ПРОТОКОЛ
№ 43
гр. Чепеларе, 18.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Б. Гемишева
при участието на секретаря ЕмИ. К. Сивенова
и прокурора Т. Ив. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Б. Гемишева Наказателно дело
от общ характер № 20245450200055 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Районна прокуратура – С., редовно и своевременно уведомена, се представлява от районен
прокурор Т. Н..
Подсъдимият К. И. И., редовно и своевременно призован, се явява лично и с
упълномощения защитник адв. Й. Д., редовно и своевременно призован.
Подсъдимият Х. И. Х., редовно и своевременно уведомен, се явява лично и с
упълномощения защитник адв. Т. А., редовно и своевременно уведомен.
Подсъдимият И. И. Г., редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощения
защитник адв. К. Б., редовно и своевременно уведомен.
Частният обвинител И. Н. Н., редовно и своевременно уведомен, не се явява. Представлява
се от повереника му адв. Н. П., редовно и своевременно уведомена.
Явяват се свидетелите П. Р. И., А. С. и И. Н. К., редовно и своевременно уведомени.
Явява се свидетелят П. М. Д. /Б./, редовно и своевременно призована.
Свидетелят З. В. В., редовно и своевременно уведомен, не се явява.
Свидетелите А. Д. Б. и Г. Д. Б., редовно и своевременно призовани, не се явяват.
Прокурор Н.: Моля да дадете ход на делото.
Адв.П.: Моля да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се дадете ход на делото. Уважаема госпожо съдия, представям два протокола за
участието ми по делата в гр. П. на предното заседание.
Подсъдимият И.: Моля да дадете ход на делото.
Адв.А.: Налице няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на днешното съдебно
заседание.
Подсъдимият Х.: Моля да дадете ход на делото.
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият Г.: Моля да дадете ход на делото.
1
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
А. А. С. на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. *** ул. „***” №** , без
родство и дела с подсъдимите и частния обвинител.
И. Н. К. на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***” №**, без
родство и дела с подсъдимите и частния обвинител.
П. Р. И. на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***” №**, без
родство и дела с подсъдимите и частния обвинител.
П. М. Д. на *** години***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: ***, бул. „***“ №**, ет. *, ап.
**, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ №*, без родство и дела с подсъдимите и частния
обвинител.
На свидетелите се напомни наказателната отговорност по чл.290 от НК, същите обещаха да
говорят истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Моля да бъда разпитана първа, тъй като съм на ***.
Прокурор Н.: Не възразявам да започнем с разпита на г-жа Д..
Адв.П.: Не възразявам.
Адв.Д.: Не възразявам.
Адв.А.: Не възразявам.
Адв.Б.: Не възразявам.
Свидетелите А. С., И. К. и П. Р. бяха изведени от залата до разпита им.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Д..
Свидетелят Д.: Знам за какво се води настоящото дело. Била съм разпитвана веднъж. Ако
трябва да съм честна, почти нищо не си спомням оттогава. Минали са почти четири-пет
години оттогава. Отделно, от близо година съм на *** и нямам много големи спомени
оттогава. Спомням си, че се събрахме при бабата на И.. Тогава бяхме тримата подсъдими, аз
и бабата на И.. Бяхме в двора на бабата на И. в с. ***. Хапвахме, пийвахме. Помня, че дойде
един господин. Това беше в края на лятото, началото на есента. Там някъде. Месец август-
септември, нещо в този период, доколкото имам някакви спомени. Честно казано вече ми се
губи какво стана. Помня, че беше дошъл един господин, който впоследствие стана ясно, че е
създавал проблеми на бабата. Тя ни се оплака впоследствие. Преди това я беше страх,
защото доколкото си спомням, мисля, че се заключваше и оттам тръгна всичко – за какво се
заключва, и тя накрая си каза. Заключваше се в къщата, при наличие че и ние бяхме там,
което беше странно. После, вечерта малко бяхме прекалили с пиенето и оттам нататък вече
помня, че момчетата излязоха. Като се върнаха помня, че нещо споменаха, че са ходили при
същия този господин, но какво точно е станало, нямам вече спомен. Помня, че
коментирахме нещо, но подробности изобщо не се сещам. Не съм си правила и труда да се
връщам назад и да си спомням тези работи. Имам си други работи, които са ми по-важни.
Свидетелят Д. на въпроси на прокурора: Когато тримата тръгнаха да се срещнат с този
човек, който е притеснявал бабата на И., беше тъмно. Сигурна съм, че беше тъмно, защото
беше късно вечерта. Не си спомням след колко време се върнаха. Нямам никакви спомени
какво ми казаха като се върнаха.
Прокурор Н.: Госпожо председател, с оглед на твърденията на свидетелката в днешното
съдебно заседание, че не си спомня, на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, предл.2 от
2
НПК моля да бъдат прочетени показанията, дадени от същата пред съдия в хода на
предишното разглеждане на делото на 21.11.2022 г., които се намират на л.130. Моля да й
бъдат прочетени след приключване на въпросите на страните.
Адв.П.: Поддържам искането на прокуратурата да се прочетат показанията на свидетелката.
Адв.Д.: Даваме съгласие да се прочетат.
Подсъдимият И.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.А.: Даваме съгласие да се прочетат.
Подсъдимият Х.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.Б.: Даваме съгласие да се прочетат.
Подсъдимият Г.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът, след като изслуша становището на страните и направеното от прокурора искане да
бъдат прочетени показанията на свидетеля П. Б. (Д.), дадени пред друг състав на съда на
21.11.2022 г. при предходното разглеждане на делото, счита, че са налице основанията на
чл.281, ал.5 във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК, доколкото свидетелката Д. в днешно съдебно
заседание заявява, че няма спомнени във връзка с обстоятелства по настоящото дело.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА, на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля П. Б. (Д.),
дадени пред друг състав на съда в проведено съдебно заседание на 21.11.2022 г. по НОХД
№55/2022 г. по описа на РС-Чепеларе, находящи се на л.130 и л.131 от посоченото дело.
Свидетелят Д.: Явно е било така. Потвърждавам това, което прочетохте. Като не си
спомням, не мога да кажа нищо. Щом съм го казала така…
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.А.: Нямам е въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Б.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Свидетелката Д. беше освободена от съдебната зала.
В залата влиза свидетелят И. К..
Свидетелят К.: Знам за какво е това дело. Бил съм разпитван. Аз не съм бил на
местопроизшествието. Бях си вкъщи и И. дойде вкъщи в 10,15-10,20 ч. вечерта на 23.08.2020
г. Дойде вкъщи и каза: „Бате И., дай ми вода.“. Дадох му вода, обаче вън на двора беше
тъмно и не можах да го видя, но като влезе вкъщи, тогава го видях, че е…, окото му беше
така /свидетелят показва с ръка жест за подуто/ и много страшно като го видях. Целият беше
кървав. Викам: „И., какво става бе? Кой те би?“. „На Х. Ю. внукът“, така ми каза. И докато
потърся телефон да звънна за помощ, целият беше в кръв… Беше в кръв по дрехите и по
лицето. И по лицето, и по дрехите целият беше в кръв, като го видях на светло. Докато
взема телефона да се обадя, нещо страшно му беше окото… Десетина минути да е стоял
вкъщи и си тръгна. Каза ми кой го е бил и това беше. Не ми каза къде го е бил внукът на Х.
Ю.. Абсолютно нищо не ми каза. Беше много уплашен, като страх. Той стоя няма и десет
минути. Имам телефон и щях да звънна за помощ като видях какво му е окото, ама той
избяга. Не знам къде отиде. Аз си бях вкъщи. Не знам къде е отишъл. На сутринта на
центъра разбрах, че е дошла линейка да го вземе. Само това е, което знам. Вкъщи дойде след
10,00 часа вечерта, късно вечерта. Да е било 10,15 часа. Аз си гледах телевизор и беше след
10,00 часа. Само ми каза, че само внукът на Х. Ю. го е бил. Не познавам внука й.
3
Семейството работихме в гр. П. и те са били малки. Познавам бабата Х., защото съм си от с.
***. И. живее до ***, а аз съм до ***. С И. не сме близки. С моята съпруга бяхме приятели с
майка му и и се уважаваме. Сега като И. остана сам, идва при мен, гледа телевизор и се
прибира. Доколкото знам ходи на работа, който го повика. Аз съм вече съм *** и ***, и не
мога да ходя. Ходя само да си вземам обяда, тъй като от **** г. съм в социалните, и така.
Абсолютно нищо не знам за този случай. От **** г. получавам храна, вземам си я от *** и се
прибирам. И *** ходя да си вземам, и вкъщи. Не мога да издържам да ходя и да стоя да
слушам на ***. То няма и хора толкова. Вече намаляха в с. ***, но не стоя и много на ***.
Тогава И. живееше в къщата на майка му. Сега *** му е дал някаква колибка там в с. ***.
Знам, че *** са му дали някаква колиба да се прибира, иначе той няма къде да се прибира. Не
знам какво е станало след като тогава е дошла линейка. Сутринта само казаха, че е дошла
линейка и са го качили. Аз като го видях, окото му беше страшна картина и целият беше в
кръв. Аз щях да потърся моя телефон, но И. не стоя. Някъде стоя само 15 мин. Беше много
уплашен. Изпи водата и си тръгна. Каза ми кой го е бил, аз го попитах: „Кой те би, бе?. „На
Х. Ю. внукът“, така ми каза. Това му бяха думите и уплашен, все едно беше като линейка. За
нула време излезе от вкъщи.
Свидетелят К. на въпроси на прокурора: Не знам дали Х. Ю. има един внук или няколко.
Майката я познавам, но децата не ги познавам, колко има… Като питах И. кой го е бил, той
ми каза: „Внукът на Х. Ю.“. Така ми каза. Познаваме се с Х. Ю., защото *** живее в
махалата, където живее Х.. Поздравяваме се с нея. Х. Ю. не ми е казвала, че се е
притеснявала от И. и да я е страх от него. Не съм чул такова нещо. Когато са изписали И. от
болницата, е бил при братята Б., доколкото знам. При мен не е бил след като са го изписали
от болницата. След като са го изписали, доколкото си спомням три месеца не беше идвал
при мен. След това започна да идва при мен. Не сме говорили тогава за инцидента.
