№ 2424
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100511024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20152912 от 07.07.2021 г., постановено по гр. дело № 27946/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 165 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу
И. К. Щ., ЕГН **********, установителни искове за признаване дължимостта на следните
суми: сума от 956,75 /деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб. № 229308, за периода:
01.05.2015 г.- 30.04.2017 г., сума от 247,98 /двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и
осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 14.09.2016г.-
03.09.2019г., сума от 10,98 /десет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
главница за дялово разпределение, за периода: м.08.2016г.- м.04.2017г. и сума от 2,98 /два
лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
30.09.2016 г.- 03.09.2019 г. (при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при
отразяване на крайния момент от периода на претенцията, която е посочена като 30.09.2019
г.), за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
51418/2019 г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. К. Т., ЕГН:
**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от
956,75 /деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. ******* *******, ап. 120, аб. №229308, за периода: 01.05.2015г.-
30.04.2017г., сума от 247,98 /двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 14.09.2016 г.- 03.09.2019 г., сума от
10,98 /десет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща главница за дялово
разпределение, за периода: м.08.2016 г.- м.04.2017 г. и сума от 2,98 /два лева и деветдесет и
осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 30.09.2016г.-
03.09.2019 г. (при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на крайния
момент от периода на претенцията, която е посочена като 30.09.2019 г.), за които суми е
1
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 51418/2019 г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
С решението е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати общо на И. К. Щ., ЕГН ********** и Б.
К. Т., ЕГН **********, сума в размер общо на 700 /седемстотин/ лв., представляваща
деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице - помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че между страните не съществува валидна
облигационна връзка. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете -
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответниците по жалбата И. Щ. и Б. Т. считат, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържат, че ищецът не е доказал
вземанията си съобразно разпределената му доказателствена тежест.
Третото лице-помагач "Т.С." ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, но частично неправилно.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При
действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството
си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от
08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответниците и
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия - протокол от 01.07.2002 г.
от ОС на собствениците в ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. *******, ползващи топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД, включващ избор на К.Щ. да действа като упълномощено лице от
името на ЕС и списък на етажните собственици, представляващ неразделна част от
горепосочения протокол, подписан от К.Щ. /като авторството му не е оспорено и надлежно
2
опровергано в процеса - чл. 180 ГПК/, удостоверение за наследници на К.Щ., починал на
04.10.2013 г., чийто законни наследници са дъщерите му И. Щ. и Б. Т., списък на
собствениците в гр. София, ж.к. ******* ******* от 31.01.1983 г., подписан от К.Щ. за ап.
120 /като авторството му не е оспорено и надлежно опровергано в процеса - чл. 180 ГПК/,
съобщение от „Т.С.“ ЕАД, че Б. Т. е подала възражение с вх. № Г-16867/27.10.2015 г. за
погасяване по давност на ½ от 3042,09 лева в периода 11.2006 г. до 08.2012 г., дължими за
абонатен № 229308, молба с вх.№ от 20.10.2015 г., подадена от Б. Т. , че с плащане в размер
на 49,33 лева в периода на 24.09.2015 г. желае да бъде покрито задължение за м. август 2015
г., дължимо за абонатен № 229308 на името на К.Щ., а не стари задължения, за които същата
твърди, че са погасени по давност, което представлява извънсъдебно признание за наличие
на облигационно отношение във връзка с открита индивидуална партида при ищеца с аб. №
229308, с титуляр К.Щ. /баща на ответниците/, представените главни отчети за процесния
период за горепосочения абонатен номер с титуляр К.Щ., подписани от клиент,
включително констативен протокол от 23.07.2020 г. за демонтаж на 1 брой радиатор за
процесния топлоснабден имот за абонатен № 229308. Следователно ответниците несъмнено
имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, въззивният съд
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Приетата във въззивното производство заповед от 16.04.1979 г. на Софийски
Общински съвет на осн. чл. 100, ал. 1 ЗТСУ/ отм./ не води до различен извод, тъй като
същата касае собствеността на процесния апартамент тридесет и шест години преди
процесния период, а същевременно по делото както вече бе посочено по-горе от съвкупната
преценка на писмените доказателства се установява наличие на облигационно отношение
между страните в процесния период 2015 г. - 2017 г.
Според заключението на ССчЕ, което при преценката му по чл. 202 ГПК следва да
бъде кредитирано, прогнозно начислените и фактурирани суми за процесния период са в
размер на 2345,05 лева, намалени с 141,52 лв. по изравнителни сметки, отчетени за периода,
като са извършени плащания на 21.10.2016 г., 25.11.2016 г., 27.12.2016 г. и 03.02.2017 г. в
общ размер от 290,02 лева или непогасеният размер от ответниците в процесния период е
1913,50 лева за топлинна енергия и 21,96 лева за дялово разпределение, какъвто е и
предявения с исковата молба размер на вземането за топлинна енергия.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални
справки за разход на топлинна енергия, главни отчети, както и от заключенията на вещите
лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които при преценката им по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, че през исковия период в процесния имот
сумата за изразходвана топлинна енергия, изчислена по изравнителните сметки, изготвени
от ФДР за процесния период е в размер на 1120,26 лева за периода 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. и 1069,22 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и 21,96 лева обща
сума за такса дялово разпределение. Следователно по делото е доказана по несъмнен начин
потребената от ответника топлоенергия в претендирания от ищеца размер.
Въззивният съд дължи да се произнесе по направеното от ответниците в срока по чл.
414 ГПК защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За задълженията за заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия за периода от м.май 2015 г. до м.юни 2016 г. включително
въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй
3
като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните
съображения:
Съгласно действалите в част от процесния период / м. 05.2015 г. до м. юни 2016 г.
вкл./ Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение, т.е. той решава кога
да поиска изпълнение. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за
вземанията за стойността на доставената топлинна енергия за посочения период е започнала
да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е изтекла преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
51418/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в - 09.09.2019 г. При така установените данни,
искът за главница за топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г. за сума в
общ размер на 1252,55 лева следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
За другата част от процесния период /м. юли 2016 г. до м. 04.2017 г./ приложими са
Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия
на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземанията за топлинна енергия в периода м. юли 2016 г. до м. 04.2017 г. в размер на 660,96
лв. не са погасени по давност.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 36, ал. 1 от Общите условия,
клиентите заплащат цена на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от
клиентите търговец, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение
се определя от Продавача /“Т.С.“ ЕАД/ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В
случая въззивният съд приема, че по делото е доказано, че услугата дялово разпределение е
била реално осъществена, а нейната стойност в периода м. 08.2016 г. до м. 04.2017 г. възлиза
на 21,96 лв., който извод следва от съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението по съдебно-счетоводната експертиза /което следва да бъде кредитирано - чл.
202 ГПК/.
Ищецът твърди, че ответниците са в забава от 14.09.2016 г. В разглеждания случай
по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били
поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия за периода от м. май 2015 г. до м. юни 2016 г. вкл. /представените
констативни протоколи не установяват по несъмнен и категоричен начин подобно
обстоятелство - чл. 154, ал. 1 ГПК/, поради което и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд
намира, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземания за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия в посочения период се явява неоснователна.
За вземанията за периода м. юли 2016 г. до м. 04.2017 г. приложими са Общите
условия в сила от 11.07.2016 г. Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2,
"Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2016 г. до
03.09.2019 г. , а доколкото липсват данни за техния размер, то СГС ги определя по реда на
чл. 162 ГПК /с помощта на компютърна програма/ на 199 лева.
Що се отнася до цената на услугата дялово разпределение, за нея липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
4
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Следователно исковата претенция за сумата от 5,98 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и
при законосъобразно приложение на института на погасителната давност - чл. 111, б. "в"
ЗЗД, с оглед релевираното от ответниците възражение /чл. 120 ЗЗД/, както и на правилото на
чл. 162 ГПК, исковете за главница за топлинна енергия са основателни за сумата от 660,96
лева, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 199 лева и за 21,96
лева – такса дялово разпределение, като следва да бъде ангажирана отговорността на всяка
една от ответниците за ½ част от тези суми съобразно наследствените им квоти. Ето защо
решението на СРС следва да бъде частично отменено съобразно гореизложеното,
включително и в частта на разноските за разликата над 446,72 лева до 700 лева за
първоинстанционното и заповедното. В останалите обжалвани части решението на СРС
следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
В първоинстанционното производство, ищецът е сторил разноски в размер на 78,67
лева – държавна такса пред СРС, 220 лева – депозит за СТЕ и 200 лева за ССчЕ. Доказани от
ответниците съгласно приложен договор за правна защита и съдействие /л.108 / са 400 лева
/платени в брой/ за възнаграждение за един адвокат.
За заповедното производство първоинстанционният съд е уважил претенция за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представен договор за правна
защита и съдействие /л.18/. Заявителят е направил разноски за държавна такса в размер на
48.75 лева.
Във въззивното производство, ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 75 лева, а ответниците са сторили разноски в размер на 400 лева за възнаграждение за
един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие / л. 16/.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, въззивният съд
следва да разпредели отговорността на страните за разноски във всички инстанции, както
следва: в първоинстанционното производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 180,43 лева, а в полза на ответниците сумата от 255,27 лева. За
заповедното производство в полза на заявителя се следват разноски в размер на 17,64 лева, а
в полза на ответниците сумата от 191,45 лева. За въззивната инстанция, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 27,14 лева и в полза на ответниците сумата
от 255,27 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20152912 от 07.07.2021 г., постановено по гр. дело № 27946/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 165 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, срещу И. К. Щ., ЕГН **********, установителни искове за признаване
дължимостта на сумата от 330,48 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******
******* аб. № 229308, за периода: 01.05.2015 г.- 30.04.2017 г., сумата от 99,50 лева,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 14.09.2016г.- 03.09.2019г., сума от 10,98
лева, представляваща главница за дялово разпределение, за периода: м.08.2016г.-
м.04.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 51418/2019г. по описа на СРС, 165 състав, както и В ЧАСТТА , с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. К. Т., ЕГН: **********, установителни
искове за признаване дължимостта на сумата от 330,48 лева, представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „******* Смирненски“, бл. 20, вх. Д, ап 120, аб. № 229308, за периода:
01.05.2015 г.- 30.04.2017 г., сумата от 99,50 лева, представляваща обезщетение за забава, за
периода: 14.09.2016 г.- 03.09.2019 г., и за сумата от 10,98 лева, представляваща главница за
5
дялово разпределение, за периода: м.08.2016 г.- м.04.2017 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 51418/2019г. по описа на СРС,
165 състав, както и В ЧАСТТА, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати общо на И. К. Щ.,
ЕГН ********** и Б. К. Т., ЕГН ********** сума в размер над 446,72 лева до 700 лева,
представляваща деловодни разноски в исковото и в заповедното производства, като вместо
тях ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу И. К.
Щ., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че И. К. Щ., ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 330,48 лева, представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ******* ******* аб. № 229308, за периода: 01.05.2015 г.- 30.04.2017 г., сума в
размер на 99,50 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода: 14.09.2016г.-
03.09.2019г., както и сума от 10,98 лева, представляваща главница за дялово разпределение,
за периода: м.08.2016г.- м.04.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 51418/2019г. по описа на СРС, 165 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Б. К.
Т., ЕГН: ********** установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че Б. К. Т., ЕГН: ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 330,48 лева, представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ******* ******* аб. № 229308, за периода: 01.05.2015 г.- 30.04.2017 г., сума в
размер на 99,50 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода: 14.09.2016г.-
03.09.2019г., както и сума от 10,98 лева, представляваща главница за дялово разпределение,
за периода: м.08.2016г.- м.04.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 51418/2019г. по описа на СРС, 165 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20152912 от 07.07.2021 г., постановено по гр. дело №
27946/2020 г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на И. К. Щ., ЕГН ********** и Б. К. Т.,
ЕГН ********** сумата от 255,27 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА И. К. Щ., ЕГН ********** и Б. К. Т., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* сумата от 198,07 лева, представляваща разноски за исково и заповедно
производство и сумата от 27,14 лева, разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.С."
ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6