№ 2182
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100506718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 5467 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 54597/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 68-и състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. В. Ц. обективно съединени установителни искове
по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 2 394,44 лева, представляващи ½ част от стойността на
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. ****, бл. ****, с абонатен № 38350, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 416,92 лева, представляващи ½ част от мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; 25,51 лв.
представляващи ½ част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот през
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 5,59 лв. представляващи ½ част от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 31.12.2017 г. до
16.12.2020 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/2021 г. по описа на
СРС, 68 състав.
Със същото решение са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД против Л. Ц. Ц. обективно съединени установителни искове по
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка
с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 2 394,44 лева, представляващи ½ част от стойността на
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. ****, бл. ****, с абонатен № 38350, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 416,92 лева, представляващи ½ част от мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; 25,51 лв.
представляващи ½ част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот през
1
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 5,59 лв. представляващи ½ част от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 31.12.2017 г. до
16.12.2020 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/2021 г. по описа на
СРС, 68 състав.
С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД е осъдено да заплати на Ц. В. Ц. сумата от 550 лева, представляващи направените от
ответницата разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско
възнаграждение.
С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД е осъдено да заплати на Л. Ц. Ц. сумата от 550 лева, представляващи направените от
ответницата разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца –
„Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост
на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска срещу
ответницата Ц. Ц. с мотиви, че липсва облигационна връзка между страните. Сочи, че по
делото е представен нотариален акт, от който се установява, че Ц.Л. Ц. (син на Л. Ц. Ц.) и Ц.
В. Ц. са станали съсобственици на топлоснабдения имот в резултат на закупуването му. В
тази връзка счита, че Ц. В. Ц. се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Поддържа, че в качеството й на собстветник на процесния имот Ц. В. Ц. е клиент на
топлинна енергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявената от дружеството претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на въззивната жалба
от ответниците Ц. В. Ц. и Л. Ц. Ц., в които са изложени становища за неоснователност на
въззивната жалба. Въззивамите страни молят съда да потвърди обжалваното решение и
претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по подадената
въззивна жалба.
В изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 15485 от 25.06.2024 г.,
постановено по в. гр. д. № 6718/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ищцовото
дружество е депозирало писмена молба, в която е заявило, че въззивната жалба е насочена
срещу двамата ответници в първоинстанционното производство.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е редовна.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност
настоящият състав намира следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като основателността им е
предпоставена от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните
за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
2
и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.
2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния
ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на
индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се
одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни
действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение
не е необходимо сключването на индивидуален договор.
За установяването на качеството потребител на топлинна енергия по делото е
представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт № 89, том 115, дело №
22521/97 г., от който се установява, че между И.Г.В., в качеството му на продавач, и Л. Ц. Ц.,
в качеството си на законен представител-баща на малолетния Ц.Л. Ц., и Ц. В. Ц., в
качеството им на купувачи е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим
имот: апартамент № ****, улица ****-8. По силата на договора И.Г.В. продава на Ц.Л. Ц.
9/10 ид.ч. от процесния имот и на Ц. В. Ц. – 1/10 ид.ч. Ответниците не твърдят, нито се
установява да са се разпоредили с правото на собственост върху собствените си идеални
части от имота. При това се установява за целите на процеса, че през исковия период
собствеността върху топлоснабдения имот върху 1/10 ид.ч. принадлежи на ответницата Ц. В.
Ц., а за 9/10 ид.ч. – на ответника Ц.Л. Ц., като между тях и ищцовото дружество е
възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за съответните
идеални части.
По отношение на количеството топлинна енергия пред първоинстанционния съд е
изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), което настоящият
съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно. От него се установява, че
предвид неосигуряването на достъп за отчет на консумацията на топла вода и БГВ и
отопления, начисленият разход на ТЕ за сградна инсталация пропорционално на пълния
отопляем обем на имота по проект, дяловото разпределение за процесния период на
топлоснабдения имот, осъществено от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД е било в
съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че сумата, която абонатът
дължи за топлинна енергия, изразходвана през процесния период от 05.2017 г. до 04.2019 г. е
в размер на 4788,88 лева с ДДС. Вещото лице е посочило, че при направените проверки на
ОТ на оправомощената от ДАМТН лаборатория са поставени заключения „съответства“,
като срокът за валидност на всяка от проверките е двегодишен. Според заключението
проверката на топломера за 2020 г. е направена 1 година и 2 месеца след законовия срок.
Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно
нарушение, но от техническа гледна точка наличието на метрологиччна проверка, макар и
след изискуемия срок, със заключение „съответства“ дава основание на вещото лице да
заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.
Имайки предвид, че отговорността на ответницата Ц. В. Ц. е 1/10 от общото
задължение с оглед притежаваните от нея 1/10 ид.ч. от процесния имот, то задължението на
Ц. В. Ц. за процесния период възлиза на 478,88 лева. Отговорността на ответника Л. Ц. се
разпростира за 9/10 с оглед притежаваните от него идеални части, но с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес и доколкото ищецът претендира ½ от стойността в размер на
2394,44 лева, то искът срещу него е основателен за тази сума.
По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност следва да се
посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011
г., ОСГТК понятието „периодични плащания по смисъла“ на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
3
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. При тези съображения и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в това число и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички изброени признаци и следва да се считат за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По отношение на вземанията за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г. са приложими
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на
потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на
ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници
тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.12.2021 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2021 г., са погасени по давност
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.08.2018 г.,
включително. Вземането за месец 08.2018 г. е възникнало на 01.09.2018 г. и е станало
изискуемо на 16.10.2018 г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Давността за него е
следвало да изтече на 16.10.2021 г., но след удължаване на давностния срок с периода от 69
дни, през които не е текла давност поради извънредното положение, срокът изтича на
24.12.2021 г. – преди датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.08.2018 г. и
предходните месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец 09.2018 г. е
станало изискуемо на 15.11.2018 г., като след удължаване на срока с периода от 69 дни,
давността за него изтича на 23.01.2022 г. – след датата на подаване на заявлението. При тези
съображения вземането за главница за доставена топлинна енергия за периода м. 09.2018 г. –
м. 04.2019 г. възлиза на 2074,24 лева, като предвид обема на отговорността на ответницата
Ц. В. Ц., предявеният срещу нея иск за главница за доставена топлинна енергия е
основателен за сумата от 207,45 лева, а спрямо ответника Л. Ц. – за сумата от 1037,12 лева.
Във връзка с претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната услуга
дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово разпределение не може да се
определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост. Следователно
предоставянето на такава услуга е задължително.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След изменението на посочената
разпоредба (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на
4
дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на СЕС, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата за дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбата
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от клиентите при спазване на изискванията на наредбата и приложението към
нея.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Общите условия клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: 1) цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2) цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3) за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувани с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Независимо че по делото не е представен договор, сключен между етажните
собственици, или между ищцовото дружество и третото лице - помагач, съдът намира, че от
представените по делото изравнителни сметки и други документи, касаещи годишното
отчитане, може да се обоснове извод, че именно на "Техем Сървисис" ЕООД е било
възложено и същото реално е извършило услугата дялово разпределение в процесния имот.
Това се установява и от приетата по делото СТЕ, която сочи, че за исковия период дяловото
разпределение се е извършвало от третото лице помагач. От приложения по делото писмен
договор се установява и че между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услуга
дялово разпределение, е сключен договор за извършване на тази услуга.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че разпределението на
топлинната енергия в процесната сграда е било извършвано именно от фирмата за дялово
разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД, в съответствие с нормативните изисквания, като
при това положение въззивният съд намира претенцията за установяване съществуването на
вземане за стойността на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за доказана
по основание. Съгласно заключението на ССчЕ, което настоящият съдебен състав кредитира
като компетентно и обосновано, таксите за дялово разпределение за процесния период са в
размер на 51,03 лева. Вземанията за главница за услуга дялово разпределение за периода до
м. 08.2018 г. са погасени по давност, поради което искът за възнаграждение за дялово
разпределение следва да бъде уважен за размера от 25,84 лева или в размер на 2,58 лева с
оглед отговорността на ответницата Ц. за 1/10 от общото задължение и 12,92 лева- за
ответника Ц..
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност. За периода от 15.09.2018 г.
до 16.12.2020 г. са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и
одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното
съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
5
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
"Топлофикация София" ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата
сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това
следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния
отчетен период. При това се налага извод, че ответницата Ц. Ц. дължи на ищеца
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 16.12.2020 г. върху уважения размер на
главницата от 207,45 лева, което изчислено с помощта на програмата за изчисляване на
законна лихва възлиза на 26,45 лева, до който размер акцесорният иск е основателен и
доказан като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 416,92 лева искът
следва да бъде отхвърлен, а ответникът Л. Ц. дължи обезщетение за забава за същия период
върху уважения размер на главницата от 1037,12 лева, което възлиза на 132,24 лева.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за изплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
С оглед различните правни изводи, до които стигна въззивната инстанция, решението
в частта, с която са отхвърлени исковете против Ц. В. Ц. за сумата до 207,45 лева–
представляващи главница за доставена топлинна енергия, за сумата до 26,45 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
16.12.2020 г., за сумата до 2,58 лева – цена на услугата дялово разпределение , следва да
бъде отменено. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищцовото дружество е
осъдено да заплати на ответницата Ц. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение за размера
от 504,24 лева до присъдения размер от 550 лева. Решението следва да бъде отменено и в
частта, с която са отхвърлени исковете против Л. Ц. Ц. за сумата до 1037,12 лева,
представляващи главница за доставена топлинна енергия, за сумата до 132,24 лева
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
16.12.2020 г.; за сумата до 12,92 лева цена на услугата дялово разпределение, заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/2021 г. по описа на СРС. Решението следва да се
отмени и в частта, с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника Л. Ц.
разноски за адвокатско възнаграждение за размера от 321,23 лева до присъдения размер от
550 лева.
В останалата част решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора решението следва да бъде ревизирано и в частта за
разноските.
В съответствие със задължителните разяснения на т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част на всеки от исковете
ответницата Ц. Ц. следва да бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 6,80 лева – разноски в заповедното производство, а ответникът Л. Ц. следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 34,04 лева – разноски в заповедното
производство.
В първоинстанционното производство ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
6
направил разноски в общ размер 879,90 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер, определен от настоящата инстанция по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25 НБПП, възлиза на 100 лева. Следователно и съобразно уважената част на
предявените искове на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответницата Ц. Ц. следва да бъде
присъдена сумата от 40,76 лева, а съобразно уважената част на предявените искове на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Л. Ц. следва да бъде присъдена сумата 203,78
лева.
Във въззивното производство „Топлофикация София“ ЕАД претендира разноски за
юрисконулстско възнаграждение и платена държавна такса. Съобразно основателната част
на въззивната жалба спрямо ответницата Ц. Ц. и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК
на дружеството въззивник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10,26 лева, а
съобразно основателната част на въззивната жалба спрямо ответника Л. Ц. – 51,33 лева.
Във въззивното производство въззиваемите ответници Л. Ц. Ц. и Ц. В. Ц.
претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева поотделно
съгласно представени договори за правна защита и съдействие. По своевременно
релевираното от страна на въззивника възражение за прекомерност настоящият съдебен
състав намира следното:
Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на
адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно
производство. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.,
задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от
минимума, предвиден в цитираната наредба за определяне на адвокатски възнаграждения.
Използвайки като ориентир предвиденото в чл. 7, ал. 2 НМРАВ възнаграждение и
съобразявайки обстоятелството, че в конкретния случай реализираната от процесуалния
представител на ответниците правна защита и съдействие е предоставена по спор, който не
се характеризира с фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за безплатно оказана
правна помощ в производството пред СГС по договор за правна защита и съдействие, който
размер счита за справедлив и съответен. Съобразно неоснователната част на подадената
въззивна жалба и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК на ответницата Ц. В. Ц. следва
да бъде присъдена сумата от 275 лева, а с оглед частичната неоснователност на въззивната
жалба срещу ответника Л. Ц. Ц., на последния следва да бъде присъдена сумата от 175,22
лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски
съд.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалване
по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5467 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 54597/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* против Ц. В. Ц., ЕГН
********** обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите: за
сумата до 207,45 лева, представляващи ½ част от стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. ****, с
абонатен № 38350, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г.; за сумата до 26,45 лева, представляващи ½ част от мораторната лихва върху
цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; за сумата до 2,58 лева
представляващи ½ част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот през
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., заедно със законната лихва върху двете главници от
7
датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. №
74194/2021 г. по описа на СРС, 68 състав, какво и в частта, с която „Топлофикация
София“ ЕАД е осъдено да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата над 504,24 лева до присъдения размер от 550 лева – разноски за платеното
адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски районен съд, както и в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* против Л. Ц. Ц., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове по
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка
с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумите: за сумата до 1037,12 лева, представляващи ½ част от
стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. ****, бл. ****, с абонатен № 38350, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; за сумата до 132,24 лева,
представляващи ½ част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; за сумата до 12,92 лева представляващи ½ част от цената на
услугата дялово разпределение за същия имот през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.,
заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/2021 г. по описа на СРС, 68 състав,
какво и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Ц. В. Ц.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 321,23 лева до присъдения
размер от 550 лева – разноски за платеното адвокатско възнаграждение в производството
пред Софийски районен съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* против Ц. В. Ц., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц. В. Ц., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 207,45
лева, представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. ****, с абонатен № 38350, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата
от 26,45 лева, представляваща мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г., както и сумата от 2,58 лева, представляваща цената
на услугата дялово разпределение за същия имот през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019
г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* против Л. Ц. Ц., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц. В. Ц., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1037,12
лева, представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. ****, с абонатен № 38350, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата
от 132,24 лева, представляваща мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г., както и сумата от 12,92 лева, представляваща
цената на услугата дялово разпределение за същия имот през периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/2021 г. по описа на
СРС, 68 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5467 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. №
54597/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. В. Ц., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 6,80 лева – разноски в
8
производството по ч. гр. д. № 74194/2021 г. по описа на Софийски районен съд, както и
сумата от 40,76 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 54597/2022 г. по описа
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Ц. Ц., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 34,04 лева – разноски в
производството по ч. гр. д. № 74194/2021 г. по описа на Софийски районен съд, както и
сумата от 203,78 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 54597/2022 г. по описа
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Ц. В. Ц., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 10,26 лева – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Л. Ц. Ц., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 51,33 лева – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Л. Ц.а Ц., ЕГН ********** сумата от 175,22 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН ********** сумата от 275 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9