№ 462
гр. Пазарджик, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201085 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. П. Д., против Електронен фиш Серия К №
5028318, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.
В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно е бил
санкциониран с издадения ЕФ, тъй като на процесната дата бил на работното
си място в гр. София и не е управлявал въпросния лек автомобил, а последния
бил управляван от друго лице- А. Д.а. Иска се ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят надлежно уведомен, не се явява и
не изпраща процесуален представител. По делото не е представено от него
писмено становище по същество.
АНО- ОД на МВР- Пазарджик не изпраща законов или процесуален
представител. От последния по делото е представено писмено становище по
същество, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на
ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, както и становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
1
обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 05.07.2021 г., в
13,08 часа в гр. Пазарджик, на бул. „Г.Б.“ № 153, изход Стадион „Б.“ в посока
на движение към кръстовище с ул. „С.А.“, е управлявал лек автомобил „Х.“ с
рег. № *****, като се е движил с 96 км/час, при максимално допустима за
движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH
САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 96
км/час, т.е. превишение на скоростта от 46 км/час, но от това превишение
били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 43
км/час.
Въз основа на това на 16.07.2021 г. бил издаден атакуваният ЕФ (виж
присвоените от АИС данни на снимките от АТСС- л.8-12 и Справка за
нарушител/водач- л.17-18). ЕФ е връчен на жалбоподателя лично на
04.07.2022 г., видно от разписка за връчването му (л.13). Жалбата против ЕФ е
депозирана чрез АНО до съда чрез входирането й в СДВР- Отдел „Пътна
полиция“ гр. София на 15.07.2022 г. от лично от санкционираното лице,
поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС, които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката по чл.182 ал.1 т.5 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на М. Д. е ангажирана като
собственик на МПС- „Х.“ с рег. № *****, движението на който е било
засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за
движение в населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че
Д. е собственик на цитирания л.а. се установява от приетата по делото
Справка за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.5). Този факт не
се оспорва и от санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
2
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя,
а той директно е обжалвал фиша пред съда. Поради това, с оглед нормата на
чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на
управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС
се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай),
съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител
на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Съдът намира,
че горе упоменатата процедура, разписана от закона, не е била изпълнена от
собственика на МПС в лицето на жалбоподателя, тъй като изложените в
жалбата твърдения, че на процесната дата и място автомобила е бил
управляван от посоченото от него лице А. Д.а с цитирано ЕГН и притежаваща
СУМПС с посочен номер, не могат да обосноват и докажат този факт, който
следва изрично да бъде деклариран в нарочна декларация с посочване на
необходимите обстоятелства в нея и прилагане на СУМПС на лицето, на
което МПС е било предадено. Само при изпълнение на тези изисквания ЕФ
може да бъде анулиран, респ. да отпадне административнонаказателната
отговорност на собственика на МПС.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.
първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”. Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е
налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се
издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Така
е и в настоящия случай.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 05.07.2021 г., в 13,08 часа, в гр. Пазарджик, на бул.
„Г.Б.“, точна локация- изхода на Стадион „Б.“ и посока на движение към
кръстовище с ул. „С.А.“. Индивидуализирано в пълна степен е и
управляваното МПС, чиято скорост е била засечена от техническото
3
средство. Посочена е установената стойност на скоростта и превишението й
при отчетен толеранс от минус 3 км/час, както и разрешената стойност на
скоростта от 50 км/час. По-нататък в ЕФ е посочено, че движението на
автомобила е заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb.
В ЕФ е дадена и правната квалификация на нарушението, която
съответства на неговото словесно описание, посочен е размера на наложената
глоба, както и възможността, реда и сроковете за обжалване на ЕФ, респ.
заплащане на глобата.
Поради всичко това съдът не намери процесуална порочност в
издадения ЕФ.
Следва да се отбележи, че разминаването между скоростта, която се
сочи като измерена по данните от фотосите- 96 км/ч и възприетата като
установена в ЕФ- 93 км/час се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на
скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.
На следващо място, работният режим на използваното АТСС е посочен
в изготвения Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. на МВР (л.6), видно от който е че АТСС е работела в режим
на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото
методическо ръководство за работа с процесното АТСС (Виж Ръководство за
работа със СПУКС) е указано, че същото работи в стационарен режим- чрез
статив и в автомобил, чрез стационарното му закрепване.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки,
придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са
напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж
цитираното ръководство). Визираните реквизити в долната част на фотосите
напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на
извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се
автомобили (така както е отразено и в Протокол за използване на АТСС).
Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй
като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по бул. „Г.Б.“ в
гр. Пазарджик, в лявата лента за движение, в платното посока към
кръстовището с ул. „С.А.“, като на снимките ясно се вижда, че автомобилът е
бил засечен при неговото приближаване към АТСС. Последното, видно от
снимката на разположението му е, че е насочено в посока изхода на гр.
Пазарджик, тоест за заснемане на движещите се в противоположна (срещу
него) посока МПС. Видно от снимките е и това, че на пътното платно се
движи само този автомобил, като самото МПС като марка модел и рег. номер
е ясно разпознаваемо. Освен това системата от процесния вид измерва
скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е
основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на
4
излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс
се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС,
които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална
база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.
Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не
допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена
скорост.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол от проверка на л.14-16).
Следва да се отбележи и това, че при използването на АТСС са били
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е
Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата. Видно от
същия (л.6) е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а
именно посочено е мястото на контрол и посоката на движение на
контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта, режим на
измерване, посока на задействане, начало и край на работния работа на АТС,
броя на регистрираните нарушения. Протоколът е изготвен и подписан от
служителя при Сектор ПП- оператор на системата и от проверилия го ПИ.
Вярно е, че в Протокола от оператора на системата не е попълнено полето
относно разположението и настройката на АТСС съгласно изискванията за
обслужване на производителя, както и че не е посочил номер на първото и
номер на последното изображение, но този пропуск не може да бъде приет за
процесуално нарушение, което съществено да опорочава съставения протокол
и да нарушава правото на защита на санкционираното лице. Видно е, че в по-
долната графа са посочени име и фамилия на полицейския служител и същия
се е подписал. Освен това всички съществени реквизити на протокола,
касаещи процесното нарушение са били отразени правилно, тъй като
съответстват на данните от снимките от АТСС, а по отношение и на
разположението на АТСС и на посочените GPS-координати на всяка една от
снимките.
Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето
нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на
заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с
отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола,
като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и
снимката на разположение на АТСС.
При експлоатацията на АТСС е спазено и изискването на чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г., като към Протокола за използване на
АТСС е приложена снимка на разположението на уреда за контрол (л.7), като
видно от отразените данни на същата, тя е изготвена преди да започне
5
работния режим на системата. От тази снимка и изготвените от АТСС снимки
на заснетия автомобил става ясно, че на процесната дата, място и време е
заснето именно управляваното от жалбоподателя МПС.
По-нататък, нарушението, както се посочи и по-горе е установено и
заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 № 11743bb вписана под №
5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на
одобрението до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване издадено от Български институт по метрология (л.14).
От същото, както и от Протокол за проверка на АТСС (л.15) се установява, че
процесната мобилна система, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.
С оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява
стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.
Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна
система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и
край на работния процес, а когато става дума за стационарна система,
участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може
посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и
края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при
нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен
фиш. Поради тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от
ЗАНН.
В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба,
редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесният случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/час съгласно същия член. При установяване на
скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената
6
скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия
материал, отчетената скорост на движение на МПС от 96 км/час, съответства
на описаната в ЕФ скорост от 93 км/час или превишение на скоростта с 43
км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в
закона размер на глобата, а именно 600 лева за превишение над 40 км/час, т.е.
размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и
възможност да го коригира.
При това положение издаденият ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, основателна е
претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В процеса въззиваемата
страна е представлявана от юрисконсулт, надлежно упълномощен от
директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява дирекцията- структурното
звено на МВР, издало обжалвания ЕФ. Искането е направено своевременно в
хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за решаване. На
основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик. С оглед разпоредбата на
чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание без
разпит на свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в което
обаче не участваше процесуалния представител на АНО, като единствено от
същия е представено аргументирано писмено становище. Поради това и
съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер
на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.2 т.5 във вр. с ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5028318, издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на М. П. Д., с ЕГН- **********, с адрес гр.
София, ул. „*** вх.А, ет.6, ап.31, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 600 (шестстотин) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА М. П. Д., с ЕГН- **********, с адрес гр. София, ул. „***
вх.А, ет.6, ап.31, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр.
Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8