№ 412
гр. Плевен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20254400500691 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №817/06.06.2025г., постановено по гр.д.
№6614/2024г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е отхвърлил
предявения иск от „Домоуправител Плевен“ ЕООД, с ЕИК ***, против С. Ц.
Е., ЕГН********** с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено да дължи сумата 316,31лв., - главница за периода м. февруари
2024г.-м. август 2024г. дължими разходи за управление и поддържане за ЕС –
гр.П., ж.к. „В.“, бл.С., ведно със законната лихва, от датата на заявлението
27.08.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение №2796/27.08.2024г., по ч.гр.д.№4907/2024год. по описа на ПлРС,
като неоснователен за сумата 94,03лв. и като погасен чрез плащане за
разликата до 316,21лв.
Със съдебното решение съдът е осъдил С. Ц. Е., ЕГН**********, да
заплати на „Домоуправител Плевен“ ЕООД, с ЕИК ***, сумата от 298,62 лв.,
представляващи съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 4907/ 2024г. по описа на РС Плевен.
Със съдебното решение съдът е осъдил „Домоуправител Плевен“ ЕООД,
с ЕИК ***, да заплати на С. Ц. Е., ЕГН**********, сумата от 400 лв.,
представляващи съдебно деловодни разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от С. Ц. Е.,
ЕГН:********** чрез процесуалния й представител адв. И. Д., както и
1
въззивна жалба, депозирана от "Домоуправител Плевен" ЕООД, ЕИК:***.
Във въззивната жалба, депозирана от С. Ц. Е., ЕГН:********** чрез
процесуалния й представител адв. И. Д., се съдържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.
Изложени са твърдения, че съдът неправилно е приел, че ищецът по делото
"Домоуправител Плевен" ЕООД, ЕИК:*** разполага с активна процесуална
легитимация да предяви иск от името на етажната собственост, тъй като
дружеството е нелигитимно избрано за представител на етажната собственост.
Прави се искане съдът да върне исковата молба и да прекрати производството
по делото, както и да обезсили издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№4907/2024г. по описа на РС-Плевен.
Във въззивната жалба, депозирана от "Домоуправител Плевен" ЕООД,
ЕИК:*** чрез процесуалния им представител адв. И. В. са изложени
твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение.
Сочи се, че съдът в противоречие с доказателствата по делото е отхвърлил
предявения иск. Излагат се твърдения, че ответникът е изплатил дълга,
предмет на исковата претенция, изцяло след образуване на заповедното
производство, поради което следва да се присъдят разноски и в исковото
производство. Прави се доказателствено искане съдът да допусне изготвянето
на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Прави се искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да признае за
установено, че ответницата дължи заплащане на процесната сума след
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция от 14.10.2025г.
въззивният жалбоподател С. Е. се явява лично и се представлява от адв. И. Д.,
която поддържа въззивната жалба. Навежда доводи за липса на активна
процесуална легитимация на ищеца. Прави се искане съдът да върне исковата
молба и да прекрати производството по делото, както и да обезсили
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4907/2024г. по описа на РС-
Плевен.
Въззивната страна "Домоуправител Плевен" ЕООД, ЕИК:*** не се
явява и не се представлява.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Съдът счита за неоснователни възраженията, развити във въззивната
2
жалба, депозирана от С. Е., касаещи недопустимост на първоинстанционното
производство. Това е така, тъй като същите касаят решения на Общо събрание
на етажната собственост, каквато преценка за законосъобразност на актовете
на Общото събрание в настоящото производство не е допустима. Ответникът
разполага с възможност да предяви по изрично предвиден самостоятелен ред
конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на съответното решение
на общото събрание. Недопустимо е да се осъществява косвен контрол върху
законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната
собственост. До отмяната на решението на общото събрание на етажната
собственост същото е в сила и се прилага, поради конститутивния характер на
отменителното производство. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и
правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
За да отхвърли иска по чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, предявен от
"Домоуправител Плевен" ЕООД, ЕИК:***, първоинстанционният съд е приел,
че съгласно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10 от ЗУЕС, етажните собственици са
задължени да изпълняват решенията на органите на управление на етажната
собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. В чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че решенията
на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато
срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14 дневен срок от
оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като в чл. 11, ал. 1, т. 5 от
ЗУЕС е регламентирано едно от изключителните правомощия от
компетентността на общото събрание на етажните собственици, а именно да
приема решения, с които да определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Съдът е приел въз основа на разписките, представени по делото,
удостоверяващи извършени плащания от ответницата към ищцовото
дружество, че са за задължения за процесния период и са заплатени част преди
образуване на заповедното производството л.20, а по-голяма част от сумата
след образуване на заповедното производство. Съдът е приел, че е посочено
основанието на всяка разписка и за кой месец-на л.24, 25 от заповедното и
л.20,л.45,46 от настоящето дело –за м. трети, четвърти месец 2024г.- платено
септември месец, за пети, осми – отбелязано платено на 01.10.2024г. Според
първоинстанционния съд макар и да няма изрично посочено за шести седми
месец, при сборуване на сумите, се получава сума над претендираната, а и
няма посочване, че се дължат суми извън претендирания период. Според
първоинстанционния съд по- голяма част от сумите са заплатени след
образуване на заповедното производство, поради което се дължат разноските
направени в заповедното, но не и разноските за исковото, тъй като ищецът е
3
бил с удовлетворено вземане и въпреки това е депозирал исковата молба по
чл.422 от ГПК.
При това положение е прието, че следва да се отхвърли иска като
неоснователен за сумата 94,03лв. и погасен чрез плащане за разликата до
316,21лв. и да не се присъждат разноски в полза на ищеца за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че
претендираната сума в размер от 94,03лв. е погасена от страна на ответника
чрез плащане, извършено преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Видно от представената по делото в
заверен препис Разписка №0400022769640434/27.07.2024г. се установява, че
на дата 27.07.2024г. ответницата е заплатила по сметка на ищеца сума в размер
на 81лв. с посочено основание месечна вноска за м.февруари, м.март и такса
за фонд „Ремонт и обновление“. От представената по делото в заверен препис
разписка №0400023035677572/25.08.2024г. се установява, че на дата
25.08.2024г. – сумата от 13,03лв. с посочено основание за плащане „месечна
вноска за м.август“.
Настоящото заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК е подадено от ищеца на 26.08.2025г., в което се претендират суми за
незаплатени месечни вноски за периода от м.февруари 2024г. до м.август
2024г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че преди
26.08.2025г. ответницата е извършила плащане в полза на ищеца, погасявайки
задълженията си за месечни вноски за м.февруари, м.март и м. август в общ
размер от 94,03лв., като незаплатена остава сумата в размер на 222,18лв.
От приложената квитанция №5-20240916141806-rjsq от 16.09.2024г. се
установява, че на същата дата /след депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и преди депозиране на исковата
молба по настоящото дело от 15.11.2024г./ ответницата е заплатила на каса в
офиса на ищцовото дружество сума в размер на 196,80лв. с посочено
основание месечна такса за фонд „Ремонт и обновление“.
В приложената по делото в заверен препис разписка
№0400023392524953/01.10.2024г. е отразено, че на дата 01.10.2024г. /след
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК и преди депозиране на исковата молба по настоящото дело от
15.11.2024г./ ответницата е заплатила по сметка на ищеца сума в размер на
121,43лв. с посочено основание месечна такса за фонд „Ремонт и обновление“.
Въз основа на представените от ответницата разписки за извършени
плащания спрямо ищеца се установява, че преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл.417 от ГПК ответницата е
заплатила сума в размер на 94,03лв., която сума се явява неоснователно
претендирана в настоящото производство.
От представените платежни нареждания се установява и че след
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по
чл.417 от ГПК, но преди подаване на исковата молба пред РС-Плевен
4
ответницата е заплатила на ищеца сума в размер на 318,23лв. за погасяване на
задълженията си за такса за фонд „Ремонт и обновление“ за месеците март,
април, май, август 2024г., които са именно периодите, за които се претендират
суми в исковата молба.
С оглед гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил иска на ищеца като неоснователен за сумата 94,03лв. и като
погасен чрез плащане за разликата до 316,21лв.
В останалата част въззивната жалба, депозирана от „Домоуправител
Плевен“ ЕООД, ЕИК: ***, има характер на молба по чл.248 от ГПК, доколкото
съдържа искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските. По молбата следва да се произнесе първоинстанционния съд по
реда на чл.248 от ГПК.
Поради гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира,
че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
В настоящото производство разноските, направени от страните, следва
да останат за тяхна сметка така, както са направени. Това е така, тъй като,
съгласно трайната съдебна практика когато и двете страни по спора са
обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от
въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им
въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка.
Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу
подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да
бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, каквото в случай не е налице /в
този смисъл Определение №336/07.05.2013г. по ч.т.д.№638/2012г. на 2-ро ТО
на ВКС/.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, с оглед
ограничението в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №817/06.06.2025г., постановено по гр.д.
№6614/2024г. по описа на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото на РС-Плевен за произнасяне по молбата по чл.248 от
ГПК, съдържаща се във въззивната жалба, депозирана от „Домоуправител
Плевен“ ЕООД, ЕИК:***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6