№ 1136
гр. Варна, 23.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20223100900061 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно
съединени в условия на евентуалност искове на кредитор за обявяване на
относителна недействителност на апорт на имот на длъжника и нищожност
на последващо разпореждане от приобретателя, евентуално също
относителна недействителност на следваща възмездна сделка в полза на
недобросъвестно лице.
Между страните са разменени книжата по делото:
Исковата молба вх. №2370/31.01.2022г съдържа изискуемите по чл.127
и 128 ГПК реквизити. Ищецът "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
представляван от юрисконсулт обосновава фактите, на които основава
претенциите си и сочи доказателства. В становище по отговорите вх. №
28964/02.10.2019г., чрез адв. Р. (ВАК) са оспорени възраженията и
допълнително е обоснован интереса на кредитора да търси защита с
потестативно право. Исковата и допълнителната молба са връчени на
ответниците Й. ИВ. Л., „ЕДИНСТВО 022" АД и „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ"
ЕООД, които упражняват в срок еднотипна защита чрез общия си
пълномощник адв. Д. в депозирани отговори вх.№ 9805/21.04.2022,
9806/21.04.2022 и 10294/29.04.2022г, като възразяват срещу допустимост на
производството и оспорват по отделно всяка от предявените съединени
претенции. Посочени са доказателствени искания. Защитата на ответниците е
допълнена с отговорите им, депозирани от името на тримата ответници и
неточно регистрирани като един входящ документ с вх. № Вх.№
14529/17.06.2022г.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК
и реда за електронна комуникация със съда.
По предварителните въпроси:
Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 ал.1 т.1 от ГПК). Ответниците са регистрирани по ЗТРРЮЛНЦ
търговци. Макар че задължението, което кредиторът търси да реализира чрез
1
Павловия иск е породено от кредитиране на потребител, атакуваната
поредица от разпоредителни сделки несъмнено имат търговски характер,
което по субективен критерий (чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ) квалифицира спорните
правоотношения като свързани с търговската дейност на първия
длъжник(придобил контрол върху дружество-търговец) и последния
приобретател, договорил покупка на цялото предприятие. Възражение срещу
характера на спора не е предявено от ответниците.
Исковата молба по конститутивните искове и претенцията за
нищожност на сделка, включваща недвижим имот е надлежно вписана с вх.
рег. № 8575/24.03.2022г в СВ гр. Варна.
Сезиран е родово компетентен съд, според определена по реда на чл. 69
ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК цена на иска, надхвърляща 25 000лв. по всеки от
съединените претенции. Държавната такса е авансово внесена. Местната
компетентност не е оспорена.
Представителната власт на пълномощниците на ищеца е надлежно
учредена (л.47 и 65) от законни представители на регистриран в ТРРЮЛНЦ
търговец. Само ответницата Л. е издала пълномощно на адв. Д.( л. 107).
Липсата на доказателства за упълномощаване на адвоката и от името на двете
търговски дружества е отстраним недостатък( чл. 101 ал.2 ГПК), но на
страните следва да бъдат изрични указания с предупреждене за последиците
от неизпълнение.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
неизпълнено задължение на първата ответница, породено от ползване на
кредит по договор за кредитна линия, предоставена на наследодателя й и
установено със съдебно решение като изискуем неин дълг, чието
принудително събиране се затруднява поради намаляването на известните
активи на длъжника с извършена от наследника непарична вноска на
недвижим имот по сделка договорена между нея и първия ответник. Съдът
преценява, че тези твърдения очертават както активната легитимация на
ищеца като увреден кредитор да предяви Павловия иск, така и обща пасивна
легитимация на договарящите се първи двама ответници. Възражения по
допустимост на този първи иск не са заявени.
Ответниците оспорват интереса на ищеца по отношение на съединените
искове срещу двете търговски дружества. Вярно е, че принципно договора за
прехвърляне на предприятие няма пряко действие по отношение на третото
лице, което не твърди да е било кредитор на който и да е от договарящите се,
но кумулативното му съединяване с Павлов иск вече очертава несъмнено
покриването на правната сфера на увредения кредитор с вещно-правния ефект
на следващи разпоредителни сделки на приобретатели на ответника, а това е
напълно достатъчно да се обоснове и интерес от установителна защита (по
смисъла на т.1 от ТРОСГТК№ 8/2012 на ВКС). Това е така, защото резултатът
от упражняване на потестативното право на Павловия кредитор се реализира
върху имота, притежаван по-рано от длъжника, чрез принуда срещу
договорилия се с него за апорта приобретател, а второто прехвърляне, ако е
валидно би осуетило тази относителна принуда. Затова (макар и да е
обусловен от основателността на първия иск) възниква и правен интерес на
2
същия ищец да отрича валидност на следващото договаряне между трети
лица, за да изключи противопоставянето на черпеното от такъв последващ
договор вещно-прехвърлително действие на абсолютно нищожна, евентуално
относително недействителна продажба на предприятието. Този вид
обуславяне на интереса изрично се допуска при препоръчителното
съединяване на Павлови искове срещу поредица от разпоредителни сделки,
организирани от недобросъвестен длъжник и трето или друго поредно
придобиващо права, но също недобросъвестно лице(т. 3 от ТРОСГТК 2/2017).
Очертания спор относно противопоставимостта на присъждането на
вземането на кредитора срещу длъжника (първи ответник) на последващите
приобретатели (втори и трети ответници) не е пречка за реализиране на
правото му да търси защита като увреден кредитор с конститутивния Павлов
иск (т. 2 от ТРОСГТК 2/2017). Ответниците не сочат висящ правен спор
относно този дълг, поради което липсва пречка за упражняване на правото на
иск за относителната и абсолютна недействителност от взискател, започнал
принудителното изпълнение за събиране на задължения по вече издаден
срещу длъжника изпълнителен лист. Всички доводи относно момента на
договаряне и оповестяване на различни съдебни актове, постановени в хода
на исковата защита на кредитора срещу неговия длъжник могат да се
разглеждат само като защита по същество, определяща квалификация на
специфични хипотези на потестативни права, но нямат отношение към
интереса като абсолютна поцесуална предпоставка и към пасивната
легитимация, очертана от ищеца с твърдения за недобросъвестност на всеки
от приобретателите.
Извън изрично заявените възражения по допустимостта на съединените
претенции обаче, ответниците са посочили, че ищецът вече е реализирал
правата си по отношение на имуществото, представляващо общо обезпечение
за кредитора, тъй като недвижимия имот, застроен с процесната сграда е бил
ипотекиран в негова полза и след насочване на изпълнение от същия
взискател е бил изнесен на публична продан и възложен на купувач от
съдебния изпълнител. Съдът констатира, че след изрично изискване на
пояснения относно предмета на сделката, чиято относителна недействително
се търси, с молба вх.№ 3641/14.02.22г. (л. 62) ищецът е заявил категорично, че
не упражнява права по отношение на недвижим имот – терен, върху който
понастоящем е изградена жилищна сграда, като е признал, че този недвижим
имот вече е осребрен в хода на принудително изпълнение и кредиторът като
взискател е получил предпочтително удовлетворение от цената му. В тази
връзка съдът е изискал служебно и сведения от съдебен изпълнител, провел
изпълнението по изп.д. 609/2017 на ЧСИ №711 (посочено като изпълнение,
удовлетворило взискателя и от ответниците в отговорите им). Постъпил е
официален препис (л. 130-131) от искането на органа по принудителното
изпълнение за налагане на възбрана и изготвения опис с оценка на възбранен
ипотекиран имот, които очертават правата на длъжника(или обвързан от
изпълнителна сила недължник), предмет на насоченото изпълнение, а според
указанията, дадени в ТРОСГК 5/2015 на ВКС определят и обема на правата,
прехвърлени с постановлението за възлагане. Видно от книжата, съдебният
изпълнител е описал терен отделно от несъмнено завършена сграда, като
самостоятелен различен от поземления имот обект на собственост, върху
3
който са заявени и признати от органа на изпълнение права на друго лице,
необвързано от изпълнителния титул като длъжник. При този опис
постановлението от 05.03.2019г(л. 104) не може да установи
удовлетворяването на интереса на взискателя в цялост, тъй като не може да се
потвърди тезата, че продаденият поземлен имот, счетен в изпълнението за
собственост на „ЕДИНСТВО 022“АД е включвал и правата на собственост
върху несъмнено изградена в него постройка.
Същевременно ищецът е признал при предявяване на иска си, че
притежава ипотечни права, учредени от наследодателя на длъжника с нот.
акт, от 21.04.2008г в СВ – Варна, които явно са отчетени като
противопоставими на приобретател на имот поради наличие на вписана
ипотека върху терена. Липсват обаче каквито и да са данни за действията на
кредитора, респективно органа по изпълнението насочени спрямо сградата, за
да се приеме, че е вече е реализира ипотеката и върху новопостроената сграда
в ипотекиран имот. В тази връзка съдът съобразява твърденията на
ответниците за недовършен строителен процес към момента на последната
процесна сделка на 09.05.2017г. и посоченото от тях доказателство. В
удостоверение от 13.02.2017г.(л.103) е цитиран протокол по чл. 181 ал.2 ЗУТ,
в който е констатирана завършеност на сградата към тази дата и това се
потвърждава и от данните в заключението на оценителите, ползвано при
предходната сделка по апорт на правата на собственика на имота, описан към
07.01.2017г като терен, застроен със сграда, изградена през 2012г, невъведена
в експлоатация, но довършена до 98%. При тези данни за съда се поражда
обосновано съмнение относно интересът на ищеца за упражняване на
потестативно право (Павлов иск), тъй като той съществува само като форма
на обезпечение на бъдещото принудително изпълнение, осуетено поради
лишаване на длъжника от актив, върху които иначе взискателят би могъл да
насочва изпълнение. За ипотекарен кредитор интересът е пряко следствие от
наличие на основание за отпадане на ипотечните му права върху
нововъзникнал след учредяване на ипотеката имот.
За изясняването на този преюдициален въпрос се налага допълнително
поясняване на становищата на страните и събиране на доказателства за
наличните вписвания, доколкото към настоящия момент липсват данни за
отразените по партидата на наследодателя вписвания на ипотеката и данните
за съществуването на довършена до степен, позволяваща отразяване като
самостоятелен обект на сградата, предмет на настоящите претенции.
Същевременно, доколкото значителна част от твърденията по фактите
са безспорни, съдът намира за целесъобразно да прикани страните към
преговори по доброволно уреждане на спора относно начина на
удовлетворяване на кредитора.
По тези съображения и на осн. чл. 130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се регистрират по делото като отделни входящи документи
допълнителните отговори, подадени от името на всеки от тримата ответници.
4
УКАЗВА на осн. чл. 101 ГПК, че процесуално представителство на
дружествата – ответници може да се упражнява само от пълномощник,
овластен с писмено пълномощно, издадено от законен представител или
изрично натоварен с такива права пълномощник, като ЗАДЪЛЖАВА адвокат
М.Д. в седмичен срок от връчване на настоящото определение с писмена
молба да представи доказателство за упълномощаването му от „ЕДИНСТВО
022" АД и „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ" ЕООД или потвърждение на извършените
от него до момента действия от името на тези ответници по настоящото дело
от законни представители на юридическите лица.
Предупреждава тези ответници, че при неизпълнение на това указание
съдът ще счита отговорите за неподадени и няма да докладва и разглежда
направените възражения и посочените доказателства.
ОТКРИВА производство по установяване на интерес на ищеца като
положителна предпоставка за упражняване на предявения Павлов иск с
предмет апорт на недвижим имот, представляващ сграда, отделно от терена,
придобита от длъжник, получил банков кредит и учредил ипотека в полза на
кредитора върху още незастроения терен.
Указва на осн. чл. 101 ал. 1 ГПК, на насрещните страни, че Павловият
ищец няма право на иск, когато търсеният с потестативно право
конститутивен ефект на относителна недействителност е идентичен по
правни последици с вече настъпило на друго основание правно положение на
непротивопоставимост на придобити от правоприемници на длъжника права
(в каквото правно положение са всички лица, придобиващи права от
собственик, учредил вписана ипотека върху свой недвижим имот и
приращенията му).
ЗАДЪЛЖАВА всяка от страните в седмичен срок от връчване на
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещните страни да
обоснове конкретни твърдения за основанието, което изключва следване на
ипотеката върху права, придобити по приращение или за основание за
последващо отпадане на такива права само върху сградата, описана като
строяща се при учредяване на обезпечението на целевия кредит,
предназначен за финансиране на работи по ремонт и довършване на
двуетажна сграда в ипотекирания имот, евентуално за наличие на спор между
насрещните страни с предмет установяване или отричане на ипотечното
право или правото на принудително изпълнение върху сградата, отделно от
продадения вече терен, обременен с права на друг собственик на довършена,
но невъведена в експлоатация сграда.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на тези указания
съдът ще разгледа спорния въпрос като приеме, че между страните няма спор,
че липсва основание за отпадане на права на ипотекарния кредитор върху
самостоятелен обект, изграден от длъжника в собствения му имот, даден за
обезпечение на кредитор, предоставил финансирането на довършването на
строежа.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка от информационната система на
Служба по вписвания-Варна относно наличните вписвания и отбелязвания на
актове по партидата на наследодателя И.Й.Л., ЕГН ********** и относно
имот 10135.2515.474.3.
5
ПРИКАНВА страните към постигане на доброволно споразумение, като
разяснява, че при използване на процедурата по медиация се цели:
1. висока степен на достигане на същината на проблема - страните
споделят своите чувства, разкриват своите притеснения и се ангажират сами
да участват в разрешаването на спора,2. удобство - осъществява се в удобно
за страните време и място
3. контрол - медиацията принадлежи на страните и те решават как ще се
провеждат процедурите- каква ще е последователността, времетраенето,
периодичността на срещите
4. липса на противопоставяне - т.к. е неформален процес, избягват се
преките конфликти
5. по-малък риск за страните - запазване на „резервни” възможности,
при липса на споразумение съдът ще довърши разглеждането на спора
6. съхраняване на отношенията - спорът се решава на възможно най-
ранен етап, когато страните все още не са изострили конфликта
7. възможност за иновативни решения - могат да се търсят творчески
подходи при решаване на спора и чрез средства, недостъпни за съда
8. по-малко разходи – центъра работи без такса
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат лично към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**, или да изпратят на същото лице
попълнен информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на
Варненски окръжен съд.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
страните следва да уведомят съда, за да им бъде предоставена възможност да
довършат процедурата, преди продължаване на разглеждането на съдебния
спор.
Препис от определение да се изпрати на страните със съобщение обр. 9
от Наредба № 7 с указание за потвърждаване на получените електронни
писма (чрез пълномощниците им на обявени по делото електронни адреси при
получения достъп чрез ЕПЕП). Предупреждава страните, получили лично или
чрез пълномощник достъп до книжа по делото (без поискано връчване на
съобщения чрез ЕПЕП), че следва да потвърждават в 7 дневен срок
получаването на електронната кореспонденция, като при липса на такова
6
потвърждаване съдът ще приеме, че страната злоупотребява с данни по
делото, получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати регистрирания достъп на
пълномощника по това дело.
Към книжата за ищеца допълнително да се приложат копия от
допълнителните отговори, след довършване на регистрацията им.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7