Р Е Ш Е Н И Е
№1098
Гр. П., 12.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09319/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Е.С.Г.
и срещу И.М. Г. – при условията на разделна отговорност помежду им /всеки по
½ част/ кумулативно обективно и субективно пасивно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от
ответниците дължи на ищцовото дружество сумата от по 607,10 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се гр. П., ул. „***, с абонатен № **********, законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от по 44,43 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 07.05.2017 г. до 15.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, I-ви
състав е издадена Заповед № 5353 от 23.10.2018 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в
качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответниците топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачите не са изпълнили насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в общ
размер на сумата от 1 214,20 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия ответниците, като потребители, дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, възлизаща на сума в общ размер на 88,86 лв. за периода от
07.05.2017 г. до 15.10.2018 г. Посочва, че всеки от ответниците носи
отговорност за заплащане на суми, равняващи се на по ½ част от общо
дължимите за периода главница и лихва, доколкото и двамата са вещни ползватели
на имота. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозираните в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмени отговори с идентично съдържание ответниците Е.Г. и И.Л. оспорват
исковете по основание, отричайки да са собственици, респ. размера на правото на
собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението,
че не са изключителни такива. Поддържат, че не е доказано наличието на соченото
от ищеца облигационно правоотношение и ответниците нямат качеството потребител
на топлинна енергия. Заявяват, че не е установено към кой момент партидата на
имота е открита на името на съответния ответник, доколкото до този момент
отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния
собственик. Твърдят, че не са изпаднали в забава, доколкото не са били
уведомени от ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия
период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран
топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която
да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната
собственост. С тези доводи отправят искане за оставяне за отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез
пълномощника си, поддържа предявените искове, намирайки ги за доказани по
основание и размер. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответниците И.Л. и Е.Г., чрез пълномощника си,
оспорват исковете с довода, че макар данните по делото да сочат, че същите са
си запазили вещното право на ползване върху имота, прехвърляйки го в полза на
трето за процеса лице, то те не следва да отговарят за заплащане цената на
доставената до имота топлинна енергия, предвид безвъзмездния характер на
вещното право на ползване. С тези съображения, подробно развити в представената
по делото писмена защита, отправят искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на направените от тях разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване помежду им, с искане
за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания
на ищеца срещу ответниците – при условията на разделна отговорност помежду им, удостоверени
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че възраженията
на длъжниците срещу заповедта за изпълнение са депозирани в срока по чл. 414,
ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответниците, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, обема на
отговорността на всеки от ответниците, както и, че е изпълнило задължението си
и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането на
ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено/запазено право на ползване по отношение на топлоснабден
недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко – продажба,
обективиран в *** от 05.11.2003 г. на нотариус И. И. при Районен съд – П. третите
за процеса лица К.М., И. М. и Е. М., в качеството си на продавачи, са прехвърлили на И.М.Л.
и Е.С.Г. /настоящите ответници/, в качеството им на купувачи, собствеността
върху процесния недвижим имот – апартамент № 94, находящ се в ***
Изяснява
се, че впоследствие с договор за покупко – продажба от 22.12.2011 г.,
обективиран в Нотариален акт *** г. на нотариус Н. З., ответниците И.Л. и Е.Г.,
като продавачи, са прехвърлили собствеността върху имота на третото за процеса
лице Ц. Е. Г., като са си запазили – заедно и поотделно, пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху продавания от тях имот.
По
делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Ето
защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.03.2017 г.
до 30.04.2018 г. процесният имот – апартамент № 94, находящ се в ***, е бил в
изключителна собственост на третото за процеса лице Ц. Е. Г., чийто права
произтичат от транслативния характер на договора за покупко – продажба от 22.12.2011
г.
Същевременно
се установи, че с този договор продавачите – ответниците по делото И.Л. и Е.Г.
са си запазили вещното право на ползване върху продавания имот, продължило да
съществува в правната им сфера и през исковия период.
При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице,
той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на
основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на
имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният
ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала от
момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите,
уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на
насрещната страна по правоотношението.
С
оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото
на ползване, възникнало в полза на ответниците, да е било погасено през
процесния период, то именно те се явяват и задължени лица за заплащането на
стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална
доставка/потребление, респ. единствено тя е притежавала качеството „клиент“ на
стоката – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Този
извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай ответниците,
като прехвърлители на имота, са си запазили вещното право на ползване
безвъзмездно. Съдът счита, че така уговорения безвъзмезден характер на
ограниченото вещно право намира проявление единствено в отношенията между новия
собственик на имота и продавачите, запазили си вещното право на ползване, но не
и в отношенията между последните и трети за това договорно правоотношение лица,
каквото е и ищцовото топлофикационно дружество. Спрямо него клиент на топлинна
енергия е вещният ползвател на имота, в чиято правна сфера през процесния
период е съществувало правото да ползва жилището и съответно задължението да
заплаща разноските за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 20а ЗЗД
съгласно която договорът обвързва страните, между които е сключен и има силата
на закон между тях. Ето защо, процесната уговорка, свързана с безвъзмездния
характер на правото но ответниците, не би могла да произведе действие по
отношение на трето лице, каквото в случая се явява ищцовото дружество
„Топлофикация – П.“ АД. В този смисъл е и посочената в писмената защита от
ответната страна съдебна практика, конкретно Решение № 450/18.06.2009 г. по дело № 508/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о.
При запознаване със съдържанието му следва, че действително при постигната
договореност между новия приобретател и прехвърлителя със запазено безвъзмездно
право на ползване тази уговорка – за безвъзмездния характер на вещното право е
равнозначна на това, че самото ползване на имота ще бъде безвъзмездно, т.е. без
той да заплаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други
такси, да застрахова имота и да заплаща застрахователните вноски. В същото
решение обаче изрично е посочено, че с оглед разпоредбата на чл. 20а ЗЗД договорът
обвързва страните. В настоящия случай ищецът не е страна по сделката от 22.12.2011
г. и постигнатата с нея договореност не може да му бъде противопоставена, още
повече, че в конкретния случай партидата за процесния имот е открита именно на
името на ответника Е.Г.. Във вътрешните отношения между вещните ползватели и
собственика на имота действа уговорката за безвъзмездния характер на
ползването, но в отношенията им с ищеца именно те се явяват ползватели на имота
на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с това и задължени лица за цената на
доставената топлоенергия.
Изложеното обосновава извода, че през исковия период
между страните е съществувало облигационно правоотношение, което обуславя
проверката на съда относно реалната доставка на стоката до процесния имот.
Последното обстоятелство не се спори между страните по делото и с оглед
изричното становище на ответната страна, с протоколно определение от 13.06.2019
г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Предвид изложеното, съдът приема, че през периода от
01.03.2017 г. до 30.04.2018 г. до процесния имот е доставена топлоенергия от страна на „Топлофикация – П.“ АД, чиято цена възлиза на сумата от 1 214,20
лв. Всеки от ответниците дължи по ½ част от същата или по 607,10 лв.,
доколкото вещното право е запазено в правната сфера на всеки от тях – заедно и
поотделно, при което всеки има възможността на ползва имота, предвид и липсата
на друга уговорка.
Следователно, предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явяват доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответниците, в качеството си на
длъжници, изпадат в забава и дължат заплащането на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Между страните не се спори,
че размерът на обезщетението за забава за процесния период възлиза на сумата от
88,86 лв., което обстоятелство, предвид изричното становище от ответната
страна, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколното
определение от 13.06.2019 г. От същата всеки от ответниците дължи по ½
част или сумата от по 44,43 лв. Изложеното обуславя извода за основателност и
на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК, а
оттук и за тяхното уважаване.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото
производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 76,06 лв.
– платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 126,06 лв. – платени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Всеки от ответниците –
предвид разделната им отговорност, следва да бъде осъден да заплати по ½
част от следващите се на ищеца разноски.
Така
мотивиран, съдъ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Е.С.Г., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Е.С.Г. *** АД сумата от 607,10
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се гр. П., ул. „***, с абонатен № ***,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 44,43 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 07.05.2017 г. до 15.10.2018 г.,
за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П., ГО, I-ви състав е
издадена Заповед № 5353 от 23.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.М.Л., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, *** обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.М.Л. *** АД сумата
от 607,10 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се гр. П., ул. „***, с абонатен №
**********, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 44,43 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.05.2017 г. до
15.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П., ГО, I-ви състав е
издадена Заповед № 5353 от 23.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е.С.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 38,03 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, I-ви състав и сумата от 63,03 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И.М.Л., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 38,03 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, I-ви състав и сумата от 63,03 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ***г. по описа
на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: