оспорва по основание и размер.
С протоколно определение от 12.05.2021 т. е допуснато увеличение на иска, като
същият се счита предявен за сумата от 4653.90 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са иск с правно основание чл. 405 КЗ и обратен иск по чл. 410 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 405 КЗ следва да се установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка имущество за
посочения автомобил, застрахованият да е изпълнил своите задължения по договора,
увреждане на застрахованото имущество в периода на действие на застраховката и в тази
връзка – вид и размер на вредите, в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане.
По делото е безспорно възникването на валидно застрахователно правоотношение
между страните по силата на комбинирана застраховка имущество “Каско на МПС” и
„Помощ на пътя“ сключена с полица № 440118213019004 със срок на действие от 24.02.2018
г. до 23.02.2019 г. с предмет МПС Мерцедес Бенц модел Ванео с рег.№ СВ0968АС и
покрити рискове по клауза Пълно каско и Помощ на пътя – Премиум и Чужбина. Съгласно
приложимите към договора Общи условия, покрити рискове са щети от застрахователни
събития по време на движение, от пътно-транспортни произшествия, а по застраховката
Помощ на пътя – транспортиране на увредено МПС при обездвижване.
От представения по делото по делото протокол за ПТП се установява, че на 1.3.2018 г.
ищецът претърпял ПТП със застрахования автомобил, като при движение в гр. София по
ул. История Славянобългарска автомобилът попаднал в необезопасена и несигнализирана
2
дупка с камъни, която не се виждала под локва на платното, покрито с вода и лед.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление, т.е. относно възприетите от длъжностното лице факти. Видно
от протокола, в него са отразени констатираните пътни условия, включително намиращата
се на пътното платно дупка пълна с вода.
Поради настъпилите увреждания, автомобилът спрял да се движи, като на следващия
ден бил извозен до автосервиз, за което видно от представената фактура, ищецът платил 50
лв.
За така настъпилото събитие ищецът подал на 1.3.2018 г. уведомление до ответника,
въз основа на което била образувана щета № 44012131806468, по която ответникът
извършил оглед и изготвил опис на увредените детайли. Поради противоречие между
механизма и уврежданията, ответникът отказал плащане.
По делото е прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено и от което се установява, че констатираните по автомобила
увреждания е възможно да настъпят по описания в исковата молба начин при попадане в
дупка на пътното платно, включително увреждането на скоростната кутия /уточнение
съдебно заседание/. Средствата за възстановяване на автомобила възлизат на 4603.90 лв. по
средни пазарни цени. Средната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието
възлиза на 4754 лв. Т.е. стойността на разходите за ремонта надвишава 70% от
действителната му стойност.
Следователно по делото се установява, че в срока на действие на процесния договор е
настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск по застраховката.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение – чл. 405, ал.1 КЗ, което следва да е равно на размера на
вредата към момента на настъпване на събитието.
Не са налице условията за възникване правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение, визирани в чл.408 КЗ. Възможно е страните по застрахователния договор за
имуществена застраховка да са определили неизпълнението на дадено задължение на
застрахования или наличието на определени обстоятелства, които са изключен риск, т.е.
освобождават застрахователя от отговорност да плати обезщетение. Тези уговорки следва да
бъдат преценявани съобразно разпоредбата на чл. 408 КЗ. В чл. 408, ал.1, т.3 КЗ /под която
следва да се подведат твърденията на ответника/ е предвидено, че застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закона
3
или застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В
тази хипотеза правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението възниква
само когато конкретното поведение на застрахования е причинило или допринесло за
настъпване на вредите. Еднозначна е съдебната практика, че не всяко неизпълнение на
договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо
да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е
значително с оглед интереса на застрахователя. За това е необходимо установяването на
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото, като причинната връзка не може да бъде презюмирана, а
следва да се докаже в процеса от застрахователя. В случая не се установява такова
неизпълнение на задължение от страна на ищеца като застрахован, което да е относимо към
настъпването на вредите, включително хипотезата на груба небрежност, която ответникът
твърди да е налице. Грубата небрежност представлява засилена форма на неполагане на
грижа – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност.
Преминаването през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което
трябва да е в безопасно за движение по него състояние, не е такова действие и не
представлява неполагане на дължима грижа.
Поради горните съображения отказът на застрахователя да плати дължимото
застрахователно обезщетение е неоснователен.
При вреди на застрахованото имущество размерът на застрахователното обезщетение
се определя от действителната стойност на вредите до уговорената в застрахователния
договор застрахователна сума – арг. от чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 386 и чл. 400, ал. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 400, ал. 1 и 3 от КЗ действителната стойност на увреденото имущество е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и със същото качество и когато друго не е уговорено между страните, приема се, че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на
имуществото. Затова при определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчита постигнатата между страните уговорка в сключения между
тях договор за имуществено застраховане относно стойността, въз основа на която е
определена застрахователната сума по него съгласно чл. 386 и 400 от КЗ, а при липса на
такава уговорка - дължимото от ответника застрахователно обезщетение по него следва да
се определи въз основа на действителна стойност на автомобила. В случая от заключението
на вещото лице се изясни, че за увредения автомобил е налице тотална щета по смисъла на
чл. 390 от КЗ, тъй като стойността разходите за необходимия му ремонт надвишава 70 на сто
от действителната стойност на автомобила. Тази стойност на процесния автомобил не
надвишава уговорената между страните застрахователна сума от 6000 лева, поради което и
съгласно чл. 390 КЗ, дължимото от ответника застрахователно обезщетение за увреденото
превозно средство възлиза на 3327.80 лв. За тази сума, ведно с платените разходите за
4
репатриране на автомобила /покрит риск по застраховката/ в размер на 50 лв., искът следва
да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и отхвърли
за разликата до пълния предявен размер.
С оглед частичната основателност на главния иск, съдът следва да се произнесе по
предявения обратен иск. Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаването на
евентуалния, като специфичното при обратния иск е, създаването на условно изпълнително
основание. Няма спор, че ако застрахователят вече е удовлетворил пострадалия /било
извънсъдебно, било в резултат на уважен иск/, то в този случай би разполагал със
самостоятелен иск срещу причинителя на вредата. Няма пречка, обаче, това право да бъде
упражнено и в рамките на настоящото производство, доколкото правото на изпълнение по
този иск се поражда едва след като главното задължение е погасено, т.е. след като
привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор.
Искът е с правно чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на обезщетението. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл. 47-чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността в случая е по чл. 49
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в
изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът
по обратния иск следва да докаже и деликтната отговорност на ответника - виновно
противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил
извършването на определена работа, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка
между поведението на виновните лица и причинените вреди, както и правомерното
изплащане на обезщетението по застраховка „Каско“. За уважаването на претенцията не е
необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при
изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа - в този смисъл Постановление 9/1966
г. на ВС.
По делото се установи настъпването на застрахователно събитие и че за застрахователя
е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в полза на
застрахования в размер на претърпяната вреда - 3377.80 лв.
5
Установи се също, че ПТП е настъпило на участък от пътя, който попада на
територията на Столична община. Следователно, задължението по поддържане на пътя,
където е настъпило ПТП, се носи от ответника по обратния иск. В т§1, т.14 от ДВ на Закона
за пътищата е дефинирано „Поддържането на пътищата“ като дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от
Закона за движение по пътищата, която предвижда, че лицата, които стопанисват пътищата,
ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Това задължение е конкретизирано в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
според която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. В §1, т. 37 от 37 от допълнителните разпоредби към Закона за движение по пътищата,
е посочено, че «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В този смисъл намираща се на пътното платно неравност представлява
препятствие по смисъла на закона. При така изложената правна уредба се налага изводът, че
за поддържането и ремонта на пътя, където в случая е настъпило увреждането, е отговорна
Столична община, която е следвало да осигури безопасността на движението по пътното
платно. Именно наличието на неравности по пътя води до извода за неизпълнение на
задължението на ответника по начин препятстващ и/или ограничаващ възникване на
инциденти. Неговата отговорност е обективна, независимо от наличието или липсата на
вина на служителите му или на наетите от него лица, които да следят за изправността на
пътното платно. В тази насока неоснователни са твърденията за обработване на пътното
платно против заледяване и натрупване на сняг, тъй като те не могат да отстранят
намиращата се на пътя неравност, каквато е дупката. Като не е изпълнил задължението си за
осигуряване на безопасно движение, ответникът е осъществил състава на безвиновната
отговорност по чл. 49 ЗЗД и носи отговорност за причинените от това вреди.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача – участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така
че увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена с атмосферните условия, състоянието и
особеностите на пътя скорост, при която да не е могъл своевременно да забележи
намиращата се на пътното платно неравност и да предприеме необходимата за избягването й
6
маневра. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното
съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване на дължимото
обезщетение за обезвреда.
Следователно са налице основания за възникване на регресното вземане по чл. 410,
ал.1, т.1 КЗ и обратният иск следва да се уважи за сумата от 3377.80 лв., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до изплащането й.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна съразмерно с уважената част от иска и от направени
разноски за държавна такса 186.16 лв., депозит вещо лице 250 лв. и адвокатско
възнаграждение 1000 лв., дължими са 1042.36 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК и
съразмерно с отхвърлената част от исковете, ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 27.42 лв. /от 100 лв./. Разноските по обратния
иск в размер на 50 лв. за държавна такса следва да се възложат на ответника по него.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ......., да заплати на П. К. СТ., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Красна
поляна № 3, бл.333, вх.В, ап.55, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 3377.80 лв.,
застрахователно обезщетение за увреждане на МПС Мерцедес Бенц модел Ванео с рег.№
СВ0968АС. по щета № № 44012131806468/2018 г., ведно със законната лихва считано от
16.09.2020 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1042.36
лв. разноски по делото.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице помагач на
страната на ответника – Столична община.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ........., представлявана от кмета на
общината, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“, ЕИК ......., със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. ......., на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата
от 3377.80 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени
вреди от ПТП настъпило на 01.03.2018 г. в гр. София, на ул. ул. История
Славянобългарска , ведно със законната лихва, считано от 16.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50.00 лв.
разноски по делото, ПРИ УСЛОВИЕ, че сумите за главница и лихва бъдат заплатени от
7
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на увреденото лице.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8