Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.Силистра, 07.02.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с
участието на прокурор............., като разгледа докладваното от съдия Славова
адм.дело № 119 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на М.Б.Р. от гр.Силистра, подадена чрез
представител по пълномощие адв.Т.С. ***, срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ №19/112/09847 /3/01/04/01 от 19.04.2019 г., издаден от
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Разград, с който
е определено подлежащо на възстановяване от жалбоподателя, публично държавно
вземане в размер на 48 892 лева, на основание чл.33 ал.1 във връзка с
чл.8а ал.1 т.2 от Наредба №9/03.04.08 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване
на стопанства на млади фермери“по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г. /Обн.ДВ,бр.42/08г.,посл.изм.ДВ,бр.84/15г. / - занапред
Наредба № 9/2008 г.
С жалбата се твърди, че същият е постановен при
неправилно приложение на материалния закон. Базиран е изцяло на Договор
№19/112/09847 от 16.05.2014 г., сключен между страните, за отпускане на
финансова помощ по мярка 112, неизпълнението на чиито клаузи по т.3.2 във
връзка с т.4.7 и т.4.8 б.“е“ и б.“ж“, е обосновало главния решаващ извод на
ответния орган, с посочване на фактическите основания - в стопанството не се
отглежда калифорнийски червей, поради което икономическият му размер е 0 ИЕ; както
и - не е изпълнена описаната в приложение № 2 към Договора дейност/цел „Увеличаване
броя на животните в стопанството“. Оспорващият поддържа възражение, че процесният
договор, по хипотеза е административен такъв, съгласно дефиницията от чл.19а ал.2 АПК, макар и тази разпоредба да не е била част от действащото право към датата
на неговото сключване, като преценката за изпълнението му, следвало да се
извърши съобразно утвърдените гражданскоправни институти. Позовавайки се на
чл.87 ал.4 от Закона за задълженията и договорите счита, че даденото от жалбоподателя
изпълнение на договора, отговаря изцяло на интереса на ответника, което
означава, че е дерогирано правото му да развали двустранното съглашение поради
виновно неосъществяване на дължим от жалбоподателя резултат. В подкрепа на тази
си теза навежда аргумент, че реално осъществените две поредни плащания, по реда
и при условията на чл.5 и чл.6 Наредба № 9/08 г., допустимо извършени след
съответните административни проверки, свидетелствали за регулярно изпълнявани
задължения по договора за финансово подпомагане от страна на ползвателя. Вън и
независимо от горния довод поддържа и възражение, че подбраните моменти за
извършване на контролни проверки по чл.31 и чл.31а ал.1 т.3 Наредба № 9/ 08г.-
27.11.18 г./посещение на място/ и 14.02.19 г. /проверка на място/, съвпадат
изцяло със зимния период, през който червеният калифорнийски червей не можел да
бъде отглеждан интензивно, защото слизал на дълбочина до 25см и го нямало на
повърхност та на лехите, което всъщност са установили експертите на ДФЗ-РА. Ето
защо настоява за отмяна на акта, като противоречащ на закона и неговата цел, както
и за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Областна
дирекция на Държавен фонд ”Земеделие”-Разплащателна агенция гр.Разград, чрез
представител по пълномощие главен юрисконсулт при ОД ДФЗ гр.Русе, Л.Ж. /л.4/, счита
жалбата за неоснователна по подробно изложени в съдебно заседание съображения, изведени
от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба №9/ 2008
г. Поддържа, че обжалваният АУПДВ е издаден на базата на безспорно установено
значително намаляване на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя
с 13.24 ИЕ, за което е получил плащането по чл.6 т.2 и, в хипотезата на чл.8а
ал.1 т.2 от Наредба №9/08 г., дължи връщане на цялата получена сума ведно със
законната лихва. Поддържа, че не се установяват твърдените от оспорващия
обстоятелства и, поради отсъствие на предпоставките от чл.8а ал.3 от Наредба
№9/08 г., атакуваният АУПДВ следва да бъде потвърден като съответен на закона и
фактите по делото, с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Заявява и възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващия.
