РЕШЕНИЕ
№ 960
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330104318 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от Б. К. Х. против Г. Т. К. се твърди, че ищецът Б. Х. към дата ***г.
работил като портиер в административната сграда на „Томика Метал“ АД, гр.Пловдив,
находяща се в ***. На дата ***г. ищецът изпълнявал на посоченото място, като около 19.30
ч. в сградата влязъл ответникът и заявил на ищеца, че трябва да му остави куриерска пратка
срещу подпис. Веднага след това обаче, без каквато и да е видима причина или провокация,
ответникът започнал да нанася удари с ръце по главата на ищеца и да го дърпа. Двамата се
сборичкали, като ответникът изблъскал Х. в централната част на помещението и му нанесъл
многобройни удари с ръце и крака. Вследствие на това ищецът паднал на колене, а
ответникът продължил да го рита с крака по главата и да му нанася юмручни удари. След
като съборил ищеца на земята, ответникът се качил нагоре по стълбите. В този момент
ищецът позвънил на работодателя си, съобщавайки за случилото се. Няколко минути по-
късно ответникът се върнал и отново нападнал ищеца, опитал се да го завърже с тиксо, но не
успял и опит да се изправи, го изритал в главата и му нанесъл нови удари по лицето и
задната част на главата, както и по лицето. След това ответникът отново се качил нагоре, Х.
се изправил, но ответникът се приближил, хванал го за ухото и започнал да го влачи.
Ищецът паднал на земята, бил ударен и по гърба, след което ответникът се качил по
стълбите към офисите, а малко по-късно напуснал сградата. Не след дълго на място
пристигнал А.М.Ц. – *** на собственика на предприятието, който сигнализирал на тел.112
за случилото се. В резултат на нанесения побой ищецът претърпял множество травматични
1
увреждания – разкъсно-контузни рани по лицето, една такава на горната устна, разклащане
на първи и втори горни десни зъби, както и кръвонасядания. Във връзка със събитието
срещу ответника Г. Т. К. било образувано ДП № 43/2021г. по описа на ІІІ РУ на ОД на МВР
Пловдив, след което въз основа на Постановление на РП Пловдив от 19.04.2021г. бил
предаден на съд, като по образуваното АНД № 20215330202862 по описа на РС Пловдив,
било постановено решение № 600/14.05.2021г., в законна сила от 01.06.2021г., с което бил
признат за виновен в престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 НК.
Посочено е, че на ищеца бил нанесен зверски побой, като преживяното от ищеца, освен
несъмнените жестоки болки, причинило огромни и трудно отшумими психични страдания.
Ищецът бил възрастен човек, безпомощен пред агресията на ответника, като вследствие
случилото се у него се насадили постоянно безпокойство и страх. Поради изложеното е
направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за така причинените му от ответника неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
***г. до окончателното й изплащане. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Г. Т. К., чрез назначения му
особен представител, според който по делото не е представена пълната медицинска
документация, установяваща състоянието на ищеца. Не ставало ясно дали ищецът е
престоявал в болнично заведение, дали е ползвал отпуск за временна загуба на
трудоспособност, с която да се докаже за какъв период от време не е бил в състояние да
извършва трудова дейност. Липсвали пълни доказателства за степента и обема на
понесените от ищеца болки и страдания, поради което се счита, че искът е предявен в
завишен размер.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено решение № 600 от 14.05.2021г. по АНД № 2862 по описа на ПРС за
2021г., с което е признат Г. Т. К., роден на ***г. за виновен в това, че на ***г. в ***, по
хулигански подбуди е причинил на Б. К. Х., ЕГН ********** разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в разкъсно-контузни рани по лицето
/две на брой/ и на горната устна /една на брой/; разклащане на 11 и 12 зъби /първи и втори
горни десни зъби/, наложило поставяне на шина – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 НК вр.
чл.78А, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
По делото е приложено в цялост АНД № 2862 по описа на ПРС за 2021г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.А.Ц., който разяснява, че Б. Х.
работи във фирмата на *** му „Томика Метал“, бил ***. Не знае точно датата, но *** му
позвънил по телефона и му казал до отиде до „Томика Метал“, защото била станала кражба,
било късно вечерта, може би около 10 или 11 часа. Отзовал се бързо, тъй като живеел
наблизо. Видял, че всичко било в кръв, Б. лежал на земята, бил припаднал, свидетелят едвам
2
го вдигнал, звъннал на тел.112, след 5 мин. дошъл СОТ, след още 5 мин. дошла и полиция.
Започнали да гледат камерите, свидетелят се усъмнил в един човек – Г., познал го, защото
имал специфична походка. Г. също работил преди за „Томика Метал“, бивш служител на
фирмата, потърсили го чрез познати къде живее, полицията го намерила пиян и си купил
една торба алкохол с пари, които е взел от счетоводството на фирмата. Б. говорил много
трудно, защото зъбите му били избити, носът му бил счупен, целият бил в кръв, викнали
линейка, взели го спешното. На камерата видели 15 мин. побой, Б. бил на възраст, около
***. По едно време го бил вързал с тиксо отзад, бил безпомощен, а бил ритан в главата. Б.
обяснил, че Г. дошъл и се представил за куриер, за да му отвори вратата, а след отварянето
започнал да го бие. После се качил към счетоводството, защото смятал, че там има пари.
Закарали Б. в спешното, свидетелят дал показания в полиция, предали камерите, полицаите
намерили Г. след 40 мин. В болницата на Б. му правили спешна операция на двете ченета.
След болницата свидетелят звънял на Б. да го чува как е, Б. доста време не вдигал телефона
си. Свидетелят се свързал с жена му, която обяснила, че Б. не иска до говори и да се вижда с
никого. Искали да го върнат на работа, но той отказвал поради страх, говорили с него и след
време бил назначен като дневен портиер, за да е там, когато има хора. Б. и към момента
работил във фирмата, но вече не искал да работи нощна смяна, било го страх. Г. много пиел
и бил изгонен от фирмата от ***та на свидетеля. Когато полицията го намерила бил с три
бутилки водка, намерил бил в счетоводството 100 лв. и си бил купил алкохол. Свидетелят
всеки ден след инцидента търсил Б., закарал му дрехи в болницата, закарал и жена му при
него.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За уважаване на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, по делото следва по несъмнен начин да
се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка и вина. С оглед влязлото в сила решение по АНД № 2862 по описа
на ПРС за 2021г. и предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът намира, че са налице
основания за носене на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД от прекия извършител, като
съдът е обвързан да приеме за безспорно, че ответникът виновно е извършил съответното
деяние, за което вече е бил осъден. Установена е и причинната връзка между виновното
противоправно поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат - причинените
неимуществени вреди вследствие нанесения на ищеца на дата ***г. побой, като с
решението е прието, че деецът е причинил разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в разкъсно-контузни рани по лицето /две на брой/ и на
горната устна /една на брой/; разклащане на 11 и 12 зъби /първи и втори горни десни зъби/,
наложило поставяне на шина.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете
степента на уврежданията, продължителността на възстановителния период, степента и
интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на ищеца, степента на влошаване на
качеството на живот на пострадалия и продължителността на това влошаване, степента на
засягане на психиката на пострадалия от инцидента. Към момента на побоя ищецът е бил
3
почти на 65 години, като от събраните по делото гласни доказателства се установява, че след
инцидента същият е бил приет в спешно отделение, след което е бил настанен в болница,
както и че му е била извършена спешна оперативна интервенция в Клиниката по лицево-
челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД. Общо известно е, че подобен род
манипулации са придружени с болка и дискомфорт. От доказателствения материал по
делото може да се направи обоснован извод, че през време на побоя, както и в периода на
възстановяване след него ищецът е преживял силни болки, вследствие на причинените му
разкъсно-контузни рани и разклащане на зъби. За ищеца е настъпила една принудителна
промяна в установения му ритъм на живот, тъй като за известен период от време след побоя
не е могъл да работи. Установява се и че същият е преживял силен стрес, като след
възстановяването си е отказал да полага нощен труд, тъй като се е страхувал за живота и
здравето си, като се е съгласил да работи единствено през деня, в присъствие и на други
хора във фирмата. Съдът възприема събраните по делото гласни доказателства като
обективно дадени, от анализа на които се установява, че ищецът е изпитвал физически и
емоционален дискомфорт.
От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства относно продължителността на
проведеното на ищеца лечение, тежестта и сложността на проведените му дентални и/или
други манипулации, както и не е доказано до каква степен е бил затруднен начинът му на
живот и за какъв точно период в следствие на травмата. В исковата молба не се и съдържат
твърдения за наличието на затруднения в начина на живот на ищеца, както и за
продължителността на претърпените физическа и психическа болка и страдание. Поради
това и съдът намира, че горепосочените, доказани по делото факти, обосновават справедлив
размер на дължимото му се обезщетение за преживените физическа и психическа болка и
страдание от 7 000 лв. В съответствие с разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения за
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, а според чл.86 ЗЗД, при
забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва или в случая, считано от датата на увреждането – *** г. до окончателното
изплащане на сумата. Над посочения размер до пълния претендиран такъв от 10 000 лв.
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и предвид изрично направеното от ищцовата страна искане, на
страната следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 910 лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса съобразно
уважения размер на иска, или сума в размер на 280 лв., както и да заплати в полза на съда
сумата от 581 лв. от платеното от бюджета на съда възнаграждение за особен представител в
общ размер от 830 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН ********** от *** да заплати на Б. К. Х., ЕГН ********** от ***
сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания в резултат на причиненото му на ***г. в ***
разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в разкъсно-
контузни рани по лицето /две на брой/ и на горната устна /една на брой/, разклащане на 11 и
12 зъби /първи и втори горни десни зъби/, наложило поставяне на шина, за което деяние Г.
Т. К. е бил признат за виновен с решение № 600 от 14.05.2021г. по АНД № 2862 по описа на
ПРС за 2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 7 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН ********** от *** да заплати на Б. К. Х., ЕГН ********** от ***
сумата от 910 лв. /деветстотин и десет лева/ направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН ********** от *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса съобразно уважения размер на иска
в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, както и сума в размер от 581 лв. /петстотин
осемдесет и един лева/ за възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5