Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 516 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 ал. 3 от ЗС.При
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.61 ЗС.
Ищцата твърди, че
правото на ползване в полза на ответника е учредено по силата на нотариален акт
№ 6, том V, рег. № 5421, дело № 457/2006 година по описа на Нотариус Р. С.,
вписана в Нотариалната камара на Република България с pег. № 026, с район на
действие Районен съд Враца за недвижим имот, находящ се в град Враца с
административен адрес: град **** представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
12259.1017.62.4.15 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и
седемнадесет точка шестдесет и две точка четири точка петнадесет/ в град Враца,
община Враца по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005
година на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес град ****, с
преназначение жилище, апартамент с площ от 58.57 кв.м., при съседи: под обекта
12259.1017.62.4.11 и над обекта 12259.1017.62.4.19 неразделна част от
самостоятелния обект са МАЗЕ с площ от 6.57 кв.м.и съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху 86.25 кв.м., самостоятелния
обект попада в сграда № 12259.1017.62.4 /дванадесет хиляди двеста петдесет и
девет точка хиляда и седемнадесет точка шестдесет и две точка четири/ в
поземлен имот 12259.1017.62 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка
хиляда и седемнадесет точка шестдесет и две/ по схема на АК-СК град Враца, а по
доказателствен документ самостоятелен обект в жилищна сграда-Апартамент № 15,
находящ се в град Враца, целия с площ от 58.566 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения с югоизточно изложение вдясно от стълбището на
четвъртия етаж, заедно с мазе, находящо се вдясно срещу стълбището,, последното
югозападно изложение с повърхност 6.57 кв.м. и сътоветните идеални части от
общите части на сградата и с също толкова от правото на строеж върху държавна
земя, при съседи по документи.
Твърди се, че
гореописаният имот е единствена и изключителна собственост на ищцата.На първо
място се посочва наличие на прекратяване на учреденото вещно право на ползване
на основание чл59 ал.3, пред.2 от ЗС,тъй като в конкретния случай ответника по
иска повече от пет години не е упражнявал така учреденото му право на ползване,
а именно от 2009 година насам.Излага се, че практически ответника по иска не от
пет, а вече повече от десет години не е упражнявал това право.Позовава се и на
разпоредбата на чл.57 ал.2 от ЗС, тъй като през всичките тези повече от десет
години ответникът не е заплащал данъци, такси и разноски за процесния
имот.Твърди се също така, че в конкретния случай е налице и хипотезата на чл.57
ал.4 от ЗС, а именно липсата на застраховка на имота изобщо, като цяло през
всички години от страна на ответника, за което последният е канен многократно
да извърши - да застрахова имота, но не е сторил това.
Иска се от съда да приеме, че учреденото в
полза на ответника вещно право на ползване върху описания имот е прекратено на
посочените в исковата молба основания.
В срочно подадения отговор,
назначения особен представител на ответника намира предявения иск за допустим,
но неоснователен.Посочва се, че в депозираната пред съда искова молба не се сочи период, през който
ответникът не е упражнявал правото на ползване върху имота, нито се представят
доказателства в тази насока. Твърди се в тази насока, че съгласно чл. 61 ЗС,
собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако
ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с
вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително
повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено
променя вещта.В тази връзка се твърди, че по делото липсват доказателства, че ищцата
е отправила предупреждение до ползвателя, с оглед изпълнение на изискванията на
чл.61 ЗС.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на
предявения главен иск е чл. 124, ал.1
ГПК, вр. чл. 59, ал.3, пр.2 от ЗС.
По предявения иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 59,
ал.3, пр.2 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на описания в
исковата молба недвижим имот, както и че е учредено в полза на ответника
ограничено вещно право на ползване върху този имот.
В тежест на ответника е
да докаже, че в процесния период е осъществявал учреденото му право на ползване
- постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, както и всяка форма на
фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.
Не е спорно между
страните, а и видно от представеното заверено копие на нотариален акт № 6, том
V, рег. № 5421, дело № 457/2006 година по описа на Нотариус Р. С. / л.10 / е,
че на 04.10.2006 г. Р.Н. и съпругата
му С.Н.
са продали на ищцата недвижим имот, находящ се в град Враца с
административен адрес: град **** представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
12259.1017.62.4.15 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и
седемнадесет точка шестдесет и две точка четири точка петнадесет/ в град Враца,
община Враца по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005
година на Изпълнителния директор на АК, с условието, че продавачите се запазват
правото на ползване на целия имот, докато са живи.
Съгласно чл. 56, ал.1 ЗС
правото на ползване включва правото да се ползва вещта по нейното
предназначение, но и правото да се получават добиви от нея, което означава, че
ползвателят разполага и с възможността да предоставя другиму упражняването на
това право, било то възмездно или безвъзмездно – под наем, в заем за послужване
и пр. Въобще правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото
да се получават добиви от нея не е ограничено в начина на упражняване. Всяка
форма на фактическо и правно използване на имота, като постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и пр. представлява упражняване на
правото на ползване.
За изясняване на този
релевантен за делото факта бяха разпитани двама свидетели от страна на ищцата.
Свидетелката Г. В. В. пояснява,
че познава ищцата и ответника, както и че знае за какво се води делото - за
апартамента в гр. Враца, на бащата на ищцата. Апартаментът се намира срещу
площад „Суми“. Познава страните по
делото, защото в гр.Мездра живеят в един и същи блок, те са на първия, а тя на
втория етаж. Те имат повече от един имот, живеят в Мездра. С ищцата поддържат
контакт, откакто си закупили апартамента в гр.Мездра, това е от 2003 г.-2004 г.
Баща - ответника го е виждала в Мездра,
преди да замине за Либия – октомври 2009
г. Тогава починал баща на свидетелката, а ответника заминал същият месец – октомври.
Оттогава не го е виждала. Преди това го виждала в Мездра, тъй като семейството
живеело в града. При закупуване на имота, в Мездра живеели всички - майката,
бащата и ищцата. Във Враца идвала няколко пъти, с ищцата ходили по заведения и
след това преспивала в този апартамент.
Не е установила в апартамента да има вещи на баща й, всички вещи си били
на ищцата. Баща й е в Либия, това го знае от него, защото той преди да замине
са разговаряли. Той работи там. Данъкът на имота си плащала ищцата, това го
знае, защото са достатъчно близки. Не поддържа никакви контакти с баща й. Не знае дали ищцата има контакти с баща си,
понякога й е казвала, че са говорили, но е рядко. Преди баща й да замине за
Либия, се разделили със съпругата си. След развода ответникът живеел в Мездра,
но бил сам. Не знае дали ищцата го е канила да заплаща такси за имота.
Свидетелката Г. Н. И. също казва, че познава
бащата и майката на ищцата. Бащата на ищцата е в Л., а майка й е в И.. Тя има
брат, но и той е в чужбина. Баща й е в Л. от 2008 г.- края на 2009 г., работи в
някакво имение. Оттогава не се е връщал в Б.. Това го знае, защото поддържат
връзка с ищцата, тъй като са съседи в гр.Мездра. Преди да заминат майка й и
баща й живеели на 200 м. от къщата за свидетелката в Мездра. Знае имота, за
който се води делото, искали дори да й го дадат на квартира. Имотът се намира
на площад „Суми“, срещу училище ПМГ.
Много пъти ходила в този имот,
празнували дори рожден ден на ищцата,
преди около четири години. В имотът нямало вещи на баща й. Когато правили
рождения ден, две години преди това, майка й направила основен ремонт и
изхвърлили всичко - стари мебели. Ремонтът бил преди около 4-5 години. Ищцата
поддържа връзка с баща си, не са влошени отношенията им. За Нова година мисли,
че имали дори и видеочат. Ищцата поддържала връзка с баща си, чрез интернет. Не
знае какви вещи изхвърлили от имота, но сменили ъгловото, сложили си паркет,
оправили банята. Не знае дали ищцата е канила ответника да заплаща данъци на
имота.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, които са
логични, последователни и непротиворечиви.
Предвид така събраните
гласни доказателства, които съдът намира за релевантни за спора, се установи
безспорно по делото, че процесния имот е обитаван фактически само и единствено
от ищцата от 2009 г. Не се събраха доказателства ответникът да е упражнявал
през този период учреденото му право върху имота под каквато и да е форма на
фактическо или правно използване на същия, като постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани
с ежедневния бит, стопанска дейност и пр. Не се доказа да са отправени
възражения за ползване от страна на ответника през горепосочения период и не е
налице признание на ползването от страна на ищцата за този период, които да
прекъсват давността.
Предвид установените
права по настоящото дело и заявените твърдения на страните съдът намира, че
правото на ползване на ответника е погасено по давност поради изтичане на срок по
– дълъг от 5 г., от 2009 г. насам по
отношение на имота, находящ се находящ се в град В. с административен адрес:
град ****.
Поради несбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие, а именно, отхвърляне на главния иск, съдът
намира, че не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 61 ЗС.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК има
ищцата.Доколкото, обаче, същата не е поискала присъждане на разноски, то такива
не и се следват.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.Н., ЕГН **********, че
учреденото по отношение на Р.С.Н., ЕГН **********, ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ, за което
е съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имот № 6, том V,
рег. № 5421, дело № 457/2006 година по описа на Нотариус Р. С., вписана в
Нотариалната камара на Република България с pег. № 026, с район на действие
Районен съд Враца, върху недвижим имот, находящ се в град В. с административен
адрес: град **** представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА 12259.1017.62.4.15
/дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и седемнадесет точка
шестдесет и две точка четири точка петнадесет/ в град В., Община В. по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 година на
Изпълнителния директор на АК, с административен адрес град ****, с
преназначение жилище, апартамент с площ от 58.57 кв.м., при съседи: под обекта
12259.1017.62.4.11 и над обекта 12259.1017.62.4.19, неразделна част от
самостоятелния обект са МАЗЕ с площ от 6.57 кв.м.и съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху 86.25 кв.м., който
самостоятелен обект попада в сграда № 12259.1017.62.4 /дванадесет хиляди двеста
петдесет и девет точка хиляда и седемнадесет точка шестдесет и две точка
четири/ в поземлен имот 12259.1017.62 /дванадесет хиляди двеста петдесет и
девет точка хиляда и седемнадесет точка шестдесет и две/ по схема на АК-СК град
В., а по доказателствен документ самостоятелен обект в жилищна
сграда-Апартамент № 15, находящ се в град В., целия с площ от 58.566 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с югоизточно изложение
вдясно от стълбището на четвъртия етаж, заедно с мазе, находящо се вдясно срещу
стълбището,, последното югозападно изложение с повърхност 6.57 кв.м. и
сътоветните идеални части от общите части на сградата и с също толкова от
правото на строеж върху държавна земя, при съседи по документи, Е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ,
на основание чл. 59 ал.3 от ЗС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: