Решение по дело №444/2020 на Окръжен съд - Плевен

                      Р   Е   Ш   Е   Н  И  Е  

                           №      /03.07.2020г.         

                           

                              гр.Плевен 03.07.2020г.        

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на трети юли   

през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА                

                                                  ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                     : ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря                                                             и в присъствието на прокурора                                                        като разгледа докладваното от съдията РЕНИ  СПАРТАНСКА                                      въззивно  гр.дело №444    по описа за 2020г.   и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по  чл.463 ал.1 във вр.с чл.278  ГПК .

         Делото е образувано по жалба на „ВИТОРИО 18“ЕООД-в несъстоятелност,представлявано от управителя П.П.С. чрез адвокат Л. Т. от ПАК –длъжник  по изп.дело №20178150401*** по описа на ЧСИ Т. К.  срещу извършеното от ЧСИ  разпределение от 26.05.2020г. Изложени са доводи,че по изп.дело е извършена публична продан на недв.имот-ПИ с идентификатор 56722.564.387,находящ се в гр.Плевен, ул. “***“№3,целият с площ от  2554 кв.м.,заедно с построените в него сграда №1 със застроена площ от 208 кв.м.и сграда №2 със застроена площ от 256 кв.м.,като имотът е продаден за сумата  462 000лв.Посочено е,че в съответствие с чл.460 ГПК ЧСИ Т. К. е извършила разпределение на сумата между взискателите,като е включено вземане на Държавата по чл.136 т.2 ЗЗД в размер на 23 611,38лв.за изпащане на Община Плевен за задължение за ДНИ,като в разпределението ЧСИ е приел,че таксата битови отпадъци/ТБО/ не следва да се включва като вземане по чл.136,т.2 ЗЗД,тъй като не е за предпочтително удовлетворение.Жалбоподателят не е съгласен с това становище на ЧСИ,като счита,че ТБО за имота също има привилегирован характер ,тъй като е публично вземане,че специалната норма на чл.162 ал.2 ДОПК регламентира установяването на задължения за данъци и техния публичен характер.Твърди се ,че в  чл.136 ал.1,т.2 ЗЗД е посочена привилегията за вземания на държавата за данъци върху определен имот,че след като в ДОПК е предвиден единен ред за събиране на ДНИ и ТБО,тълкуването на разпоредбата на ЗЗД следва да е в съответствие в ДОПК,поради което ЧСИ незаконосъобразно не е включил в разпределението таксата за ТБО за продадения имот,като е приел,че привилегировано вземане е само това за ДНИ. В заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното разпределение от 26.05.2020г.на ЧСИ Т. К. по изп.д.№ №20178150401***  като незаконосъобразно.

           Ответникът  по жалбата-„БАНКА ДСК“АД чрез своя пълномощник –гл.юрисконсулт В. В.  е депозирал писмен отговор в срока по чл.436 ал.3 ГПК,в който взема становище,че жалбата е допустима ,но неоснователна.Изложени са доводи,че с разпределението ЧСИ К. по реда на чл.136 т.2 ЗЗД е приела като привилегировано вземането на Държавата за данъци върху процесния имот ,а вземането в частта за такса битови отпадъци не е прието като такова ,тъй като не представлява данък.Посочено е,че доводът в жалбата относно разпоредбата на чл.162 ал.2 ДОПК и въведеният единен ред за събирането на данък върху недвижим имот и таксата битови отпадъци   е несъстоятелен и незаконосъобразен.Изложени са съображения,че разпоредбата на чл.136 ал.1,т.2 от ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване,като в нормата изчерпателно са изброени кои данъци и др.вземания се ползват с право на предпочтително удовлетворение и това са вземанията за данъци на държавата  върху определен имот,но не и за неплатена такса битови отпадъци или др.такси. Посочено е,че независимо от публичния му характер ,вземането за такса битови отпадъци не е упоменато в чл.136 ал.1,т.2 ГПК и спрямо него не се прилага търсената от жалбоподателя привилегия,като за това публично вземане е приложима нормата на чл.136 ал.1,т.6 ЗЗД.В тази насока е посочена и съдебна практика –решения на ВТАС и решение на ПОС.В заключение банката моли съда да приеме,че ЧСИ К. е извършила правилно и законосъобразно разпределение ,поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

          На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани  писмени мотиви от ЧСИ Т. К.   по  цитираното изп.д.,в които са описани извършените изпълнителни действия.Становището на ЧСИ е,че жалбата е неоснователна.Посочено е,че съгласно чл.136 ал.1т.2 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата и общините за данъци върху конкретен имот , предмет на изпълнението,а останалите вземания на държавата и общините подлежат на удовлетворяване по реда на чл.136 ,ал.1т.6 ЗЗД.

         Окръжният съд като прецени  изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл.462 ал.2 ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на  ЧСИ -разпределение от 26.05.2020г.,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         От приложеното копие на изп.д.№20178150401***  по описа на ЧСИ Т. К.  е видно,че същото е образувано по молба на „Банка ДСК“-ЕАД“-София и  на основание издаден от ПРС изпълнителен лист,по силата на който „В. 18“ЕООД гр.Плевен с управител П.П.С., „Венеция -2012“-ЕООД с управител И.Ц.Н. и физическото лице П.П.С. са осъдени солидарно да заплатят на банката посочените парични суми.

         В хода на изпълнителното производство е открито производство по несъстоятелност спрямо първия от солидарните длъжници „В. 18“ЕООД гр.Плевен/ жалбоподател  в настоящото производство/.С  решение на Плевенски Окръжен съд от 12.06.2019г.,търговско отделение ,постановено по т.д. №95/2019г. по описа на ПОС ,е обявена неплатежоспособността на „В. 18“-ЕООД със седалище в гр.Плевен,с начална дата на неплатежоспособността 27.09.2017г.,открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството ,назначен е  временен синдик адв.Н.Я. от АК-Плевен , насрочено е  първо събрание на кредиторите.

          С определение на ПОС №619/08.07.2019г.,постановено по същото търговско дело,съдът по несъстоятелността е разрешил на основание чл.638,ал.3 от ТЗ продължаване на производството по изп.д.№1305/2017г. по описа на ЧСИ Т.К./т.е.процесното изп.дело/по отношение на публичната продан на недвижим имот, собственост на длъжника „В. 18“-ЕООД представляващ  ПИ с идентификатор 56722.654.587 с площ 2554кв.м. с адрес в гр.Плевен, ул.“***“№3, сграда с идентификатор 56722.654.387.1 със застроена площ 208кв.м. с предназначение сграда за обществено хранене ( ресторант) и сграда с идентификатор 56722.654.387.2 със застроена площ от 256кв.м. на един етаж с предназначение магазин за хранителни стоки, по отношение на който имот са предприети действия по реализация на обезпечението, учредено в полза на „Банка ДСК“-ЕАД, тъй като е налице опасност от увреждане интересите на банката/л.468-469 от изп. дело/.

           Безспорно е ,че върху гореописания имот  е учредена ипотека в полза на взискателя „Банка ДСК“АД гр.София.

           От приложеното копие на изп.дело е видно,че е извършена публична продан на  недвижимия имот и с постановление за възлагане от 27.09.2019г. /л.664 от изп.д./ имотът е възложен на „ВЕСТИМ 2017“ЕООД гр.Плевен, ЕИК ***,представлявано от управителя П.Ц. за сумата 462 000лв. Постановлението за възлагане е обжалвано от длъжника „В. 18“-ЕООД в несъстоятелност.С решение на Плевенски Окръжен съд №262 от 12.03.2020г.по въззивно гр.д.№907/2019г.,влязло в сила на 12.03.2020г. жалбата на длъжника „В. 18“-ЕООД в несъстоятелност срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 27.09.2019 е оставена без уважение.Постановлението за възлагане на гореописания имот е влязло в сила на 12.03.2020г.

           Съобразно чл.460 ГПК ЧСИ Т.К. е извършила разпределение на постъпилата от публичната продан сума в размер на 462 000лв.,съгласно протокол от 26.05.2020г./л.728-731 от изп.д./В разпределението на осн.чл.136 т.2 ЗЗД ЧСИ  приел,че с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземания на Държавата-сумата  23 611,38лв.за изплащане на Община Плевен за задължения за данък недвижим имот,като ЧСИ не е приел за привилегировано вземането в частта за такса битови отпадъци ,т.к.не представлява данък по смисъла на закона.В тази именно част разпределението се обжалва от длъжника „В. 18“ЕООД-в несъстоятелност.

Съгласно разпоредбата на чл.136 т.2 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват  вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори.Нормата е ясна и не може да се тълкува разширително.В нея изчерпателно са посочени вземанията на държавата с право на предпочтително удовлетворяване и в конкретната хипотеза това е вземането на Община Плевен за данък в размер на 23 611,38лв.върху продадения на публична продан имот от цената на продажбата.Правилно и законосъобразно при извършеното разпределение ЧСИ не е включил към привилегированите вземания на Държавата по чл.136 т.2 ЗЗД таксата за битови отпадъци върху имота, доколкото това вземане няма характера на данък.Безспорно е ,че таксата за битови отпадъци е  вземане ,което има публичен характер ,но  същото се обхваща от привилегията на чл.136 ,ал.1 т.6 ЗЗД ,а не на тази по т.2.В този                      смисъл е налице трайна съдебна практика:решение на ВТАС №27 от 23.02. 2017г. по в.гр.д.№44/2017г.;решение на ВТАС №165 от 08.07.2019г-по в.гр.д. №225/2019г.,както и решение на ПОС №47 от 05.02.2019г.по в. гр.д.№18/2019г. по описа на ПОС.В чл.162 ал.2 ГПК са регламентирани публичните държавни и общински вземания,като съгласно т.3 от цитираната разпоредба такива са и вземанията за държавни и общински такси, установени по основание със закон.Установеният еднакъв ред за събиране на данък върху недвижим имот и таксата битови отпадъци за същия не обуславя други изводи.Не всички публични вземания  на държавата се ползват с право на предпочтително удовлетворение по реда на чл.136 т.2 ЗЗД,а само изчерпателно изброените  в тази разпоредба.

         По изложените съображения,Окръжният съд приема,че извършеното от ЧСИ Т. К.  разпределение е правилно и законосъобразно.Жалбата на длъжника „В. 18“ЕООД -в несъстоятелност е неоснователна и следва да се остави без уважение.

         Водим от горното ,Окръжният съд

 

                                      Р    Е   Ш     И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата по реда на чл.463 ГПК на „В. 18“ ЕООД- в несъстоятелност,ЕИК ****, ,представлявано от управителя П.П.С. чрез адвокат Л. Т. от ПАК –длъжник по изп.дело №20178150401*** по описа на ЧСИ Т. К.  срещу извършеното от ЧСИ разпределение от 26.05.2020г.                                    КАТО  НЕОСНОВАТЕЛНА.

        Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните .

        След влизане в сила на решението,заверен препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Т. К. по изп.д. №20178150401***.

         

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ: