Решение по дело №151/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], чрез юрисконсулт П. Ч., против Решение №559/16.11.2023г. по АНД №1525/23г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано с оглед събраните доказателства и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, в качеството си на работодател, не е оценил риска за здравето и безопасността на работещите на работно място „Организатор ТИР“ и работно място „Шофьор специален автомобил тампонажник“ към Дирекция „Добив на нефт и газ“ при извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на суров нефт с рег.№ [рег. номер] с паро-подгряваща установка. Сочи се, че представената карта за оценка на риска в дружеството не включва специфичната дейност „пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари с паро-подгряваща установка“. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че в процеса на извършване на оценка на риска в дружеството не са идентифицирани опасности при процеса пропарване, въз основа на които да се определи степента на риска, тъй като рисковете били избегнати, поради обстоятелството, че пропарването протича вътре във инсталационната система и работникът няма контакт с парата, нито има друга работа, носеща риск, когато инсталацията е включена. Посочва се, че в конкретния случай на 09.03.2023г. Т. М. Д. на длъжност „шофьор специален автомобил – тампонажник и „Организатор Тампонажно интензификационни работи“ в база Долни Дъбник, е извършвал действия по пропарване на цистерна, като се е качил на височина и при отваряне на капака на цистерна налягането на въздуха от цистерната/парата е причината да падне от височина. Посочва се още, че твърдението, че е направена оценка на риска и злополуката е станала при падане от височина, който риск е описан в оценката на риска, не отговаря на обективната действителност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че работникът самоволно се е качил върху цистерната и е предприел действия по отваряне на люка, както и че за случайно деяние не следва да бъде търсена отговорност от работодателя. Посочва се, че от гласните доказателства се установява, че и в други случаи Т. М. Д. е осъществявал дейност по пропарване. Като не е съобразил показанията на свидетелите Г. Д. и Д. Ц., РС-Плевен е постановил неправилно решение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №559/16.11.2023г. по АНД №1525/23г. по описа на РС-Плевен, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 15-2300103/23.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място].

В съдебно заседание касаторът - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. Ч., която моли съда да уважи жалбата, да отмени оспореното решение, като постанови друго, с което да потвърди НП № 15-2300103/23.05.2023г.

Ответникът – „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, редовно призовано, не се представлява. Страната е изложила становището си в отговор с вх.№ 2857/30.01.2024г. и моли съда да отхвърли жалбата, като остави в сила решението на ПлРС.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор А. Б., която дава заключение за неоснователност на касационната жалба, за правилност и законосъобразност на решението на въззивната инстанция и моли съда да го остави в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

С Решение №559/16.11.2023г. по АНД №1525/23г. по описа на РС-Плевен съдът е отменил НП № 15-2300103/23.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание– имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 16, ал.1 т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд ( ЗЗБУТ) вр. чл. 3 т.1 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Районен съд - Плевен е приел за установено следното от фактическа страна:

На 09.03.2023г. в обект база Долни Дъбник, [улица], стопанисван от „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, станала трудова злополука с лицето Т. М. Д., заемащ длъжността „Организатор ТИР“ и работно място „Шофьор специален автомобил тампонажник“ към Дирекция „Добив на нефт и газ“ при извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на суров нефт с рег.№ [рег. номер] с паро-подгряваща установка.Установено било, че при пропарване с цел установяване на течове, Т. М. Д. се е качил върху цистерната и при отваряне на капака налягането на въздуха от парата го е изхвърлила и лицето е паднало от голяма височина, като по-късно починал в лечебно заведение.

При направена документална проверка в периода 09-10.03.23г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ се установили нарушения на трудовото законодателство. Бил съставен акт за установяване на административни нарушения (АУАН) № 15-2300103/10.04.2023г. за нарушение на чл. 16, ал.1 т.1 от ЗЗБУТ вр. чл. 3 т.1 от Наредба №5/11.05.1999г., за това че дружеството в качеството си на работодател не е оценил риска за здравето и безопасността на работещите на работно място „Организатор ТИР“ и работно място „Шофьор специален автомобил тампонажник“ към Дирекция „Добив на нефт и газ“ при извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари с паро-подгряваща установка. Въз основа на АУАН било издадено НП № 15-2300103/23.05.2023г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], срещу което била подадена жалба с вх.№ 23078371/27.06.2023г.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от писмените доказателства по делото вкл. гласните, съдържащи се в показанията на свидетелите М. Н., Г. Д., Д. И. Ц..

С оглед на установеното от фактическа страна, РС-Плевен приел, че подадената жалба срещу НП-то е допустима, а по същество и основателна.

РС-Плевен приел, че наказателното постановление е съставено от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът приел, че цитираната в НП-то норма на чл.16, ал.1 т.1 от ЗЗБУТ регламентира бланкетен административно наказателен състав, поради което е следвало да бъдат описани конкретните задължения на работодателя.

Същевременно от представените по делото оценка на риска, протокол за резултатите от проведено обучение, Инструкция по здраве и безопасност при работа 56-12 на „шофьор тампонажник при сектор РИС и ТИР“ и др., както и от гласните доказателства в показанията на свидетелите, въззивният съд приел за доказано, че в предприятието е изготвена оценка на риска в съответствие с Наредба №5/1999г., като работодателят е спазил основните принципи на превенция при работа съгласно чл.4 от ЗЗБУТ. Съдът приел, че при възникване на аварийна ситуация мярката, която е следвало да се предприеме от работника е да спре налягането и да се понижи до атмосферното, след което да отвори люка. Съдът приел, че работникът самоволно и в нарушение на правилата се е качил върху цистерната по време на пропарването и е отворил люка. Въззивната инстанция приела, че не следва да се прави оценка на риск на дейност, чието извършване е забранено или не е залегнала, като част от служебните задължения на работника, а трудовата злополука с Т. М. Д. съставлява случайно деяние, за което не следва да носи административнонаказателна отговорност от страна на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД.

С оглед на горното, съдът приел, че дружеството не е извършило административно нарушение, поради което отменил обжалваното НП.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но неправилно.

На първо място съдът не констатира допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП във връзка с чл. 42, ал.1 т. 4 и т.5 и чл. 57, ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Обратно както АУАН, така и НП, съдържат подробно описание на нарушението, както и законовите разпоредби, които не са спазени от дружеството. Видно от съдържанието им изрично е вписано, че работодателят не е оценил риска за здравето и безопасността на работещите на работно място „Организатор ТИР“ и работно място „Шофьор специален автомобил тампонажник“ към Дирекция „Добив на нефт и газ“ при извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни продукти с паро-подгряваща установка, като деянието под формата на бездействие правилно е отнесено към нормата на чл. 16, ал.1 т.1 от ЗЗБУТ вр. чл. 3 т.1 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Съгласно нормата на чл.16, ал.1 т.1 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и организацията на работните места. Нормата е обща, но не и бланкетна, като предвижда определени фактори, които следва да отчете при преценката си работодателя. Същевременно актосъставителят и административнонаказващият орган правилно и законосъобразно са направили привръзката с чл. 3 т.1 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, която задължава при извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите оценката да обхване всички работни процеси, какъвто несъмнено е пропарването на цистерна, превозваща опасни товари.