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Свидетелят К. на въпроси на адв.Д.: Познаваме се с Ю., защото съм от с. ***. Не съм
водил разговори с нея.
Адв.Д.: Нямам други въпроси.
Свидетелят К. на въпроси на адв.А.: Когато И. дойде при мен вечерта, беше прав,
движеше се. Вън на двора не го видях, защото беше тъмно, но като влезе вътре вкъщи
стоеше прав. Само дето беше целият в кръв – дрехи, лицето. Дадох му бутилка вода, пийна
вода от бутилката и това беше. Оттам, където той живееше, до моята къща е по-близко през
***. Ако върви покрай ***, е по-далече. Не ми е казвал от кой път беше дошъл. Трябва да
има 1 км. от тях до моята къща, ако мине покрай ***. Ако мине през ***, е по-близко. Не ми
обясни по късия или по дългия път е минал.
Адв.А.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят К. на въпроси на адв.Б.: След като изпи водата и си тръгна, си вървеше
нормално, обаче като уплашен. Той върви много бързо, дали от уплаха… Той си пие алкохол
и може би…. Бързо вървеше.
Свидетелят К. на въпроси на адв.А.: Не ми каза каква е причината, поради която са го
били. Нищо не ми е казвал. Само го попитах кой го е бил, каза ми и друго нищо не ми е
обяснявал.
Свидетелят К. на въпроси на адв.Д.: Ако се тръгне към моята къща по пътя през ***, има
много други къщи.
Свидетелят К. на въпроси на адв.А.: Когато дойде вкъщи, И. не каза нещо да го боли.
Поиска само вода. Като влезе вътре вкъщи го видях, че е кървав, целият беше в кръв. Не ми
обясни нищо друго, само каза кой го е бил. Щях да викам линейка, защото имам телефон, но
4
той си избяга. Мисля, че К. – ***, се е обадил за линейката, но той почина. Даже е бил при
него, доколкото знам.
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.П.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.А.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Б.: Нямам повече въпроси към свидетеля. моля да бъде освободен.
Свидетелят К. беше освободен от съдебната зала.
В залата влиза свидетелят П. И..
Свидетелят И.: Знам за какво е делото. Разпитван съм вече един път. Аз и И. Д. работихме
към ***. Полицаите дойдоха и ни извикаха, за да видим какво е станало. С полицаите
отидохме до къщата на И. в с. ***. Полицаите писаха, описваха там. Входната врата беше
счупена, нямаше прозорец и беше подпряна с един кол. Това сме видели. Вътре не сме
влизали. Освен аз и И. Д., там бяха и полицаите. Тогава И. не беше там. Аз и И. Д. стояхме
на самата улица пред къщата. Полицаите описваха какво е станало и казаха: „Свободни сте.
Отивайте си на работа“. Отвън имаше един кол, а отвътре не знам какво е имало. Не съм бил
вътре и И. Д. не е влизал вътре. Полицаите бяха на самия двор, пред входната врата.
Кварталният пишеше, описваше и ние стояхме там. Вика: „Бай П., видяхте ли какво…“.
Викам: „Видяхме един кол подпрян, счупена врата“. После, ако полицаите са влизали вътре,
нас ни е нямало. Полицаите подпряха вратата отвън, за да не се отваря. Отвътре дали е
подпирана, не знам. Вратата трябва да се е отваряла навътре. Запънали са я вратата.
Свидетелят И. на въпроси на прокурора: Те я запънаха отвън, примерно някой ако отиде,
нали вратата е счупена, да не може да влезе. Затова я подпряха хората отвън. На самата
дръжка я подпряха. Не съм видял полицаите дали са опитвали да я отворят вратата, запъната
по този начин. Видяхме само това, което казах и с И. Д. ни пуснаха да си ходим. Подписахме
се като свидетели на това, какво сме видели отвън. Не сме прочели точно какво пише като се
подписвахме.
Свидетелят И. на въпроси на адв.П.: Полицаите казаха: „Подпишете се тук на един лист“,
пък какво са писали… Написахме си с И. Д. трите имена, подписахме се отдолу и това е.
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси.
Адв.П.: И аз нямам повече въпроси.
Свидетелят И. на въпроси на адв.Д.: Полицаите ни извикаха за свидетели, че двамата
полицаи влизат в двора. Когато полицаите ни извикаха за свидетели, не са ни казали точно
какво ще правим там. Това съм видял, това казвам.
Адв.Д.: Нямам други въпроси към този свидетел.
Адв.А.: Нямам въпроси.
Свидетелят И. на въпроси на адв.Б.: Дворът има външна врата. В самата къща има стълби
нагоре и отгоре има врата, и отдолу има врата. Полицаите подпираха долната врата -
входната врата, през която се влиза в самата къща.
Свидетелят И. на въпроси на адв.А.: Не знам какво се вижда като се отвори тази врата.
Полицаите бяха в двора, а ние бяхме на пътя. В двора не сме влизали.
Свидетелят И. на въпроси на адв.Д.: Входната врата оттам, където стояхме ние, е горе-
долу на разстояние оттук, където съм сега, до стената зад съдията.
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.П.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
5
Адв.Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.А.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Б.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Свидетелят И. беше освободен от съдебната зала.
В залата влиза свидетелят А. С..
Свидетелят С.: Знам за какво е настоящото дело. Преди един месец разбрах, че този случай
е станал през м. август 20** г. Това означава, че тогава съм бил *** на с. *** на ** месеца.
Нямам представа как, може би понеже съм бил на ** месеца ***, просто този случай е минал
покрай мен. Това се е случило вечерта. Явно не съм бил информиран за тази случка. Чух от
хората, че говорят, че И. е бил бит, от кого е бит, как е бит, закарали са го в болница. Дори
имаше един такъв момент, че си мислех, че това се е случило преди ***, но явно е бил в ***.
От клюките, които се говореха в с. ***, че И. е бил пиян, че е бил бит там в тях, идвала е
линейката, взела го е, това знам. Лично него го виждам през ден или почти всеки ден. Хайде
нека да е през ден. Минава през центъра, ходи да работи някъде или пък когато е употребил
алкохол и се клатушка, аз го гоня, за да отиде да отрезнее, но в последно време повече се е
хванал в работа, отколкото да употребява алкохол. Лично никога не съм го разпитвал как се е
случило, защо се е случило. Не съм проявявал такъв интерес, първо защото е нещо, което е
от частен характер и не бива, и второто – гледам да не го травматизирам. Защо да го питам
за нещо, което е станало преди 4 години и той да си спомня отново за него. За този случай
знам това, което съм чувал от хората – че И. е бил пиян същата вечер. Май нещо споменаха,
че е ходил там до къщата на Х. Ю.. Тя почина. Ходил е до нейната къща, но дали е влизал
вътре или е бил отвън, нямам представа. След това знам, че момчетата – внучетата на баба
Х., отишли в неговата къща, набили са го. Коментарите бяха, че са го набили доста, тъй като
се е наложило да викат линейка и да го закарат в болница, за да го лекуват. Говоря това,
което знам от клюки, не съм бил там. Някои хора се възмущаваха от това с какъв кураж са
отишли вътре в тях да го бият. Можело е да го набият и на пътя, но не и в тях. Това вече е
тема за юристи. Познавах баба Х., тъй като *** й помагах. Нямам представа колко внуци
има. Знам само, че има две дъщери. Едната е Д., която е по-голяма от мен с една-две години
и с нея се познаваме. Другата й дъщеря изобщо не съм я виждал. М. П. ли, не знам как се
казва. Не познавам децата на дъщерите й. Изобщо не съм ги виждал. Дори сега по пътя,
свидетелят И. К. в колата ми каза, че след като са набили И., същият е отишъл до И. К.. Каза
ми: „Дойде до нас и го видях, и се изплаших“. Казах му, че трябва да е много корав, за да го
пребият и да отиде чак до К.. То има 200 метра, но в крайна сметка явно е търсил помощ.
Предполагам, че разстоянието от къщата, където живееше И. до дома на К., е около 200
метра. Не знам точно колко е. Представям си, че явно е потърсил помощ. При И. К. ходят
всички такива, които нямат трайна работа. Той ги прибира, помага им. Мисля, че им помага.
Това знам по случая. Изтървал съм го този случай. Тогава съм бил на ** месеца *** и може
би хората са ми нямали напълно доверие, за да споделят с мен. Сега в момента на пет години
***, знам всеки в с. ***, кой какво е казал, кой какво е направил, кой къде е отишъл. Всяка
една клюка се донася до мен съвсем официално. Тогава, като нов *** и понеже е станало
вечерта, не са ме и притеснили. Явно са считали: „Защо да го притесняваме *** какво е
станало“ и така.
Свидетелят С. на въпроси на прокурора: Постоянно живея в с. ***. Така знаех, че е
станало вечерта, по тъмната част на денонощието и може би заради това този случай е
минал покрай мен като информация. Сега в момента, давам пример, като се случи нещо
такова в с. ***, дай Боже да няма такива побоища, но да кажем на някой му стане лошо,
линейката минава през мен. Няма линейка, която да е дошла и да са я викнали те. Първо
търсят мен, в един-два часа вечерта. Аз викам линейката, за да помогнем на хората. И така
за всяко едно нещо. Тогава в самото начало хората не са ме познавали и са се стремили да ме
пощадят. Дай Боже и сега да ме щадят, но не е точно така.
6
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят С. на въпроси на адв.П.: Село *** е известно с алкохола още от време оно. Там
даже когато се казва „Аз съм от ***, ама не пия“, не му му вярват, че е така. Така и И..
Половината кръв му е оттам. Естествено е да употребява алкохол. Струва ми се, че преди 5-6
години и повече, И. пиеше повече, но сега като че ли по-малко употребява алкохол. Не съм
чул да се е заяждал с някой, да се е сбил с някой, да е откраднал нещо. В моите очи той е
човек, който вреди само на себе си. Няма такива наклонности за престъпления, нарушения,
злоупотреби и подобни неща. Тогава И. живееше в една къща над ***, на ул. „***“. Това е
наследство от баба му и майка му. Там беше къщата, стара къща. Не много стара къща,
почти от 70-те години. Впоследствие продадоха тази къща на вилна гражданка от гр. *** и
когато тя се нанесе вече в нея да си я стопанисва, И. остана без къща. Много интересно беше
за мен тогава, че самият И., отстрани погледнато няма кой знае какъв голям авторитет. Но
какво се случи в този момент? В този момент при мен в *** дойдоха над десет човека от с.
***. Застъпиха се за И. да му дам жилище и сега живее в ***.
Адв.П.: Нямам други въпроси.
Свидетелят С. на въпроси на адв.Д.: Като *** на с. *** избягвам да бъда между пияни
хора, за да няма конфликти. Специално към мен, И. не е досаждал, защото съм ***. И И. съм
гонил от центъра, когато е бил пиян. Казвал съм му няколко пъти, когато е бил пиян през
годините, „И., не ти е мястото тук. Иди да поспиш.“. Казвах му така, защото пиян ще падне,
ще се удари и аз трябва да му оказвам помощ. По-добре да отиде да се наспи и да отрезнее.
Няма нужда да ми се клатушка по селото и подобни работи. Това, което е станало с И., е
било преди 5 години. Първият човек, който ме информира за това, беше самият П. И. –
свидетелят, който разпитахте преди малко. Той каза: „***, знаеш ли? Снощи…“. От него
първо съм чул. Не ми е разказал, но и да ми е разказал, то ми е минало между всички
останали проблеми. А вече, че се е коментирало после и по улицата, и по центъра, мога ли
да помня кой ми го е казал.
Свидетелят С. на въпроси на адв.А.: Когато постъпих като ***, първите две-три години
имаше режим на уличното осветление в селото. През м. август 20** г. вече бях постъпил
като ***. Бях от ** месеца *** тогава. Имаше режим тогава. Режимът, който беше, го
определяше общината, съобразно аз като ***. Какво имам предвид: Да кажем през м. август
се стъмнява в 9,00 ч вечерта или в 8,30 часа. Образно говоря, не мога да бъда точен. Като се
стъмнява в 8,30 часа или в 9,00 часа, според това кога настъпва тъмната част на
денонощието, уличното светва. В повечето случаи съм пускал уличното осветление да свети
до 12,00 ч. След 12,00 часа по селото вече няма хора, никой не върви и уличното не светеше.
След това към 3,30-4,00 часа сутринта отново светва и горе-долу до 6,00 часа докато се
съмне работи. През м. август това са 4-5 часа на денонощие, зимата е по-дълго, за да може
хората да се поприберат и сутринта да тръгнат на работа.
Въпрос на адв.А.: При Вас получавал ли се е сигнал от селяните за изгоряла крушка на ул.
„***“ №**? През м. август имало ли е сигнал за изгоряла крушка, отремонтирана ли е?
Питам за уличното осветление.
Свидетелят С.: На ул. „***“ №** знам за какво става на въпрос. Писмен сигнал е нямало, а
устен сигнал, може би след време. ЕВН дойдоха след две години. Те по Ваше разпореждане
са ходили да проверят тази крушка свети ли, не свети ли, но аз съм нямал никакъв сигнал.
Ако имам сигнал, веднага реагирам.
Свидетелят С. на въпроси на адв.А.: Новият собственик на къщата, която купиха от И., не
се е обръщал към мен относно възстановяване на ток, как се възстановява. Тези неща не са в
моята компетенция, на ЕВН са.
Адв.А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
7
Адв.П.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Б.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.А.: Моля свидетелят да бъде освободен.
Свидетелят С. беше освободен от съдебната зала.
В залата влиза междувременно явилият се свидетел З. В., на когото се сне самоличността,
както следва:
З. В. В. на ** години, ***, ***, ***, ***, ***, без родство и дела с подсъдимите и частния
обвинител.
На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл.290 от НК, същият обеща да
говори истината.
Свидетелят В.: Разпитван съм веднъж по това дело. Доколкото си спомням, това се е
случило на 24.08.2020 г., когато сутринта около 7,00 часа и нещо ми се обади дежурният на
РУ-Ч. и ми съобщи, че е получен сигнал на тел.112 за нанесен побой над лицето И. Н. от с.
***. Веднага се отправих към мястото и заварих лицето И. Н. седнал на тротоара пред двора
на къщата си във видимо лошо физическо състояние, с подутини по главата. Имаше
множество кръвонасядания, като не си спомням дали едното или двете очи му бяха
затворени почти изцяло. Имаше следи от кръв. Започнах да водя разговор с лицето, който се
оплака от много силни болки в главата. Питах го да ми разкаже какво знае, какво се е
случило. Той започна да обяснява, че вечерта около 19,00 часа според него са влезнали, не
уточни колко на брой лица, в дома му при него лица и са му нанесли побой. Даже каза, че са
използвали някакъв предмет, но не уточни какъв. Също така заяви, че не познава никой от
въпросните лица, които са му нанесли побой. Продължих разговора къде е ходил предния
ден, какво е правил. Той ми сподели, че е ходил до дома на Х. Ю. – една възрастна жена от
същото село, и е поискал алкохол, но не са му дали. В двора на дома е имало компания и от
тях искал алкохол, но те също не са му дали и са го изгонили. В същото това време дойде
линейката и го взе и транспортира за болницата в гр. С.. Когато ми разказваше всичко това,
беше адекватен и визуално в трезво състояние. Предполагам, че беше с ясно съзнание. След
това докладвах на дежурния за установеното до момента и той каза, че праща оперативна
група да извършва оглед на място. Аз междувременно отидох до дома на Х. Ю. и проведох
разговор набързо с нея. Тя потвърди, че И. е ходил предния ден следобед. Също така
потвърди, че внукът й с компания са били в дома й. В хода на разговора стана ясно, че те се
били афектирали, ядосали от факта, че И. е ходил да притеснява Ю. и са решили да отидат
да го предупреждават. Тя ги е помолила да не ходят, но те въпреки това отишли, като след
известно време се върнали и й казали, че не са го намерили. Веднага се върнах на място да
изчакам групата. Те дойдоха. Започнаха да правят оглед. Докато бях в дома на Х. Ю.,
нейният внук и компанията ги нямаше там. С тях не съм разговарял. След като дойде
оперативната група и започнаха оглед, аз и още един колега се върнахме отново в района на
г-жа Ю. за допълнителна информация. Започнахме да водим разговори, да снемаме
обяснения от съседи на Ю., както и да търсим свидетели от съседи на Н.. В хода на
проверката установихме едно лице, възрастен съсед на И. Н.. Спомням си, че се казваше А..
Същият беше с проблем в дихателната система и стоеше почти денонощно вън на пейката.
Забелязвали сме го. Той сподели, че предната вечер е видял три лица да се отправят по
улицата в посока към И. Н., но не е видял кога са се върнали. До 12,00 часа е бил на пейката
и след това се е прибрал в дома си. Друг съсед на г-жа Х. Ю. сподели, че компанията са били
с лек автомобил „***“, и които най-вероятно са си тръгнали сутринта. Ходихме на КПП-то и
прегледахме камерите, от които установихме, че с подобно описание автомобил сутринта е
напуснал района на с. ***. При направена справка по регистрационен номер на автомобила
излезе, че е собственост на бащата на внука на Ю. – И.. След това групата си продължи
8
разследването. Аз вече не съм участвал в хода на разследването. Когато приключихме с
разговори и снемане на обяснения, се върнахме в района до къщата на И.. Тогава колегите
още извършваха оглед. Влязох до коридора. Беше тъмно в къщата, нямаше осветление
доколкото си спомням. Забелязах, че имаше следи от доста кръв в коридора. Познавам И..
Обслужвам района от около **-** години. Обича да пие алкохол. Той злоупотребява с
употребата на алкохол, но не е конфликтен. Обикновено деца се заяждат с него, по-точно се
подиграват с него като го видят, че е пиян. Иначе някакви по-сериозни конфликти с него до
настоящия момент не са ми известни.
Свидетелят В. на въпроси на прокурора: Нямало е случаи Х. Ю. да ми се е оплаквала, че
И. й досажда, че я притеснява. Не ми се е оплаквала, че се чувства притеснена по някакъв
начин от него. При разговора с нея тя сподели, че тя често го е викала и му е възлагала
някакви дейности като да носи дърва, да цепи. Тя му е заплащала за услугата често с
алкохол. Основно той с това се занимава в селото. Хората го търсят за такива дребни услуги
като да цепи дърва, да обръща градини и така. В къщата, в която живееше И., не мога да си
спомня в момента дали вратата е била заключена, дали е била разбита или изобщо
заключвала ли се е тогава.
Прокурор Н.: Нямам други въпроси.
Адв.П.: Нямам въпроси.
Свидетелят В. на въпроси на адв.Д.: Влизах в къщата на И. по време на огледа. Влязох до
коридора в къщата. Пред входната врата не си спомням да съм забелязал нещо, което да ми е
направило впечатление. Не си спомням и вътре до входната врата нещо да ми е направило
впечатление. Не си спомням нещо да ми е направило впечатление конкретно.
Адв.Д.: Нямам повече въпроси към този свидетел.
Свидетелят В. на въпроси на адв.А.: Като влязох, мисля, че входната врата беше дървена.
Не съм проверявал дали имаше механизъм за заключване. Видях следи от кръв в коридора
на земята. Видях ги визуално, с поглед. Нямаше осветление в коридора. Спомням си, че
колегите, които извършваха огледа, светеха с фенери вътре. Не съм установил дали нямаше
осветление, защото няма електричество, или защото няма крушка. Не съм пипал нищо. Не
съм участвал в следствен експеримент по това дело.
Адв.А.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят В. на въпроси на адв.Д.: По някой път И. проявява досадно поведение с оглед
искане да го черпят. Имам такава информация, че по някой път И. е ходил да си иска алкохол
отнякъде. В разговора, който проведох с него непосредствено след случая, той не сподели
как тези хора са влезли в дома му. Времето на разговора, който водих с него, беше около 5
мин. В това време дойде линейката и го взеха.
Адв.Д.: Нямам други въпроси.
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.П.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.А.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.Б.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Свидетелят В. беше освободен от съдебната зала.
Прокурор Н.: Неявилите се свидетели А. Б. и Г. Б. са били разпитани пред съдия в хода на
предишното разглеждане на делото, също на 21.11.2022 г. При съгласие на страните, моля
показанията на същите да бъдат прочетени.
