Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
10.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на шести ноември
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 3073 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обектино и субективно съединени искове , и при
условията евентуалност с правно основание чл. чл.26,ал.1 и чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, чл.59 от ЗЗД ,чл.79 ЗЗД вр.чл.286
вр.чл.280 ЗЗД вр. чл.41 от ЗОП / отм./ , и чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД от „Ю.Т.Е.“ ЕООД срещу М.НА
З., Х.И Г.на Република България.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че в резултат на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка
между страните е сключен договор № 51-58 от 21.07.2015 съгласно който изпълнителят „Ю.Т.Е.“ ЕООД се е
задължило по възлагане на МЗХГ да осигурява
самолетни билети, хотелско настаняване и медицински застраховки при
служебни пътувания за служителите на МЗХГ, като срокът на действието му е
уговорен между страните на 2 години от датата на сключването му. Твърди, че се
е задължил: да осигурява резервации на билети, които включват всички заявявани
от възложителя дестинации по целия свят; да предлага директни маршрути, а при
невъзможност - с минимален брой подходящи връзки за съответните дестинации и с
възможно най-благоприятни цени на авиокомпаниите към датата на пътуването; да
предоставя и оферти на нискобюджетни компании, по искане от възложителя или в
случай, че директен полет не е наличен; да предлага цени за хотелски
настанявания; да предоставя и съответните медицински застраховки, с покритие на
основни рискове на стойност 10.000 евро асистънс; да съдейства за освобождаване
от дължащите се по тарифи условия суми за смяна на дати и полети, самолетни
билети, замяна на самолетни билети с оглед промяна на дестинацията, както и да
възстановява стойността на изцяло или частично неизползваните самолетни билети;
да смени /замени/ подадена заявка за самолетни билети и хотелски настанявания
или при осигуряване на такива, при наличие на обстоятелство, което налага
отмяната на пътуването, като освободи възложителя изцяло или частично в % от
дължащите се по тарифни условия глоби при смяна на датите на пътуването,
съгласно ценовото предложение на изпълнителя.
Твърди, че възложителят е поел задължението да заплаща
цената съобразно условията на раздел V от договора, а също и при условията на
„Ценовото предложение“, представляващо неразделна част от Договора. Посочва, че
изпълнението на доставките на самолетни билети по договора е извършвано с
приемо-предавателни протоколи, които дружеството е имало задължението да
представя на възложителя до 3-то число на съответния месец за предходния месец.
Твърди изпълнение на задълженията си по договора.
Посочва, че на 20.01.2016 г. с писмо изх. №
70-307/20.01.2016 г. на МЗХ дружеството е било уведомено относно сключено между
М.НА З. и храните и Министерството на външните работи споразумение № РД 51-58/15.01.2016 г. към
договор № 51-58/21.07.2015 г., по силата
на което правата да поръчват самолетни билети, хотелско настаняване и
медицински застраховки се предоставят и на служители на МВнР. Твърди, че
дружеството е следвало да фактурира на МЗХГ предоставените услуги за служители
на МВнР, като предоставя на МЗХГ копие от заявките, постъпили от МВнР,
приемо-предавателните протоколи, с които са предоставени съответните документи,
удостоверяващи предоставянето/изпълнението на услугите. Срокът на действие на
споразумението е ограничен до 3 месеца от датата на подписването му или до
достигане на сумата от 350.000 лева без ДДС, в зависимост от това кое
обстоятелство настъпи първо. Впоследствие, с нарочно писмо с изх. №
70-2265/28.04.2016 г., дружеството е получило второ по ред споразумение № РД
51-58/22.04.2016 г. към договор № 51-58/21.07.2015 г., което е било сключено
отново между МЗХ и МВнР, по силата на което правата за служители на МВнР да
заявяват самолетни билети, хотелско настаняване и медицински застраховки при
служебни пътувания се разпростират и за допълнителния срок от още 3 месеца,
считано от датата на подписването на споразумението, т.е. от 22.04.2016 г. или
до достигане на сумата от 350.000 лева без ДДС, в зависимост от това кое
обстоятелство настъпи първо.
Твърди, че за периода на действие на договора
за изпълнените заявки за доставка на самолетни билети, хотелско настаняване и
медицински застраховки дружеството е получило сумата общо в размер на
1 441 469.33 лева. Поради техническа грешка и настъпило недоразумение, за
периода 26.07.2016 г. до 15.08.2016 г., дружеството е извършило без правно
основание 6 обратни превода към МЗХГ за общата сума от 336 000 лева. В рамките
на същия период МЗХГ е извършило 8 превода към дружеството на общата стойност
от 285 144.02 лева, които дружеството е приело тези преводи като повторно
заплащане на дължимите му суми от горепосочените 336 000 лева, от които е
останала дължима разлика в размер на 50 855.98 лева. МЗХГ е извършвало преводи
към Дружеството до средата на август 2016 г., като на 16.08.2016 г. е преведена
сумата от 28 801.75. Твърди, че след тази дата МЗХГ не е извършвало повече
плащания към дружеството за заявяваните и изпълнявани доставки на услуги по
договора, като въпреки това дружеството е продължило изпълнението на услугите
по договора и след тази дата до 15.09.2016 г. . Поради настъпилото неизпълнение
на задълженията на МЗХГ за заплащане на задълженията за извършените доставки за
периода Юни - Август 2016 г. „Ю.Т.Е.“ ЕООД е изпратило нотариална покана, с
която МЗХГ е поканено да възстанови сумата от 50 855.98 лева, а също така и да
заплати натрупаните задължения за предоставените услуги за периода Юни - Август
2016 г., възлизащи на сумата в общ размер на 286 994.83 лева. Твърди, че на
07.09.2016 г., е изпратена нова покана като е предоставен 7 дневен срок за
изпълнение на натрупаните задължения. Поради липса на доброволно изпълнение, от
страна на МЗХГ, след 15.09.2016 г. договорът е бил развален. Твърди също така,
че МЗХГ от своя страна също е направило волеизявление за
разваляне на договора поради
неизпълнение на задълженията на „Ю.Т.Е.“ ЕООД.
Твърди, че в хода на изпълнение на договора
е била назначена и извършена проверка от Агенцията за държавна финансова
инспекция по отношение на заявките за услуги от страна на МВнР по сключените
между МВнР и МЗХГ две споразумения към договора. Твърди, че след развалянето на
договора дружеството е получило три писма от МЗХГ, с които са отправени
претенции за възстановяване на преведени суми по договора. Твърди, че с писмо
изх. № 0402-11/18.01.2017 г. по описа на МЗХГ до дружеството е било препратено
Писмо peг. № 12-00-3/06.01.2017 г. по описа на МВнР от Главен финансов
инспектор към АДФИ, с което се заявява, че дружеството следва да възстанови
сумата в общ размер на 148 181.45 лева. С писмо изх. № 0402-23/19.01.2017 г. по
описа на МЗХГ до дружеството е било
препратено писмо peг. № 12-00-3/17.01.2017 г. по описа на МВнР от Главен
финансов инспектор от АДФИ, с което се заявява, че дружеството следва да
възстанови сумата в общ размер на 346,890.07 лева. С Писмо изх. №
70-420/26.01.2017 г. по описа на МЗХГ дружеството е било уведомено за
претенцията на МЗХГ за възстановяване на сумата в общ размер на 95 079.46 лева,
като със същото МЗХГ е заявило, че прихваща от горепосочената сума дължимата на
дружеството сума от 16 349.85 лева, отнасяща се за периода Август-Септември
2016 г. В резултат на прихващането от дружеството е предявена за възстановяване
сумата в размер на 78 729.61 лева. Общата сума на посочените претенции по трите
писма възлиза на 573,801.13 лева.
Твърди, че аргументи за възстановяване на
сумите, които са посочени в горепосочените писма, се състоят в тълкуването на
клаузите относно цените на самолетните билети в договора, съобразно, което от цените на самолетните билети дружеството е
следвало да прави отстъпки от по 53 % за индивидуалните пътувания и 100 % за
груповите пътувания. Твърди, че „Ю.Т.Е.“ ЕООД се е съобразило с горепосочените
претенции като е извършило 6 превода в периода 20.01.2017 г. до 10.02.2017 г.
за сумата в общ размер на 573 801.13 лева.
Съобразно изразеното в таблица на
стр.5 и 6 от ИМ разплащанията в рамките на действие на договора са както следва
МЗХГ е заплатило на ищеца сума от общо 1 441 469.33 лева, а ЮТА
/ищеца/ е превел на МЗХГ / ответник по спора/ сума в общ размер от
943 042.28 лв. Разликата между тези две суми възлиза в размер на
498 427.05 лв. или това е сумата към датата на исковата молба, която
ищецът е получил във връзка с изпълнение на договора.
Посочва,
че сумата от 1 206 577.46 лева, представлява общият размер на разходите на
дружеството във връзка с изпълнението на договора и тя включва 1 051 773.81 лева разходи
за самолетни билети, 151 987.99 лева разходи за хотелско настаняване,
2 815.66 лв. разходи за медициски застраховки. Разликата между общите разходи направени от ищеца по
изпълнение на договора от 1 206 577.46 лв. и останалите при ищеца суми от изпълнението на договора в
размер на 498 427.05 лева възлиза в размер на 708 150.41 лв. Намира,
че последната сума му се следва за да може да покрие разходите, които е
направил.
Твърди, че в основата на спора между страните
по изпълнението на договора е в частта относно реда и начина на определяне на
цената при доставката на самолетните билети. Твърди, че клаузите от процесния
договор, регулиращи начина на определяне цената на самолетните билети, а именно
клаузите на чл. 8, ал. 2 от Договора, т. 1 и т. 4 от Ценовото предложение,
представляващо неразделна част от Договора, в които са посочени приложимите
отстъпки от по 53 % за индивидуалните пътувания и от по 100 % за груповите
пътувания, противоречат на закона и на това основание са нищожни по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Твърди, че тълкуването на клаузите относно
определянето на реда и начина на определяне на цената на самолетните билети
възприето от МЗХГ, противоречи и на добрите нрави, а също и на основните
принципи на справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Счита, че тъй като отстъпките от цената са
уредени в горепосочените договорни клаузи само по отношение на доставката на
самолетни билети, по смисъла на правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността
засяга само тях, но не влече нищожност на целия договор. Позовава се на
правилото по чл. 326, ал. 2 от ТЗ.
Предвид нищожността на уговорките по
процесния договор относно реда и начина на определяне на цената на самолетните билети,
то на основание чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД всяка от
страните следва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Счита, че
„Ю.Т.Е.“ ЕООД дължи връщане на МЗХГ на получените суми за доставка на самолетни
билети, а МЗХГ дължи връщане на полученото от дружеството по договора, т.е.
цената на самолетните билети, тъй като самите самолетни билети вече са
използвани и е невъзможно тяхното връщане. Твърди, че във връзка с изпълнението
на процесния договора МЗХГ е получило доставки на самолетни билети, за които „Ю.Т.Е.“
ЕООД е сторило разходи в размер общо на 1 051 773.81 лева. Посочва, че
МЗХГ е превело на „Ю.Т.Е.“ ЕООД сумата в общ размер на 1 441 469.33 лева,
като ако от тази сума бъдат извадени сумите за хотелско настаняване и
медицински застраховки в размер на 151 987.99 лева - разходи за хотелско
настаняване и 2 815.66 лева - разходи за медицински застраховки се получава
сума в размер на 1 286 665.68 лева, която следва да се отнася само до
самолетните билети. Посочва, че в обобщение на калкулациите „Ю.Т.Е.“ ЕООД дължи
връщане на МЗХГ на сумата в размер на 1 286 665.68 лева, а МЗХГ дължи
връщане на Дружеството на сумата в размер на 1,051,773.81 лева, като разликата
между двете суми е сумата в размер на 234,891.87 лева. Твърди, че към настоящия
момент „Ю.Т.Е.“ ЕООД е възстановило сума в общ размер на 943 042.28 лева, която
е с 708 150.41 лева повече от действително дължимата за възстановяване сума от
234 891.87 лева, предвид което МЗХГ следва да върне на „Ю.Т.Е.“ ЕООД сумата от
708 150.41 лева.
- С оглед
гореизложеното претендира прогласяване
нищожността на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД на клаузите относно реда и начина на
определяне на цената на самолетните билети, а именно клаузите на чл. 8, ал. 2
от договора, т. 1 и т. 4 от „Ценовото предложение“, представляващо неразделна
част от договора, в които са посочени приложимите отстъпки от по 53 % за
индивидуалните пътувания и от по 100 % за груповите пътувания. Също така на осн. чл.55,ал.1, пр.1 и чл.34 от ЗЗД претендира присъждане на
300 000 лева, увеличена с молба от 30.10.19г.
в размер на 696 931.76 лв.,
като част от сумата от 708 150.41 лева, явяваща се недължимо преведена по банков път по сметката
на МЗХГ .
- При условията на евентуалност
предявява иск с пр.осн чл.59 от ЗЗД. Счита, че отстъпките от по 53 % за
индивидуалните пътувания и от по 100 % за груповите пътувания са приложими само
и единствено по отношение на комисионните за обслужване, като същите отстъпки
не са приложими по отношение на цената на самолетните билети и по отношение на
задължителните летищни такси и такса сигурност. Твърди, че това се извежда от тълкуване клаузите
на договора, и волята на страните. Твърди, че според действителния
смисъл на клаузите на договора цената на
самолетните билети се формира от стойността на билетите – базова стойност на самолетния билет определяна от авиопревозвача, всички задължителни дължими
такси – летищна
такса, горивна такса и такса сигурност и те са включени от авиопревочвача в
цената на билета предлагана от него, комисионна
за обслужване - такса обслужване
която е възнаграждението на туристическата агенция посредник или на ищеца, намалени с процента отстъпка съгласно
ценовата оферта и разходите за доставка
на билетите. Посочените проценти на отстъпки от 53 % за индивидуалните
самолетни билети и от 100 % за груповите самолетни билети са относими само и
единствено към съпътстващата самолетните билети такса обслужване. Комисионната за обслужване е
начислявана в размерите утвърдени при приложението на договора в размер на 60
евро за билет. Счита, че
отправените покани за връщане на суми от страна на МЗХГ до „Ю.Т.Е.“ ЕООД са
изцяло неоснователни, а всички преводи, извършени от МЗХГ към Дружеството, са
били действително дължими съобразно задълженията на МЗХГ по процесния договор за заплащане цена на услугите, поради което счита, че извършените
преводи от страна на Дружеството към МЗХГ в общ размер на 943 042.28 лева представляват неоснователно
обогатяване за МЗХГ и подлежат на връщане на „Ю.Т.Е.“ ЕООД. Твърди, че възприетото от МЗХГ тълкуване на
клаузите за цената и приложимите отстъпки за доставката на самолетни билети по
договора, влиза в противоречие с
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване – чл.59 от ЗЗД.
Моли да му се присъди сумата от
300 000 лв., увеличена с молба от 30.10.19г. в размер на
696 931.76 лв., като
част от сумата от 943 042.28 лева, с която ответникът се е
обогатил без правно основание.
- При евентуалност, твърди и
претендира, предвид допусната техническа грешка и във връзка с отправени изрични покани от страна на
МЗХГ, „Ю.Т.Е.“ ЕООД му е възстановило сумата в общ размер на 943 042.28 лева.
Поради това следва, че в патримониума на „Ю.Т.Е.“ ЕООД липсва изпълнение на
дължима от МЗХГ сума, за плащане на цената за
извършени надлежно доставки на самолетни билети по договора. Счита, че на това
основание чл.79 ЗЗД
вр.чл.286 вр.чл.280 от ЗЗД „Ю.Т.Е.“
ЕООД има правото да получи цената на услагата и моли ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 300 000 лв., увеличена с молба от 30.10.19г. в
размер на 696 931.76 лв като част от общо оставащата дължима цена от
943 042.28 лв., предвид задълженията по договора. Доколкото договорът е развален, с
изрично изявление на ищеца, но същият е с периодично действие, то
прекратяването му е само за в бъдеще и правата и задълженията на страните до
момента на прекратяването му подлежат на изпълнение – чл.79 ЗЗД вр. 286, вр.чл.280 от ЗЗД вр.41 вр.пар.1 от ДР на ЗОП от
2004г. / отм./.
- При евентуалност твърди и претендира, че ако се приеме, че договорът не е
прекратен занапред, от датата на сключването му, то моли на осн.чл.55,ал.1,пр.3
от ЗЗД М.НА З., Х.И Г.да бъде
осъдено да заплати на „Ю.Т.Е.“ ЕООД сумата в размер на 300 000 лева, увеличена с молба от 30.10.19г. в
размер на 696 931.76 лв,
като част от 708 150.41 лева, дължима във връзка с развалянето на договор №
51-58 от 21.07.2015 г. и задълженията на страните за връщане на всичко, което
са получили по договора .
Претендира се и законната лихва върху претендираната сума по всяка едно от претенциите от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендира направените в производството
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
М.НА З., Х.И Г.оспорва
исковата молба като неоснователна. Не оспорва сключването на договор № 51-58 от
21.07.2015 г. . Оспорва предложените в договора отстъпки да опорочават
възмездния характер на договора, като счита същия за възмезден. Счита, че макар
насрещните престации по договора да не са икономически еквивалентни, то същите
се приемат от страните за такива дотолкова, доколкото ищцовото дружество
доброволно е представило своето ценово предложение, определено с цел предлагане
на оферта, отговаряща на критерия за икономически най-изгодна оферта. Оспорва
да е налице основание за прогласяване нищожността на процесния договор, поради
което намира и за неоснователна и кумулативно съединената претенция. Оспорва да
е налице невъзможност да се открие точната воля на страните по процесния
договор. Твърди, че предложената и закрепена с договора цена отговаря на
действителната воля на изпълнителя по договора. Оспорва изброените отстъпки да
са приложими единствено към съпътстващата самолетните билети такса обслужване.
Оспорва да е налице неяснота или двусмислие по отношение договорената цена,
като счита, че в договора са заложени ясни
и обективни критерии предложени от ищцовото дружество. Оспорва да е
налице платена сума по договора от страна на ищеца без
правно основание. Не оспорва, че процесният договор е развален, като посочва,
че развалянето на договора няма обратно действие и не влече задължение страните
да си върнат обратно полученото по договора. Претендира направените по делото
разноски.
ИЩЕЦЪТ с допълнителна искова молба поддържа
изложеното в исковата молба. Поддържа, че в случая не е налице никаква
еквивалентност на имущественото разместване между страните, при което
имуществото на „Ю.Т.Е.“ ЕООД намалява, а имуществото на МЗХГ се увеличава.
Допълва, че клаузите регламентиращи реда и начина за определяне цената на
самолетните билети не могат да определят договора в тази му част като
възмезден. Допълва, че действителната обща воля на страните е била да установят
възмездни търговски отношения, при които да бъдат спазени принципите на
еквивалентност на престациите.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
На 21.07.2015г. между „Ю.Т.Е.” ЕООД като изпълнител и ответника М.НА З., Х.И Г.като
възложител е сключен договор №51-581, представен по делото, съгласно който възложителят, ответник по спора възлага, а изпълнителя, ищец по спора приема
да извърши, а именно осигуряване на въздушен транспорт, т.е. да предостави
закупуване на самолетни билети, да осигури хотелско настаняване и медицински застраховки при служебните
пътувания на служителите на М.НА З. и храните/наименование на министерството
към момента на сключване на договора/. Договорът е сключен в изпълнение на
проведена обществена поръчка, при която ищецът е бил класиран на първо место. Техническата
спецификация на възложителя, от обществената поръчка, техническото и ценово
предложение на изпълнителя подадени в
процедурата са неразделна част от договора.
Срокът на договора е две години и до достигнат финансов лимит от
2 000 000 лв. без ДДС.
Договорът е бил изпълняван, въз
основа заявките на възложителя, като са предоставяни услуги и е извършвано
заплащането им, до момента в който възложителя е спрял да извършва своевременно
плащанията от средата на 2016г.. Представени са платежните документи за
извършените плащания от министерството по сметка на ищеца за предоставяните
услуги.
От началото на 2016г. към
договора, чрез две споразумения, всяко със срок от по 3 месеца и стойност до
350 000 лв.,подписани с ответника,
се присъединява и Министерство на външните работи . Споразуменията РД
51-58/15.01.2016г. и от 22.04.2016г. са представени по делото и от тях е видно,
че не са тристранни, като заявките до ищеца от МВнР се правят директно от МВнР,
като се уведомява МЗХр., а плащанията за
доставките следва да се извършват по сметка на М.НА З. и храните /отв./ от МВнР.
Извършен е контрол за приложение на договора
от страна на М.НА З. и храните от Агенция за държавна финансова инспекция през
2016г. завършила с доклад № ДИ1СФ-77/07.11.2016г.. При изготвяне на доклада и
дадените предписания контролната институция е дала тълкуване на разпоредбите,
във връзка с цената на доставките на самолетни билети. Приела , че така
предложените в процедурата по ЗОП и в последствие договорени отстъпки касаят
общата крайна цена, а не само договорените от изпълнителя отстъпки с
авиопревозвачите. АДФК е дала предписания към министерството за изискване
възстановяване на суми в конкретни размери.
Разменена е кореспонденция между страните по
договора във връзка с тези предписания, като ответникът е поискал
възстановяване на конкретни суми. Ищецът представя доказателства за извършени плащания
по исканията на ответника възложител,
като счита, че са направени без основание, а за част от плащанията твърди и че са погрешно направени. Предвид, че
ответното министерство е спряло да превежда суми за възложените покупки на
билети, то ищеца е направил изявление за заплащане дължимите суми за цена на
услугите и доставките и искане за
възстановяване на погрешно върнатите суми, определил е срок за това и при
неспазването му е направил и изявление за прекратяване на договора. Това е сторено с две
нотариално връчени покани от 1.09.2016г. и 07.09.2019г. Предвид, че в дадения
срок ответникът не представя доказателства да е извършил плащания, то договорът
следва да се приеме за прекратен считано от 15.09.2017г.
Страните не спорят във връзка с
прекратяване на договора. Спори се относно действителността на разпоредбите
уреждащи услугата по закупуване и доставка на самолетни билети във връзка с
пътувания на служителите на ответника и конкретно действителността на
договорките относно цената на тези услуги и от там действителността на договора
в частта за доставките на самолетни билети като цяло.
По делото освен договора са
представени и част от документите във връзка с проведената обществена поръчка –
методика за оценяване на офертите, писмена обосновка на формиране на офертата
на Ю.Т.Е. ЕООД, поротокол № 3 от работата на комисията по оценка на офертите.
От същите е видно, че методиката за оценка изисква да се вземат в предвид и
оценяват пет критерия : 1.- Процент отстъпка от таксата за обслужване за
самолетни резервации – формира се по формула, 2.- освобождаване от глоби в %
при смяна дати на пътуване – формира се по формула, 3.- процента остъпка за
групово пътуване – формира се по формула, 4.- преложени проференции, бонуси,
облекчени условия, 5.- предложена такса за хотелско настаняване. Видно от
протокола на комисията № 3 от 25.05.2015г. всички предложения са оценявани
съобразно установените критерии в методиката и формулите към тях, като първия
от тях на кратко е формулиран като процент отстъпка от цената на самолетните
билети, но е ползвана формулата посочена по критерий 1 от методиката, а той е –
процент отстъпка от таксата за обслужване за самолетни резервации.. Това е
така, тъй като процента отстъпка от таксата за обслужване на самолетни
резервации влияе върху крайната цена на билета, който изпълнителя следва да
достави и която възложителя следва да му заплати за всеки билет. Сравнено обаче с таблицата дадена в доклада
на финансовата инспекция – стра 17 същата тълкува този критерий буквално, както
и критерий № 3 . Финансовия инспектор, приема, че предложените проценти
представляват отбив от крайната цена или в този случай индивидуалните билети се
предоставят по цена от 47 % от себестойността им, а груповите такива въобще
безплатно предвид заявената сто процентна отстъпка.
По делото е приета съдебно –
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
обективно и копетентно изготвена се установява, че за периода в който договорът
е бил изпълняван или от 02.09.2015г. до 16.08.2016г. М.НА З. и храните е
заплатило на ищцовата фирма сума в общ размер от 1 441 469.33 лв.,
като от тях сумата по договора е общ
размер от 747 731.17 лв., а общата сума по двете споразумения с МВнР е в размер от 693 738.16 лв.
Ищецът е възстановил обща сума от
943 042.28 лв. за периода 26.07.2016г. до 27.07.2017г. Въз основа на дадените разплащания от всяка
страна в Приложение № 3 на експертизата се установява, че за периода
26.07.2016г. до 15.08.2016г. в рамките на действие на договора ищецът е
възстановил на ответника сумата от 363 000 лв., но в самата искова молба
не оспорва, че ответникът също му е възстановил тези суми с изключение на
50 855.98 лв. Наред с това не се
твърди, това да е във връзка с основанията на които е предявен иска, съответно
не касаят спора относно размера на
цените на билетите и възстановените суми след прекратяване на договора. След
прекратяване на договора, считано от 16.08.2019г., и във връзка с указанията
дадени с доклада на инспектора от ДФИ при извършената проверка при МЗХ и писмата
изпратени от последния до ищеца през 2017г. с искане за връщане на указаните от
финансовия инспектор суми ищецът е превел на ответника за периода 19.10.2016г. и до 27.07.2017г. сума в размер на 600 801.13 лева.
Общата цена съобразно договора на
поръчаните и доставени самолетни билети / за индивидуално и групово пътуване / възлиза
в размер на 1 353 878.77 лв.+ 2 557.07
лв. за пътуване с влак или 1 356 435.84 лв.
Разходите за самолетни билети по
договора възлизат в общ размер от
526 694.11 лв., а по споразумението/ 2 бр./ с МВнР възлизат в размер на
530 429.69 лв. Общо ищецът от своя
страна е направил разходи по поръчката и доставката на билетите в общ
размер от 1 057 123.80 лв.
От тях разходите за индивидуални самолетни билети възлиза в размер на 757 306.23,
а за групови самолетни билети – 299 817.57 лв.
Ответникът е правил разходи за
хотелско настаняване в размер на 133 714.08 лв. по договора и
1 891.29 лв. по споразумението или общо 135 605.37 лв.
Разходите за медицински
засраховки са на обща стойност от 2 629.64 лв.
Вещото лице сочи, че разликата между заплатеното от
ответникът като
цена и разходите
направени от ищеца във връзка с тези
доставки възлиза в общ размер 246 110.52
лв. Съдът намира обаче, че тази разлика касателно самолетните билети се установява,
като се извади от платеното от ищеца / вкл. и по възложеното от МВнР / 1 353 878.77лв себестойността на
билетите по които той ги е придобил или сумата от 1 057 123.80 лв . и
същата възлиза в размер на 296 754.97 лв. В
тази сума не е включена разликата във връзка с хотелското обслужване. Същото в
три подробни приложения към експертизата е дала разбивка на доставките по всяка
заявка и доставен билет за индивидуални и групови билети и обобщено, за целия
период на действие на договора. Съдът
ползва тези приложения за да обоснове изводите си направени по-долу, чрез
сумарно пресмятане на относимите суми.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи : Проведена е обществена поръчка с предмет „ Осигуряване на
въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни
пътувания на служителите на М.НА З. и храните“, като ищецът е класиран на първо
место, след което на осн.чл.41 от Закона за общуствените поръчки от 2004г.
/отм./ е подписан процесния договор. Спорът касае действителността на този
договор и то само в частта на предмета за осигуряване на въздушен транспорт и
конкретно цената на доставяните билети. Съдът намира, че не е налице твърдяното
противоречие със закона при така сключения договор. Касае се за договор за поръчка, по силата на
който ищецът следва да осигурява самолетните билети за пътуванията на
служителите на ответното министерство. В последствие ответникът е възлагал
осигуряване билети и за друго министерство в рамките на процесния период, но
договор между ищецът и това ново министерство не е подписван и всички
разплащания са извършвани от ответникът. Доколкото самия ищец не е авиокомпания и няма
собствени самолети, същият действа като посредник и закупува билетите и ги
доставя на ответника за негова сметка. Обществената поръчка се провежда при
разпределение и усвояване на публични, бюджетни средства и има за цел това да
ставя при прозрачна публична процедура, с цел да се достигне до предоставяне на
най-добрата услуга, при най-ниска възможна цена. С избрания участник се
подписва договор, който е възмезден т.е. извършваните услуги и доставки, във
връзка с предмета на поръчката, винаги са срещу определена цена, която е
предложена и одобрена в рамките на проведената първа фаза – обществената
поръчка. За това и чл.1 от процесния договор, определящ неговия предмет се
препраща към техническото и ценово предложение, което е представено в първата
фаза – процедурата по провеждане на обществената поръчка.
От
представената методика и протокола за оценка, в рамките на обществената
поръчка, стават ясни критериите, както се посочи и по-горе и промяна има само в
наименованието, но не и във формулите по които са оценявани предложенията.
Съдът намира, че тълкуването дадено от финансовия инспектор извършил проверката
и направил изводите си в доклада относно цената на доставките, а именно отбив
от 53 % от крайната цена на билетите – 53 % при индивидуални пътувания и отбив
от 100 % при груповите пътувания, т.е. те са безвъзмедни е невярно, несъответно
на критериите и ценовите предложения на така проведената поръчка и на целите й,
както и на съдържанието на договора. Отстъпките предложени от кандидатите, и
конкретно от ищеца от 53 % касае показател І от методиката и той е процент
отстъпка от таксата за обслужване на самолетни резервации, както и показател
ІІІ- процент отстъпка за групово пътуване – тук ищецът е предложил 100 %
отстъпка и тя отново следва да се подразбира от таксата за обслужване на
самолетните резервации. Таксата за обслужване се добавя към цената на резервацията, а последната
ако резервацията не се промени представлява цената на билета. Видно от приетата по делото
експертиза обсъдена по-горе, стойността
на която ищецът е закупувал билетите от авиокомпаниите общо възлиза в
размер на 1 057 123.80 лв. Същия е продал на ответника тези билети на обща
стойност от 1 353 878.77 лв./ тук не са включени транспорта с влак,
хотелски резервации и застраховки или
разликата между двете суми възлиза в размер на 296 754.97 лв. В рамките на
тази разлика от експертизата не става
ясно това като цяло ли е таксата за обслужване или има и други компоненти. Както
ищецът сочи в молбата си уточнение, ответникът не е оспорвал размера на
отстъпките, начислявани върху таксите обслужване, а спорът е, че отстъпката не
е върху покупната цена на всеки от
билетите от самата авиокомпания. Съдът приема, че след като ищецът ги купува на
една цена от авиокомпанията доставчик, а ги продавана на цена по-висока на
възложителя от покупната именно разликата представлява стойността на таксата
обслужване. Тук вече въз основа на експертизата съдът изследва , стойността на
доставките за самолетни билети за индивидуални пътувания и за колективни,
групови пътувания, за да може в рамките на разликата между покупна и доставна
цена да отдели предоставената отстъпка. Въз основа на приложенията към
експертизата, която по месеци посочва всички доставени билети по покупна и по
продажна цени, както за ответното министерство, така и за присъединилото се
министерство на външните работи/ което не е имало право да го стори, но при
фактически ползвани услуги се дължи тяхната цена/ , както за индивидуални така
и за групови пътувания съдът приема, че така фактурираните билети към ответника
са с начислената отстъпка от 53 %
отстъпка от таксата обслужване за индивидуални пътувания и при 100 % отстъпка
при таксата обслужване за групови пътувания. Отстъпката е начиславяна съобразно
договорената цена, така както е заявена и оценявана при провеждането на
обществената поръчка. Направеното тълкуване дадено от финансовия инспектор в
изготвения от него доклад е незаконосъобразно и не в съответствие с договореното между страните.
Самия доклад по никакъв начин не обвързва ищеца, тъй като същия не е бюджетна организация.
Същият обвързва единствено министерството, и то във връзка с дадени указания за
преодоляване на констатирани щети и вреди. Съгласно пар.1 от ДР на ЗОП / отм./ договорът
за обществена поръчка е възмезден. В търговското право не се познават
безвъзмездните сделки. Поради което изцяло невярно е тълкуването, че билетите
за груповите пътувания следва да са с отстъпка изцяло от 100 % или при това
тълкуване те се явяват изцяло безплатни за ответника. Цена се следва за всеки
билет и както съдържанието на договора, така и документацията за проведената
обществена поръчка не предпоставят друго тълкуване, макар и наименованията на
изследваните показатели да са се променяли. Отстъпките касаят и могат да касаят
само онова, което фирмата доставчик може сама да печели. Съдът приема изводите
на финансовия инспектор изложени в доклада, че предвид техническо и ценово
предложение, изпълнителя е поел задължение за бонусни билети, което не е
изпълнил и тези суми може да се приеме, че са правилно са събрани обратно. Общия размер на
неиздължените бонусни билети съобразно констативния протокол на финансовата
инспекция е 4167.97 лв. / 1134.38лв.+
1 148.07 лв.+1 152.08 лв.+ 733.44 лв./ . Също така е поел ангажимент
за връщане на неизползваните билети, което също не е доказал да е изпълнил,
като фиансовата инспекция правилно е установила, че дължи възстановяване на
тяхната стойност, която възлиза в размер на 4 377.34 лв./ 1036.59 лв. + 1036.59 лв. +
1 152.08 лв. + 1 152.08 лв./ или общо за тези неизпълнени задължения
ищецът е следвало и правилно е възстановил 8 545.31 лв. Тези суми ищецът е
възстановил на 22.06.2017г., 26.07.2017г.и на 27.07.2017г., видно от приложение
№ 3 от ССЕ.
При така наравените
по-горе изводи съдът намира, че главните искове с пр.осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД е
неоснователен тъй като не се установява нищожност на договорената цена. Същата
може да се определи, като неясно уговорена, доколкото препраща към
документацията от обществената поръчка, която има разминаване в терминологията,
но при неясноти в разпоредбите на един договор, волята на страните следва да се
тълкува с оглед всички разпоредби и целите на тоя договор. Съдът намира, че
подробно е направил такова тълкуване по-горе и от договора и документацията
част от обществената поръчка към която той препраща ясно се определя доставната
цена и отстъпките, които са върху таксата обслужване. След като цената е ясно
как се определя, то разпоредбите на договора чл.8,ал.1 от договора вр.т.1 и т.4
от Ценовото предложение не са нищожни. Предвид на това разплащанията между страните в рамките на действие на
договора са извършвани на правно основание и искът с пр.осн.чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД се явява неоснователен. Така предявените главни искове следва да се
отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора по основните главни
искове съдът следва да разгледа искът предявен с правно основание чл.59 от ЗЗД.
След прекратяване на договора, за което обстоятелство и двете страни не спорят,
както и че това е станало след 15.09.2016г. ищецът е извършил множество
плащания към ответникът, като искания към него са били отправени от страна на ответника,
с мотива указанията дадени от финансовия инспектор. Както съдът изложи по-горе
указанията не обвързват ищеца. Наред с това така направилното тълкуване е в
нарушение договорките между страните и доклада е с незаконосъобразни изводи,
които обаче министерството не е оспорило. Независимо от това те могат да водят
до отговорност само на неговите служители, но не и да обвръзват ищеца .
Заплатените от страна на ищеца суми след прекратяване на договора, представляват възстановяване на заплатена
договорена цена, за доставени и
потребени услуги от страна на ответника. Изискването на тези суми макар и мотивирано с указания от държавен
служител – финансов инспектор, е довело до неснователно обогатяване на
ответника. МЗХ,респ.МВнР следва да се приеме, че ползват груповите пътувания
изцяло безплатно, а индивидуалните с 53 % от стойността на билета. Това не е в
никакъв случай нито целта на обществената поръчка, нито е в съответствие със
закона за обществените поръчки. Към
този момент страните не са в договорно правоотношение. Същото е прекратено и
доколкото договорът е с продължаващо действие, прекратяването е само за в
бъдеще. С получаване на сума в общ
размер от 600 801.13 лв. за периода от 19.10.2016г. и до 10.02.2017г.,
която не му се следва, ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца, и доколкото няма друго основание, то на
осн.чл.59 от ЗЗД следва да бъде осъден да я върне. Върху главницата се дължи и
законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане
на сумата. Доколкото съдът приема, че това е пълния дължим размер за
възстановяване, и той е в рамките на частичната предявена претенция, то сумата
от 600 801.13 лв. следва да се присъди изцяло, като претенцията за разликата
до пълния предявен частичен размер от 696 931.76 лв. следва да се отхвърли като
неоснователна. Ищецът в обстоятелствената част твърди, че ответникът не му е
заплатил цената по част от доставките за периода август – септември 2017г., но
няма предявена претенция относно тази цена от 286 994.83лв. и тя не може да се подведе под нормата на чл.59 от ЗЗД, тъй като би била на основание на договора и съдът не би могъл да се
произнася в тази част.
По останалите два иска предявени при уславията на
евентуалност съдът не следва да се произнася, предвид уважаването на първия
евентуален иск.
Предвид изходът на спорът претенцията за разноски на
ищеца следва на осн.чл. 78 ГПК да се уважи съобразно уважената част от
претенцията. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че следва да го намали в размер на 14 000 лв. предвид чл.7
от Наредба № 1 от 2004г. , но и няколкото предявени иска и проведени 5 съдебни
заседания. Предвид намаления размер на адв.възнаграждение и разноските в
посочения списък същите следва да се приемат, че са предявени в размер на
71 356.04 лв./ ДТ, адв.възнаграждение и възнаграждение за вещо лице / При присъдена част от 86 % от предявената
претенция се следва и такава част от разноските или ответникът следва да
заплати на ищеца общо направени разноски
61 366.19 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
искът с пр.осн.чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.8,ал.1 от договора вр.т.1 и т.4 от ценовото предложение, както и
обективно съединения с него иск с пр.осн.чл.55,ал.1,т.1 вр.чл.34 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 696 931.76 лв., като
част от сумата от 708 150.41 лева, явяваща се недължимо преведена по банков път по сметката
на МЗХГ, предявени от Ю.Т.Е. ЕООД ***
срещу М.НА З., Х.И Г., ЕИК гр.София, бул. *******, като неоснователен .
ОСЪЖДА на основание
чл. 59 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД М.НА З., Х.И Г., ЕИК гр.София, бул. ******* да
заплати на Ю.Т.Е. ЕООД *** сумата от 600 801.13 лева / шестстотин хиляди
осемстотин и един лева и тринадесет стотинки/ , в едно със законната лихва от
предявяване на иска – 06.11.2017г. до окончателото изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата по пълния частично предявен размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК М.НА З., Х.И Г., ЕИК гр.София, бул. ******* да заплати на Ю.Т.Е. ЕООД ***
сумата от 61 366.19
лева / шестдесет и една хиляди триста шестдесет и шест лева и деветнадесет
стотинки/ разноски за настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: