О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ / 2020г
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с. , в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
Разгледа в.гр.д.№11 / 2020г.
докладвано от председателя на състава:
Производството е по въззивна жалба от И.Д.Х.,
предявена от пълномощник- адвокат Л. Петров, срещу решение № 4177/ 11.10.2019г.
по гр.д.№ 15595/ 18г. на Районен съд-Варна, с
което е осъден да заплати на Д.Р.Х.,
сумата 5309.65лв., представляваща сбор
от заплатените от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка с посочен номер,
разкрита на името на ответника в „УникКредит Булбанк“
АД, със законната лихва върху главницата от 16.10.2018г, до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД. С решението са
присъдени разноски в размер на 1265.40лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Оспорва решението като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, необосновано.Твърдените нарушения се отнасят до пропуски на
съда при съставяне на доклада по делото по предмета на доказване, съобразно
предявеният иск, както и за недопускане на допустими и относими
доказателства. Твърди също, че съдът не
е обсъдил в цялост възраженията на страните и доказателствата по делото. Счита,
че хипотезата на неоснователно обогатяване е неприложима към отношенията между
страните, защото според изразеното становище ищецът е водил чужда работа без
пълномощие, с непосочен мотив да извършва за своя сметка плащания за дълг на
ответника към банката –кредитор. Неправилно съдът не е обсъдил обстоятелството,
че ответникът не се е разпоредил със сумите, преведени от ищеца по собствена
воля към трето за спора лице- банката. Не е установил действителните отношения
между страните. По изложените съображения счита, че решението следва да бъде
отменено и предявеният иск отхвърлен
като неоснователен.
Направени са следните доказателствени искания:
1/ за
допускане на един свидетел, с показанията на който ще се установяват уговорките
между ищеца, баща му Росен Х., и ответника, кредита да се изплаща от Р.Х. и
синовете му за тяхна сметка; 2/ да се приеме и преценява като доказателство
представеният протокол от съдебно заседание по друго дело, което съдържа
изявления на ищеца в качеството му на свидетел; 3/ на основание чл.192 ГПК да
се задължи трето лице – „УниКредит Булбанк“ АД ,да
представи документи за отпуснат целеви банков ипотечен кредит на Д.Р.Х., обявен
ли е за предсрочно изискуем, на кои дати и от кои лица са постъпвали суми за
погасяване на вноските. Посочените данни следва да установят,че в сходна последователност от едни и същи лица
са погасявани кредитните задължения на ищеца и ответника; 4/ да се приеме,
извлечение от сметка на трето лице за спора- Гергана Христова, сестра на
ответника, за установяване, че кредита е погасяван от същите лица по
предварителна уговорка за покупка на имотите в гр.Бяла.
Въззиваемата
страна- Д.Р.Х., чрез адвокат А.Х., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с доводите на писмения отговор. Счита, че
възраженията на жалбоподателя по предмета на спора не са въведени от ответника
своевременно с отговора на исковата молба, съответно не са включени в предмета
на делото и обсъдени с решението, поради което за тях е настъпила процесуална преклузия,съобразно закона и разрешението по т.4 от ТР № 1/
09.12.2013г. по т.д.№1/ 2013г. на ВКС. Според него изложеното в жалбата противоречи на обясненията на ищеца дадени
пред съда по реда на чл.176 от ГПК . В евентуалност, ако се приеме, че
възраженията не са обхванати от преклузията по чл.133
от ГПК, да се вземат предвид съпоставимо с изявлението за водене на чужда
работа без пълномощие, че ищецът не навежда твърденията за възникнало
правоотношение на договорна основа и
между страните липсват договорки, регламентиращи техните отношения .
Жалбата е процесуално допустима
и редовна.
В съставеният с
определение №4545/ 05.04.2019г. ВРС доклад по делото искът е квалифициран с
основанието по чл. 59 от ЗЗД, при твърдения на ищеца, че е внесъл по сметка на
ответника суми за погасяване на кредитен дълг, общо в размер на 5309.65евро, с
които той неоснователно се е обогатил. Докладът е изчерпателен по отношение на
изискванията на чл.146, ал.1 и 2 ГПК. Приет е без възражения от страните.
По отношение на доказателствените искания констатира, че ответникът е
поискал двама свидетели за обстоятелствата посочени в т.1 Посоченият като
свидетел Иван Р.Х. се е позовал на правото си на отказ,на основание чл. 166,
ал.1, т.2 ГПК,след което на негово място не е посочен друг свидетел. Искането
направено с въззивната жалба следва да се остави без
уважение, на основание чл.266, ал. 3 ГПК. Поисканите
писмени доказателства по т.3 и 4 за обстоятелства свързани с кредитните
задължения на трети за спора лица, са неотносими към
спора.В този смисъл има произнасяне в първоинстанционното
разглеждане на делото.
На основание чл. 267 ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивната
страна, на основание чл. 266, ал.1 и 3 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 23.03.2020г.
от 14.00ч.
Да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.