Определение по дело №2053/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 733
Дата: 19 август 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20215300502053
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
гр. Пловдив , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502053 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 423 ГПК.
Подадено е възражение вх. № 281578/18.06.2021 год. в регистратурата
на ПРС от И.А.Б.., ЕГН: ********** с адрес: гр.П., бул.********* *********,
чрез пълномощника по делото адв.М., против Заповед № 1667 от 02.03.2017 г.
за изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3090 по описа за 2017 год. на ПРС ХVІ гр.с., в полза на заявителя
„МАКС Колект” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Христо Ботев” № 17, ет. 1, офис 208. С възражението се
сочи, че молителят е узнал за издадената среще него заповед на 18.05.2021 г.
и същото се подава на осн.чл.423, ал.1, т.3 ГПК като се твърди, че молителят
не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства, тъй като през периода 11.04.2014 г. - 05.05.2020
г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Пловдивския затвор. От
изложеното заключава, че не е могъл да узнае за връчването на заповедта по
реда на чл.47 ГПК. В условията на евентуалност сочи за наличието на
основанието по чл.423, ал.1, т.1 ГПК като сочи, че заповедта не му е била
връчена надлежно по реда на чл.47 ГПК. Моли съда да приеме подаденото
възражение по чл.423 ГПК и на осн.чл.423, ал.3 ГПК да спре изпълнението на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, като върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. Моли за присъждането на
разноските. Прави доказателствени искания за изискване от ГД“Изпълнение
на наказанията“ на информация за периода, през който молителят е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и мястото, където е
изтърпявано, както и да се изиска и приложи НОХД № 804/2013 г. на ПОС.
Представя съобщение за образуване на изп.дело въз основа на заповедта,
1
ведно с изп.лист, както и разписка за връчване на документа. С допълнителна
молба представя удостоверение № 251/17г. от 30.06.2021 г. от
ГД“Изпълнение на наказанията“, Затвор - Пловдив, за удостоверяване на
твърдените факти относно изтърпяното наказание. Допълнително представя
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Възражението е надлежно връчено на заявителя „МАКС Колект” ООД,
ЕИК: *********, който чрез пълномощника си юрисконсулт М.-П., взема
становище за недопустимост на възражението с довода, че длъжникът е узнал
за изпълнението през 2020 г. По същество намира възражението за
неоснователно с довода, че връчването на заповедта е надлежно. Възразява
срещу искането за присъждането на разноските. Моли да се остави в сила
заповедта и изпълнителния лист.
Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за
допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от
процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд,
насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред. Възражението
е подадено в законоустановения за това срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, считано от
твърдяната от длъжника дата на узнаване на заповедта за изпълнение -
18.05.2021 г., тъй като се установява, че съобщението за образуване на
изп.дело въз основа на процесната заповед по чл.410 ГПК и изпълнителния
лист е с изх.№ 37594 от сочената дата 18.05.2021 г. С оглед на това,
независимо от липсата на данни за точния момент на получаването на
съобщението от длъжника, следва да се приеме, че е спазен преклузивния
срок, т.к. моментът на получаването не би могъл да предхожда датата на
съставяне на документа. Същевременно извод за по - ранно узнаване от
длъжника на заповедта не би могъл да се направи, доколкото и данни за това
не се установяват по делото. Ето защо съдът намира, че подаденото
възражение по чл.423 от ГПК е допустимо, като подадено при спазен месечен
срок от узнаването на заповедта и следва да бъде разгледано по същество.
При разглеждане на възражението и предвид представеното удостоверение №
251/17г. от 30.06.2021 г. от ГД“Изпълнение на наказанията“, Затвор -
Пловдив, съдът намира, че не е необходимо изискването на сочената във
възражението информация, както и на наказателното производство,
доколкото правният спор е изяснен от фактическа страна от данните по
делото.
По същество Пловдивският окръжен съд намира следното:
Производството по ч.гр.д. № 3090 по описа за 2017 год. на ПРС ХVІ гр.с. е
било образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от „МАКС Колект” ООД, ЕИК: *********,
против И.А.Б.., ЕГН: **********, по което съдът се е произнесъл със Заповед
№ 1667 от 02.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение издадена по
реда на чл.410 от ГПК. Съгл. чл.411, ал.3 от ГПК съдът връчва препис от
2
заповедта на длъжника. В случая връчването е станало при условията на чл.47
от ГПК – чрез залепване на уведомление на 30.03.2017г. след като
длъжностното лице - призовкар е удостоверил, че е посетил адреса на
09.03.2017г., 16.03.2017г. и 22.03.2017 г. и длъжникът не е открит на адреса
му. Същевременно по делото се установява от представеното удостоверение
№ 251/17г. от 30.06.2021 г. от ГД“Изпълнение на наказанията“, Затвор -
Пловдив, че през периода 11.04.2014 г. - 05.05.2020 г. И.Б. е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“. Предвид на така установените по делото
данни, съдът намира за основателно възражението, че И.Б. не е могъл
своевременно да узнае за връчването по реда на чл.47 от ГПК, т.к. към
момента на залепване на уведомлението, а и в следващия двуседмичен срок,
той не е пребивавал на адреса си. Обстоятелството, че е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ може да се квалифицира като особено непредвидено
обстоятелство по смисъла на закона, т.к. лицето не би могло да знае в кой
момент ще бъде конституирано като страна в граждански процес, за да
упълномощи свои представител или да посочи съдебен адресат, предвид
невъзможността да получава сам съобщението си по своя настоящ и
постоянен адрес.
По изложените съображения съдът намира, че подаденото възражение
следва да бъде прието на първото сочено основание по чл.423, ал.1, т.3 ГПК.
На осн. чл.423, ал.3 във вр. с чл.410 от ГПК следва да се постанови и спиране
на изпълнението на заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и на изпълнителния лист. Делото следва да бъде върнато на
Районен съд - Пловдив за извършване на следващите се действия по чл. 415
ГПК.
По разноските: В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на
длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл.
411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В
този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят може да
търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи
произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при
окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне
в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от
исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по
оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/. Горният извод
се налага и по аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за
настоящото производство не се следват.
3
Така мотивиран Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение вх. № 281578/18.06.2021 год. в регистратурата
на ПРС от И. А. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр.Пловдив, бул.*********
*********, чрез пълномощника по делото адв.М., против Заповед № 1667 от
02.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение издадена по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3090 по описа за 2017 год. на ПРС ХVІ гр.с., в
полза на заявителя „МАКС Колект” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Христо Ботев” № 17, ет. 1, офис 208.
СПИРА изпълнението на Заповед № 1667 от 02.03.2017 г. за
изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3090 по описа за 2017 год. на ПРС ХVІ гр.с., по заявление на
„МАКС Колект” ООД, ЕИК: *********, на осн.чл.423, ал.3 ГПК.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив ХХІ гр.с. за продължаване на
съдопроизводствените действия с даване на указания по чл.415, ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4