Съдът не споделя изводите на въззивния съд, че констатираното от проверяващите органи не покрива състав на нарушение по чл. 16, ал.1 т.1 от ЗЗБУТ вр. чл. 3 т.1 от Наредба №5/11.05.1999г. Действително по делото са представени писмени доказателства, че с починалия работник е бил провеждан първоначален и периодичен инструктаж за работното място, били са изготвени карти за оценка на риска №19 и №20, относима за процесното работно място, програма за оценка на риска в дирекция „Добив на нефт и газ“, инструкция по здраве и безопасност при работа. Видно от документацията обаче сред инструкциите към работещите при пълнене на цистерните с нефтен кондензат и нефт (т.38 от инструкцията - л.60 ), както и при пълнене и разтоварване на автоцистерните с нефтопродукти ( т.40) сред задълженията на шофьора-тампонажник е при пропуск на цистерната да се спре пълненето на автомобила и последния да се изтегли на безопасно място. Липсва регламент при констатиране на теч от автоцистерната при пропарване с горещ въздух/пара за почистване на цистерната респ.за откриване на пробиви в нея. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството в показанията на св.М. Н. – л. 144 от АНД № 1525/23г., а именно, че на Т. Д. е вменена допълнителна функция – организатор ТИР и ръководител на тампонажниците, защото е бил най-добрият измежду тях, както и с дългогодишен опит. Последното обуславя извод, че покачването и отварянето на люка не е самоволно, а е практикувано и в други случаи, като липсва процедура какво следва да извърши работника в този случай. Действително в т.41 е визирано, че при работа с пътното превозно устройство всички ремонтни дейности, свързани с отстраняването на неизправност, трябва да се извършват при изключена инсталация, двигателят на автомобила да е спрян, а налягането в тръбопровода понижено до атмосферното. Но този случай касае пълнене на цистерната с нефт от тръбопровод, а не и проверка и почистване с пара с подвижна установка.

Същевременно съдът не споделя становището на дружеството, че е предвиден риск при падане от височина. Конкретният случай не касае падане от височина на работника, а последният бива изтласкан от високото налягане и стълб пара през люка на цистерната т.е. първопричината за трудовата злополука е контакта с парата, за чиято дейност липсва регламент при работодателя.

Общото задължение на работодателя да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места, е регламентирано в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. В случая работодателят не е осигурил ефективен контрол по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин, което личи и от факта, че е загинал работник по време на работа.Нналичните инструкции, така и провежданите инструктажи не са били достатъчно подробни за предотвратяване на настъпилата смъртна трудова злополука.

Писмените инструкции, програми, методологии при работодателя трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т. ч. предвидимите ситуации и извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. След като извърши оценката на риска по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, при необходимост следва да се планират и прилагат превантивни мерки и методи на работа. Съгласно чл. 3 от наредбата оценяването на риска следва да бъде извършено по всички показатели, изброени в точки 1 - 6: работните процеси; работното оборудване; помещенията; работните места; организацията на труда; използването на суровини и материали. Това в конкретния случай не е сторено от „ПДНГ“ АД. Ответникът е следвало да обезпечи безопасността на собствените си работници, включително и като ги инструктира за рисковете, произтичащи от възложените им дейности по силата на длъжностната им характеристика. Като не е оценил риска при работа с пропарване с пара (а не и с работа с нефтопродукти) вкл. при теч на автоцистерната, ползвана за превоз на опасни товари, дружеството е осъществило състава на административно нарушение на чл.16, ал.1 т.1 ЗЗБУТ вр. чл. 3 т.1 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Нарушението е описано с всичките си елементи, налице е пълно съответствие между описателната част на наказателното постановление и дадената правна квалификация на нарушението. Неоснователни са възраженията на касатора, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. От материалите по делото се установява, че извършената от работодателя оценка на риска не обхваща всички работни процеси и др.странични фактори, които са могли да породят риск, като не е отчел риска на дейността попропарване на автоцистерните с пара. Утвърждаването на карти за оценка на риска №19 и №20, програма за оценка на риска в дирекция „Добив на нефт и газ“ и инструкция по здраве и безопасност при работа, не освобождава работодателя от задължението му да изготви оценка на риска за тази дейност.

Ето защо съдът приема, че решението на РС-Плевен е неправилно и следва да бъде отменено, а обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] да се присъдят направените по делото разноски по представения списък, а именно сумата от 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

ОТМЕНЯ Решение №559/16.11.2023г. по АНД №1525/23г. по описа на РС-Плевен, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-2300103/23.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, [ЕИК], представлявано от изпълнителните директори П. К. Н. и Л. Т. Ч., със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 16, ал.1 т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд ( ЗЗБУТ) вр. чл. 3 т.1 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

ОСЪЖДА „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, [ЕИК], представлявано от изпълнителните директори П. К. Н. и Л. Т. Ч., със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], представлявано от директора Р. И. И., сумата от 80 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.