Присъда по дело №369/2022 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №4 от 09.02.2023г., постановена по НОХД
№369/2022г. по описа на РС - Л..

В Районен съд – Л. е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу Х.И.Ц. от гр.Л., за това, че на 09.07.2022 година в гр.Л.,
обл.Плевен от дом, находящ се на ул.”***” №*, отнел чужди движими вещи:
парична сума в размер на 9000 лева от владението на собственика й В.Д.А. от
с.гр., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои -
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на
глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на чл.371,
т.2 от НПК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото
обвинение. Сочи, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят
от доказателствата по делото. Счита, че при индивидуализацията на
наказанието като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат
отчетени предходните осъждания на подсъдимия, макар да е реабилитан за
тях, като данни за личността му. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства сочи направените самопризнания и помощта, която е указал в
хода на разследването за установяване на обективната истина по делото.
Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно
наказание лишаване от свобода към средния размер, предвиден за
престъплението, като бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК и
определеното наказание бъде намалено с 1/3. Намира, че изпълнението на
наказанието следва да бъде отложено с изпитателен срок на основание чл.66,
ал.1 от НК, като така определено наказание е от естество да постигне целите
на закона.
Защитникът адв.Р.Р. - ПлАК изразява становище, че обвинението е
доказано. Счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно - съдействие в хода на
досъдебното производство на органите на полицията, възстановяване на
голяма част от откраднатата сума, направени пълни самопризнания,
обстоятелството, че подсъдимият е безработен, няма доходи и единствено
крайната нужда и необходимост са го накарали да извърши престъплението.
Излага съображения, че предходните осъждания на Х.Ц., за които е
реабилитиран, не следва да бъдат отчитани като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Моли съдът да наложи наказание при условията на чл.55 от
НК, като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с пробация, чийто
срок да бъде намален с 1/3. В случай, че съдът наложи наказание лишаване от
свобода, моли да бъде приложен института на чл.66 от НК.
Подсъдимият Х.И.Ц. се признава за виновен и заявява, че съжалява за
извършеното. При упражняване на предоставеното му от съда право на
1

последна дума моли да му бъде наложено наказание пробация.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, направеното от
подсъдимия самопризнание и доказателствата по делото, които го подкрепят,
на основание чл.373, ал.3 от НПК приема за установена изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:
От фактическа страна:
Подсъдимият Х.И.Ц. е роден на *** г. в гр.Л., с постоянен адрес: гр.Л.,
ул.”***” №*, блок ***, ет.*, ап.*, настоящ адрес: гр.Л., област Плевен, ул.
„***” №*, българин, с българско гражданство, със средно-специално
образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Х.И.Ц. живее в гр.Л., обл.Плевен, ул.“***“№*. В ранния
следобед на 09.07.2022г. той отишъл на гости на своя приятел В.А. в дома на
майка му, находящ се в с.гр., ул.“***“№*. Там пристигнал и друг техен общ
приятел Н.А.. Подсъдимият видимо бил употребил алкохол. Той, свидетелите
В.А. и Н.А., седнали да пият по бира. Подсъдимият се оплакал, че няма пари,
за да отиде до гр.Л. като в един момент заявил, че всъщност имал много пари,
но те били в банка и той не можел да ги тегли. След това му заявление св.В.А.
също заявил, че има пари и извадил черна текстилна чанта с бял надпис
„GRAZIA“, от която извадил две пачки с банкноти в общ размер от 9 000лв.
Споделил им, че тази пари са от продажба на негов имот, след което прибрал
парите в чантата, а нея - между две калъфки върху гардероба в стаята, в която
се намирали тримата. Междувременно подсъдимият бил включил мобилния
си телефон да се зарежда в контакт в същата стая. Свидетелят Н.А. си тръгнал
от дома на свидетеля В.А.. В.А. задрямал като усетил, че и подсъдимият Ц. си
тръгнал от жилището. Ц. решил да се възползва от ситуацията и да открадне
сумата от 9 000лв., показана от св.В.А.. В късния следобед на същия ден той
се върнал в жилището на В.А., находящо се в гр.Л., ул.“***“№*. Свидетелят
В.А. бил сам и все още спял. Подсъдимият взел мобилния си телефон и
показаната му преди това платнена чанта със сумата от 9 000лв., собственост
на В.А. и напуснал жилището. Свидетелят В.А. се събудил като установил, че
телефонът на Ц., който преди това се зареждал в контакт в стаята, липсва,
поради което предположил, че подсъдимият се е върнал и си го е взел.
Проверил над гардероба за чантата с парите си, но констатирал, че същата,
заедно с парите, липсват. Подал сигнал за извършената кражба до РУ-Л..
По случая било образувано процесното досъдебно производство. В
хода на разследването с Протокол от 10.07.2022г. подсъдимият Х.И.Ц. предал
на органите на реда сумата от 3 900лв., за която посочил, че е взел с черна
чантичка от В.А. като парите били повече, но тази сума му останала. С
Протокол от 10.07.2022г. св. Р.Л. е предала на органите на реда сумата от
800лв. и черна текстилна чанта с бял надпис „GRAZIA“, за които посочила,
че са донесени от обвиняемия.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
направеното от подсъдимия Х.И.Ц. самопризнание и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
В съответствие с разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК съдът указа на
2

подсъдимия правото му да признае изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и му разясни, че в този
случай направеното от него самопризнание ще бъде ползвано при
постановяване на присъдата без да се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
Направеното самопризнание се подкрепя от гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство, а именно: показанията на свидетелите В.Д.А., Р.П.Л., П.Е.Г.,
Н.М. А., Л.С.И., обясненията на обвиняемия Х.И.Ц.; протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фото албум към него, 2 бр. протокол за
доброволно предаване от 10.07.2022г., справка за съдимост.
Изброените по-горе кредитирани от съда доказателства са събрани по
реда и начините, предвидени в НПК и съставляват годни източници на
доказателствена информация. Същите са достоверни, непротиворечиви, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на деянието и
напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият Х.И.Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
От обективна страна, на 09.07.2022г., в гр. Л., подсъдимият отнел
чужди движими – парична сума в размер на 9000 лв. от владението на
собственика В.Д.А. от гр.Л..
Фактическата власт върху посочените вещи свидетелят В.А.
упражнявал като държал паричната сума в дома си, в черна текстилна чанта,
поставена между две калъфки върху гардероба. Подсъдимият прекъснал
фактическата власт върху вещите, като взел черната текстилна чанта заедно с
намиращата се вътре парична сума от 9000 лв. Х.Ц. установил трайна
фактическа власт върху парите напускайки заедно с тях дома на свидетеля
В.А..
За упражняване на фактическа власт върху парите подсъдимият не е
имал съгласието на пострадалия В.А., който след установяване на липсата им
сезирал органите на МВР.
Подсъдимият Х.И.Ц. отнел вещите с намерение противозаконно да ги
присвои, като част от паричната сума похарчил.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че взима чужди вещи, които не му се
следват и прави това без съгласието на собственика им. Разбирал е, че като ги
открадне, ще лиши пострадалия от възможността да ги използва за нуждите
3

си, но ги е отнел, искайки да установи собствена фактическа власт и да
присвои парите, като се разпореди с тях.
Поради горните доводи настоящият съдебен състав призна подсъдимия
Х.И.Ц. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.194, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване
от свобода до осем години.
Производството по делото се разви по реда на глава XXVII от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което на основание чл.373, ал.2 от
НПК съдът следва да определи наказание при условията на чл.58а от НК.
Съгласно последната разпоредба, съдът определя наказанието лишаване от
свобода като се ръководи от разпоредбите за индивидуализация на
наказанието, визирани в Общата част на НК и намалява така определеното
наказание с една трета. В нормата на чл.58а, ал.4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1-3 и условията на
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдебният състав намери, че в процесния случай не са налице
условията на чл.55 от НК - наличието на едно изключително или на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид, че
подсъдимият е неосъждан по смисъла на закона, доброто му процесуално
поведение, проявената критичност и изразено съжаление за извършеното,
връщане на част от откраднатата парична сума, както и направеното от него
самопризнание и дадени обяснения на досъдебното производство, които
съгласно т.7 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСНК на ВКС, бяха
отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като са елемент
на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител.
Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчете големия
размер на отнетата парична сума, лошите характеристични данни за
подсъдимия.
Съдът не счете за смекчаващо отговорността обстоятелство това, че
причина за извършване на престъплението е липса на трудови и други доходи,
получавани от подсъдимия.
Като взе предвид горните, съдът намери, че не са налице условията за
прилагане на чл.55 от НК, а наказанието следва да бъде определено съобразно
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно наказание лишаване от свобода в размер близък към минималния
такъв. Съдът намери, че от естество за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция с оглед обществената опасност на дееца и
престъплението в процесния случай, е наказание лишаване от свобода за срок
4

от една година. На основание чл.58а от НК съдът намали така определеното
наказание лишаване от свобода с 1/3, при което наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
По отношение на подсъдимия Х.И.Ц. са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК – същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, като съдът намери, че за постигане целите на
наказанието в процесния случай не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав прие, че
размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, самият изпитателен
срок и възможността при извършване на ново престъпление наказанието да
бъде изтърпяно ефективно, би въздействало възпиращо по отношение
личността му относно извършване на нови престъпни деяния. Поради
изложеното съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода
с изпитателен срок от три години.
С оглед на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	4
Дата:	9 февруари 2023 г.
Съдия:	Десислава Константинова Николаева

Дело:	20224410200369
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 декември 2022 г.

Присъда по дело №369/2022 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите