№ 167
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000105 по описа за 2021 година
С решение от 28.09.2020 г. постановено по т.дело № 31/20 г. Окръжен съд
Кюстендил е отхвърлил иска, предявен от „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД в несъстоятелност
, ЕИК ********* , представлявано от синдика Б. Л. Б. срещу „Въгледобивна компания“
ЕООД, гр. Бобов дол, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр.
чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 338 240 лева, предоставена от ищеца на ответника
по силата на договор за заем от 20.08.2007 г. и анекси към същия, на сумата 1 099 464 лева
– договорна лихва, начислена към 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба и направените по делото
разноски, като неоснователен. Осъдил е ищеца да заплати по сметка на Окръжен съд
Кюстендил държавна такса в размер на 577 508,16 лева.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД в несъстоятелност , който го обжалва в срок
с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за
необоснованост на извода на съда, че не е установил по несъмнен начин реалното
предоставяне и размера на сумите по процесния договор за заем, както и тяхното
получаване от ответника. Поддържа, че предявените иск не е оспорен от ответника, като в
процеса , във връзка с доклада по делото са прието доказателства относно размера, времето,
начина на предаване и точните размери на сумите по договора за заем, които се
предоставяни на ответника в продължителен период от време. Излага, че счетоводството му
1
се води на електронни носители, поради което и всяко извлечение от счетоводствата
програма следва да бъде ценено като доказателство за реалното предоставяне на сумите и
действителните отношения между двете дружества. Навежда доводи за постановяване на
обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
съдът не е указал на ищеца не че сочи доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Въззиваемият „Въгледобивна компания“ ЕООД, гр. Бобов дол, не изразява
становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
„Въгледобив Бобов дол“ ЕООД в несъстоятелност , ЕИК ********* , представлявано от
синдика Б. Л. Б. срещу „Въгледобивна компания“ ЕООД, гр. Бобов дол, ЕИК *********
искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата
13 338 240 лева, предоставена от ищеца на ответника по силата на договор за заем от
20.08.2007 г. и анекси към същия, на сумата 1 099 464 – договорна лихва, начислена към
31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба и направените по делото разноски .
В исковата молба ищецът е навел изричното твърдение, че „Ораново“ ЕООД ,
понастоящем с променено наименование “Въгледобив Бобов дол“ ЕООД е предоставило на
ответника исковата сума по силата на договор за заем, сключен на 20.08.2007 г. в писмена
форма. Посочено е, че размерът на заетата сума възлиза на 10 400 000 лева, която е следва
да бъде върната в срок от пет години, ведно с уговорената 8% годишна лихва. В исковата
молба е наведено твърдение, че по силата на анекс от 16.08.2007 г. срокът за връщане на
заетата сума, ведно с дължимата договорна лихва е продължен с пет години. Въпреки
изрично отправената на 11.02.2020 г., покана, съобразно клаузата на чл. 1.6 от договора ,
заемополучателят не е изпълнил задължението си за нейното връщане, ведно с дължимата
договорна лихва.
От представения по делото писмен договор за заем се установява, че на 20.08.2007 г.
„Ораново“ ЕООД Перник и „Въгледобивна компания“ ЕООД Бобов дол са сключили
договор, по силата на който „Ораново ЕООД- заемодател се е съгласило да предостави на
„Въгледобивна компания“ ЕООД - заемополучател заем в размер до 10 400 000 лева за
дейността на заемополучателя, която последният се е задължил за върне за срок от пет
години, ведно уговорената договорна лихва. Съгласно клаузата на чл. 1.3 от договора
предоставянето на сумата по заема ще се извършва в брой или по посочена от
заемополучателя банкова сметка, като за полученият заем заемополучателят дължи
договорна лихва в размер на 8% годишно. В клаузата чл. 1.5 страните са се съгласили, че
заемополучателят има право да върне предсрочно цялата или част от предоставената в заем
2
сума, а по силата на клаузата чл. 1.6 е заемополучателят се е задължил е задължил да върне
полученият заем предсрочно по всяко време, в тридесет дневен срок от получаване на
едностранно писмено предизвестие от заемодателя. С анекс към договора, сключен между
страните на 09.02.2011 г. размерът на паричния заем, който следва да бъде отпуснат по
договора е увеличен с 4 000 000 лева. С анекс , подписан на 16.08.2017 г. срокът за
връщане на предоставената в заем сума е определен на 5 години, считано от датата на
подписване на анекса. Предвид реалния характер на договора за заем, и с оглед клаузата на
чл. 1.3 от същия, по силата на който предоставянето на сумата на заемополучателя следва
да бъде осъществено в брой или по банков път, в тежест на ищеца е да установи по пътя
пълното и главно доказване предаването на исковата сумата на ответника, като с оглед
цената на иска и предвид забраната по чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК същото може да бъде
установено единствено с писмени доказателства.