Производството е по реда на чл.145 и сл АПК.
Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на
доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима
като подадена срещу административен акт, обективиращ публично държавно вземане
на Разплащателната агенция, подлежащо на събиране по реда на ДОПК, от М.Б.Р. ***,
което представлява изплатена финансова помощ /чл.5 и чл.6 Наредба №9/08 г./ по
мярка 112 „Създаване на стопанства на млад фермери“ по ПРСР за периода
2007-2013 г. Актът за установяване на публично държавно вземане несъмнено
подлежи на съдебен контрол, а жалбата е подадена от страна с правен интерес от
оспорването, в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Предмет на съдебния контрол е АУПДВ № 19/112/09847/3/01/04/01
от 19.04. 2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.Разград, с който е определено за възстановяване от жалбоподателя
М.Б.Р., публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, на основание
чл.33 ал.1 във връзка с чл.8а ал.1 т.2 от Наредба №9/2008 г. Същото
представлява изплатена финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери“ от ПРСР 2007-2013 г., като в срока от чл.31а ал.1 т.3, във
връзка с чл.27 Наредба №9/08 г., при извършени административни проверки, е
установено, че икономическият размер на стопанството на оспорващия е намалял
чувствително - до 0 ИЕ, което е попълнило хипотезата от чл.33 ал.1 Наредба
№9/08 г. за издаване на оспорения акт.
От представената административна
преписка се установява, че жалбоподателят е регистриран земеделски стопанин, съгласно
дефиницията от §1 т.23 ДР ЗПЗП /л. 104-л.110/; вписан е с УРН:611729 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/; декларирал е
постоянен и настоящ адрес *** и място на извършване на дейността - землището на
село Г., Община гр.Силистра.
Съгласно одобрен Бизнес план /л.159-л.175/,
земеделският производител е поел ангажимент да изгради стопанство в с.Г. с площ
от 0.870 дка за отглеждане на калифорнийски червеи, като началният размер на
стопанството е 4.29 ИЕ; избрал е време за проверка на изпълнението - 3 години
от сключване на договора, когато размерът на стопанството му е следвало да бъде
от 13.24 ИЕ. Регистрирал е в Областната дирекция по безопасност на храните
гр.Силистра два животновъдни обекта /л.228 -л.229/, включени съответно в
Регистър „Животни и пчелини“/л.127;л.237/ със съответния капацитет, отговорен
ветеринарен лекар и заселени площи /лехи/ с калифорнийски червеи. Водил е
дневници за двата ЖО поотделно /л.265-л.276/.
На 16.05.2014 г. между жалбоподателя и
Държавен фонд „Земеделие“ София е сключен Договор №19/112/09847 за отпускане на
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за
периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /л.147-л.158/, който е подписан от изпълнителния директор на
ДФЗ. Съгласно чл.2.2 от същия, помощта се изплаща на два етапа, което
съответства и на чл.6 от Наредба №9/08 г., като не се спори, че първото плащане
е осъществено със сключването на договора, а второто е следвало да бъде
извършено при нарастване на икономическия размер стопанството с 8.95
икономически единици /ИЕ/.
На 14.07.2017 г. земеделският
производител е подал Заявка за второ плащане /по образец/ до ДФ “Земеделие“ /л.136-л.142/,
декларирайки, че са изпълнени условията от Договора, респ. на чл.6 т.2 Наредба
№9/08 г. В тази връзка е извършено Посещение на място от експерти в отдел РРА,
видно от Контролен лист /л.277-л.287/, които са установили, че е изграден склад
за съхранение на биотор, оборудван със съответните машини и съоръжения; закупен
е трактор „Mitsubishi“ МТ25; в двата ЖО, съответно №7543-0071 на 500 кв.м. се
отглеждат калифорнийски червеи и №7543-0070 на 240 кв.м. също са заселени
такива. Резултатът от извършеното посещение на място е отразен като
„положителен“ на 18.08.2017 г. в присъствието на жалбоподателя /л.285/. След
извършени допълнителни административни проверки, на 30.08.17 г., е оторизирано
окончателното /второ/ плащане, което не се спори, че е получено.
На
19.11.2018 г. жалбоподателят е подал Уведомително писмо съгласно Приложение № 8
към чл.30а Наредба №9/08 г. /л.97-л.121/, с което е декларирал, че отглежда
калифорнийски червеи върху 750 кв.м.; че е закупил допълнително товарен автомобил
на стойност 4500 лева, а икономическият размер на стопанството му е 13.42 ИЕ. Приложил
е съответните документи.
В срока от чл.31 ал.4 и ал.2 Наредба
№9/08г. е извършено посещение на място от експерти в отдел РРА /26-27.11.18г./,
видно от Контролен лист /л.86-л.96/. Установени и снимани са инвестициите по
проекта /трактор, товарен автомобил и склад/, но не са намерени червеи в лехите
и на двата ЖО, които са били покрити с тор. Последното сочи на икономически
размер на стопанството на жалбоподателя от 0 ИЕ, което е с 13.24 ИЕ по-малко от
размера, за който е получил второ плащане. Освен това не е изпълнена и
описаната в Приложение №2 от Договора /л.158/ дейност/цел „Увеличаване броя на
животните в стопанството“. С Писмо изх.№01-170-6500/611 от 14.12.18 г.,
получено от жалбоподателя на 21.12.18 г. /Вж.Известие за доставяне на л.85/, ДФ
“Земеделие“, на основание чл.26 ал.1, във вр. с чл.34 ал.3 АПК, го е уведомил,
че открива производство за издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане, позовавайки се на констатациите от посещението на място, субсумирани
под съответните нормативни и договорни разпоредби - чл.8а ал.1 т.2 Наредба
№9/08 г., респ. т.4.8, б.“е“ и б.“ж“ от Договора. В предоставения му срок за
възражение, оспорващият е депозирал такова /л.81-л.82/, с което е настоявал да
се съобрази технологията за отглеждане на червения калифорнийски червей и
благоприятните за това биологични и климатични условия, каквито те не са в края
на месец ноември.
При така установените обстоятелства ответният орган е
поискал становище от Дирекция „Правна“ на ДФЗ с оглед приложението на чл.33
ал.1 и чл.8а ал.1 т.2 от Наредба №9/08 г., във връзка с т.3.2, т.4.7 и т.4.8 от
Договора, каквото е получил с изх. №01-170-65008611#3 от 25.01.2019 г., с препоръка да бъде извършена
проверка на място и да се изискат документи от жалбоподателя за реализиран
биохумус. Съгласно чл.26а ал.3 ЗПЗП е издадена Заповед №372494/12.02.2019 г.
/л.53/ от началник отдел на РТИ, за извършване на проверка на място в с.Г., каквато,
видно от контролен лист /л.54-л.67/ е извършена на 14.02.2019 г. в присъствието
на земеделския стопанин. Същата е установила направените инвестиции, завършеното
обучение от жалбоподателя, но не е намерила калифорнийски червеи и в двата
животновъдни обекта, в които е имало лехи, обработени с животинска тор. Измерили
са лехите и са установили общия им размер от 796 кв.м. /Вж.Работен лист на
л.67/. Направили са снимки, които са представени по делото на СD /л.13/, по които и с участието на процесуалния
представител на органа при прегледа им, е изготвено допълнително заключение на
Съдебната комплексна биологична и ветеринарно-медицинска експертиза.
Отново е поискано становище от дирекция „Правна“ на
ДФЗ, каквото положително е получено на 05.04.2019 г. /л.19-л.20/. На 19.04.2019
г. ответният орган е издал процесният по делото Акт за установяване на публично
държавно вземане, връчен на жалбоподателя на 24.04.2019 г. Посредством
своевременно подадена жалба, последният оспорва законосъобразността му, поддържайки
главния аргумент, че не е преустановявал дейността си в двата ЖО; че е изпълнил
задълженията си по Договора с ДФЗ и не дължи връщане на получените субсидии.
По делото са извършени Комплексна биологична и
ветеринарно-медицинска и Съдебно-икономическа експертизи, които са приети без
възражения от страните. Вещите лица по първата са посетили животновъдните обекти на жалбоподателя на 08.10.2019
г. в с.Г. и са установили, че двата обекта са „силни, поддържани, работи се
там“; „че са полагани доста добри грижи от земеделския стопанин“ /Вж.Протокол
от съд.заседание на 30.10.19 г./ Според заключението им, ако през м.февруари.2019
г. е нямало никакви червеи, от март до началото на октомври не може да се
набере такова количество биохумус, каквото са установили на място. Поставена им
е допълнително задача, след като прегледат снимковия материал от посещението и
проверката на място, извършени от експерти при ответника, отново да отговорят
на същите въпроси. В тази връзка е прието Допълнително заключение
/л.359-л.363/, съгласно което състоянието на двата ЖО е различно /към м.02.19 г./,
като в единия обект, разположен под наклон на терена, не се установява наличие
на калифорнийски червеи. В ЖО №7543-0071, в който леглата са устроени на
равнинен терен, има наличие на възрастни червеи, което личи и от структурата на
храната /торта е рохкава/. През времето между двете проверки, в леглата на този
обект е имало работещи червеи, независимо от дълбочината на работата им, защото
структурата на биохумуса е типична за този вид органичен тор. Вследствие на тези
констатации е извършена и СИЕ, съгласно чието заключение по т.1.2 -
икономическият размер на стопанството на жалбоподателя към м.февруари.2019 г.,
с установена площ от 550 кв.м. /само ЖО №7534-0071/ за отглеждане на
калифорнийски червеи е 9.84 ИЕ, което не опровергава главния решаващ извод на
ответния орган, че не е поддържан икономическият размер на стопанството, за
което е получил плащането по чл.6 т.2 от Наредба №9/08 г.,а именно 13.24 ИЕ.
Да, опровергана е констатацията, че изобщо не се отглеждат червеи към 14.02.2019
г. и в двата обекта, което обаче, не може да преодолее съответствието със
закона на решаващия извод на ответния орган. Оспорващият не е доказал съобразно
доказателствената тежест от чл.154 ал.1 ГПК своята теза, вкл. твърдението за
„лоши климатични условия“ не е подкрепено с годно писмено доказателство. Не е
опровергал и множеството писмени доказателства, с които фактите са установени
от административния орган. /Вж.Решение № 4737/01.04.19г., адм.д.№9093/18г.; Решение
№7086/ 13.05.19г.,адм.д.№7466/18г. на ВАС, IVО/. Нещо повече, дори и да бяха установени лоши
климатични условия към датите на двете посещения на място /26.11.18г. и 14. 02.19
г./- минусови температури на въздуха, снегонавявания и др.под., те не попадат в
обсега на дефиницията от §1 т.21 ДР Наредба №9/08 г. на „форсмажорни обстоятелства“.
Ползвателят на финансовата помощ по мярка 112 е длъжен с грижата на „добър
стопанин“ да създаде необходимите условия при отглеждането на червения
калифорнийски червей, върху които условията на външната среда, в частност климата,
да не оказват отрицателно влияние.
При тези фактически установявания, настоящият
състав приема от правна страна следното: Договорът, на който е базирано
процесното по делото правоотношение, е сключен с изпълнителния директор на
ДФЗ-РА в гр.София. Заявлението за подпомагане е подадено в ОД на ДФЗ
гр.Силистра, а кореспонденцията по проверките от Регионалния технически
инспекторат, са водени с последния в ОД на ДФЗ гр.Разград. Постоянният адрес на
жалбоподателя е в гр.Силистра, а мястото на извършваната стопанска дейност е в
с.Г., Силистренска област, където има ОД на ДФЗ. Изпълнявайки задължението си
от чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи служебно произнасяне по въпроса за
компетентността на органа, издал оспорения АУПДВ.
Видно от Заповед № ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г. /л.5/, ответният
орган е действал при условията на делегирана му материална компетентност. Съгласно
чл.20а ал.1 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, а с ал.4 е предвидено, че същият може да делегира свои
правомощия, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на
директорите на областните дирекции съобразно териториалната им компетентност. С
посочената заповед са делегирани на директорите на всички областни дирекции на
ДФЗ определен обем правомощия, вкл. да издават актове от категорията на
процесния по делото - по чл.166 ал.2 ДОПК, по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., в съответствие с териториалната им компетентност.
Следователно, издателят на оспорения АУПДВ /директор на ОД ДФЗ/ е определен от
изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно чл.166 ал.2 изр.“посл. ДОПК, към който
именно препраща чл.27 ал.5 ЗПЗП - ако в съответния закон не е определен органът
за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация,
както е процедирано в настоящия случай. Съгласно чл.22а ЗПЗП Разплащателната
агенция има териториални структурни звена, чиято териториална компетентност и
седалища се уреждат с Устройствения правилник на ДФЗ /арг.ал.3 чл. 22а ЗПЗП/. В
сега действащия УПДФЗ, приет с Постановление на Министерския съвет
№151/16.07.2012 г. /Обн.ДВ,бр.55/12 г./, разпоредбата на чл.44 регламентира единадесет
Областни дирекции на ДФЗ, които да извършват функции във връзка с финансирането
на проекти по ПРСР, какъвто е и процесният, но не е посочен териториалния
обхват на всяка от тях.
С Разпореждане № 371/27.05.19 г. по делото
/л.295-л.296/ са дадени конкретни указания на ответния орган, че следва да
установи нормативно възложената му териториална компетентност, съобразно
разпоредбата на чл.22а ал.3 ЗПЗП. Представен е Правилник за работа на Дирекция
„Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските
райони 2014-2020 г“ /л.301-л.317/, който обаче се отнася за друг програмен
период /не за 2007-2013 г./, а и няма белезите на нормативен акт. Напротив, той
е с вътрешноведомствен характер и не е известен на лицата, които не са в
структурата на съответната Дирекция. По повод етикиране на досиетата и поставяне
на съответни кодове /л.314-гръб/ е
посочено, че отдел РРА към ОД ДФЗ гр.Разград, се изписва с еднакъв код /03/ за
Разград, Русе и Силистра. Оттук не може да бъде изведен извод за местната
компетентност на директора на ОД на ДФЗ Разград за разрешаване на релевирания
спор.
Следователно, по повод проверката по чл.146 т.1 АПК,
централният въпрос е съсредоточен върху това - коя от 28-те областни дирекции
на ДФЗ е териториално компетентна да издаде АУПДВ спрямо земеделски стопанин с
място на дейност в област гр.Силистра, където има Областна дирекция на ДФЗ, щом
с делегиращата заповед са оправомощени всички директора на ОД на ДФЗ да издават
такива актове, но съобразно териториалната им компетентност, която по аргумент
от чл.22а ал.3 ЗПЗП, се определя с Устройствения правилник на ДФЗ.
Съгласно чл.44 УПДФЗ функции във връзка с
финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой /11/ областни
дирекции на ДФЗ, измежду които е и ОД гр.Разград, а местната структура на ДФЗ в
гр.Силистра не е посочена. На последната са възложени само общите функции по
чл.43 ал.1 УПДФЗ. Въпреки това не може да бъде направена връзка /по силата на
нормативна разпоредба/ между териториалната компетентност на директора на ОД
ДФЗ гр. Разград и процесното по делото правоотношение по повод оспорения АУПДВ,
издаден по отношение на земеделски производител, действащ на територията на
област с административен център гр.Силистра. Този извод се подкрепя и от факта,
че заявлението за подпомагане е подадено в ОД ДФЗ гр.Силистра /арг. чл.43 т.3
УПДФЗ/; Договорът е сключен в гр. София с изпълнителния директор на ДФЗ, а
кореспонденцията с жалбоподателя по повод извършените посещения и проверки на
място, е водена с Регионалния технически инспекторат гр.Разград.
Към датата на издаване на оспорения по
делото АУПДВ /арг.чл.142 ал. 1 АПК/,
Устройственият правилник на ДФЗ, който единствено следва да уреди териториалната
компетентност на областните дирекции на фонда по силата на законовата делегация
от чл.22а ал.3 ЗПЗП, не го е сторил по отношение на финансирането на проекти по
ПРСР, която материя нормира именно чл.44 УПДФЗ. В следващата разпоредба /чл.45/
е регламентирана териториалната компетентност на други ОД ДФЗ /6 на брой/, свързана
с функциите по програма „САПАРД“, където
ОД гр.Варна е с изрично посочена териториална компетентност в границите на
областите Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен. Следователно, посочената
по-горе делегираща заповед на изпълнителният директор на ДФЗ, не е породила
последиците по чл. 166 ал.2 изр.“посл. ДОПК, защото посоченият изрично в нея
елемент „териториална компетентност“ на директора на ОД ДФЗ /гр.Разград/ по
отношение на ПРСР и по отношение на дейност, осъществявана в област Силистра,
не е налице.
Действително с чл.44 УПДФЗ функциите във връзка с
финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни
дирекции на ДФЗ измежду които не е тази в гр.Силистра. От единадесетте изрично
посочени областни дирекции не може да се изведе еднозначен извод коя е с
териториална компетентност по отношение на област Силистра, съобразявайки
например, разположението на отделите Регионална разплащателна агенция, защото
такъв отдел освен в ОД ДФЗ Разград, има също в ОД ДФЗ гр.Варна, към която чл.45
УПДФЗ е насочил област Силистра. С оглед нормативната регулация от чл.22а ЗПЗП
не съществува пречка ръководителят на администрацията /в случая Разплащателната
агенция/ да посочи изрично компетентните държавни органи като недвусмислено изяви
и каква териториална компетентност притежават съобразно структурата на
Разплащателната агенция /която е различна от тази на ДФЗ/. В настоящия случай
обаче, е налице препращане към „[…] на директорите на областните дирекции на Държавен
фонд „Земеделие“, в съответствие с териториалната им компетентност […]“, която би
следвало, но не е нормирана с действащия УПДФЗ.
Не е определено /за разлика от програма „САПАРД“ с
чл.45 УПДФЗ/ как е разпределен териториалният обхват на посочените 11 областни
дирекции на ДФЗ по отношение на ПРСР. Тази нормативна празнота не може да бъде
запълнена с представения вътрешен правилник за дейността на една от дирекциите
в ДФЗ, най-малкото защото актовете са от различен вид и ранг, като закон не
може да бъде дописван с вътрешни правилници. Ето защо се налага извод за липса
на териториална компетентност на издателя на процесния по делото АУПДВ, поради
което същият следва да бъде обявен за нищожен. В АС-Силистра по този въпрос
съществуваше противоречива практика, която обаче, след Решение № 13866/17.10.2019
г., постановено по адм.дело № 5295/2019 г. на ВАС, Първо отделение, е
консолидирана в смисъл, че ответният орган по този вид дела не разполага с
нормативно възложена му териториална компетентност по отношение на земеделски
стопани действащи в област гр. Силистра. Последната не може да се извежда от
поведението на страните по договорите за финансово подпомагане, нито да се
предполага, докато не бъде изменен и допълнен действащият УПДФЗ с изрична
разпоредба относно териториалната компетентност на 11-те областни дирекции на ДФЗ,
изчерпателно изброени в чл.44 УПДФЗ, каквато разпоредба съществуваше в
отменения УПДФЗ /с ДВ,бр.87/03.11. 2009г./, също в чл.44.
За пълнота на
изложението настоящият състав намира за нужно да се позове и на теорията,
битуваща в единение със съдебната практика, където никога е нямало колебания,
че административен акт, издаден от орган без нормативно възложена му
териториална компетентност е нищожен. Иманентно присъщ белег на нормативното
създаване на административните органи е определянето на тяхната компетентност, вкл.
и териториална /изключая централните органи, които имат компетентност в цялата
страна/. Доктрината е напълно адекватна на реалността, защото ако органът само
бъде създаден, но няма определена компетентност, той ще бъде „кух“, статичен,
орган без възможност за изява и действие. По отношение на законодателната
техника обаче, е възможно да бъде създаден органа с един нормативен акт, а с
друг да бъде определена неговата компетентност, какъвто е процесният по делото
случай - ДФЗ е създаден с чл.11 ал.1 ЗПЗП, като ал.2 т.4 от с.чл. разпорежда,
че изпълнява функциите на Разплащателна агенция. По отношение на последната,
чл.22а ал.3 ЗПЗП изрично изисква териториалната компетентност на структурните
звена на РА, да се уреждат с устройствения правилник на фонда, което не е
направено както се обсъди по-горе. /Вж.“Компетентност на административните
органи“, проф.Д.Зиновиева; Сф, 2000г., изд.“Сиела“стр.8-стр.9/
По дефиниция компетентността на
административния орган представлява кръга въпроси от сферата на изпълнителната
власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията в
чл.4 ал.1 и АПК в чл.4 ал.1 прогласяват принципа за законоустановеност на
компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз
основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им
извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. Без значение е дали
е нарушена материалната, местната или компетентността на органа по степен. Във
всички случаи, в които компетентността на органа, не произтича пряко от закона,
а почива на наличието и на друго обстоятелство, напр. делегация, то следва да
бъде доказано, а делегирането допуснато от закона. /Вж“Коментар на АПК“ К.П.,Ив.Т.,Г.Ангелов,Б.Йорданов;Сф,2006,изд.“Сиела“,стр.300-301/.
Ако е допуснато ограничаване или разширяване на териториалния периметър на действие
на административния орган, представляващ териториална структура на централен
изпълнителен орган, учредена със закон, това може да бъде извършено само при наличие
на нормативна основа. В противен случай това „разширяване“/“стесняване“ на
територията на действие на органа ще има само вътрешнослужебно значение, а
издадените актове от такъв орган на общо основание ще са недействителни. Това е
така защото адресатите им по правило са външни за административния орган правни
субекти и обикновено не знаят, а и няма правна норма, която да ги задължава да
знаят, какво е вътрешното разпределение на работата между различните дирекции
например в ДФЗ - централни и териториални, след като със закон са създадени 28
такива със седалища в областните центрове. /Вж.“Административно право“ проф.д-р
Кино Лазаров; Сф; 2001; изд.к.“Фенея“,стр.96-стр.104/
В обобщение, настоящият състав приема,
че релевираният по делото АУПДВ е нищожен като постановен при липса на
териториална компетентност, нормативно възложена на органа, негов издател, по
отношение на дейностите по ПРСР, осъществявани на територията на Силистренска
област. Съгласно чл.27 ал.5 ЗПЗП вземанията на РА, които възникват въз основа
на административен акт /какъвто е АУПДВ/ са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. А според чл.27
ал.3 ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия
за събиране на недължимо платените суми по проекти, финансирани от Европейските
фондове и държавния бюджет. АУПДВ №19/112/09847/3/01/04/01 от 19.04.2019 г. е
издаден в изискуемата писмена форма, съдържайки задължителните реквизити, вкл.
ясно посочено фактическо основание за неговото издаване. Постановен е при липса
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както беше обсъдено
по-горе, като на жалбоподателя са били гарантирани процесуалните права в пълен
обем. В този контекст очевидно не е осъществено някое от отменителните
основания по чл.146 т.2 и т.3 АПК. Относно главния релевиран довод с жалбата - за
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел, съгласно
чл.146 т.4 и т.5 АПК, също са изложени по-горе мотиви защо се приема, че по
своето съдържание актът е съобразен с материалния закон, поради което
възражението за наличие на предпоставките за изключване на процесното задължение,
съгласно чл.87 ал.4 ЗЗД, като неприложимо, следва да бъде отклонено. Въпреки
всичко това обаче, оспореният АУПДВ е засегнат от особено тежък порок - липса
на местна компетентност на неговия издател, което по хипотеза означава
единствено и само нищожност на разпоредените с него правни последици, т.е.
тяхната липса.
Разноски по делото своевременно са поискани и от двете
страни, но с оглед изхода на процеса и на основание чл.143 ал.1 АПК, такива се
дължат на жалбоподателя. Удостоверените по делото, вкл. чрез представен Списък
по чл.80 ГПК /л.382/, възлизат на 3150 лв. Срещу така формирания размер е
заявено възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК. Относно заплатеното
адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира за основателно възражението
на ответния орган. Същото е преценявано по Тарифа № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но в хипотезите при установен
материален интерес по делото, каквото настоящото не е. Съгласно трайната
практика на ВАС, делата по ЗПЗП, не са с материален интерес, защото при тях се
преценява законосъобразността на административния акт, а не стойностното
изражение на претендираната и одобрена, респ. отказана субсидия в издаденото УП,
нито размера на подлежащото на връщане финансиране в хипотезите на чл.27 ал.3
ЗПЗП. /Вж.Определение №661/18.01.17г.,адм.д.№1778/16г.; Определение
№10824/11.09.17г.,адм.д.№5869/17г.;Решение №10312/03.07.19г., адм. д.№11532/18г.и
др. на IVО на ВАС/. В същия ракурс следва да бъде преценена и
промяната в Наредба № 1/09.07.04 г./Обн.ДВ,бр.84/25.10.16г./, според която в
чл.8 ал.2 т.7 са посочени изрично, като без материален интерес, делата по ЗПЗП,
с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие - 500 лв. Настоящото
съдебно-административно производство не се отличава с изключителна фактическа и
правна сложност. Ето защо, възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар следва да бъде уважено и присъден трикратния размер на
определеното с чл.8 ал.2 т.7 Наредба №1/04г., възнаграждение от 500 лева за
дела по ЗПЗП. Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата „Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“При тази нормативна
рамка, настоящият състав намира за справедливо и обосновано адвокатско
възнаграждение по делото в размер на 1500 лева, като за претендираната сума над
тази, искането следва да бъде отклонено. Основателно е искането за присъждане
на ДТ и възнаграждения за вещи лица, възлизащи общо на 650 лева.
Обобщавайки изложеното, настоящият
състав приема, че са налице условията за прогласяване нищожността на обжалвания
АУПДВ №19/112/09847/3/01/04/01 от 19.04.2019 г., като постановен от административен
орган без нормативно възложена му териториална компетентност по отношение на
подпомагана дейност на земеделски производител, осъществявана в Силистренска
област, на основание чл.168 ал.2 АПК. С оглед на този резултат не се дължат
разноски на поискалия ги процесуален представител на ответния орган. Такива
обаче, в обсъдения по-горе размер общо на 2150. 00 лева, следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя. Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2
пр.“първо“ от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Акт
за установяване на публично държавно вземане №19/112/09847/3/01/04/01 от 19.04.19
г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция гр.Разград, с който е определено публично държавно вземане, подлежащо
на възстановяване от М.Б.Р., представляващо изплатена финансова помощ по мярка
112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013 г., в размер
на 48 892 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2017 г., съгласно
т.4.8 от Договор №19/112/ 09847 от 16.05.2014 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с административен адрес: гр.София, бул. “Цар
Борис III“ 136, да
заплати на М.Б.Р.; ЕГН:**********,***, сумата
от 2 150.00 /Две хиляди сто и петдесет/ лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: