Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 20.02.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
23.01. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2386 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез пълномощника адв. В.Н., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, п.к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“, № 10, срещу Й.М.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.02.2015г. между него и ответника с сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца, по програма „Резерв 24, 99 промо“, със стандартен месечен абонамент в размер на 24. 99 лв. Ответникът не е изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 89, 71 лв., представляващ неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.11.2016г. - 09.02.2017г.
На 11.06.2015г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца, по програма „GoWeb Unlimited 2500 64kbps“.Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 38,40 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.11.2016г. - 09.02.2017г.
На същата дата, 11.06.2016г., по повод горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизнгодател, сключил с ответника - лизнгополучател, Договор за лизинг, съгласно който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка „Lenovo Yoga 10.1 HD+ Silver“ за обща лизингова цена в размер на 496, 57 лв., платима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 21, 59 лв. По договора за лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 140, 70 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.11.2016г. - 09.04.2017г., а именно: 21, 59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.11.2016г. - 09.12.2016г., начислена във фактура № **********/10.12.2016г.; 21, 59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.12.2016г. - 09.01.2017г., начислена във фактура № **********/10.01.2017г.; 21, 59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.1.2017г. - 09.02.2017г., начислена във фактура № **********/10.02.2017г.; 11, 16 лв. - остатък от лизингова вноска, след направено приспадане на предплатени при подписване на договора за мобилни услуги суми, за отчетен период 10.02.2017г. - 09.03.2017г., начислена във фактура № **********/10.03.2017г.; 64, 77 лв. - сбор от две лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и една лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 10.03.2017г. - 09.04.2017г., начислена във фактура № **********/10.04.2017г.;
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. Фактура № **********/10,12.2016г. за отчетен период 10.11.2016г. - 09.12.2016г., срок за плащане - 25.12.2016г., издадена за сумата от 59, 29 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва: 25, 20 лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 12, 50 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 21, 59лв. - лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
2. Фактура № **********/10.01.2017г. за отчетен период 10.12.2016г. - 09.01.2017г., срок за плащане - 25.01.2017г., издадена за сумата от 75, 51 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва: 40, 52 лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 13, 40 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 21, 59 лв. - лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
3. Фактура № **********/10.02.2017г. за отчетен период 10.1.2017г. - 09.02.2017г., срок за плащане - 25.02.2017г., издадена за сумата от 58, 08 лв., представляваща неплатени абонаменти такси и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва: 23, 99 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 12, 50 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 21, 59 лв. - лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
4. Фактура № **********/10.03.2017г. за отчетен период 10.02.2017г. - 09.03.2017г., срок за плащане - 25.03.2017г., издадена за сумата от 11, 16 лв., представляваща неплатен остатък oт лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
5. Фактура № **********/10.04.2017г. за отчетен период 10.03.2017г. - 09.04.2017г., срок за плащане - 25.04.2017г., издадена за сумата от 334, 82 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва: 270, 05 лв. неустойки за предпочетени номера + +359********* и ++359*********; 64, 77лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер ++359*********. Фактурата се претендира за сумата от 64, 77 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер.
С оглед на гореизложеното, на 18.06.2019г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 1332/2019г. по описа на Районен съд - гр. Дупница. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда н чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в общ размер на 268, 81 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор от ответника. В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 23.01.2020г., ответникът се явява лично и заявява, че признава, че дължа сумите, които се претендират
от „Теленор България”, бил в болница, когато трябвало да се внесат парите.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер ++359********* от 16.02.2015 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 11.06.2015 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* от 11.06.2015 г.; Фактура № **********/10.12.2016 г.; 6. Фактура № **********/10.01.2017 г.: Фактура № **********/10.02.2017 г.: Фактура № **********/10.03.2017 г.; Фактура № **********/10.04.2017 г. се установява, че страните са се намирали в облигационни правоотношения, ищецът е изпълнил задълженията си по тях - предоставил на ответника дължимите услуги и устройство на лизинг, от своя страна ответникът не е оспорва, че не е изпълнил задължението си да заплати претендираните от ищеца суми, за които суми видно от приложеното към настоящото дело, ч.гр.дело № 1332/2019г. по описа на РС – Дупница е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът в
доклада си по чл. 146 ГПК съобразно чл. 154 ГПК е указал на страните, че ищецът
следва да установи, че между
него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор
за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство, че е предоставил
на ответника дължимите услуги и устройство на лизинг, за които е издал
процесните данъчни фактури. Ответникът от своя страна при доказване на горното
от страна на ищеца, следва да докаже онези свои възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът счита, че следва да постанови решението при признание на иска на ответника, че исковете са основателни, без да излага мотиви за това. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парчино задължение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Предвид установената от съда фактическа обстановка и признаването на дълга от страна на ответника, исковете – предмет на настоящото производство следва да се уважат, като следва да се посочи, че изложените от ответника твърдения за не плащане дълга му, касаещи лечението му в болнично заведенеи са ирелевантни за дължимостта на сумите, предмет на спора.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски – за държавната такса по делото е заплатена сумата от 75, 00 лева, а отделно от това на ищеца се дължи и адвокатско възнаграждение в размер на 360, 00 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25, 00 лева държавна такса и 360, 00 лева за адвокатски хонорар.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.М.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез пълномощника адв. В.Н., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, п.к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“, № 10, сумите, както следва: 268, 81 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1332/2019 г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.М.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез
пълномощника адв. В.Н., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, п.к.
1606, ул. „Шандор Петьофи“, № 10 разноските по заповедното производство –
по ч.гр.дело № 1332/2019 по описа на РС – Дупница в размер на 385, 00 лева, както и направените по
настоящото дело разноски в общ размер на 435,
00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: