РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр.
Русе, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, V състав, в
публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 119 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Постъпила е жалба от И.М.И. против Решение № 370 от 23.12.2019 г. на
Директора на ТД на НАП – гр. Варна в частта, в която е потвърдено Разпореждане за
частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх. №
С190019-125-0349279/26.11.2019 г., в частта, в която е отказано прекратяване на
производството по изп.д. № 18100002745/2010 г. за вземането от НП
№838/01.04.2010г. поради изтекла погасителна давност. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на постановеното от публичния изпълнител разпореждане,
което е потвърдено с оспореното в настоящото производство решение, в частта за посоченото НП Иска се съдът да отмени
решението на Директора на ТД на НАП – гр. Варна в тази част и да върне
преписката на публичния изпълнител с указания за прекратяване на изпълнителното
производство порази погасяване по давност на процесните публични задължения. Претендира
разноски.
Ответникът в производството - Директорът на ТД на НАП – Варна, чрез
процесуален представител - главен
юрисконсулт Биляна Георгиева, в писмено становище, оспорва жалбата и твърди, че
същата е неоснователна. Поддържат се доводите на административния орган, издал
решението и се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Наказателно постановление №838/01.04.2010г. е издадено срещу ЕТ „Ели – ДМ-И.М.“, представляван от И.М.И..
С него е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в общ размер
1000лв. НП е връчено на 15.06.2010г., не е обжалвано, влязло е в сила на 22.06.2010г.
На 29.09.2010г. на И. е изпратена покана за доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК /отм., бр.94 от 2015г./ На 09.01.2012г. е издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195, ал.1 от ДОПК, с което е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в ТБ „Първа
инвестиционна банка“ АД и ТБ „Юробанк и Еф Джи България“ АД. Постановлението е връчено
на 26.01.2012г. на И.М.И., видно от известие за доставяне на стр.9 от
преписката. Публичното задължение е присъединено към изп.д. №18100002745/2010г., но липсват данни за
връчване на постановлението за присъединяване. С постановление за частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№С190018-035-0329040/26.11.2019г.
/стр.6 от преписката/ е прекратено производството за част от вземанията, а с Разпореждане
изх.№С190018-125-0349279/26.11.2019г. е разпределено постъпило плащане. Тези
актове на публичния изпълнител са обжалвани от И. с твърдения, че и за останалата
част от задълженията, вкл. и по НП №838/01.04.2010г. , е изтекла погасителна
давност. С Решение № 370 от 23.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна
е оставена без уважение жалбата в частта за процесното наказателно
постановление.
Жалбата срещу Решение № 370 от 23.12.2019 г. е подадена в срок, поради
което оспорването е допустимо.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
орган по приходите, надлежно оправомощен със заповед № ЗЦУ – ОПР – 13/31.05.2017
г. на изпълнителния директор на НАП. Административното производство по
постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган по
смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, и е завършило с издаването на
оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК, който е постановен в изискваната
от закона форма.
По отношение на материалната законосъобразност.
Като основание за потвърждаване предприетите действия на
публичния изпълнител, в решението си горестоящият административен орган е
приел, че не е изтекла абсолютната давност, тъй като е спряна с налагането на
обезпечителните мерки.
Становището на жалбоподателя е, че НП е влязло в сила през
2010г. и към настоящия момент давностните срокове за принудителното му събиране
са изтекли.
За имуществената санкция по чл. 83 от Закона за административните
нарушения и наказания,
като вид публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5, вр. т. 7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс,
давността е уредена в чл. 171 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс,
за разлика от уредената в ЗАНН давност за административното наказание глоба /в
този смисъл ТР №3/03.07.2014г. на ВАС/. Съгласно ал. 1 на чл. 171 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В конкретния случай, наказателното постановление е
влязло в сила и публичното вземане е станало изискуемо през 2010г., а давността
е започнала да тече от 01.01.2011г. Така петгодишната давност, ако не беше
спряна, щеше да изтече на 31.12.2015г. С връчване на Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх.№1136-8/09.01.2012г., връчено на 26.01.2012г.
/известие за доставяне на стр.9 от преписката/ в
настоящето производство давността е спряна на осн.чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. Съгласно
чл.171, ал.2 от ДОПК, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно
по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Следователно, за това публично вземане абсолютната давност
ще изтече на 01.01.2021г. , то не е погасено по давност, жалбата по отношение
на него е неоснователна, а оспореното решение – правилно и следва да бъде
оставено в сила .
Воден от
горното и на основание чл. 268 ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.И. против Решение № 370 от 23.12.2019 г. на
Директора на ТД на НАП – гр. Варна в частта, в която е потвърдено Разпореждане
за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх. № С190019-125-0349279/26.11.2019
г. публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. Варна,
офис Русе, в частта, в
която е отказано прекратяване на производството по изп.д. № 18100002745/2010 г.
за публично вземането - имуществена санкция по НП №838/01.04.2010г.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: