Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                               №.......

                        

                                            гр.ЛОВЕЧ, 16.01.2020 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:    

                                                

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                                    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 654 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

С Решение № 377 от 29.08.2019 г., постановено по гр.дело № 10 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е признал за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ГПК вр. с чл.78, 79 ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ , по отношение на „***" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:гр. Ловеч, област Ловеч, ул. „Оборище" № 1,представлявано от управителя П.А.Л., че дружеството дължи на Р.Й.Д. - Частен съдебен изпълнител, с peг. № 880 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, с ЕГН: **********, сумата от 251.12 лв. (двеста петдесет и един лева и дванадесет стотинки), представляваща начислени и незаплатени такси и разноски по изп.дело № 891/2018 год. по описа на ЧСИ, които са дължими от „***" ЕООД, с ЕИК: ***, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2018 год., до окончателното изплащане на сумата, а иска до пълния претендиран размер на сумата 261,12 лева, като неоснователен и недоказан, е отхвърлил. Присъдил е на ищеца разноски по делото в размер на 740.51 лева, а на ответника- 11.49 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от „***" ЕООД, ЕИК: ***, чрез адвокат А.И.Д.- К.- САК, която обжалва решението като неправилно в частта, в която е призната дължимостта на присъдените суми.

Изтъква, че ЧСИ не е съобразил малкия размер на вземането от страна на взискателя Община Ловеч, а в периода от 02.08.2018 г. до 21.08.2018 г., когато е погасено вземането по актовете на общината, е извършил множество справки по проучване на имущественото състояние на длъжника, както и изпълнителни действия  по насочване на изпълнението, съгл. чл.18 ЗЧСИ, като е бил длъжен да съобрази, че вземането в размер на 390.21 лв. главница и 76.20 лева лихви не налага пълно имуществено проучване. По изпълнителното дело за извършени изпълнителни действия по принудително изпълнение в периода от 02.08.2018 г. до прекратяването му, които надхвърлят съразмерността на вземането на взискателя. ЧСИ е наложил запори и възбрани върху несъразмерно имущество на длъжника спрямо вземането, като са посочени конкретни недвижими имоти и МПС, с което е нарушил чл.18 ЗЧСИ, както и чл.11-14 от Етичния кодекс на ЧСИ за адекватност и съразмерност на изпълнението.

Посочва, че съгласно чл.442а, ал.2 ГПК длъжникът може да сезира ЧСИ с възражението за прекомерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни действия, но в случая длъжникът е получил  ПДИ на 27.08.2018 г. и след като го е сезирал с молба за прекратяване на делото и вдигане на запорите и възбраните, същите са вдигнати на 18.09.2018 г.На практика длъжникът не е имал възможност да получи ПДИ, да узнае за наложените възбрани и запори и да сезира ЧСИ за нарушаване на разпоредбата на чл.442, ал.2 ГПК. Затова поддържа, че ЧСИ е нарушил изискването на чл.442а ГПК, поради което начислените такси и разноски по изпълнението не следва да бъдат присъждани в тежест на длъжника.

Моли, да бъде отменено решението в частта, с която е признато вземане на ищеца за сумата 251.12 лева, представляваща незаплатени такси и разноски по изп.дело № 891/2018 г. на ЧСИ Р.Д..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЧСИ Р.Д., чрез адвокат А.Ч., с който моли да бъде потвърдено решението на районния съд.

Поддържа становището си, че въпреки, че задълженията към взискателя са били погасени от страна на длъжника, то незаплатени са останали задълженията му към съдебния изпълнител за такси и разноски във връзка с предприетите от негова страна действия по изпълнителното дело и те се дължат, съгласно чл.79, ал.1 и чл.433 ГПК. Счита, че в конкретния случай начислените такси по изпълнението са изцяло съобразени както с разпоредбите на ТТРЗЧСИ, така и с ограниченията, визирани в чл.73а, ал.1, т.4 ГПК и предприетите изп.действия  съответстват на вземането на взискателя- Община Ловеч и на присъединения по право взискател- НАП. Размерът на държавните вземания е 16 486.44 лв. Твърди, че наложените от съд.изпълнител възбрани и запори имат единствено обезпечителен характер и са предприети с цел съхраняване на интересите на кредиторите и удовлетворяване на вземанията им, а по изпълнителното дело не са реализирани конкретни изпълнителни способи, които да са довели до обременяване на длъжника с несъразмерни такси и разноски. Позовава се и на заключението на съдебно-икономическата експертиза, която е потвърдила изцяло претендираните от ищеца такси и разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат А.К.от АК-В., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, а ответникът- от адвокат А.Ч. ***, който предира за потвърждаване на решението на районния съд.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът ЧСИ Р.Д. е предявил срещу „***”ЕООД иск за установяване на вземане в размер на сумата 261.12 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението, представляваща начислени и неплатени такси и разноски по изп.дело № 891/2018 година на ЧСИ Р.Д.,*** действие Окръжен съд-Ловеч. Поискал е присъждане на разноските по делото.

Ответникът е оспорил задължението за плащане разноски по изпълнителното дело, като излага, че е изпълнил задължението си към взискателя- Община Ловеч преди да получи призовка за доброволно изпълнение.

От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Р.Й.Д. упражнява дейност като Частен съдебен изпълнител, регистриран под № 880 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд Ловеч. На 02.08.2018 год. пред него, в качеството му на частен съдебен изпълнител, е постъпило възлагателно писмо от Община Ловеч за образуването на изпълнително дело срещу длъжника и ответник в настоящето производство- „***" ЕООД, на основание чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ, с искане за принудителното събиране на задълженията, произтичащи от приложените и влезли в сила актове за установяване на задължения - Акт за установяване на задължения за данък върху недвижими имоти № АУ000278/15.02.2018 год. и Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № АУ000279/15.02.2018 год., издадени от Община Ловеч. Образувано е изпълнително дело № 891 по описа за 2018 година за задължение на „ ***”ЕООД към Община Ловеч в размер на 390.21 лв. главница и 76.20 лв. натрупани лихви.

В деня на образуване на делото ЧСИ разпоредил извършване на изпълнителни действия в съответствие с чл.18 ЗЧСИ- изпращане на уведомление до НАП по чл.191, ал.2 ДОПК, имуществено проучване на длъжника чрез справки от НАП/НОИ от БНБ и изпращане на ПДИ на длъжника.

След получаване на удостоверение от НАП с Изх.№ 11037 180 161 1392/07.08.2018 г. допуснал присъединяване на държавата, на основание чл.458 ГПК.

С писмо изх.№ 15227/15.08.2018 г. ЧСИ поискал от Служба по вписванията-Ловеч преписи от документи, съответстващи на вписванията и отбелязванията, извършени по партидата на „***”ЕООД, посочени в справка.

На 20.08.2018 г. изпратил запорни съобщения до две банки- ЦКБ АД и ПИБ АД, както и до ОДП Ловеч- Пътна полиция, изискал от Община Ловеч справка за декларирано имущество и за данъчна оценка на имот, собственост на длъжника, находящ се в м.”Бабаковец” с площ от 12002 дка, насрочил опис на имота за 19.09.2018 г. По делото е приложено искане до Служба по вписванията за вписване на възбрана  с изх.№ 15397/20.08.2018 г..

Призовка за доброволно изпълнение  с изх.№ 15396/20.08.2018 г. е изпратена до „***”ЕООД, в която е посочено, че задължението на длъжника по изпълнителното дело възлиза общо на 18 638.93 лева (разноски, съдебни такси и главници) и му е връчена редовно на 27.08.2018 г.

На 21.08.2018 година е заведено с Вх.№ 12599/21.08.2018 година писмо на Община Ловеч, с което уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът „***”ЕООД е погасил задължението си по образуваното изпълнително дело № 891/2018 година, с което взискателят е удовлетворен и моли в рамките на изпълнителното дело да бъдат събрани от длъжника всички такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ и на основание чл.433, ал.1,т.2 ГПК за бъде прекратено образуваното изпълнително дело.

На 21.08.2018 г. ЧСИ изготвил протокол за извършено погасяване, посочвайки че внесената сума е 468.46 лева, а неплатения предмет на изпълнение след извършеното разпределение е 16 486.44 лева.

На 22.08.2018 година ЧСИ е изпратил съобщение с изх.№ 15568 на длъжника, че актуалният размер на задължението му по делото е : Такси по Тарифата към ЗЧСИ0 1712.15 лева и присъединени публични вземания в размер на 16 486.44 лева по издадено удостоверение на НАП.

С писмо изх.№ 15567/22.08.2018 г. ЧСИ е уведомил НАП за искането на взискателя за прекратяване на делото и поискал становище относно понататъшни изпълнителни действия.

Отговор от НАП е получен на 04.09.2018 г. (вх.№ 13168), с който присъединения взискател е посочил, че в изпълнителни процес държавата е латентен взискател, доколкото се присъединява във вече образуван изпълнителен процес, и се ползва единствено от активността на първоначалния взискател. Тя не придобива качеството на самостоятелен взискател, а следва процесуалното качество на първоначалния взискател- Община Ловеч, която е подала молба за прекратяване на производството. НАП ВТ, сектор „ОСПВ” гр.Ловеч ще продължи събирането на задълженията по реда на ДОПК.

С молба с вх.№ 13227/05.09.2018 година длъжникът е сезирал ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1,т.1 и т.2 и т.6 ГПК, като излага, че счита претенцията на ЧСИ за такси и разноски, посочена в призовката за доброволно изпълнение за неоснователна.

На 10.09.2018 г. ЧСИ е изпратил на длъжника съобщение, че дължи разноски по делото в размер на 261.12 лева, които следва да преведе по посочена банкова сметка ***, с предупреждение, че при неизпълнение, ще пристъпи към принудително изпълнение по ГПК.

С Постановление от 17.09.2018 година ЧСИ Р.Д., на основание чл.433, ал.1,т.2 ГПК, прекратил производството по изпълнително дело 20188800400891  и постановил след влизането му в сила да се вдигнат всички обезпечителни мерки.

Приложени са и съобщенията за вдигане на запорите до банките и ОДП-Ловеч- ПП, както и искането за заличаване на възбрана до Служба по вписванията Ловеч.

По изпълнителното дело са приложени две сметки за дължими разноски по делото от длъжника - № **********/10.09.2018 г. на стойност 224.22 лева с включен ДДС и Сметка № ********** на стойност 36.90 лева, в които са посочени и основанията по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ за начисляване на отделните суми. Общият размер 261.12 лв. с включен ДДС е формиран от: следните суми: 20 лв. такса по т. 1; 25 лв. -по т. 3; 20 лв.-по т. 5; 45 лв.- по т. 9 ; 30 лв.- по т. 10 и сумата от 46.85 лв., представляваща такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и начислените допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 36.90 лв.

Поради това, че сумите не са платени от длъжника, частният съдебен изпълнител се е възползвал от възможността, предвидена в чл.79, ал. 3 от ЗЧСИ, като е подал срещу ответника- ответник „***" ЕООД пред Районен съд - гр. Ловеч Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 11115/26.10.2018 год. Съдът уважил подаденото заявление и издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1250/26.10.2018 год. по ч.гр. д. № 2148/2018 год. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, с което осъдил ответника да заплати на Частен съдебен изпълнител Р.Д. претендираната сума от 261.12 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Присъдени са и сторените от заявителя разноски в заповедното производство общо в размер на 325 лева.

Предвид подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, районният съд указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.

По делото е приета от РС и съдебно-икономическа експертиза за установяване на основанието за начисляване на сумите по двете сметки.

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК, във вр. с чл.78 и сл. ЗЧСИ, чл.79 ГПК, чл.86 ЗЗД - за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 2148/2018 г. на Ловешкия районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което вземане представлява разноски по изпълнително дело № 20188800400891  по описа на ЧСИ Р.Д..

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към ч.гр.дело № 2148/2018 година на Ловешкия районен съд, от които е видно, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е вземането на заявителя, а последният е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което искът е допустим.

Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В ал.2 е разписано, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

В настоящия случай изпълнителното производство е образувано на 02.08.2018 год. и е прекратено на 17.09.2018 година, на основание чл.433, ал.1,т.2 ГПК. Видно е, от приложеното писмо на Община Ловеч от Община Ловеч, че длъжникът е погасил задължението си пред взискателя с приходни квитанции №№119937 и 119938 на 21.08.2018 г., т.е. след като делото е било вече образувано, независимо, че призовката за доброволно изпълнение му е връчена по-късно. Взискателят не е внесъл такси по делото.

Изключение от принципа, че таксите по принудително изпълнение  се дължат от длъжника е по чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато, обаче, изпълнителното основание е предявено пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение – той дължи платените от взискателя авансови такси, разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело,  разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Таксата по чл.26 върху събраните суми за изпълнение на парично вземане винаги е за сметка на длъжника, независимо от това че плащането е постъпило по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, тъй като частният съдебен изпълнител е запорирал и възбранил имущество на съответната стойност. В този смисъл са мотивите на ВКС в Решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК , Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК, решения от 4.09.2012 г. по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о. и от 19.12.2013 г. по гр.д.№ 1427/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, които съдът споделя.

 Съобразявайки представените по делото сметки, настоящият въззивен състав приема за правилно начислени и дължими следните такси по ТТРЗЧСИ :

По сметка  № ********** от 10.09.2018 година:

По т.1 - образуване на изпълнително дело - на 02.08.2018 г. - 20 лв. без ДДС (№5 в сметката)

По т.3 - за извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 25.00 лева без ДДС.

От приложеното копие от изп.дело (констатирано и от в.л.) е видно, че ЧСИ е извършил 5 бр.справки за длъжника и неговото имущество (на 03.08.2018 г. и на 13.08.2018 г.) всяка по 5 лв. относно регистър на банкови сметки и сейфове на БНБ; удостоверение за липса и наличие на задължения и обезпечителни мерки до НАП; справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида до Служба по вписванията; справка за декларирано имущество до Община Ловеч ( т.3 и т.6 от сметката).

По т.5 - изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2,3 от ГПК - 20 лв. без ДДС.

В случая на длъжника е връчена ПДИ на 27.08.2018 г. и действието е извършено (т.7 от сметката).

По т.9 - налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл.517. ал.1 ГПК – 15,00 лева (т.4 от сметката).

Съдът приема, че ЧСИ неправилно е начислил общо три такси за налагане на запор в размер общо на 45 лева, тъй като тарифата определя една такса за налагане на запор, съвкупно за всички действия свързани с налагането на запора. За вдигане на запора не е предвидена такса и такава не следва да се събира. Уведомяването на третото задължено лице за вдигането на запора е служебно задължение на ЧСИ. В този смисъл е категоричното становище на ВКС в Решение № 308 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5207/2015 г., III г. о., ГК.

По т.10 - искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана – извършени са две действия- по вписване и по заличаване на възбрана на недв.имот, всяко по 15.00 лева или общо 30 лева ( т.1 и 2 от сметката).

 По т.26 - за изпълнение на парично вземане, такса върху събраната сума, начислена в общ размер на  46,85 лева ( т.8 и 9 от сметката) и е дължима от ответника по изложените по горе мотиви.

В Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК се приема, че длъжниците по изпълнителното дело дължат на частния съдебен изпълнител пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като вземането на кредитора е било удовлетворено след започване на принудителното изпълнение и предприемане на изпълнителни действия, в т. ч. запори по сметки и възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците. Настоящият случай е такъв.

Общият размер на дължимата сума по тази сметка е 156.85 лева, а с включен ДДС от 20% възлиза на 188.22 лева.

В сметка № **********/10.09.2018 г.  на стойност 36.90 лв. с включен ДДС са посочени допълнителни разходи по т.31 от ТТРЗЧСИ, които не са конкретизирани. След проверка назначеното по делото вещо лице е установило, че от ЧСИ са калкулирани като разноски следните суми:

-10 лв. - такса заличаване на възбрана по сметката на Агенция по вписванията на 18.09.2018 г.;

-6.60 лв. - преписи на нотариални актове по сметката на Агенция по вписванията - на 15.08.2018 г.;

-15 лв. - такса за вписване на възбрана по сметката на Агенция по вписванията на 15.08.2018 г. –

-3.50 лв. - копие на кадастрална карта;

-1.00 лв. - такса от системата ИКАР за поредност на вписванията на имотите на длъжника;

-0.80 лв. - такса за справка за налични банкови сметки към БНБ.

В чл.31 се съдържа Забележка, според която допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В решение   Решение № 517 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2009 г., III г. о., ГК, се приема, че изброяването в чл.31 на допълнителните разноски е изчерпателно. С оглед на това въззивният съд приема, че по делото са представени доказателства за направени разходи само за начислената такса в размер на 6.60 лева (преписи на нотариални актове по сметка на АВп на стр.18). Неправилно в тази сметка са вписани като разход предвидените в предходната сметка такси за вписване и заличаване на възбрана ( 10 и 15 лева), тъй като се получава двойно плащане.Наред с това, тези суми представляват такси, а не разходи, които са сред лимитивно изброените в чл.31 от Тарифата. За останалите суми липсват по делото отчетни документи по Закона за счетоводството, т.е. липсват доказателства за реалното извършване на такива разноски. По тази сметка реално извършените доказани разходи са в размер на 7.92 лева с включен 20% ДДС.

Общият размер на дължимите от ответника разноски по изпълнителното дело са 196.14 лева с включен 20%ДДС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати от ЧСИ нарушения на  чл.18 ЗЧСИ, както и чл.11-14 от Етичния кодекс на ЧСИ за адекватност и съразмерност на изпълнението,  тъй като наложените в изпълнителното производство обезпечителни мерки и изпълнителни действия са насочени към значително на стойност имущество (МПС и недвижим имот) и надхвърлят малкия размер на задължението, с което е нарушен принципа на съразмерност на принудителното изпълнение. Нарушението на Етичния кодекс от ЧСИ, дори да има такова, не е предмет на настоящето производство, поради което не следва и да се обсъжда. По изложените по-горе съображения съдът е приел, че длъжникът, след като не е заплатил задължението си по влязъл в сила акт на общината, е станал причина за завеждане на делото. А самото плащане  е извършено след образуването на изпълнителното дело. Не са начислени такси за действия, които ЧСИ не е извършил.

Решението на Ловешкия районен съд следва да бъде отменено в частта, с която е уважена претенцията на ЧСИ за сумата над 196.14 лева и до 251.12 лева, представлява дължими разноски от ответника по изп.дело № 891/2018 година на Ловешкия районен съд и вместо него- постановено друго, с което се отхвърли иска за сумата 54.98 лева , а в останалата обжалвана част- потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото решението следва да бъде отменено и в частта за разноски и те се определят съгласно чл.78 ГПК. (ТР № 4/18.06.2014 г.- т.12).

Ищецът е направил следните разноски: в заповедното производство -325.00 лв. (25 лв. ДТ и 300 лв. адв.възнаграждения), пред РС- 445.00 лева (25 лв. ДТ, 300 лв. адв.възнагр. и 120 лв. за вещо лице) и пред ОС- 300 лв. за адвокатско възнаграждение или общо 1070.00 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото в размер на 803.730 лева съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът е направил следните разноски: в заповедното производство- 325 лв. за адв.възнагр., пред РС- 300.00 лева ( като във връзка с възражението на ищеца съдът намалява поради прекомерност адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника до предвидения в чл.7, ал.2,т.1 Наредба № 4 от 9.07.2004 г. на ВАдвС размер ), пред ОС- 325.00 лв. (25 лв. ДТ и 300 лв. адв.възнагр.), или общо 9500 лева. С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати разноски в размер на 236.41 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, Ловешкият окръжен съд                                

                                      Р   Е   Ш   И :

           

ОТМЕНЯ Решение № 377 от 29.08.2019 г., постановено по гр.дело № 10 по описа за 2019 година по описа на  Ловешкия районен съд, В ЧАСТТА, с която, на основание чл.422 от ГПК, е признато съществуване на вземане на Р.Й.Д. - Частен съдебен изпълнител, с peг. № 880 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, с ЕГН: **********, за разликата над сумата 196.14 лева и до размера от 251.12 лева (или за сумата 54.98 лева), представляваща начислени и незаплатени такси и разноски по изп. д. № 891/2018 год. по описа на ЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на заявлението, които са дължими от „***" ЕООД, ЕИК ***, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Й.Д. - Частен съдебен изпълнител, с peг. № 880 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, с ЕГН: **********, иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.78 и сл. ЗЧСИ, чл.79 ГПК и чл.86 ЗЗД за съществуване в негова полза на вземане срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от П.А.Л.- управител,  за разликата над сумата 196.14 лева (сто деветдесет и шест лева и 0.14 стотинки) и до размера от 251.12 лева (двеста петдесет и един лева и 0.12 стотинки), или за сумата 54.98 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 2148/2018 г. на Ловешкия районен съд- 26.10.2018 г. и до изплащането и, представляваща начислени и незаплатени такси и разноски по изп. д. № 891/2018 год. по описа на ЧСИ, за които е издадена заповед № 1250/26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2148/2018 г. на Ловешкия районен съд.

ОСЪЖДА „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от П.А.Л.- управител, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Р.Й.Д. - Частен съдебен изпълнител, с peг. № 880 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Ловеч, разноски по делото за всички инстанции общо в размер на 803.73 лева (осемстотин и три лева и 0.73 стот.), съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Р.Й.Д. - Частен съдебен изпълнител, с peг. № 880 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Ловеч, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от П.А.Л.- управител, разноски по делото за всички инстанции общо в размер на 236.41 лева (двеста тридесет и шест лева и 0.41 стот.), съразмерно с отхвърлената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останала обжалвана част.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

                                                         

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: