Присъда по дело №106/2022 на Районен съд - Момчилград

МОТИВИ: по НОХД № 106/ 2022г. на РС- Момчилград.
Подсъдимият А.Х.Щ. е предаден на съд за
извършено от него престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 от НК,
осъществено по време, място и начин, подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В досъдебното производство подсъдимият е направил пълни
самопризнания, като е обяснил всички относими към предмета на
обвинението факти и обстоятелства. Изразил е съжаление и разкаяние. В
съдебното производство същата не се явява, и спрямо нея делото е
разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.1 и т.4 от НПК, като същата се
представлява от адв.С.М., който намира ,че са налице
условията за задочно производство спрямо неговият подзащитен.
Защитникът на подс.лице намира, че обвинението е доказано, като
посочва, че същият е изразил разкаяние и съжаление, и счита, че
наложеното наказание следва да е в минимален размер, по изложените
доводи.
Представителят на Прокуратурата поддържа внесения
обвинителен акт и моли съда да постанови присъда, с която да признае
подсъдимата за виновна и да й наложи наказание “лишаване от свобода”
в съответен размер, с прилагането на чл.66 от НК. Иска се и
конфискуване на вещественото доказателство по реда на чл.53 от НК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установена описаната във
обвинителния акт фактическа обстановка.
Подс. А.Х.Щ. е роден на 16.07.1958г. в с.Окорш,
общ.Дулово, обл.Силистра, живущ в с.Ридино, общ.Джебел, и няма данни
да притежава СУМПС към датата на извършване на деянието.
Установи се, че на 23.04.2022г. полицейските служители към РУДжебел- св.Р.Д. и св.Иван Колев са били на
работа и около
10 часа се намирали на „КПП- Тютюнева" в гр.Джебел със служебен
автомобил. Св.Р.Д. е подал сигнал за спиране със стоппалка, движещ се с посока от гр.Кърджали за гр.Джебел
л.а.„Фиат Пунто“,
сив на цвят с рег.№ К 37 89 АР, с водач подс.А.Щ.. При
последвалата проверка пол.служители са поискали от подс.Щерев да
представи свидетелство за управление на МПС, контролен талон и
талона за регистрация на МПС. Подс.Щерев е предал на пол.служители
Свидетелство за управление на МПС на Република Турция с отпечатан
сериен номер № ***** на името на С.Х. /Шаип
Хаджиоглу/, роден на 16.07.1958г., и турска лична карта, в която
фигурирал със същите имена, като в турското СУМПС. Полицаите
забелязали, че защитните холограми в представеното турско
свидетелство за управление на МПС не се виждат, което ги усъмнило, че
документът е неистински и отвели подс.Щерев в РУ-Джебел за
доизясняване на случая, където същият е признал, че турското
свидетелство за управление на МПС е фалшиво. Подс.Щерев е предал с
протокол за доброволно предаване СУМПС на Р.Турция с отпечатан
сериен номер № ***** на името на С.Х. /Шаип
Хаджиоглу/, роден на 16.07.1958 г.- а именно Свидетелството за
управление на моторно превозно средство на Република Турция, е с
отпечатан сериен номер ***** на името на С.Х., с
отпечатана дата на раждане 16.07.1958г., отпечатана дата на издаване
16.09.2016г. и отпечатана дата на валидност 16.09.2026г. При така
установеното по време на проверката и на основание чл.72 ал.1 т.1 от
ЗМВР, подс.Щерев е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на РУ - Джебел.
От представената по делото съдебно - техническа експертиза №
99/08.06.2022г. на НТЛ при ОДМВР- Кърджали се установява, че
свидетелство за управление на МПС на Република Турция, с отпечатан
сериен бланков номер ***** на името на С.Х., роден на
16.07.1958г. не е истинско /оригинално/, а е неистинско /фалшиво/.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е
разпитан единият от пол.служители, участвали в проверката, който в
своите показания потвърждава описаното по-горе.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
1

подс.Щерев е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК- на
23.04.2022г. в гр.Джебел, пред служители на РУ- Джебел, съзнателно се
ползвал от неистински официален документ- свидетелство за
управление на моторно превозно средство на Република Турция с
отпечатан сериен номер № ***** на името на С.Х. /Шаип
Хаджиоглу/, роден на 16.07.1958г., като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Инкриминираният документът е официален документ, съгласно
чл.93 т.5 от НК, тъй като се издава от съответни регламентирани в ЗДвП
органи, по съответен ред и форма, в кръга на службата на съответните
длъжностни лица.
В случая, представеният като легитимация за наличие на
правоспособност за управление на МПС документ е неистински. Това е
така, тъй като на същия този документ е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като подс.Щерев е бил наясно, че няма придобита нито
една категория за управление на МПС. Същият е получил този документ
не от държавен орган, а от друго лице- частно лице, и то след като е
заплатил определена сума за тази услуга. Въпреки това на посочената
дата и място се е ползвал от неистинския документ, регламентиран в
чл.308 ал.2 от НК.
Разпитан по досъдебното производство, подс. Щерев се признал за
виновен по предявеното му обвинение; описал извършеното и изразил
съжаление. Като смекчаващо отговорността обстоятелство може да се
отчете самопризнанието му. Отегчаващи отговорността обстоятелства
— не са установени.
Причините за извършването на престъплението се свеждат до
незачитане от страна на обвиняемия на правилата, гарантиращи реда и
правната сигурност на документирането, безопасността на движението
по пътищата, проявеното лекомислие и ниската му правна култура.
Горното фактическа обстановка се доказва от доказателствата
събрани по досъдебното производство: свидетелски показания,
обяснения на обвиняемия, съдебно- техническа експертиза, справка за
съдимост, веществено доказателство - свидетелство за управление на
моторно превозно средство на Република Турция, с отпечатан сериен
номер ***** на името на С.Х., с отпечатана дата на
раждане 16.07.1958 г., отпечатана дата на издаване 16.09.2016 г. и
отпечатана дата на валидност 16.09.2026 г.
Разпитано е в качеството на свидетел полицаят, който е извършил
проверка, както и е изслушано вещото лице, изготвило техн.експертиза.
Тази обстановка се потвърди и прие от съда, след като бяха
събрани и обсъдени всички гласни и писменни доказателства и средства
за тяхното установяване- показания на свидетелите, изслушано е вещото
лице по техн.експертиза; приети и проверени са писмени доказателстваописани по горе по реда на чл.283 от НПК,
които са логични,
правдоподобни и непротиворечиви, и водят до едиствения извод- че е
осъществена тази фактическа обстановка.
Подсъдимият не е правоспособен водач на МПС- и не притежава
свидетелство за управление на МПС.
Подс.лице е с чисто съдебно минало /за същият има доказателства,
че е бил осъждан на три пъти, но е настъпила реабилитация по реда на
чл.88 „а“ от НК, за тези деяние, т.к. са изтекли съответните срокове в
тази насока/ и за него не са събрани отрицателни характеристични
данни. Същият в досъдебното производство е съдействал за разкриване
на обективната истина, като е дала подробно обяснения кога и при какви
условия се е сдобил с процесното СУМПС, както и е изразил съжаление.
По така описаният начин подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.316 вр.чл.308 ал.2 от НК–
описан по-горе.
Изложеното води до извода, че същият е осъществил състава на
деяние по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, и за което следва да и се
наложи съответното наказание. От събраните по делото доказателства по
2

едни безспорен начин е установено горното обстоятелство и
осъщественият престъпен състав на деянието по чл.316 вр.чл.308 ал.2 от
НК , за което подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му се
наложи съответното наказание при спазване на основните принципи
заложени в чл.54 от НК-законоустановеност и индивидуализация,и с
оглед на мотивите и подбудите за извършването на престъплението.
Съдът счита, че не са налице условията на чл.78-а от НК,т.е., не са налице
са предпоставките за налагане на административно наказание, като
съображенията за това са следните: за деянието се предвижда
наказанието „лишаване от свобода“ за срок до 8 години.
Поради и изложеното съдът счита, че наложеното наказание
следва да е по общия ред, а не по изключението предвидено в чл.78 “а” от
НК.
Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл.55 ал.1 т.1 от
НК- въпреки наличието на смекчаващи вината и отговорността на дееца
обстоятелства, същите не са изключителни или многобройни- за
деянието се предвижда наказание ”лишаване от свобода” за срок до 8
години, самото престъпление е умишлено, и деецът не представлява
голяма обществена опасност- същият е възрастен човек, като няма
данни да е трудово ангажиран, с чисто съдебно минало- реабилитиран,
направил чистосърдечни признания, и изразил съжаление.
Действително е използвал неистински официален документ, но от него
не може да се търси отговорност за създаването на този документ.
Поради горното съдът намира, че са налице предпоставките за
определяне на наказание „лишаване от свобода“ в граници минимално
определените в общата част от НК размери. Сиреч, налице са
предпоставките за определяне на наказанието „лишаване от свобода“
към минималният размер, предвиден в Общата част на НК.
Съдът приема, че едно наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца, което да се отложи със изпитателен срок от 3 години
при условията на чл.66 от НК, би могло да постигне по-добре целите на
наказателната репресия. Или, съдът намира, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по осн.чл.316 вр.
чл.308 ал.2 от НК и на това основание и предвид гореизложеното му се
наложи предвиденото в текста на тази норма наказание “лишаване от
свобода”, и срока за това следва е от 6 месеца. Съдът намира, че са
налице предпоставките за приложението на чл.66 ал.1 от НК, поради и
което счита, че така определеното наказание следва да бъде отложено
със срок на изпитване за 3 години.
По делото са сторени разноски, поради и което съдът следва да се
произнесе по този въпрос, като следва подс.лице да бъде осъдено да
заплати сумата от 126,99 лева по сметка на ОДМВР- Кърджали, и сумата
от 30 лева- по сметка на РС- Момчилград, и които съставляват сторени
по делото разноски /възнаграждение за вещо лице/.
Съдът счита, че са налице предпоставките по чл.53 ал.1 б.“а“ от НК
за отнемане на СУМПС на Република Турция, с отпечатан сериен номер
***** на името на С.Х., с отпечатана дата на раждане
16.07.1958 г., отпечатана дата на издаване 16.09.2016 г. и отпечатана
дата на валидност 16.09.2026г., в полза на държавата и предаване на
същото на РП-Кърджали, Т.о. „Момчилград“, за продължаване
действията по издирване автора на неистинският документ.
Съдът намира, че така постановеното наказание е справедливо и
ще постигне целите на наказването по смисъла на чл.36 от НК.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	22
Дата:	24 октомври 2022 г.
Съдия:	Сунай Юсеин Осман

Дело:	20225150200106
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юли 2022 г.

Присъда по дело №106/2022 на Районен съд - Момчилград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите