Присъда по дело №1835/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 55
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20223630201835
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 55
гр. Шумен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
СъдебниД. Р. С.

заседатели:Д. Н. Д.
при участието на секретаря Ц. В. К.
и прокурора М. Н.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Наказателно дело от
общ характер № 20223630201835 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. Х. Х. с ЕГН **********, родена на **** в с.И.,
български гражданин, с постоянен адрес в с.И., начално образование, омъжена, неосъждана,
пенсионер ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че в периода 24.07.2019г. - 03.08.2019г. в Република
Азербайджан, при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител
с Л. Р. Р., с цел да набави за себе си и за съучастницата си имотна облага поддържала у Д. О.
М. от с.Хърамо, Лерикски район Република Азербайджан заблуждение относно възрастта
си, социалния и семейния си статус, имотното си състояние и професионалните си
занимания, относно намерението си да напусне Република България и да заживее в
Република Азербайджан, за да работи там, но не разполагала с парични средства за
пътуване, заплащане на данъци в РТурция, където в гр.Измир имала наследствен имот,
който възнамерявала да продаде, след което ще пристигнела в Р Азербайджан и върнела
получените средства, но предприемане на действия за осъществяването на тези намерения е
препятствано от пречки от административен и икономически характер и се представила
пред М. със самоличност различна от нейната действителна самоличност и в качеството на
длъжностно лице - митнически служител, макар да нямала това качество и измамата е
извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване с което била
причинена имотна вреда на Д. О. М. в размер общо на 8656.71 евро /16 931.05 лева,
изчислени по фиксинг на БНБ /, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.1 предл.1 и 2, във
вр. с чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК и чл.58а ал.1 от НК я
ОСЪЖДА на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието "лишаване
1
от свобода" за срок от 3 /три/ години и 4 /четири / месеца.

ПРИЗНАВА подсъдимата Л. Р. Р. с ЕГН **********, родена на ***** в гр.Шумен,
български гражданин, с постоянен адрес в с.И., основно образование, неомъжена, работеща,
неосъждана ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че в периода 24.07.2019г. - 03.08.2019г. в Република
Азербайджан, при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител
с Е. Х. Х., с цел да набави за себе си и за съучастницата си имотна облага поддържала у Д.
О. М. от с.Хърамо, Лерикски район Република Азербайджан заблуждение относно
възрастта, социалния, семейния статус, имотното състояние и професионалните занимания
на лицето Е. Х. Х. на 28 г., относно намерението на същата да напусне Република България
и да заживее в Република Азербайджан, за да работи там, но не разполагала с парични
средства за пътуване, заплащане на данъци в РТурция, където в гр.Измир имала наследствен
имот, който възнамерявала да продаде, след което ще пристигнела в РАзербайджан и
върнела получените средства, но предприемане на действия за осъществяването на тези
намерения е препятствано от пречки от административен и икономически характер и
извършителката се представила пред М. със самоличност различна от нейната действителна
самоличност и в качеството на длъжностно лице - митнически служител, макар да нямала
това качество и измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното
извършване с което била причинена имотна вреда на Д. О. М. в размер общо на 8656.71 евро
/16 931.05 лева, изчислени по фиксинг на БНБ /, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.1
предл.1 и 2, във вр. с чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК и чл.58а
ал.1 от НК я ОСЪЖДА на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието "лишаване
от свобода" за срок от 3 /три/ години и 4 /четири / месеца.
На основание чл.53 ал.1 б.а от НК ОТНЕМА в полза на държавата веществените
доказателства по делото – мобилен телефонен апарат „Самсунг Галакси А 51“, модел SM-
А515F/DSN, ИМЕЙ /слот 1/ 352349119917933, ИМЕЙ /слот 2/ 352349119917931, мобилен
телефонен апарат „Самсунг J6“ с ИМЕЙ 357062096395, мобилен телефонен апарат
„Самсунг Галакси А 5“, модел SM - А -520 F, ИМЕЙ № 353627092455859.
Вещественото доказателство - 1 бр. оптичен носител се оставя по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. Е. Х. Х. с ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета по сметка на Окръжна прокуратура гр.Шумен сумата от 283.23
/двеста осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки/ лева, направени по делото разноски
за експертизи.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Л. Р. Р. с ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета по сметка на Окръжна прокуратура гр.Шумен сумата от 283.23 /двеста
осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки/ лева, направени по делото разноски за
експертизи.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 1835 по описа за 2022г. на ШРС

На 13.09.2022г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №123/2022г., по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу Е.Х.Х. с ЕГН ********** и Л.Р.Р. с ЕГН **********, за извършено
от тях престъпление от общ характер наказуемо по чл.210 ал.1 т.1 предл.1 и 2, във вр. с чл.
209 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че че в периода 24.07.2019г. - 03.08.2019г. в Република
Азербайджан, при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител
с Е.Х.Х., с цел да набави за себе си и за съучастницата си имотна облага поддържали у
Д.О.М. от с.Хърамо, Лерикски район Република Азербайджан заблуждение относно
възрастта, социалния, семейния статус, имотното състояние и професионалните занимания
на лицето Е.Х.Х. на 28 г., относно намерението на същата да напусне Република България и
да заживее в Република Азербайджан, за да работи там, но не разполагала с парични
средства за пътуване, заплащане на данъци в РТурция, където в гр.Измир имала наследствен
имот, който възнамерявала да продаде, след което ще пристигнела в РАзербайджан и
върнела получените средства, но предприемане на действия за осъществяването на тези
намерения е препятствано от пречки от административен и икономически характер и
извършителката се представила пред М. със самоличност различна от нейната действителна
самоличност и в качеството на длъжностно лице - митнически служител, макар да нямала
това качество и измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното
извършване с което-+била причинена имотна вреда на Д.О.М. в размер общо на 8656.71
евро /16 931.05 лева, изчислени по фиксинг на БНБ /– прстъпление по чл.210 ал.1 т.1 предл.1
и 2, във вр. с чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
Подсъдимите Е.Х.Х. и Л.Р.Р. в съдебно заседание се възползват от диференцирани
процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимите по
чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 08.11.2022г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите и
свидетелите за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да определи на подсъдимите наказание “лишаване от свобода” в размер на
27 месеца, което съобразно чл.58а от НК срок да бъде намалено с 1/3, изпълнението на
което да бъде отложено за срок от 3 години. На подсъдимите да бъдат възложени
направените разноски. Веществените доказателства мобилен телефонен апарат „Самсунг J6“
с ИМЕЙ 357062096395, мобилен телефонен апарат „Самсунг Галакси А 5“, модел SM - А -
520 F, ИМЕЙ № 353627092455859 да бъдат отнети в полза на държавата, а мобилен
телефонен апарат „Самсунг Галакси А 51“, модел SM-А515F/DSN да бъде върнат на подс.
Е.Х..
В хода на съдебното следствие подсъдимитет заявяват, че разбират в какво са
обвинени и се признават за виновни. В последната си дума подсъдимите молят за по – леко
наказание.Защитникът на подсъдимите в хода на съдебните прения пледира за налагане на
наказание „лишаване от свобода“ в минимално предвидения размер, изпълнението на което
да бъде отложено.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно: Подсъдимите Е.Х.Х. и Л.Р.Р. са майка и дъщеря. През 2019г. те живеели в *****.
По същото време пострадалият Д.О.М., заедно със семейството си живеел в с.Хирамо,
област Лерик, Република Азербайджан.
През лятото на 2019г. подсъдимите Е.Х. и Л.Р. решили да се сдобият с парични
средства по неправомерен начин като осъществят контакт с лице от мъжки пол, гражданин
на Република Азербайджан, което да въведат в заблуждение относно действителната им
1
самоличност, семейно положение, социален статус и имотно състояние и докато поддържат
създаденото заблуждение у лицето, с което контактуват, да го мотивират да се разпореди с
парични средства, които двете да получат чрез система за бързи парични разплащания. В
изпълнение на намисленото се уговорили да изпълняват различни роли - Е.Х. да изпраща
текстови съобщения и разговаря по телефон, а Л.Р. да комуникира по време на видео -
разговор. Двете се уговорили също подс. Л.Р. да подготви електронни снимки на лична
карта, мастър кард, с които да бъде поддържано заблуждението у лицето. В изпълнение на
уговореното, подс.Л.Р. подготвила на ползвания от нея мобилен телефонен апарат „Самсунг
J6“ с ИМЕЙ № 35 70 62 09 63 95 48 9/01 чрез компютърна програма изображение в
електронен вариант на личната карта на майка си Е.Х.Х., като преправила единния
граждански номер, дата на раждане, адрес и сложила своя снимка. Подс.Л.Р. подготвила
също и снимка в електронен вид, съдържаща изображение на карта /мастър кард/, на която
придала вид, че е издадена от Банка ДСК на името на Е.Х., както и снимка в електронен
вариант на ГКПП Капитан Андреево. След това подс.Л.Р. препратила подготвените от нея
изображения по електронен път от своя телефон „Самсунг J6“ на мобилния телефон апарат
„Самсунг Галакси А 5“, модел SM - А -520 F, ползван от подс. Е.Х..
На неустановена дата през лятото на 2019г. Е.Х.Х. посетила дома на свидетелката
Г.М.Х., находящ се в ****, където направила снимка с мобилния си телефонен апарат на
личната карта на свидетелката, която възнамерявала да използва при комуникацията си с
гражданина на РАзербайджан.
Вечерта на 24 срещу 25 юли 2019г. подс. Е.Х.Х. чрез мобилното приложение
„WhatsApp“ изпратила чрез ползвания от нея мобилен телефонен апарат „Самсунг Галакси
А 5“, със СИМ карта с неустановен номер текстово съобщение на турски език „с поздрав“ на
мобилен номер 070- 371-45-11 ползван от пострадалия Д.О.М.. Пострадалият попитал чрез
текстово съобщение кой е подателя. Тогава подс.Е.Х. изпратила тестово съобщение, в което
уверила пострадалия, че желае да отиде в Република Азербайджан, за да живее и работи там,
но се нуждаела от някой, който да й помогне и попитала дали можел той да й помогне.
Пострадалият проявил интерес относно нейната самоличност. Подс. Х., чрез текстово
съобщение обяснила на пострадалия, че живее в граничен район на РБългария с РТурция,
казвала се Е.Х.Х. на 28 годишна възраст, не била омъжена и нямала деца. Написала, че била
фризьорка, правела маникюр и педикюр, родителите й били починали, живеела с леля си, но
съпругът на леля й не се разбирал с нея. Пострадалият Д. М. написал, че за да живее в
РАзербайджан, тя трябвало да наеме къща и магазин за работа, временно да се регистрира, за
да живее в страната, за което трябвало парични средства. Когато я попитал дали имала
парични средства, подс. Е.Х. го уверила чрез текстово съобщение, че баща й имал недвижим
имот в РТурция, гр.Измир и тя след като продадяла земята, щяла да вземе парите и да се
установи в гр.Баку. За да поддържа създаденото от нея заблуждение подс. Х. изпратила
електронна снимка на лична карта, перправена от подс.Р. на пострадалия М..
На 26.07.2019г. Д. М. се свързал по телефона с подс.Л.Р.Р., като осъществили видео-
разговор. По време на видео-разговора, подс. Р. се представила, че е Е.Х.Х. на 28г. и го
помолила като отиде в РАзербайджан да й помогне да си намери дом и магазин, като го
уверила, че ще пристигне в РАзербайджан след четири дни. Уверила го отново, че скоро
щяла да напусне РБългария и да отиде в РАзербайджан, но преди това трябвало да продаде
недвижимия имот в гр.Измир в РТурция. Подс. Р. помолила пострадалия да й изпрати пари,
за да изпълни всички задачи. Пострадалият повярвал на твърденията на подс.Р. и обещал, че
ще й изпрати пари. На 26.07.19г. пострадалият Д. изпратил на подс.Е.Х.Х. чрез система за
бързи парични преводи на РАзербайджан „Золотая Корона“ сумата от 110 евро, като
направил разходи в размер на 1.10 евро. След като превел сумата пострадалият съобщил
кода на подс.Е.Х.Х.. Същия ден подс. Е.Х.Х. получила сумата чрез системата за бързи
парични преводи в РБългария „Изипей“ в гр.Каолиново в офис на “Ст и К 9086- Заложна
къща“ гр. Каолиново.
На 29.07.2019г. подс.Е.Х.Х. се обадила по ползвания от нея мобилен телефон чрез
приложението „WhatsApp“ на Д. М. и уверила същия, като плачела, че е пристигнала на
границата между РБългария и РТурция, но не можела да влезе в РТурция, тъй като
недвижимият имот /земята/ бил обложен с данък от 3759 евро, която сума трябвало да
плати, а тя не разполагала с тази сума. Подс.Х. уверила пострадалия също, че след като
сумата от продажбата на имота постъпи по карта, тя щяла да му я върне. По време на
2
телефонния разговор се включила подс. Л.Р.Р., която се представила за митнически
служител - Г.Х.. Подс.Л.Р. уверила пострадалия, че Е.Х. не била допусната да влезе в
РТурция и за да решала проблема с граничния пропуск и други пречки от административен
характер той трябвало да й изпрати пари. Уверила пострадалия също, че Едие след като
отидела в РТурция и продадяла земята си щяла да отиде в РАзербайджан и да му върне
парите. Подс. Е.Х. изпратила от мобилния си телефонен апарат „Самсунг Галакси А 5“
направената от нея снимка на личната карта на свидетелката Г.Х., за да поддържа у
пострадалия М. заблуждението, че е говорил с митнически служител. За да поддържа
създаденото заблуждение у М. подс.Х. по посочения начин му изпратила подготвените от
подс.Л.Р. снимка на ГКПП Капитан Андреево и снимка в електронен вариант, съдържаща
изображение на карта /мастър кард/, на която бил придаден вид, че е издадена от Банка ДСК
на името на Е.Х..
Пострадалият повярвал и на 30.07.2019г. по искане на подс.Е.Х. изпратил на два пъти
сумите от 400 евро и 320 евро, за което направил разходи общо в размер на 7.20 евро.
Подс.Х. получила сумите в гр.Каолиново в офис на “Ст и К 9086-заложна къща“гр.
Каолиново.
Мотивиран от неправилните представи, създадени и поддържани от двете подсъдими,
на 31.07.2019г. пострадалият М. изпратил на подс.Е.Х.Х. сумата 335 евро и сумата от 340
евро, за което направил разходи общо в размер на 6.75 евро. Подс.Е.Х. получила сумите в
гр.Каолиново в офис на “Ст и К 9086- заложна къща“ гр.Каолиново и в гр.Шумен на каса на
„Изипей“ АД в магазин Билла.
На 01.08.2019г. пострадалият Д.О.М. чрез свой познат Д.Ш.А. изпратил на
подс.Е.Х.Х. сумата от 50 евро, лично й изпратил сумите от 300 евро и 600 евро, за което
направил разходи общо в размер на 9.50 евро. Подс. Х. получила сумите в гр.Каолиново в
офис на “Ст и К 9086-заложна къща“ гр. Каолиново.
На 02.08.2019г. пострадалият М. изпратил на подс.Е.Х.Х. чрез свой познат С.Н.
сумата от 800 евро, изпратил й лично сумата от 745 евро и чрез М. М. изпратил сумата от
850 евро, за което направил разходи общо от 23.95 евро. Сумите били получени от Е.Х.Х. в
гр.Шумен в офис на заложна къща „Аспида“, в гр.Каолиново в офис на “С ти К 9086 -
заложна къща Каолиново“ и в гр.Шумен, на каса на „Изи Пей“ АД в магазин Билла.
На 03.08.2019г. пострадалият Д. М. изпратил чрез свои познати на подс.Л.Р.Р.,
посочена като получател от подс.Е.Х. сумата от 667 евро /чрез Т.Г.М./ и сумата от 267 евро,
а изпратил лично на подс. Е.Х.Х. сумата от 860 евро и чрез свои познати сумата от 860 евро
/чрез М. М./, сумата от 400 евро /чрез Р.Р.А./ и сумата от 667 евро /чрез А.Ш.А./, за което
направил разходи общо от 37.21 евро. Сумите били получени от Л.Р.Р. и Е.Х.Х. в
гр.Каолиново в офис на “Ст и К 9086-заложна къща“ гр.Каолиново. След това, пострадалият
се опитал да се свържи с подс. Х., но телефонът вече бил изключен. Д.О.М. изпратил всички
парични суми чрез системата за бързи парични преводи на РАзербайджан - „Золотая
корона“, които били получени от подсъдимите чрез системата за бързи парични преводи в
РБългария „Изипей“ в посочените по - горе населени места. Вследствие действията на
подсъдимите Е.Х.Х. и Л.Р.Р. на пострадалия Д.О.М. била причинена имотна вреда общо в
размер на 8 656.71 евро, представляваща равностойността на 16 931.05 лева, изчислени по
фиксинг на БНБ.
От заключението на изготвената съдебно - гР.ческа се установява, че подписите,
положени в графа „подпис“ на клиента в разписките на Изипей за получаване на пари с
посочените в заключението номера принадлежат на Е.Х.Х. и Л.Р.Р.. Относно почеркът, с
който е положен подписът от името на клиента, срещу „Подпис“ в разписката на Изипей, за
получаване на пари и е изпълнен ръкописният текст „Л.Р.“ в разписката на Изипей, за
получаване на пари с номер 0700009431220163/03.08.19г. е установено, че не принадлежи на
Л.Р.Р., а принадлежи на Е.Х.Х.. Подс.Р. е заявила, че двете с майка си са били на касата и е
нямало значение кой е положил подписа.
От заключението на изготвената съдебно- техническа експертиза е видно, че в
представените за изследване мобилни телефонни апарати, приобщени като веществени
доказателства с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2021г. се съдържат гР.чни
файлове, с изображения имащи отношение към воденото досъдебно производство. ГР.чните
файлове са предоставени на оптичен носител, а една част от тях са визуализирани в
заключението.
3
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно
заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимите
по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси свързани със
свободното формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество от
собственика на последното. При измамата решението на собственика да се разпореди със
свое имущество в полза на трето лице винаги е обвързано с невярна представа относно
определени факти и обстоятелства от обективната действителност. Наказателната
отговорност се ангажира единствено в случаите, когато тази невярна представа е формирана
посредством действия и по-рядко бездействия от субекта на престъплението.
В конкретния случай РП Шумен твърди, че посоченото от нея пострадало лице е
формирало решението си да се раздели с конкретни парични суми и вещи след възбудени и
поддържани от подсъдимите неверни представи, че предаването на парите е необходимо за
оказване на съдействие на подс.Е.Х.Х. за изпълнение на намерението на същата да напусне
Република България и да заживее в Република Азербайджан, за да работи там.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.210 ал.1 т.1 предл.1 и 2, във вр. с чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1, във вр. с
чл. 20 ал.2 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са възбудили и поддържали
у св. Д. М. заблуждение, относно възрастта, социалния, семейния статус, имотното
състояние и професионалните занимания на лицето Е.Х.Х. на 28 г., относно намерението на
същата да напусне Република България и да заживее в Република Азербайджан, за да работи
там, но не разполагала с парични средства за пътуване, заплащане на данъци в РТурция,
където в гр.Измир имала наследствен имот, който възнамерявала да продаде, след което ще
пристигнела в РАзербайджан и върнела получените средства, но предприемане на действия
за осъществяването на тези намерения е препятствано от пречки от административен и
икономически характер и с това причинили на Д. М. имотна вреда в размер на 8 656.71 евро,
представляваща равностойността на 16 931.05 лева; налице е квалификацията по т.1 и т.2 от
чл.210 ал.1 от НК, тъй като подс. Л.Р.Р. се представила за длъжностно лице - митнически
служител и измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното
осъществяване;
* субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с предварително
сформиран пряк умисъл и с користна цел – те са предвиждали, че вследствие на тяхното
въздействие върху св. Д. М. у него ще възникнат неправилни представи, наред с това, са
целяли имотна облага за себе си, като са съзнавали че е неизбежно настъпването на
имотната вреда - т.е. подсъдимите са съзнавали обществено-опасния характер на деянието и
са целяли настъпването на общественоопасните последици.
Квалификацията на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК,
тъй като отделните деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и
субективна страна представляват продължение на първото деяние.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
4
неправомерен начин.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност
на конкретното деяние, която е висока, степента на обществена опасност на дееца,която с
оглед данните по делото съдът намира за ниска, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимите:
*смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания още в досъдебното
производство, съдействие за разкриване на обективната истина, добросъвество поведение в
наказателния процес, чисто съдебно минало;
*отегчаващи вината обстоятелства –съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като
наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.210 ал.1 т.1 предл.1 и 2, във вр. с чл. 209 ал.1, във вр. с чл.
26 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до
осем години. Преценявайки всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимите
обстоятелства, съобразявайки се с обществената опасност на подсъдимите и на деянието,
отчитайки и участието им в общата престъпна деятелност, съдът прие, че следва да
определи на подсъдимите наказание „лишаване от свобода“ в размер над минималния
предвиден в закона. Размерът на това наказание бе определен от съда като се отчетоха както
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, причините и мотивите за
извършването му, така и обществената опасност на деянието. При определяне размера на
наказанието не трябва да се пренебрегват и някои обстоятелства, които сочат за завишена
обществена опасност на престъплението. Обществената опасност на самото престъпление е
по-висока от обичайната. От една страна следва да се посочи като фактор повишаващ тази
опасност размерът на сумата, с която са се облагодетелствали подсъдимитея, така и
обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление.
Съдът, съобразявайки тези обстоятелства счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде определяне на наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 години
за всеки един от подсъдимите. На основание чл.58а ал.1 от НК така определения размер на
наказанието „лишаване от свобода" съдът намали с 1/3 и наложи на всеки един от
подсъдимите наказание 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“. В същото време, съдът
като прецени, че са налице условията за приложението на чл.66 от НК и смекчаващите
отговорността обстоятелства намери, че условното осъждане ще бъде достатъчно средство за
превъзпитанието им и ще повлияе поправително върху тях и поради това отложи
изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 /три/ години. Съдът определи
тези наказания с оглед обществената опасност на подсъдимите, според данните за личността
им, като прецени и факта, че следва да им бъде даден шанс да се поправят и превъзпитат.
Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдените. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху тяхи ще им се отнеме възможността да вършат и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На основание чл.53 ал.1 б.а от НК съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства по делото – мобилен телефонен апарат „Самсунг Галакси А 51“, модел SM-
А515F/DSN, ИМЕЙ /слот 1/ 352349119917933, ИМЕЙ /слот 2/ 352349119917931, мобилен
телефонен апарат „Самсунг J6“ с ИМЕЙ 357062096395, мобилен телефонен апарат
„Самсунг Галакси А 5“, модел SM - А -520 F, ИМЕЙ № 353627092455859. Същите
съдържат гР.чни файлове, с изображения имащи отношение към воденото досъдебно
производство, поради което са послужили за извършване на престъплението.
Вещественото доказателство - 1 бр. оптичен носител съдът остави по делото.
5
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимите направените в
досъдебното производство разноски за експертизи.
Направените в досъдебното и съдебното производство разноски за извършен превод
на основание чл.189 ал.2 от НПК остават за сметка на органа, който ги е направил.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.




Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни