ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 78
гр.
Пловдив, 14 януари,
2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ в
закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 3758 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „****,
дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно австрийското
законодателство, с номер на търговска регистрация FN 34160 k, със седалище
и адрес на управление ул.“****“ 47, 1100 ****. В исковата молба се твърди, че
касационното Решение № 863/ 19.04.2018 г. по адм.д. /всъщност става дума за
КАНД/ № 571/ 2018 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, 26-ти касационен
състав, е нищожно и се иска прогласяването му за нищожно.
Административен съд – Пловдив, 2-ри състав, намира че производството по
делото следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено на РС – Пловдив, който според
настоящия състав е родово и местно компетентен да се произнесе по исковата
претенция, предвид следното:
Ищецът сочи като правно основание на иска чл.128, т.7 от АПК
/точната правна квалификация е чл.128, ал.1, т.8 от АПК/. Съгласно последната
разпоредба „На административните съдилища са подведомствени всички дела по
искания за: т.8 - обявяване на нищожност,
обезсилване или отмяна на решения,
постановени от административните съдилища.“ С последното изменение на АПК се създаде и чл.128а,
който гласи следното: (1) Исковете за обявяване на нищожност на решения и
определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството,
постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд,
могат да се подават безсрочно. (2) Исковете се подават пред съответния
административен съд. (3) Решението на административния съд подлежи на
касационно обжалване. От мотивите на законопроекта става ясно, че причината за
приемането на новата разпоредба е противоречива практика по приложението на
цитираната първа разпоредба, така че да се уреди изрично подсъдността по тези
искове, а именно че по аргумент от чл.132, ал.1 от АПК ВАС не разглежда такива искове като първа
инстанция, а същите са подсъдни на съответния административен съд /https://www.parliament.bg/bills/44/754-01-16.pdf
– т.4 от мотивите към законопроекта/.
В своята практика по приложението на чл.128, ал.1, т.8 от АПК ВАС
застъпва тезата, че се имат предвид само решения, които не са били предмет на касационен
контрол, което следва логически от нормата на чл.218, ал.2 от АПК,
съгласно която при касационната проверка
„За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон съдът следи и служебно.“ От друга страна съдебната практика неизменно
поддържа, че родово компетентен по искове, с които се иска обявяване на
нищожност на съдебно решение, е винаги първоинстанционният съд. При това положение прочитът на нормата на
чл.128, ал.1, т.8 от АПК би придобил следния вид: „На административните
съдилища са подведомствени всички дела по искания за: т.8 - обявяване на нищожност, обезсилване или
отмяна на решения, постановени от административните съдилища, които не са били предмет на инстанционен
контрол, в случаите, когато
тези съдилища действат като първа инстанция. Посочените по-горе мотиви на
законопроекта не променят този смисъл, а приетата нова норма на чл.128а от АПК
има за цел единствено да отстрани посочените в мотивите противоречия в
съдебната практика, но не и да промени досега съществуващата, че родово
компетентен по искове, с които се иска обявяване на нищожност на съдебно
решение, е винаги първоинстанционният съд.
В случая решенията на РС – Пловдив и Административен съд – Пловдив
са постановени в едно специфично производство – по ЗАНН, в което РС
правораздава „ad hoc“ като/вместо
административен съд, а Административният съд правораздава „ad hoc“ като/вместо
касационен съд /такова разрешение законодателят е възприел и в други
производства, например по ЗСПЗЗ/. Първоинстанционен съд в конкретното съдебно
производство е РС – Пловдив, а с исковата молба се иска прогласяване на
нищожност на касационното решение, при което крайно нелогично е докладчик в Административен съд – Пловдив,
който е касационна инстанция по КАНД № 571/ 2018 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, да се произнася по валидността на касационното решение, постановено по
това дело. Тази преценка следва да се извърши от съответния първоинстанционен
съд – РС – Пловдив, чието решение ще подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пловдив. Обратното разбиране би означавало касационната
инстанция /макар и в едноличен състав/ да
се произнася по валидността на касационно решение, постановено от същата тази
инстанция, а ВАС да действа на практика като „втора касационна инстанция“.
Впрочем интересен в тази връзка е въпросът: кой съд
следваше да се произнесе като първа инстанция, ако първоинстанционното решение по
ЗАНН не беше в полза на клона на ищеца и беше влязло в сила като необжалвано, а
с искова молба се претендира нищожност на това първоинстанционно решение, или ако например в производство по ЗСПЗЗ РС е
отхвърлил жалбата, решението е влязло в сила като необжалвано и се претендира
нищожност на решението на РС. Логичният
отговор на този въпрос е, че компетентен и в двата случая би бил
първоинстанционният съд /РС/, което следва от специфичната подсъдност по тези
дела и което потвърждава гореизложеното по отношение подсъдността по
конкретното дело, тъй като няма логика по сходни видове дела в зависимост от
резултата в едни случаи родово компетентен
да е един съд, а в други случаи – друг съд. В потвърждение на тезата за
компетентността на съответния първоинстанционен съд е и обстоятелството, че иск за обявяване на нищожност
на решения на ВАС като касационна инстанция се предявява пред съответния
административен съд, т.е. отново пред първоинстанционния съд, което разрешение
изрично залегна и в посочената норма на чл.128а от АПК.
Поради изложеното настоящият състав намира, че следва да бъде
прекратено производството
по адм.д. № 3758/ 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, а делото
следва да бъде изпратено по подсъдност на РС – Пловдив.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. № 3758/ 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност
на РС – Пловдив.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: