РЕШЕНИЕ
Номер 88420.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивXIV състав
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
Секретар:Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20205300501858 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Й. К. против решение
№ 1941/15.06.2020г. по гр.д.№ 16045/2019г. на ПдРС, V гр.с., с което в производство по чл.422
от ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Еликос“ЕООД сумата от 2000
лева, остатък от продажна цена по договор за покупко- продажба на МПС от 03.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 2000 лева, считано от 29.07.2019г., до
окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че неправилно РС не е обсъдил и
кредитирал представените от жалбоподателя доказателства за наличието на скрити дефекти по
двигателя на продадения му автомобил. Твърди се също така, че за да постанови обжалваното
решение първоинстанционният съд е кредитирал единствено показанията на свидетеля на
въззиваемото дружество и не е възприел показанията на свидетеля на жалбоподателя относно
същите обстоятелства. Твърди се, че незаконосъобразно на жалбоподателя не са били
допуснати гласни доказателства за установяване на твърдението му за извършено плащане в
брой на сумата от 2000 лева в деня на сключване на договора за покупко- продажба. Иска се
цялостна отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
От „Еликос“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва
като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от
„Еликос“ЕООД против И. К. в която се твърди, че на 03.10.2018г. между страните бил сключен
договор за покупко- продажба на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 320Д за сумата от 7800
1
лева, която следвало да бъде платена от купувача К. по банковата сметка на продавача. За
продажната цена била издадена фактура № 140/03.10.2018 г., като автомобилът бил предаден
на купувача в деня на сделката. Купувачът платил част от продажната цена, а именно на
19.10.2018г. сумата от 2000 лева и на 16.11.2018г. сумата от 2900 лева. На 04.07.2019г.
продавачът е отправил до К. покана за доброволно изпълнение за доплащане на остатъка от
продажната цена в размер от 2900 лева. На 15.07.2019г. били платени от 900 лева. Останала
дължима сумата от 2000 лева, за която била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В подадения от И. К. отговор на исковата молба се твърди, че претендираната сума от
2000 лева била платена в брой при подписване на договора за покупко- продажба. При
извършване на плащането управителят на „Еликос“ЕООД Н. Н. не издал никакъв документ,
като обещал, че ще издаде разписка по- късно. Това не било сторено. Алтернативно е заявено
възражение с правно основание чл.194- 197 от ЗЗД за намаляне на продажната цена поради
наличие на скрити недостатъци на продадения автомобил. Твърди се, че в деня, следващ този
на покупко- продажбата, бил извършен оглед на автомобила от специалист- автотехник, тъй
като от двигателя започнал да излиза дим. За този факт продавачът в лицето на управителя Н.
Н. бил уведомен незабавно в телефонен разговор. Впоследствие били извършени различни
ремонтни дейности, като в крайна сметка се наложило да се закупи друг двигател за
автомобила. Твърди се наличие на скрит дефект в двигателя, което довело до блокиране на
същия. Освен това в отговора си ответникът- жалбоподател в настоящето производство, се
позовава и на разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗЗП, съгласно която, продавачът отговаря за
всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която
съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и
да не е знаел за несъответствието.. Твърди се, че въпреки вписаното в търговския регистър
обстоятелство, че ищцовото дружество се представлява от Е. И. Н., то фактически
представителството и управлението се осъществява от съпруга й Н. Н., който е бил в
приятелски отношения със съпругата на К.- Р. А. К.а, и на когото именно поради това
ответникът се бил доверил при сключване на договора за покупко- продажба и плащане на
сумата от 2000 лева в брой.
Безспорен между страните е фактът на сключения между тях договор за покупко-
продажба. Пряко и категорично предмета на този договор се установява от приетото по
пръвоинстанционното дело заверено копие от същия. За безспорен следва да се приеме и факта
на твърдените в исковата молба плащания. За същите са налице преводни нареждания от
съответните дати. По причина на забраната по чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за установяване със
свидетелски показания на погасяването на установени с писмен акт парични задължения и
предвид липсата на съответни писмени доказателства основното твърдение на жалбоподателя
за погасяване на процесното вземане за сумата от 2000 лева чрез плащане в брой при
сключване на договора за покупко- продажба остава недоказано.
Съгласно чл.318, ал.2 от ТЗ, не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за
лично потребление и купувачът е физическо лице. Следователно в отношенията между
2
страните намират приложение съответните разпоредби от ЗЗД и ЗЗП. Съгласно чл.194, ал.1 от
ЗЗД, „След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е
обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за
забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно
се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В
последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за
открития недостатък“. От горепосочената разпоредба следва, че незабавното уведомяване от
страна на купувача за открития недостатък на продадената му вещ е задължителна
предпоставка за упражняване на правото по чл.195, ал.1 от ЗЗД да се иска намаляне на
продажната цена. Както се сочи и в мотивите към Решение № 10 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 475/2010 г., I т. о., ТК,“ При всички случаи обаче след откриване на недостатъци- явни или
скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без
изключение. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-
късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в
разпоредбата на чл. 194, ал.1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е
незабавно, тогава правата на купувача се преклудират“. Съгласно чл.194, ал.2 от ЗЗД
уведомяването не е задължително само ако недостатъкът е бил известен на продавача.
Знанието на продавача за недостатъка на продадената вещ не се презумира, а подлежи на
доказване.
Жалбоподателят- ответник в подадения от него отговор на исковата молба твърди, че
„на деня, следващ този на покупко- продажбата, 04.10.2018г. е бил извършен оглед от
специалист- автотехник на закупения автомобил, тъй като от двигателя започнал да излиза
дим“. Твърди също така, че за този факт уведомил незабавно по телефона Н. Н., като
представител на „Еликос“ЕООД. По първоинстанционното дело по искане на жалбоподателя-
ответник е разпитан свидетеля Й. Т.. Той сочи, че с И. К. се познават от деца. Свидетелят
работел в сервиз за камиони. В деня на продажбата жалбоподателят му се обадил и му казал, че
има намерение да закупи въпросния автомобил марка „БМВ“. Свидетелят се посъветвал с
приятели, които работели в същата сфера като него. Всички му казали, че този модел
автомобил е проблемен. Т. споделил тази информация с приятеля си, но той все пак купил
автомобила. Часове след това го докарал в сервиза, в който работел свидетеля. Последният
сочи следното: „Още с идването на колата мога категорично да отговоря, че имаше проблеми“.
Проблемите били с двигателя и се изразявали в това, че при подаване на газ щеката за маслото
изхвърчала. Свидетелят сочи също така:“Казах му приятелски съвет, че току що е купил колата
и е рано“. Казал му да провери колата. К. започнал да кара автомобила по автосервизи, но
всеки път се връщал при свидетеля със същия проблем. Човекът, който му продал автомобила
го свързал с автосервиз. Автомобилът престоял там две седмици. След това отново имало
проблем- във водата влизало масло. От автосервиза му били поискали 3000 лева за ремонт. В
сервиза, в който работел свидетеля, автомобилът бил докаран с пътна помощ, защото
двигателят бил разглобен. Имало спукана риза. Свидетелят сочи съща така като проблем
подкартерното налягане. За спукване на риза сочи и свидетелят Г. Г., който работи в
3
автосервиз „Бързия“. В този автосервиз автомобилът бил обслужен преди продажбата му.
Тогава били сменени вериги, масла и филтри. В началото на м.декември 2018г. новият
собственик докарал автомобила в сервиза. Светела лампата за чек на водата. При извършена
диагностика със съответна апаратура се оказало, че има завишено количество на сажди във
филтъра за твърди частици. Също така при разглобяване на двигателя установили, че е със
спукана риза / риза на цилиндровия блок, видно от издадения от автосервиз „Бързия“ документ
от 27.12.2018г. / л.39 по делото на РС/ за извършени монтаж- демонтаж на двигател, демонтаж
на цилиндрова глава и диагностика на двигател/. Според свидетеля с тази повреда автомобилът
е могъл да се движи само на кратки разстояния до достигане на работна температура.
От свидетелските показания на първо място не се установява жалбоподателят да е
уведомил незабавно продавача за констатирания, според твърденията му още на другия ден
след продажбата,скрит дефект на двигателя. В показанията не се съдържат дори и косвени
данни за това на 04.10.2018г. И. К. да се е свързал по телефона или по какъвто и да било друг
начин с представител или служител на „Еликос“ЕООД. Не се установява след продажбата на
автомобила купувачът да е изискал от продавача да констатира, какъв е проблемът с двигателя,
с охладителната система или др., да отстрани повредата или да намали цената. Едва в
уведомително писмо от 15.07.2019г., изпратено от И. К. до „Еликос“ЕООД в отговор на покана
за доброволно изпълнение, се сочи, че автомобилът му е продаден „с конструктивен дефект в
двигателя“, който довел до блокирането му. Със същото уведомително писмо е заявено, че
поради наличието на този дефект жалбоподателят има право на намаляне на продажната цена.
Както беше посочено по- горе обаче с това право купувачът разполага само в случай, че
своевременно е уведомил продавача за открития от него дефект. Уведомяването, извършено
повече от девет месеца след закупуване на автомобила не може да бъде прието за
своевременно, дари и да се приеме, че някакъв скрит дефект се е проявил през месец декември
2018г.- обстоятелство, каквото впрочем не се твърди в отговора на исковата молба.
Не се установява и в какво точно се изразява скрития дефект. Пушенето на двигателя,
смесването на масло и вода, блокирането на двигателя са признаци за наличието на дефект-
конкретна неизправна още преди продажбата част от автомобила. Не може най- общо да се
приеме, че автомобилът е продаден с дефектен двигател, тъй като двигателят е една от
основните части на автомобила, състои се от множество части и взаимодейства с други части
на автомобила, които могат да окажат влияние на работата му. Съдът не разполага с
необходимите специални знания, за да анализира сочените от свидетеля Т. проблеми в работата
на автомобила и да формира извод относно причините за тях. В деня на продажбата на
автомобила той е бил в движение и видно от приетата по първоинстанционното дело справка
от АПИ, е шофиран същия ден и ежедневно след това до 09.12.2018г. с различна скорост,
включително и значително висока. Не може да се направи обоснован извод за това, че
конкретен скрит дефект е станал причина за подмяна на целия двигател и съответно за
разходите по закупуването и монтажа на същия. Не се установяват и конкретните разходи, тъй
като жалбоподателят сочи, че е платил 4000 лева за друг двигател, а в представения от него в
превод от италиански документ за двигателя е вписана цена от 300 евро. В обобщение на
4
горното съдът намира, че не се установяват както първата и задължителна предпоставка за
реализиране на правата на купувача по чл.195, ал.1 от ЗЗД- своевременно уведомяване на
продавача, така и конкретния дефект и разходите за отстраняването му или за отстраняване на
вредните последици от него. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено,
като в полза на въззиваемото дружество бъдат присъдени направените от него съдебни
разноски в настоящето производство в размер от 600 лева за адв.възнаграждение на
процесуалния им представител.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1941/15.06.2020г. по гр.д.№ 16045/2019г. на ПдРС, V гр.с., с
което в производство по чл.422 от ГПК е признато за установено, че жалбоподателят И. Й. К.
дължи на „Еликос“ЕООД сумата от 2000 лева, остатък от продажна цена по договор за
покупко- продажба на МПС от 03.10.2018г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума от 2000 лева, считано от 29.07.2019г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Й. К. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Еликос“ЕООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: с.***** сумата от 600 лева- съдебни разноски по
настоящето дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5