Адв.П.: Ако има съгласие на страните, също моля да бъдат прочетени показанията на
9
неявилите се свидетели А. Б. и Г. Б., които по неизвестни причини не се явяват и за да не
бавим процеса.
Адв.Д.: Даваме съгласие, макар че за тези свидетели, които са разпитани пред съдия, не е
необходимо нашето съгласие.
Подсъдимият И.: Поддържам казаното от защитника ми.
Адв.А.: Не възразяваме да бъдат прочетени.
Подсъдимият Х.: Поддържам казаното от защитника ми.
Адв.Б.: Не възразяваме да бъдат прочетени.
Подсъдимият Г.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът счита, че са налице основанията за прочитане на показанията на свидетелите Г. Б. и А.
Б., дадени пред друг състав на съда в проведено съдебно заседание на 21.11.2022 г. по НОХД
№55/2022 г. по описа на РС-Чепеларе, находящи се от л.126 до л.130 от посоченото дело, тъй
като горепосочените свидетели не се явяват днес и страните са съгласни с това.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА, на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК, показанията на свидетелите Г. Б. и А. Б.,
дадени пред друг състав на съда в проведено съдебно заседание на 21.11.2022 г. по НОХД
№55/2022 г. по описа на РС-Чепеларе, находящи се от л.126 до л.130 от посоченото дело.
Прокурор Н.: По отношение на показанията на Х. Ю., считам, че са налице основания за
прочитането им.
Адв.П.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
Адв.Д.: Даваме съгласие.
Подсъдимият И.: Поддържам казаното от защитника ми.
Адв.А.: Даваме съгласие.
Подсъдимият Х.: Поддържам казаното от защитника ми.
Адв.Б.: Даваме съгласие.
Подсъдимият Г.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът счита, че са налице основанията на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК за прочитане
на показанията, дадени в досъдебното производство, на свидетеля Х. С. Ю., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 22.10.2020 год., находящ се на л.105-106 от досъдебно
производство №111/2020 г. по описа на РУ-Ч., тъй като от направената служебно справка в
НБД "Население" е видно, че свидетелят е починал.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА, на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, показанията, дадени в
досъдебното производство, на свидетеля Х.С.Ю., обективирани в протокол за разпит на
свидетел от 22.10.2020 год., находящ се на л.105-106 от досъдебно производство №111/2020
г. по описа на РУ-Ч..
Съдът ДОКЛАДВА изисканата актуална справка за съдимост на подсъдимия Х. И. Х. с рег.
№250319005000132254, издадена от РС – Чепеларе и с вх. №816/19.03.2025 г.
Съдът ДОКЛАДВА изисканата актуална справка за съдимост на подсъдимия К. И. И. с рег.
№250319005000132229, издадена от РС – Чепеларе и с вх. №817/19.03.2025 г.
Съдът ДОКЛАДВА изисканата актуална справка за съдимост на подсъдимия И. И. Г. с рег.
№250319005000132173, издадена от РС – Чепеларе и с вх. №818/19.03.2025 г.
10
Прокурор Н.: Моля да се приемат към доказателствата по делото докладваните в днешно
съдебно заседание актуални справки за съдимост на тримата подсъдими. Моля и
материалите по досъдебното производство да бъдат приети. Считам, че са налице
основанията на НПК за приемането им към доказателствената съвкупност.
Адв.П.: Моля докладваните в днешно съдебно заседание документи да бъдат приобщени
към доказателствата по делото. Моля да се приемат като доказателства материалите по
досъдебното производство.
Адв.Д.: Моля да бъдат приети докладваните днес документи, както и материалите по
досъдебното производство.
Подсъдимият И.: Поддържам казаното от защитника ми.
Адв.А.: Да се приемат.
Подсъдимият Х.: Поддържам казаното от защитника ми.
Адв.Б.: Присъединявам се към становището на колегите Д. и А..
Подсъдимият Г.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото изисканите справки за
съдимост на подсъдимия Х. И. Х. с рег. №250319005000132254, издадена от РС – Чепеларе и
с вх. №816/19.03.2025 г., на подсъдимия К. И. И. с рег. №250319005000132229, издадена от
РС – Чепеларе и с вх. №817/19.03.2025 г., и на подсъдимия И. И. Г. с рег.
№250319005000132173, издадена от РС – Чепеларе и с вх. №818/19.03.2025 г.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото: материалите по
досъдебно производство №111/2020 г. и досъдебно производство №38/2022 г. и двете по
описа на РУ – Ч.; изисканите при предходното разглеждане на делото по НОХД №55/2022 г.
по описа на РС – Чепеларе, а именно: писмо с вх. №3014/12.12.2022 г. от *** с. ***; писмо с
вх. №3016/12.12.2022 г. от Национален институт по метрология и хидрология, филиал П.;
писмо с вх. №3144/23.12.2022 г. от Институт по астрономия с национална астрономическа
обсерватория, Българска академия на науките; писмо с вх. №3147/23.12.2022 г. от
„Електроразпределение” Юг ЕАД; писмо с вх. №402/08.02.2023 г. от „Електроразпределение
Юг” ЕАД – П.; писмо с вх. №760/14.03.2023 г., ведно със справка постъпила по имейла на
съда от СИС при РС – П. с вх. №748/14.03.2023 г. по изпълнително дело №7063/2019 г.;
справка от НБД „Население” за постоянен и настоящ адрес на И. И. Г., както и справка за
действащи трудови договори.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 283 от НПК, ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по
делото: изисканите справки за съдимост на подсъдимите Х. И. Х. с рег.
№250319005000132254, издадена от РС – Чепеларе и с вх. №816/19.03.2025 г., на
подсъдимия К. И. И. с рег. №250319005000132229 и с вх. №817/19.03.2025 г., издадена от РС
– Чепеларе и на подсъдимия И.И.Г. с рег. №250319005000132173 и с вх. №818/19.03.2025 г.;
материалите по досъдебно производство №111/2020 г. и досъдебно производство №38/2022
г. и двете по описа на РУ – Ч.; изисканите при предходното разглеждане на делото по НОХД
№55/2022 г. по описа на РС – Чепеларе, а именно: писмо с вх. № 014/12.12.2022 г. от *** с.
***; писмо с вх. № 3016/12.12.2022 г. от Национален институт по метрология и хидрология,
филиал П.; писмо с вх. №3144/23.12.2022 г. от Институт по астрономия с национална
астрономическа обсерватория, Българска академия на науките; писмо с вх.
№3147/23.12.2022 г. от „Електроразпределение” Юг ЕАД; писмо с вх. №402/08.02.2023 г. от
„Електроразпределение Юг” ЕАД – П.; писмо с вх. №760/14.03.2023 г., ведно със справка
постъпила по имейла на съда от СИС при РС – П. с вх. №748/14.03.2023 г. по изпълнително
дело №7063/2019 г.; справка от НБД „Население” за постоянен и настоящ адрес на И. И. Г.,
11
както и справка за действащи трудови договори.
Съдът приканва подсъдимите да дадат обяснения.
Адв.Д.: На този етап подзащитният ми няма да дава обяснения.
Подсъдимият И.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.А.: На този етап подзащитният ми няма да дава обяснения.
Подсъдимият Х.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.Б.: На този етап подзащитният ми няма да дава обяснения.
Подсъдимият Г.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Прокурор Н.: Не желая да бъдат предявени веществените доказателства, приложени към
досъдебното производство. Моля и те да се приемат по делото. Но във връзка с изявлението
на защитниците на обвиняемите, че обвиняемите няма да дават обяснения, моля на
основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК, обясненията, които са дадени в хода на досъдебното
производство от И., обективирани в два негови разпита в присъствието на защитник - на
11.02.2021 г. и на 21.10.2021 г., както и обясненията на подсъдимия Г., дадени пред съдия на
25.08.2020 г. и на 11.02.2021 г., да бъдат изцяло прочетени и приобщени към
доказателствената съвкупност.
Адв.П.: Не държа да бъдат предявени веществените доказателства, приложени към
досъдебното производство. Поддържам искането на прокурора за прочитане на обясненията
на И. и Г..
Адв.Д.: Не държим да ни бъдат предявени веществените доказателства. По отношение на
искането на прокурора, ние не даваме съгласие.
Подсъдимият И.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.А.: Не държим на предявяване на веществените доказателства. Същите са ни известни.
По отношение на искането на държавното обвинение за четене на обясненията и разпитите,
не даваме съгласие.
Подсъдимият Х.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.Б.: Не държим да ни бъдат предявени веществените доказателства. Защитата е единна
по отношение на искането на държавното обвинение. Не даваме съгласие.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание, съдът счита, че са налице основания за прочитане на обясненията дадени
от подсъдимия И. Г. пред съдия, обективирани в протокол от 11.02.2021 г. на л.64 от
досъдебно производство № 111/2020 г. по описа на РУ – Ч., на основание чл.279, ал.1, т.4 от
НПК, както и да бъдат прочетени неговите обяснения, дадени в присъствието на защитник,
обективирани в протокол от 10.08.2022 г. на л.165 от досъдебно производство №38/2022 г. по
описа на РУ-Ч., на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, тъй като подсъдимия
отказва да даде обяснения.
Съдът счита, че са налице основания за прочитане и обясненията на подсъдимия К. И.
дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебно производство, обективирани в
протокол от 21.10.2021 г., находящ се на л.77 и л.78 от досъдебно производство № 111/2020 г.
по описа на РУ – Ч., както и обясненията, обективирани в протокол от 16.02.2021 г., находящ
се от л.70 до л.72 от досъдебно производство № 111/2020 г. по описа на РУ – Ч., на
основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, тъй като подсъдимия отказва да даде
обяснения.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
12
ПРОЧИТА, на основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК, обясненията дадени от подсъдимия И. Г.
пред съдия, обективирани в протокол от 11.02.2021 г. на л.64 от досъдебно производство №
111/2020 г. по описа на РУ – Ч..
ПРОЧИТА, на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, обясненията на подсъдимия
И. Г. дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство
обективирани в протокол от 10.08.2022 г. на л.165 от досъдебно производство №38/2022 г. по
описа на РУ-Ч..
ПРОЧИТА, на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, обясненията на
подсъдимия К. И. дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебно
производство, обективирани в протокол от 16.02.2021 г., находящ се от л.70 до л.72 от
досъдебно производство № 111/2020 г. по описа на РУ – Ч..
ПРОЧИТА, на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК, обясненията на
подсъдимия К. И. дадени в присъствието на защитник пред орган на досъдебно
производство, обективирани в протокол от 21.10.2021 г., находящ се от л.77 до л.78 от
досъдебно производство № 111/2020 г. по описа на РУ – Ч..
Прокурор Н.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от
фактическа страна. Моля да бъде даден ход на съдебните прения.
Адв.П.: Няма да соча други доказателства. Считам делото за изяснено и моля да се даде ход
на съдебните прения.
Адв.Д.: Също.
Подсъдимият И.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.А.: Нямаме повече доказателствени искания. Моля да дадете ход на съдебните прения.
Подсъдимият Х.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.Б.: Също.
Подсъдимият Г.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурор Н.: Уважаема госпожо председател, поддържам повдигнатото от Районна
прокуратура-С. обвинение срещу подсъдимите И. И. Г., К. И. И. и Х. И. Х., както относно
фактите, така и относно тяхната правна квалификация. Считам, че изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка беше доказана по безспорен и категоричен начин,
като същата се основа както на доказателствата от досъдебното производство, така и от
доказателствата събрани в хода на съдебното следствие. Считам, че задължението на съда
при разглеждане този път на делото в тази съдебна инстанция и с оглед задължението на
съда по чл.305, ал.3 от НПК да обсъди противоречията в доказателствения материал, че е
изключително улеснен, тъй като противоречия в доказателствения материал не са налице.
От показанията на всички свидетели, включително и най-вече от тези на пострадалия И. Н.,
безспорно се установява, че тримата подсъдими на 23.08.20** г. през нощта, а именно около
22:30 часа са влезли в дома на му като са употребили за това сила, изразяваща се в бутане на
входната врата на къщата, която била залостена с помощта на дърво, което изисквало
наистина употреба на сила, за да може да се отвори вратата. Както и самите подсъдими в
техните обяснения, приобщени в днешното съдебно заседание, сами доброволно пред съдия
и в присъствието на защитник са посочили, че и тримата са влезнали вътре като са бутнали
входната врата. Не са налице никакви основания за съмнения в показанията на никой от
13
свидетелите, нито в показанията прочетени в днешно съдебно заседание на свидетелката Д.,
пред която тримата подсъдими доброволно още същата вечер са разказали какво са
извършили, нито в изнесеното от пострадалия Н., който ясно е видял, че именно тримата
подсъдими са влезли в дома му през нощта, като двама от тях - И. Г. и К. И., са му нанесли
множество удари с плесници, юмруци и ритници с крака. Неговите показания се подкрепят и
от безспорно обективни източници на доказателствена информация, а именно от
показанията на свидетелката Д., от заключенията на съдебно-медицинската експертиза по
делото, вещото лице по която е посочил механизма на нанасяне на травматичните
увреждания. Установените при Н. увреждания съответстват изцяло на изнесеното в
показанията му. Показанията на пострадалия Н. са логични и безпротиворечиви, и освен
това са пряко доказателствено средство, което ни разкрива действителната фактическа
обстановка наред с обясненията на подсъдимите, които са посочили какво са извършили.
Престъпното деяние е извършено от обвиняемите Г. и И. по особено мъчителен за
пострадалия Н. начин, тъй като двамата са проявили изключителна ярост и ожесточение при
нанасянето на множество удари, плесници, юмруци и ритници по цялото тяло и главата на
пострадалия Н.. Обвиняемите не са били провокирани по никакъв начин от пострадалия, а
още повече че пострадалият е човек, който страда от различни заболявания, не е толкова
силен физически, спял е, когато обвиняемите са го нападнали в дома му, поради което не е
могъл да се съпротивлява, да се защити и не е отвръщал по никакъв начин на нанесените му
множество удари. От това се извежда и изводът, че се касае за извършване на жесток побой.
От обективна страна деянието по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1
от НК е извършено при наличието на пряк умисъл от тримата подсъдими Г., Х. и И., а това
по чл.131, ал.1, т.9 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от Г. и И., тъй като
същите са съзнавали обществено-опасния характер на деянията си, предвиждали са
обществено-опасните последици от същите и са искали тяхното настъпване. С деянията си Г.
и И. са искали и целели да засегнат телесната неприкосновеност на пострадалия Н., чрез
нанасянето на множество силни и концентрирани удари с плесници, юмруци и ритници в
областта на главата, лицето и тялото на пострадалия. Налице е и общност на умисъла при Г.
и И. като съизвършители, съзнавайки от всеки от тях задружното участие и на другото лице
- съизвършител в осъществяване на престъпното деяние при координация на тази обща
проява. От това се налага правният извод, че подсъдимите И. Г. и К. И. са осъществили
състава на престъплението по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и по чл.131,
ал.1, т.9 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а подсъдимият Х. Х. е
осъществил престъпния състав на чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. В
тази насока поддържам обвиненията, повдигнати на подсъдимите Г., И. и Х.. Смятам, че
осъществяването на посочените в обвинителния акт престъпления както от обективна, така
и субективна страна, за безспорно доказано. С оглед всичко изложено, моля съдът да
постанови осъдителна присъда и да признаете подсъдимите Г., И. и Х. за виновни в
извършване на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение и са предадени на съд.
При индивидуализацията на наказанието считам, че по отношение на подсъдимия И. Г. като
отегчаващи вината обстоятелства, следва да бъде отчетено съдебното му минало,
завишената обществена опасност на деянието, упоритостта на същия в осъществяване на
престъпното деяние и пълната липса на критичност към извършеното. Тоест, налице е явен
превес на отегчаващите обстоятелства, като смекчаващи не са отчетени. Във връзка с това,
моля съдът за извършеното престъпление по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2
от НК да наложите на подсъдимия Г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и осем месеца, а за престъплението по чл.131, ал.1, т.9 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК да му наложите наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година. На основание чл.23, ал.1 от НК моля да наложите едно общо наказание на
подсъдимия Г., а именно най-тежкото от тях, което да е „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и осем месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. По
14
отношение на подсъдимия К. И. като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
завишената степен на обществена опасност на деянието и липсата на критичност към
извършеното, като единствено смекчаващо вината обстоятелство е чистото му съдебно
минало, което е било към датата на извършване на деянието. Тоест, то е също при превес на
отегчаващите обстоятелства, като за деянието по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 моля да му се
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, а за деянието по чл.131,
ал.1, т.9 от НК – същото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на
основание чл.23, ал.1 от НК моля да наложите едно общо наказание на подсъдимия, а
именно най-тежкото – „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи
при първоначален общ режим. По отношение на подсъдимия Х. Х., при определяне на
наказателната му отговорност, като отегчаващи вината обстоятелства също следва да се
отчете завишената степен на обществена опасност на деянието и пълната липса на
критичност към извършеното. Като смекчаващо вината обстоятелство е чистото му съдебно
минало, поради което считам, че на подсъдимия Х. за извършеното деяние по чл.170, ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК следва да му се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което да се отложи от изтърпяване с изпитателен срок от
четири години. С така наложените наказания считам, че ще се постигнат целите на
наказанието, а именно поправяне и превъзпитание на осъдените към спазване на законите и
добрите нрави, и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото. Моля да потвърдите мерките за неотклонение на подсъдимите до влизане в
сила на присъдата. На основание чл.189, ал.3 от НПК да възложите в тяхна тежест
разноските, направени в хода на производството и да постановите унищожаване на
веществените доказателства по делото, като вещи без стойност.
Адв.П.: Уважаема госпожо председател, ще бъда по-кратка, тъй като поддържам всичко,
което каза и прокуратурата. По отношение на доказаното по един категоричен начин
обвинение, няма да се спирам подробно, както прокуратурата поясни мотивите си защо иска
подсъдимите да бъдат признати за виновни за извършеното деяние, с цел икономия на
време. Считам обаче, че от всички събрани в хода на съдебното производство доказателства
както писмени, така и устни, така и от съдебно-медицинската експертиза, която беше приета
по делото, се установи безспорно, че е извършено противоправно деяние от подсъдимите, че
те без никакъв повод и без да са провокирани по какъвто и да било начин са отишли в
жилището на И. Н.. Той спейки и не очаквайки някой да го посети, и залоствайки жилището
си така, че да не може да влезе чуждо лице в него, със сила са проникнали в жилището му,
извършили са жесток побой върху него, с ритници и юмруци са нанесли телесни повреди на
пострадалия. Тези факти и обстоятелства бяха доказани, макар и косвено, и със
свидетелските показания, дадени от свидетелката Б., която макар и да не е била очевидец на
случилото се, преразказа в своите показания какво се е случило и как се е случило с
подсъдимите в жилището на И., как като са се върнали са коментирали кой по колко пъти и
къде е ударил И. и т.н. Затова моля да кредитирате тези показания на свидетелите, като
дадени обективни, логически и последователни. Съответно да кредитирате и показанията на
И., който беше разпитан в настоящото производство след толкова години и потвърди това,
което се е случило с него, макар да казва, че е разпознал единствено и само И. Г. като внук
на Х. Ю., а другите лица не ги познава. Няма как да ги познава, при условие че не ги е
виждал преди това в живота си, но той установи, че са тези лица. Посочи ги в залата, че са
били в жилището му и считам обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин.
Присъединявам се към прокуратурата по отношение искането за налагане на наказание на
подсъдимите в размера и при условията, които прокуратурата предложи. Моля да се
произнесете и по отношение на разноските по делото, веществените доказателства и с
Вашия съдебен акт да се произнесете с осъдителна присъда като доказване на обвинението
при анализ на всички събрани доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност.
Адв.Д.: Уважаема госпожо съдия, целта на всяко наказателно производство е да се постигне
15
справедливост на решението на съда. Тоест, да се подходи безпристрастно и обективно към
доказателствения материал по съответния казус. Затова изрично и отделно законът
задължава, както досъдебните органи, прокурорът, така и съда, в разпоредбите на чл. 13 и
чл. 14 от НК да обсъдят в този смисъл всички доказателства по делото в тяхната съвкупност,
а не избирателно, както държавното обвинение днес го направи - да цитира онези
доказателства, които единствено счита, че ще послужат за доказване на обвинението. От
събрания доказателствен материал преките доказателства са четири. Това е разказът на
пострадалия И. Н. и обясненията на тримата подсъдими в настоящото производство.
Твърдението на държавното обвинение, че показанията на свидетеля И. Н. следва да бъдат
основни при решаване на настоящия процес, то това се налагало от това, че те са
последователни, логични и обосновани, считаме, че това твърдение невярно. Първо, Вие
чухте разпита на днешния свидетел – *** В., който е снел първоначално обяснения от
пострадалия И. Н. и този свидетел, в който нямаме основания да се съмняваме, че е
обективен, че е безпристрастен донякъде. Даже нещо повече, ако трябва да има и нотка
пристрастие в неговите показания, то би следвало да се подкрепя от обвинителната теза.
Този свидетел в днешното съдебно заседание каза, че непосредствено след извършеното
деяние той е говорил със свидетеля Н.. Видял е пораженията по лицето на този свидетел и
свидетелят Н. не е могъл да посочи кой е упражнил съответното насилие върху него. Какво
по-категорично от това доказателство, че показанията на свидетеля И. Н. не само не са
последователни и логични, но те странно и по неизвестен за нас начин са се обогатили след
провеждане и по време на провеждане на досъдебното производство. Вероятно някой му е
посочил единия от подсъдимите – Г., да посочи по име. Вероятно, освен това, някой му е
поразказал известната му от друго място и по друг начин събрана информацията, която му е
казана. Но този свидетел – ***, е категоричен, че Н. не е помнил и не само не е помнил, а и
не е разбрал кой е влязъл в къщата и кой му е нанесъл побой. Отделно това, този свидетел на
досъдебното производство изрично заявява, че моят доверител - подсъдимият К. И., не му е
нанасял удари. Твърди, че само И. Г. му е нанасял удари, което отделно от това, самият И.
признава безспорно и категорично, макар че в дух на жесток обвинителен укор държавното
обвинение твърди, че няма никаква критичност към своето поведение. Това за критичността
е отделен въпрос, който ще засегна малко по-късно, защото критичността може да бъде
смекчаващо отговорността обстоятелство, но в никакъв случай не може да бъде отегчаващо
отговорността обстоятелство. По-късно ще кажа защо. Затова считам, че по отношение на
доверителя ми И. не е доказано по никакъв начин той да е нанасял удари, но ако Вие
приемете, че може да дадете някаква вяра на някакви факти събрани по делото за нанесени
удари и най-вече от показанията на свидетелката П. Д., която разпитахме днес, и която е с
две фамилии, следва да имате предвид следното: Нейните показания в днешното съдено
заседание държавното и частно обвинение преминаха някак си с висока скорост, избягвайки
дупките с тази висока скорост и не споменаха онези факти, които водят до изводи с оглед
осъщественото деяние от моя доверител. Какво казват те? Казват два много важни факта, за
които държавното обвинение си премълча. Първо казва тя не е пряк свидетел. Нейните
показания са производни явно. Отделно от това е съмнително колко може тя да свидетелства
за признание, съгласно трайната практика на Върховния съд, че признания не могат да бъдат
установявани със свидетел, но това е отделен въпрос. Вие ще преценявате дали да ги цените
като доказателствен материал или не. Но тя казва следният факт: „И. ми каза и другите
момчета, те ми казаха, че когато са отишли са видели вратата открехната, подпряна с една
дъска. Почукали, отвътре се чули някакви крясъци и викове. След това човекът вътре
попитал „Кой е“ и когато И. казал „И.“, той казал „Влезте“. Категорично записани,
установени в досъдебното производство, включително и в съдебното заседание пред друг
състав, които показания днес четохте и Вие. По този начин приехте тези доказателства като
част от доказателствения материал по делото. Второто важно обстоятелство, което твърди
тази свидетелка – тя казва „И. ми каза, че го е бил с юмруци и шамари, че го е понабил
16
добре. Подсъдимият Х. ми каза, че се е опитал да го ритне в крака, но не е успял“ и
забележете сега за моя клиент К.: „К. ми каза, че се е опитал да го ритне и май го е ритнал в
крака или ръката.“ Така казва тази свидетелка. Тоест, това е единственият материал, който
доказва има ли някакво участие моят доверител, и ако има, какво участие. Вижте съдебно-
медицинската експертиза, госпожо съдия. Нито едно нараняване по тялото, по ръката и по
краката. Нито едно. Нараняванията, които са констатирали, са само в частта на главата.
Тогава какво доказва, че моят доверител въобще е причинил някаква средна телесна повреда.
Но дори да не е останал белег и дали го е ударил, какъв квалифициращ елемент може да
носи на моят доверител по обвинението с особена ярост и жестокост. Това просто е
недоумение, според мен, на държавното обвинение, защото съгласно Постановление №2 от
1957 г., основното постановление на Пленума на Върховния съд, който не е изменян,
променян или частично отменян, обсъждайки този квалифициращ елемент дава критериите,
по които може едно деяние да се квалифицира като извършено с особена жестокост. И казва,
то е за убийството разбира се, но важи и за средната телесна повреда, цитирам: „Съставът за
особена жестокост са налице когато при извършване на убийството деецът е проявил
изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, които обстоятелства го
характеризират като жесток човек“. Доказателствата по делото, ако ги приемем, че са
доказателства, че моят доверител го е ритнал един път по крака или по ръката. Как може
тези обстоятелства да характеризират един човек като жесток човек? А това е изрично
изискване според Пленума на Върховния съд, чието постановление съгласно Закона за
съдебната власт представлява задължително изпълнение от правоприлагащите съдебно
органи и прокуратурата разбира се, и то няма как да бъде заобиколено, защото
обикновените решения по-нататък на ВКС преповтарят и се позовават на това
постановление. И не само това. Даже действията на другия подсъдим, то не е моя работа да
го защитавам, но тъй като касае обща съвместна дейност, не може да бъде квалифицирано
като особена жестокост, което изрично го подчерта и разпитаното вещо лице по съдебно-
медицинската експертиза. Моят доверител обяснява защо е влязъл и той действително е
влязъл, и не отричаме никога, и никога не сме отричали, че влязъл, защото е чул разправията
между двамата. Влизайки, вижда, че И. нанася удари, влязъл е да го хване и да предотврати
повече нанасянето на удари и побой върху пострадалия И. Н.. По отношение на
престъплението по чл.170, ал.2, предл.2 и предл.3 от НК, считам, че няма осъществен
състав, както от доверителя ми, така и от останалите подсъдими. В тази насока има едно
твърдение на пострадалия, един негоден следствен експеримент, един протокол за оглед с
недостатъци, показанията на свидетелите - поемни лица и показанията на подсъдимите по
делото. Безспорно и категорично не само подсъдимите, но и безпристрастни свидетели, а и
проваленият следствен експеримент показват, че въпросната врата първо не е била
залостена, защото ако беше залостена, нямаше как при следствения оглед да не бъде иззето
онова съоръжение да го нарека или коловете, или дъската, които според пострадалият са
подпирали въпросната врата. Още повече, че с първоначалните показания той твърди, че по
принцип си подпира, за да залоства тази врата. Тези колове се появяват по-късно. Тогава,
когато се извършва следственият експеримент, се появяват двата кола, които се намират при
Вас по настоящото дело. Но те не са иззети по съответния ред и не могат да бъдат годни
доказателствени средства. Още повече, Вие виждате в какво абсолютно грубо нарушаване на
процесуалните правила и правилата за събиране на доказателства органите на досъдебното
производство са решили да извършат следствен експеримент, защото този следствен
експеримент име бил необходим, за да потвърди показанията на И. Н., а именно че е имало
залостване на вратата и освен това, че ако тези факти бъдат събрани, ще потвърдят
обвинителната теза, че подсъдимите са влезли през нощта чрез употреба на сила. Те първо
не са обяснили въобще правомощията на поемните лица, каквито те са имали и е следвало да
им обяснят за какво са на това място, какви задължения изпълняват и какво трябва да
удостоверят. На второ място, този следствен експеримент е извършен без тяхно присъствие,
17
защото твърдението на Н. е, че залостил вратата отвътре, а никой от двете поемни лица
никога не са влизали вътре, за да видят как се залоства вратата, с какво се залоства, дали
действително е залостена или просто някой подпира вратата отвътре, за да не се отвори и да
удостоверят следствения експеримент. Но нещо повече, дори и да приемем това, безспорно е
доказано по делото, защото няма други доказателства, включително и в показанията на
пострадалия Н., че той е поканил подсъдимия Г. да влезе. Той е влязъл и след него са влезли
и другите. Тоест, даже Х. има съмнения дали е влязъл, защото повечето доказателствен
материал е, че той не е влизал въобще вътре, включително това го твърди и пострадалият И.
Н.. Дори и безспорен е фактът, че това деяние е извършено нощем, че са влезли нощем,
фактът, че са поканени, не следва от същите да се иска да бъде влезнато вътре със сила.
Всеки може да покани и нощем определени хора или гости да влязат, в който и да е час, в
който той намери за добре, какъвто е в случая и безспорният доказателствен материал в тази
насока. В тази насока не без значение са и обясненията на подсъдимия Г., който признава
изцяло извършеното от него деяние по чл.130, спред мен, тъй като липсва квалифициращият
елемент според всички правила на закона и съдебната практика. Разказал е подробно как се
е случило, кой е участвал, как са влезли и кой е нанасял удари на пострадалия Н.. Очевидно
е, че дефицитът на достатъчно дела, извинявам се, е така го казвам на прокуратурата в гр.
Ч., стимулира едно необективно и мотивира най-вече едно необективно третиране на
доказателствения материал, и събиране на доказателства без необходимите процесуални
средства. Нека не забравяме, че първоначалният начин на събиране на доказателствата в
настоящото дело е станало със задържане на подсъдимите, без участие на адвокат, и с малко
морал, който не е съвсем вербален, а по-скоро физически морал, полицейските служители са
решили да въведат спрямо подсъдимите, което е недопустимо в никоя друга политическа
страна. Ние искаме да влезем в Европа, хайде за 24 часа или 72 часа вътре да ги набием, да
ги принудим нещо да си признаят. Това не е процесуален способ за събиране на
доказателства. Още повече да караш подсъдим или обвиняем да си прави някакви
самопризнания, каквото е недопустимо като процесуална принуда, защото на подсъдимия,
както казва акад. Павлов, най-големият процесуалист засега на България, подсъдимият,
обвиняемият е главната. Не е нито адвокатът, нито прокурорът, дори и съдията,
подсъдимият е главната фигура в процеса, защото той ще бъде съден и на него са дадени
всички права, предвидени в закона, да се защитава. А не да му отнемат правата да не му
викат адвокат, когато е задържан за 24 часа, ако той го желае, или да поупражнят малко
физическо насилие над него, за да направи някакви признания. Дефицитът на
доказателствения материал в моята дългогодишна практика ме е убедил, че държавното
обвинение става особено жестоко така, както пледира за наказанията представителят на
държавното обвинение. Разбира се аз пледирам за оправдаване на доверителя ми изцяло, но
не мога да не маркирам това необективно отношение, което продължава от образуването на
досъдебното производство до днес. Вижте какво твърди държавното обвинение, госпожо
съдия. Твърди че по отношение на Г. няма нито едно смекчаващо отговорността
обстоятелство. Ами този човек трябва да е изрод, да няма социален живот, да няма социални
контакти, да е изолиран въобще от всякаква обществена и социална дейност. А този човек
работи. Работи в строителството, тежка работа. Дори това трябваше да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Дори следваше да се отчете обстоятелството, че
той прави пълни признания, че той е нанесъл побоя над пострадалия И.Н.. Да се твърди, че
за един човек няма смекчаващи отговорността обстоятелства, това значи крайно обременено
в зависимост от обвинителната теза, благодарение на дефицита на доказателства. И тогава
твърденията са едни мантри, които трябва да изчезнат от наказателното и въобще от
съдебното производство, каквито мантри са абсолютно безспорно, абсолютно категорично.
Нищо не е абсолютно категорично в този живот. Животът е шарен. Както казва големият
родопски писател Хайтов, той не е черно и бяло и трябва да се гледа през шарените неща в
живота. Моят доверител има *** преди време, на която аз не съм бях адвокат и не защото
18
съм му бил адвокат, не защото стоя от другата страна на обвинението, а защото беше ***
при категорични доказателства за невинност – за едни ***, които отглеждаше баща му и
беше съпроцесник с баща си. Казвам го, защото така процедираме в България – искаме
целият народ да бъде виновен. Без ценене на свободата, без ценене на правата, целият народ
виновен. Аз съм бил юрист, практикуващ и през соца и след това. Като слушах целите,
които споделя държавното обвинение за изтърпяване на размер, вид и начин на наказанието,
имам чувството, че съм в соца. Обществото трябва да бъде превъзпитано чрез едни тежки
присъди, поради което наложете им най-тежките присъди или най-жестоко ги накажете. Кое
общество, госпожо? Кое общество ще разбере за днешната присъда, първо и защо говорим
едни такива приказки, на които е трудно да си повярваме дори. Кога ще излезем от онзи сън,
в който сме потънали от 90-те г. и се даде една неограничена власт на прокуратурата да
властва, включително и в съдебната зала. В тази насока, мантра и често залаганото в
пледоариите на прокурора, а не малко и в мотивите на различни съдилища, че обясненията
на подсъдимия имали двояка природа. Казвам го, защото това е залегнало и в мотивите на
предходния съд – да се защитава и да внася доказателства. Затова съдът частично дава вяра,
защото е на приятеля. Да, това е така и е безспорно, и по теория, и по закона, че има двояка
природа, но обясненията на подсъдимите тогава, когато се подкрепят от другия
доказателствен материал, имат безспорна доказателствена сила, както е в случая – и каквито
обяснения са дали двамата подсъдими, се подкрепят от останалите доказателства и най-вече
от едното единствено непряко доказателство, т. нар. производно в показанията на Д.. Така че
двояката роля си е двояка, но когато са подкрепени и няма други доказателства, които да ги
оборят и оспорят, то безспорно следва да се приемат техните обяснения като вид
доказателствени средства, което внася важни доказателства в процеса. Искам да обърна
вниманието на това, което започнах в началото. Отегчаващо отговорността обстоятелство е,
че те не са критични към своите действия. Уважаема госпожо съдия, как един гражданин,
който се чувства невинен да поддържа тази теза в процеса, може да покаже съжаление,
освен да каже, че съжаляваме, че се е случило така, независимо кой го е извършил. Още
повече, в закона изрично е посочено, че този, който е подсъдим или обвиняем има право на
позиция, има право да се чувства невинен и да доказва тази невинност. Това право му е
дадено със закона и това не трябва да отегчава неговата отговорност и да го прави
непременно виновен, защото той не признава да е извършил престъплението, което
всъщност е извършил. Да не говорим, че абсолютно безмотивно тримата подсъдими отиват
там. Как да е безмотивно, когато този човек – нахален, безскрупулен, обикаля къщите след
работно време, когато работи, да си проси цигари и ракия, защото не работи постоянно, а
само от време на време. Ако всеки човек започне да влиза в къщата на който и да е
гражданин в тази държава и му иска ракия, храна и еди-какво си, а той лентяйства по цял
ден и се разхожда по центъра на селото пиян, да му се подиграват децата, това безмотивно
ли е? Когато плаши неговата баба, която му се оплаква и плаче там, че той често я стресира
като пристига в дома й, влиза вътре, отключва си, сяда на масата, отваря, бърка в
хладилника, какво е това поведение? Те са тръгнали в крайна сметка, както каза и
свидетелката Д., да поговорят с него да престане да тормози баба му. С тази цел са тръгнали.
Че там са се развили между И. и Н. нещата по-остро и по-крайно, няма никакво отношение
към целта, с която тръгват да се срещнат с този човек. И не е вярно, че е било 12,00 часа,
защото всички свидетели, ако видите в досъдебното производство и в предишното съдебно
производство, говорят, че случаят става около 10,00 часа, не толкова късно за м. август,
защото 10,00 часа по лятното време е 10,000 часа, но по нормалното астрономическо време е
9,00 часа. Отделно от това, в 10,00 часа през лятото почти целият народ е навън, защото все
още има живот. Малко след тъмната част на деня е, само един час, така че не може да се
твърди това, че те са тръгнали твърде късно нощно време да извършват някакво злодеяние.
Същите не са тръгнали с такава цел в началото, когато тръгват и това е доказателството по
делото. С оглед целия този доказателствен материал, моля да приемете, че по отношение на
19
моя доверител не е доказано престъплението по чл.131, ал.1, т.9 от НК, както и по чл.170,
ал.1 от НК. Моля да приемете, че не е безспорно доказано така, както изисква разпоредбата
на чл.303 от НПК и да го оправдаете. В този смисъл моля да се произнесете.
Адв.А.: Уважаема госпожо председател, изцяло се присъединявам към становището на
колегата, което беше изразено в днешната пледоария. Адв. Д. подробно разгледа и представи
пред Вас въз основа показаната фактическа обстановка, изяснена чрез доказателствата
събрани в настоящия процес. Аз ще се спра накратко по отношение на доказателствата и
конструкцията на обвинението, която се базира на четири неща – съдебно-медицинската
експертиза, разпитите на свидетелите А. Б., Г Б., И. К., *** З. В. и на свидетелката П. Д. (Б.).
Тази конструкция обаче считаме, че беше разклатена, като ще се спра на всяко едно от
четирите доказателства твърди, върху която е стъпила. Първо съдебно-медицинската
експертиза, в която се счита, че има особена жестокост. Тя беше разколебана от разпита в
съдебното заседание на вещото д-р Б., който каза, че ударите са нанесени с умерена сила и са
6 до 8 на брой, което само по себе си не отговаря на формата на особена жестокост. Касае се
за множество леки телесни повреди, които не са довели до една обща тежка. Това беше
потвърдено и от доказателствата от разпитите на свидетелите, които съвсем ясно посочиха,
че пострадалото лице Н. се е движел без чужда помощ, че освен кървавите следи по него,
той не се е оплакал за някакви други болки, едно доста голямо разстояние се е придвижил
сам - цял километър, не е поискал спешна медицинска помощ, въпреки че му е било
предложено. Ето защо считам, че не е налице тази особена жестокост, която ни вменява
държавното обвинение. Голяма част от конструкцията на обвинението се базира на
показанията на свидетеля И. Н.. Моля да вземете предвид при оценките, че същият беше
конституиран в настоящия процес като частен обвинител и граждански ищец. Ето защо
трябва да се има предвид заинтересованост на резултата на показанията, дадени от него.
Отделно от това, неговите показания, съпоставени с другите доказателствени източници, се
разколебаха и не могат да доведат до извода, че следва да им се дава вяра. Действително
единствено за обстоятелствата случили се на 23.08.20** г., твърдението за влизането на
подсъдимите в дома на Н. до момента, в който той е потърсил помощ, по делото не се
установи нито един свидетел - очевидец. Всичко се е случило между подсъдимите и частния
обвинител и граждански ищец, и свидетел Н.. Ето защо, следва да се обърне внимание на
тези показания за своята взаимовръзка и цялост, и както им се дава вяра на тях, следва да
бъдат съобразени и с обясненията, дадени от подсъдимите и от показанията на свидетеля
П. Д. и всички останали. Следственият експеримент, другият стълб на конструкцията,
считам, че следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност, тъй като в настоящото
производство се установиха груби нарушения на процесуалните правила съгласно НПК,
които не могат да бъдат санирани нито със свидетелски показания, от които всъщност стана
ясно за тези процесуални нарушения, нито от приложения в досъдебното производство
фотоалбум с фотоснимки, който фотоалбум сам по себе си не е доказателство. Не стана ясно
дали е била залостена вратата, което е един от факторите за твърдяното обвинение, а
напротив, стана ясно, че са допуснати съществени процесуални нарушения, поради които
считаме, че следственият експеримент трябва да излезе извън доказателствената съвкупност.
Следващият свидетел и стълб на конструкцията на държавното обвинение, това е
показанията на свидетеля Д. (Б.). Същата в цялото наказателно производство
безпротиворечиво възпроизвежда споделеното й от подсъдимите. Считаме това
възпроизвеждане, ч тук се касае за извънпроцесуални самопризнания, които не могат да
водят до категоричен и безусловен извод за участие на подсъдимите в това престъпление по
така повдигнатото обвинение. В конкретния случая показанията на Д., какво са й разказали
тримата подсъдими след завръщането си от дома на пострадалия Н., представляват
доказателствено средство, което следва да бъде проверено и потвърдено и от други
първични свидетелски показания, което не беше сторено. Ето защо считаме, че и тези
показания не следва да бъдат ценени като важни, тъй като същите не бяха потвърдени от
20
други. Показанията на Д. не могат да служат като индикатор за участието подсъдимите на
И. и Г. в престъплението, а също така и не могат да обосноват извод за участие и на други
лица, а именно в случая на моя подзащитен Х.. В тази връзка следва да се отбележи, че
посочените от подсъдимия И. обяснения, събрани по предвидения в НПК ред, в частта им,
в която той уличава друго лице, включително и свой съучастник в извършване на
престъпление или така известния уговор, не е годно доказателствено средство, поради което
също подлежи на проверка и оценка наред с останалите доказателства по делото. Не стана
ясно участието на подсъдимия Х., освен в беглите показания на Д., която възпроизвежда
факти без да е била пряк свидетел - очевидец, какво е участието на моя подзащитен.
Напротив, стана ясно, че той е бил на 6-7 метра от мястото където държавното обвинение
твърди да се е разиграл този жесток побой. Нещо повече, частният обвинител И.Н. не
посочи конкретната деятелност на моя подзащитен, а също така и в разпита му пред Вас в
съдебната зала, той заяви, че не познава нито Х., нито другия подсъдим И.. Ето защо,
госпожо съдия, молим за справедливост, безпристрастност и правилна преценка на
събраните в това производство доказателства. Считаме, че не беше доказано така
повдигнатото обвинение. Същото е бланкетно, без разграничаване на деятелността на
тримата подсъдими, без да се вземе под внимание техните характеристични данни, без да се
вземат под внимание смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, на които
подробно се спря колегата Д. и молим да признаете подсъдимия Х. Х. за невиновен по така
повдигнатото му обвинение.
Адв.Б.: Уважаема госпожо председател, обстоятелството, че имам честта да говоря последен
и да пледирам пред Вас след колегите Д. и А., ме улеснява до голяма степен, поради което и
с оглед бързина и процесуална икономия няма да преповтарям казаното от тях, доколкото
както вече стана ясно, защитата е напълно единна по отношение на това осъществили ли са
от субективна и обективна страна състава на престъпленията, за които са предадени на съд
подсъдимите Г., И. и Х.. На всички в залата направи впечатление, че дори при липса на
повдигнато обвинение по смисъла на чл.131, ал.1, т.9, предл. последно по отношение на
подзащитния на адв. А., същият направи достатъчно подробен анализ на събраните
доказателства, касаещи моя подзащитен Г.. Преждеговорищият адв. Д. също беше
достатъчно подробен при анализа на доказателствата, събрани както в хода на досъдебното
производство, така и на съдебното такова. Аз съм напълно съгласен с казаното от тях и
затова ще съм максимално кратък и ще се опитам да обърна внимание на някои нюанси,
които считам за важни, и които следва да бъдат взети предвид при формиране на Вашата
съдебна воля, за да се произнесете с окончателния съдебен акт като първостепенен съд. На
първо място считам за безспорно установено по делото, че подзащитният ми И. Г. е човекът,
който е нанесъл побоя на свидетеля Н., конституиран в настоящото съдебно производство
като частен обвинител. Прави впечатление, че и в обясненията, които и пред съдия на два
пъти Г. е да, същият на практика признава вината си за това, че е употребил физическа сила
спрямо свидетеля Н.. За разлика от казаното от прокуратурата, считам, че точно в тези
обяснения може да се извлече достатъчна критичност за това, което той е сторил и за
неговото субективно отношение към това, което е причинил на Н.. От друга страна, със
своите обяснения му той максимално съдейства за разкриване на обективната истина по
делото. Въпросът обаче е дали тези обяснения, заедно с останалите събрани по делото
доказателства, могат да доведат до извода, че е осъществен престъпният състав на чл.131,
ал.1, т.9 във вр. с чл.130 от НК. Правилно адв. Д. цитира практиката на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България от 1957 г. постановлението, което и до ден-
днешен наистина не е променяно, където се изискват няколко основни неща, за да може да се
валидира в конкретния случая т. нар. жестокост. Този признак на първо място трябва да
характеризира действията на дееца да бъдат извършени с изключителна ярост, с
изключителна жестокост и самите тези действия да имат за цел отмъщение и на следващо
място да характеризират самият деец като жесток човек. Адв. Д. цитира и точно така как
21
това е застъпено и намерило място в постановлението на Пленума на Върховния съд на
Народна Република България от 57-а година на миналия век. Това не е променено и до ден-
днешен. Правилно колегата А. обърна внимание на заключението на вещото лице Б. по
съдебно-медицинската експертиза. На зададените въпроси в съдебна зала вещото лице
недвусмислено отговори, че нанесените удари са между 6-8 и те не се отличават с някаква
голяма физическа сила. Считам, че ако ударите бяха с една голяма физическа сила, то тогава
бихме хипотетично могли да мислим и за понятия като ярост, отмъщение, жестокост. При
положение че Г. не е нанасял ударите с такива голяма физическа сила, очевидно липсва
каквото и да е намерение от него да се отнесе жестоко към пострадалия Н.. Затова и в
конкретния случай считам, че правилната правна квалификация, която разбира се е
прерогатив на прокуратурата, но за мен в качеството на защитник на Г., правилната правна
квалификация спрямо него би следвало да бъде по чл.130, ал.1 от НК – едно престъпление,
което се преследва по частен ред, а не по общия такъв. Що се касае за престъпната
деятелност по смисъла на чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, реално аз няма какво друго да
допълня към казаното от колегите. Действително, за така нареченото запъване на вратата от
вътрешна страна, се вадят някакви изводи само от показанията на свидетеля Н.. Не можем
да считаме, че действително вратата е била запъвана или подпирана по някакъв начин, с
който и да е от двата кола, които бяха видени от всички нас и приобщени по наказателното
производство, за да може да се счита, че действително на инкриминираната дата, отивайки
на мястото, където към онзи момент е обитавал свидетелят Н., тримата подсъдими видите ли
са заварили една залостена отвътре врата. Дори напротив, достатъчно са доказателствата,
които колегите анализираха в обратния смисъл - че вратата не е била залостена, а е била
притворена. Достатъчно са и доказателствата, че когато е чул пристигането им, Н. се е
събудил и първоначалната му реакция е била да отправи ругатни, в конкретния случай
псувни към лицата, които все още не е бил установил кои са дошли там. След като И.Г. му е
обяснил кои са и човекът вече е разбрал, че това са момчетата, които по-рано на
инкриминираната дата е видял в двора на бабата на И., той ги е поканил да влязат вътре.
При това положение да говорим за съставомерност по смисъла на чл.170, ал.2 от НК е меко
казано нелепо. В крайна сметка на всички в тази зала, които сме юристи, е известно, че за да
бъде постановен осъдителен съдебен акт, разписаното в разпоредбата на чл.303, ал.2 от
НПК изисква обвинението да бъде доказано по неизменен начин. То няма как да почива на
предположения и една осъдителна присъда не би могла да почива разбира се на такива. Ето
защо се присъединявам още веднъж към казаното от преждеговорищите колеги Д. и А..
Намирам, че в конкретния случая следва да бъде четена оправдателна присъда за всеки един
от подсъдимите, въпреки факта, че Г. е упражнил физическа агресия спрямо Н.. Само че тя
следва да бъде облечена под формата наедно друго престъпно посегателство, а именно
такова по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а то се преследва по частен път. Ако все пак съдът
реши, че следва да ангажира наказателната отговорност на подзащитния ми и не се съгласи с
доводите ми, които изложих преди малко, то моля да бъдат отчетени и смекчаващи
отговорността обстоятелства. На първо място, както вече казах, признанието на вината в
обясненията на Г. на два пъти в разпити пред съдия, съдействието му за разкриване на
обективната истина, трудовата му ангажираност, която очертава едни не лоши
характеристични данни и едно семейно и социално положение на човек, който не може да
бъде характеризиран като такъв с висока степен на обществена опасност. Ето и затова няма
как да се съглася с държавното и частното обвинение, че видите ли няма нито едно
смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подзащитния ми. Напротив, ако същият
намерите, че следва да носи някаква наказателна отговорност, то моля да отчетете така
посочените от мен смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на така изложеното,
моля да се произнесете.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия И.: Поддържам това, което каза
адвоката ми.
22
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия Х.: Поддържам казаното от адв. А..
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия Г.: Поддържам казаното от адв. Б..
На основание чл.297 от НПК, съдът дава право на последна дума на подсъдимия И..
Подсъдимият И.: Моля съдът да ме оправдае по повдигнатото обвинение и да ме признае за
невинен.
На основание чл.297 от НПК, съдът дава право на последна дума на подсъдимия Х..
Подсъдимият Х.: Желая съдът да ме признае за невинен.
На основание чл.297 от НПК, съдът дава право на последна дума на подсъдимия Г..
Подсъдимият Г.: Съжалявам за станалото и се надявам съдът правилно да погледне всички
неща и да ме признае за невинен.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ ОБЯВИ присъдата си в публично съдебно заседание в присъствието на страните,
на които съдът разясни, че същата може да се протестира и обжалва пред Окръжен съд
Смолян в 15-дневен срок, считано от днес.
На основание чл.309, ал.1 от НПК, съдът намира, че взетите спрямо подсъдимите И. И. Г. и
К. И. И. мерки за неотклонение следва да бъдат потвърдени, както и на основание чл.309,
ал.4 от НПК, взетата спрямо подсъдимия Х. И. Х. мярка за неотклонение следва да бъде
отменена, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.309, ал.1 от НПК, ПОТВЪРЖДАВА взетата на досъдебното
производство мярка за неотклонение „Подписка” спрямо подсъдимия И. И. Г., до влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.309, ал.1 от НПК, ПОТВЪРЖДАВА взетата на досъдебното
производство мярка за неотклонение „Подписка” спрямо подсъдимия К. И. И., до влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.309, ал.4 от НПК, ОТМЕНЯ взетата на досъдебното производство мярка
за неотклонение „Подписка” спрямо подсъдимия Х. И. Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок, считано от
днес, чрез Районен съд - Чепеларе пред Смолянски окръжен съд.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 15,15 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
23