Представения по делото договор за заем от 20.08.2007 г. обективира съвпадащите
волеизявления на страните и постигнатото съгласие за предоставяне, респективно
получаване на сумата от 10 400 000 лева в заем, при условия, срокове и ред, подробно
предвидени в договора. Договорните каузи обаче не съдържат признание или друго
волеизявление на заемополучателя - ответник за реално получаване на сумата , посочена в
договора. Горното обосновава извода, че по естеството си представения договор
обективира съглашението между страните за бъдещо реално предоставяне на сумата . В
подкрепа на горния извод е и клаузата на чл. 1.3 от договора, по силата на която
заемодателят се е задължил за предостави сумата в брой или по банкова сметка, посочена от
заемополучателя, както и клаузата на чл. 3. 1 от договора, съгласно която заемодателят се е
задължил да предостави реално сумата при условията, предвидени в договора.
Представеното по делото извлечение от аналитична ведомост , водена от ищцовото
дружество обективира записване за предоставяне в брой или по банков път по сметка на
ответника в „Първа инвестиционна банка“ АД на сума в общ размер на 34 529 482,56 лева .
Извлечението съдържа записи за предоставяне на сумата на части, в периода 08.12.2008 г. –
29.02.2012 г. Извлечението обективира и погасяване от страна на ответника тна сума в
размер на 21 191 242,56 лева, като непогасената част от задължението възлиза на исковата
сума- 13 338 240 лева . Видно от извлечението, като основание за предоставяне на сумите по
всички записвания е посочено „по договор с „Въгледобивна компания“ ЕООД“, без друга
индивидуализация на неговите страни, предмет и дата на сключване. Така горните
записвания са недостатъчни, за да обосноват извод за реално предоставяне на сумата по
процесния договор за заем в полза на заемополучателя. По делото не са представени
първичните счетоводни документи – разходни касови ордери и банкови платежни
нареждания, послужили като основание за записванията по аналитичната ведомост, от които
да се установи реалното получаване на сумите от ответника в брой от лице, които има
правото да го задължава по закон, респективно реалното постъпване на сумите по банковата
му сметка. По делото липсват доказателства и за евентуалното отразяване на тези първични
счетоводни документи в счетоводството на „Въгледобивна компания“ ЕООД и направените
3
в тази връзка счетоводни записвания. С оглед на горното настоящата инстанция намира, че
реалното предоставяне на сумите по договора за заем в полза на ответника не е доказано в
процеса.
Вън от изложеното, посоченото в аналитичната ведомост основание за плащане „по
договор“ не е достатъчно, за да индивидуализира договора по предмет, страни и дата на
сключване, предвид възможността за наличие и на други облигационни отношения между
страните. В подкрепа на горния извод е и посоченият размер на предоставената сума -
34 529 482,56 лева , който надвишава двукратно уговорения размер по силата на анекса от
09.02.2011 г. – 14 400 000 лева. С оглед на горното изводът за предоставяне на сумите
именно в изпълнение на задълженията по процесния договор за заем е невъзможен.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен. В
процеса не е установен фактът на предоставяне на сумата от 1 400 000 лева от ищеца на
ответника по твърдения от него начин - по банкова сметка на ответника и в брой, както и
осъществяване на предоставянето именно по силата на процесния договор за заем от
20.08.2007 г. Наличието на всички съществени елементи на договора за заем за
послужване, реален по своя характер не е доказано от ищеца, поради което предявения иск
следва да бъде отхвърлен.
По аналогични с изложените по - горе съображения неоснователен се явява и
предявения иск за заплащане на уговорената в договора лихва.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да потвърдено.
На основание чл. 630 ал.5 от ТЗ въззивникът следва да заплати по сметка на
Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 288 754,08 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА от 28.09.2020 г. постановено по т.дело № 31/20 г. на Окръжен съд
Кюстендил .
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД в несъстоятелност , ЕИК ********* ,
представлявано от синдика Б. Л. Б. да заплати по сметка на Софийски апелативен съд
държавна такса в размер на 288 754,08 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
4
страните пред при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5