О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 19. 01. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - Д
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове: 1. Силвана Гълъбова
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 5709 по описа на Софийския градски съд за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 463, ал. 1 във връзка с чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила
жалба от съделителя
Н.И.М., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „*****, съдебен адрес ***, ж. к.
„Красна поляна“, ул*****чрез упълномощения процесуален представител адвокат М.Ш.срещу разпределението от 26. 02. 2021 г., постановено от частния съдебен изпълнител В.М., регистрационен номер 860, район на действие Софийския градски съд, по
изпълнително дело № 20208600400795 (обжалвано
разпределение). Жалбоподателят възразява, че включеното в т. III адвокатско възнаграждение в
полза на Щ.Н.К.е прекомерно предвид липсата на процесуална сложност по водене
на делото, а също така не е съобразено и с дяла на Киряков в съсобствеността. Освен
това жалбоподателят на свой ред претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, които според него не са били включени в разпределението.
В тридневен срок от връчването на
преписа от жалбата (още в същия ден) е постъпило писмено
възражение от съделителя
Щ.Н.К., ЕГН **********, служебен адрес ***, чрез упълномощения процесуален
представител адвокат Н. Н.Ч.. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Поддържа, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е преклудирано, защото след връчването на поканата за доброволно
изпълнение жалбоподателят не е оспорил разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т.
7 ГПК в срока по чл. 436 ГПК. Подчертава, че тъкмо той, Щ.Н.К., чрез
процесуалния си представител, е образувал делото, инициирал е и е организирал
опис и е довел до успешен завършек публичната продан на неподеляемия имот при
значителна продажна цена. От друга страна, по изпълнителното дело липсвало
каквото и да е искане за приемане като сума на разноски за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя. Намира, че при липса на подобно искане съдебният
изпълнител правилно. Заявява, че ако жалбоподателят беше поискал приемането на
своите разноски и съдебният изпълнител не ги беше приел, то той е щял да
разполага с възможността да оспори това. Допълва, че процесуалният представител
на жалбоподателя не е извършила нито едно действие, което да допринесе за
осъществяването на публичната продан. При това положение прави извод, че
съдебният изпълнител правилно е включил разноските за адвокатско възнаграждение
в негова полза в разпределението, съответно правилно не е включил в
разпределението разноските на жалбоподателя. Иска от Софийския градски съд да
остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното разпределение.
По делото не
са постъпили други жалби или възражения срещу постъпилата жалба от останалите
съделители: Х.Ц.К.с ЕГН **********, М.Н.М.с ЕГН ********** и Р.И.М.-А.с ЕГН **********.
По делото са представени също така и мотиви от
съдебния изпълнител. Проследява
развитието на изпълнителното дело и предприетите процесуални действия. Заявява,
че с молбата за образуването на делото съделителят Щ.К.чрез пълномощника си е
поискал и опис на недвижимия делбен имот. Описът е бил извършен надлежно. Бил е
изготвен доклад от вещо лице и заключението му е било връчено на страните. След
няколко насрочвания е била разгласена и извършена публична продан, вследствие
на която за купувач е бил определен съделителят Н.И.М., след което е било
извършено разпределение на постъпилата сума. Съдебният изпълнител прави извод,
че подадената срещу разпределението жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
Счита, че редът за обжалване на разноските по изпълнението по чл. 435 ГПК не е
спазен. Намира, че за приемането и събирането на разноските е необходимо
взискателят да направи волеизявление и да представи доказателства за
направените разноски. Приема, че според нормата на чл. 355, изр. първо ГПК
страните в производството по делба заплащат разноски, включително за адвокатски
хонорар, като се позовава на съдебна практика. Поддържа, че жалбоподателят е
представил данни за направени разноски, но не е направил волеизявление за
приемането им. Едва с настоящата жалба се прави подобно искане, което обаче е
просрочено.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на жалбоподателя, становището на длъжника, мотивите на съдебния изпълнител и данните по делото,
направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител от страна в изпълнителното производство чрез
надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. За пълна преценка на допустимостта на
жалбата обаче следва да се разгледа и общото развитие на изпълнителното дело.
Изпълнителното дело е образувано по молба от Щ.Н.К.чрез процесуалния
представител адвокат Н. Н.Ч. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.
09. 2020 г. от Софийския районен съд, Гражданско отделение, 78-и състав, по гр.
дело № 7835 по описа за 2019 г. С така издадения изпълнителен лист районният
съд е изнесъл на публична продан апартамент № 24, находящ се в град София, ж.
к. „*****, идентификатор 68134.207.147.1.24 (недвижимият имот) и е разпоредил
след извършването на публичната продан получената сума да се разпредели между
съделителите Х.Ц.К., Щ.Н.К., М.Н.М., Р.И.М.-А.и Н.И.М. при съответни квоти. С
молбата за образуване е поискано извършването на опис и изнасянето на публична
продан на недвижимия имот, възложено е изпращането на покани за доброволно
изпълнение на „длъжниците“ и е поискано да се възложат в тежест на „длъжника“
разноските по изпълнението, в това число адвокатско възнаграждение в размер на
2 000 лева. Приложен е съответен договор за правна защита и съдействие,
който обективира и разписка за заплащането на съответната сума от Щ.Н.К.в брой.
С искане от 24. 09. 2020 г. процесуалният представител на
съделителя-жалбоподател е заявила, че прилага договор за правно обслужване и
пълномощно.
Видно от данните от приложения заверен препис от изпълнителното дело,
съдебният изпълнител наложил възбрана на недвижимия имот, извършил е опис,
извършил е публична продан (след наддавателни предложения за купувач е обявен
жалбоподателят) и най-сетне е изготвил обжалваното разпределение.
Софийският градски съд приема, че така развилото се изпълнително дело не
съставлява същинско изпълнително производство. Видно от изпълнителния лист,
страните по изпълнителното дело са били съделители в производство по съдебна
делба. Делбата е извършена чрез изнасянето на недвижимия имот на публична
продан. При това положение съдебният изпълнител само оказва съдействие на
съделителите във връзка с извършването на делбата. Не става въпрос за
изпълнение на задължения и нито една от страните по делото не може да се
определи като „длъжник“, защото всяка от страните получава реализация на своите
собствени права, а именно получава паричната равностойност на собствения си дял
от недвижимия имот. Затова и старата правна теория приема, че в тези случаи
изпълнителен лист изобщо не следва да се издава и не се връчват покани за
доброволно изпълнение (Живко Сталев, „Българско гражданско процесуално право“,
10-о преработено и допълнено издание, стр. 805). След като изпълнителното дело
в случая се явява само продължение на производството за извършването на
делбата, то разноските на страните в него следва да се разпределят съобразно
правилото на чл. 355, изр. първо ГПК.
Разноските по този текст се присъждат съобразно стойността на дяловете на
страните, но само по отношение на разноските, които са направени във връзка с
установяването и прекратяването на съсобствеността. Ако липсва обаче оспорване
на правата на съделителите в съсобствеността, то всеки съделител трябва сам да
понесе разноските за адвокатско възнаграждение, защото тези разноски не са
необходими (т. 9 от ППВС № 7 от 1973 г., определение № 167 от 14. 06. 2016 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1727/2016 г., I г. о., ГК и определение № 193 от 26. 11. 2020
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о., ГК).
В настоящия случай съделителят Щ.Н.К.е образувал изпълнителното
производство, поискал е изнасянето на недвижимия имот на публична продан и е
участвал в наддавателните предложения при извършването ѝ (при конкуренция
с наддавач от кръга на съделителите и още един извън кръга на съделителите)
чрез процесуален представител. Следователно заплатеното от него адвокатско
възнаграждение за тези процесуални действия е съставлява необходими разноски за
извършването на делбата чрез публична продан и трябва да се понесе от всички
съделители съобразно дяловете им от постъпилата сума. Дори и тези разноски да
не бяха дължими, оспорването на съществуването на вземането може да се
разглежда само в производството по чл. 464 ГПК, но не и в настоящото
производство.
Съдебният изпълнител да не е трябвало да съставя и връчва покани за
доброволно изпълнение. След като такава обаче все пак е била изпратена и
връчена на жалбоподателя (л. 39 от изп. дело) и при условие, че в нея изрично
са били отбелязани 2 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение, то жалбоподателят
е следвало да направи възражението си за прекомерност на разноските най-късно
до 01. 10. 2020 г. (чл. 436, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК).
Пропускайки да направи това той е изгубил възможността да оспори разноските
като прекомерни, включително предвид дяла на Щ.К.от недвижимия имот.
Жалбоподателят не може да заобиколи пропускането на този срок чрез подаването
на възражение за прекомерност в срока за обжалването на разпределението. Макар
и формално жалбата да е срещу разпределението, по същество тя съставлява в
съответната си част оспорване на разноските в размер на 2 000 в полза на
съделителя Щ.К., което е преклудирано. Поради това в съответната част жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Що се отнася до вземането за разноски, което жалбоподателят претендира,
че е трябвало да бъде включено в разпределението, Софийският градски съд приема
следното. Доколкото жалбоподателят също е участвал като наддавач в публичната
продан, макар и лично, то би могло да се приеме, че сторените от него разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева (л. 61, гръб, от изп.
дело) са били необходими за извършването на делбата. Настоящият състав приема,
че съдебният изпълнител е следвало да се произнесе по писменото изявление на
жалбоподателя от 24. 09. 2020 г., като приеме или не
приеме съответните разноски за събиране в изпълнителното производство.
Софийският градски съд не може да се произнесе за пръв път по дължимостта на
тези разноски в настоящото производство. Поради тези причини след стабилизирането
на настоящото определение делото следва да се върне на съдебния изпълнител за
произнасяне по съответните разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Н.И.М., ЕГН **********, адрес ***,
ж. к. „*****, съдебен адрес ***, ж. к. „*******, срещу разпределението от 26. 02. 2021 г., постановено от частния съдебен изпълнител В.М., регистрационен номер 860, район на действие Софийския градски съд, по
изпълнително дело № 20208600400795 в частта, в която се оспорват
разпределените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на Щ.Н.К.в размер на 2 000 лева.
ВРЪЩА делото на частния съдебен изпълнител В.М., регистрационен номер 860, район на действие Софийския градски съд,
за произнасяне по разноските на Н.И.М. съответно на мотивите към настоящото
решение.
В частта, в която жалбата е оставена без разглеждане определението подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на
преписа.
В частта, в която делото се връща на съдебния изпълнител определението не
подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от настоящото решение да се връчат на страните
Н.И.М., Щ.Н.К., Х.Ц.К., М.Н.М.и Р. И. М.-А..
Председател: Членове: 1. 2.