РЕШЕНИЕ

№ 1711

гр.Бургас, 09.12.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 09 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 1982 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Д.Е.А. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***. В производството ищецът участва чрез пълномощник - адвокат В.Г. ***.

Ответник е ОДМВР Бургас с адрес ***, определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А.Д..

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.10 ал.1 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че спрямо него било издадено наказателно постановление № 237а-47/04.12.2018г. на началника на РУМВР Айтос при ОДМВР Бургас, с което му било наложено административно наказание за извършено административно нарушение. С влязло в сила решение № 65/12.06.2019г. по АНД № 164/2019г. на РС Айтос наказателното постановление било отменено. Решението е влязло в сила на 04.10.2019г., когато е оставено в сила с окончателно решение по КАНД № 1628/2019г. на Административен съд Бургас. С оглед защитата си в съдебното производство ищецът получил правна помощ от адвокат, за което заплатил 400лв. Също така поради неоснователното обвинение в извършено административно нарушение ищецът изпитал чувства на потиснатост и оскърбление, изпаднал в силен стрес. При тези обстоятелства претенцията на ищеца е ответникът да му заплати обезщетение в посочения размер за причинените имуществени вреди, както и 1 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава от 04.10.2019г. до окончателното му изплащане. Иска се присъждане на разноски по делото. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.10 ал.2 и 3 ЗОДОВ.

Ответникът представя писмено становище, с което прави възражения за нередовности по исковата молба. Съдът счита възраженията за неоснователни.

На първо място ответникът сочи, че посочената в титулната част на исковата молба цена на иска е 1000лв., но по-нататък се претендира заплащане на 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 400лв. обезщетение за имуществени вреди. Това възражение наистина визира налично противоречие в исковата молба, но противоречието не налага провеждане на процедура по отстраняване на нередовности, тъй като от цялостния текст на исковата молба по тълкувателен път се извежда недвусмислена воля на ищеца за присъждане на двете посочени обезщетения, чийто общ размер е 1400лв.

Според второто възражение на ответника е налице непълнота на исковата молба, изразяваща се в непосочване на края на периода, за който се претендира присъждане на обезщетението за неимуществени вреди. Възражението е неоснователно. В случая посочване на такава крайна дата не е необходимо, тъй като с предявената претенция и според начина на формулирането и, напрактика се търси обезщетение не за определен период, а за всички неимуществени вреди, настъпили от соченото незаконосъобразно поведение на ответника.

Ответникът не излага становище по същество. Не сочи доказателства.

Прокурорът излага становище за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Наред с това счита за неоснователен иска за присъждане на неимуществени вреди, като излага доводи за липса на доказана причинно-следствена връзка между негативните усещания на ищеца след издаването на наказателното постановление и самото издаване на постановлението. Не сочи нови доказателства.

Предвид изложеното по-горе съдът приема исковете за допустими. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Като доказателства по настоящото дело са приети материалите по приложеното АНД № 164/2019г. на Районен съд Айтос. От тези писмени доказателства се установи, че на ищеца А. е било издадено наказателно постановление № 237а-47/04.12.2018г. на началник РУМВР Айтос при ОДМВР Бургас, за извършено административно нарушение по чл.28 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, като му е наложено административно наказание глоба 2000лв. С решение № 65/12.06.2019г. по АНД № 164/2019г. на Районен съд Айтос наказателното постановление е отменено. Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника пред Административен съд Бургас, при което с решение № 1608/04.10.2019г. по КАНД № 1628/2019г. на АС Бургас първоинстанционното решение е оставено в сила. Пред касационната инстанция жалбоподателят А. е представил договор за правна защита и съдействие от 03.09.2019г. и пълномощно към него, с които е възложил на адвокат В.Г. *** да осъществява защитата му, срещу заплащане на адвокатско възнаграждение 400лв. В договора е отбелязано, че договореното възнаграждение е било заплатено изцяло в брой от клиента на адвоката. Отбелязването на това обстоятелство в приложения договор се счита за разписка и доказва наличието на реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар (т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

Като свидетел по настоящото дело е разпитана майката на ищеца К. Александрова. От показанията и се установи, че ищецът А. живеел в Англия, но се сближил с жена от България, поради което се завърнал в страната – за да живеят заедно с нея на квартира в гр.Айтос. След завръщането си А. не търсил работа при работодател, а опитвал да се препитава чрез самостоятелна дейност като земеделски производител, в което начинание в крайна сметка не успял. Наред с това имал спречквания с домоуправителката в сградата, където се установил на квартира в гр.Айтос. В тази връзка един ден, когато бил по работа в гр.Пловдив, домоуправителката му се обадила по телефона и го излъгала, че квартирата му гори, а А. от своя страна подал сигнал за това на телефон 112. Затова срещу него било издадено описаното по-горе и отменено от съда наказателно постановление № 237а-47/04.12.2018г. на началник РУМВР Айтос при ОДМВР Бургас. След тази случка А. се разделил с приятелката си, напуснал квартирата си в гр.Айтос и се преместил да живее при родителите си в дома им в с.Тополица. В следващия период от няколко месеца, съвпадащ с периода на съдебното оспорване на издаденото наказателно постановление, А. бил депресиран. Активно помагал на родителите си в домашната и земеделската работа. Споделял на родителите си, че няма откъде да вземе толкова много пари и да заплати наложената му глоба от 2 000лв. Родителите на А. се опитвали да помогнат на сина си, макар, че бил „доста избухлив“ и затворен в себе си. А. не е посещавал психолог или психиатър, психически бил здрав, според свидетелката, но би посетил такива специалисти, ако е имало нужда. През м.юли 2020г., след като А. „се посъвзел“ отново заминал за Англия, където е и до момента на събиране на свидетелските показания.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.37 ЗМВР областните дирекции на министерството са юридически лица, т.е. искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.

В процесния случай ищецът е бил привлечен към административнонаказателна отговорност чрез издадено наказателно постановление от административнонаказващ орган, явяващ се длъжностно лице в структурата на ОДМВР Бургас. Издаването на наказателни постановления по същността си представлява изпълнение на административна дейност (т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС), поради което вредите, произтекли от незаконосъобразни действия на АНО следва да се обезщетяват на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

В случая наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността на акта е установена по надлежния ред. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установи, че ищецът е упражнил правото си на квалифицирана адвокатска помощ, необходима за защитата му срещу незаконосъобразното постановление, за което е заплатил 400лв. Необходимостта от заплащане на адвокатски хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да се защити от санкциониращият го незаконосъобразен акт. Предвид изложеното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника.

Тази искова претенция следва да бъде уважена до размера на заплатения адвокатски хонорар. Същият е към минималния предвиден размер по чл.18 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този род процесуално представителство. Съгласно чл.36 ал.2 изр. второ от Закона за адвокатурата размерът на договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Недоказана и поради това неоснователна е предявената претенция за присъждане на обезщетение за причинени чрез издаването на незаконосъобразния властнически акт неимуществени вреди. Съдът с доклада си по делото е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да установи наличието на всяка от предпоставките за възникване правото на обезщетение. След събиране на доказателствата по делото недоказани останаха сочените от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между такива вреди и издаването на незаконосъобразното наказателно постановление.

Данни за наличието на вреди се съдържат в показанията на св.Александрова. Същата сочи, че след издаването на НП в период от няколко месеца, А. бил депресиран. Този извод на майката не може да бъде кредитиран от съда, тъй като показанията и в тази насока са противоречиви. От една страна Александрова сочи, че състоянието на ищеца  е било влошено в продължение на няколко месеца, което сочи на клинична депресия. От друга страна Александрова сочи, че сина и не е потърсил помощ от психолог, тъй като не е имал нужда от такава.

Според данните в показанията на Александрова сочената от нея депресия се е изразявала преди всичко в лошо отношение към околните – бил раздразнителен и „доста избухлив“. Това отношение обаче, не е намерило проява едва след издаването на наказателното постановление – А. не е бил способен да поддържа добри социални контакти и преди това с домоуправителя на етажната собственост и със съжителката си.

Наред с това – дори да се приеме, че в периода след издаването на отмененото наказателно постановление А. е имал някакви душевни страдания, то като причина за тях не може еднозначно да се определи стреса от наложеното наказание. Следва да се вземе предвид, че А. се е върнал от Англия в България с планове да живее заедно с приятелката си и да започне самостоятелна стопанска дейност, чрез която да се издържа. Тези планове са били провалени за ищеца след издаването на наказателното постановление, т.е. провала в личния живот и провала в професионалния живот не могат да бъдат игнорирани и е нелогично в тази ситуация като причина за евентуалните душевни страдания на А. да се сочи издаденото срещу него наказателно постановление. Искът за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.

Основателна, съгласно чл.86 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за имуществени вреди – от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление, до окончателното изплащане на присъдената главница.

Своевременно е направено искане от ищеца за присъждане на разноски. В тази връзка съдът взе предвид, че не е налице частично уважаване на искове, а са предявени два самостоятелни иска, от които единия е уважен изцяло, а другия е отхвърлен изцяло. Затова на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му плати половината разноски по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас, с адрес ***, да заплати на Д.Е.А. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, сумата 400лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по КАНД № 1628/2019г. на АС Бургас, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 04.10.2019г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д.Е.А. ***, за заплащане на 1 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на А. чрез издаването на наказателно постановление № 237а-47/04.12.2018г. на началника на РУМВР Айтос, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 04.10.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Д.А. 305лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :