Р.нска окръжна прокуратура е обвинила Д.Т.Т. , в това, че на 19.12.2019 г., в гр. Р., при управление
на МПС – л.а. ***модел 316, с рег. № *** , нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на
пътно превозно средство е забранено: т. 1 да управлява под въздействието на
алкохол…“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл.20 ал. 2 от ЗДвП-
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, като по непредпазливост причинил: смърт на
едно лице – Д. *** и средна телесна повреда на едно лице – на Т.М.Н., изразяваща се в счупване на дясна голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза,
довело до трайно затрудняване движенията на десен долен крайник за срок повече
от 30 дни; Като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта – 2,44 промила, деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност и случаят е особено тежък- престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 3 и пр. 5, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
Предметът на
обвинението е именно посочения, след влялото в сила определение на РОС от
01.06.2020г., постановено по настоящето дело, в проведеното разпоредително
заседание, с което съдът прекрати частично наказателното производство по
делото, в частта на обвинението за причинена средна телесна повреда на повече
от едно лица- на две лица, относно причинената средна телесна повреда на М.Н.Т.-
съпруга на подсъдимия. Това частично прекратяване не води до промяна в
квалификацията на деянието по горепосочения текст от НК.
Съдебното
следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание в размер на 15 години лишаване от
свобода, което да бъде намалено с 1/3, по реда на чл.58а от НК, като
окончателния размер на наказанието от 10 години да бъде ефективно изтърпян при
първоначален строг режим. Не следва да му бъде налагано наказание лишаване от
право да управлява МПС, тъй като той е неправоспособен водач и не
притежава свидетелство за управление на
МПС. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.
Адвокат В.Н. от
САК, в качеството си на повереник на частните
обвинители С.В.Б., Т.М.Н., В.Т.Б. и Н.М.Н., поддържа обвинението. Счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено справедливо
наказание, като се отчита, че е налице семейна трагедия, тъй като пострадалите
са близки на подсъдимия. Това наказание, да бъде намалено по реда на чл.58а
ал.1 от НК. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията
си.
Частните
обвинители С.В.Б.,Т.М.Н., В.Т.Б., Н.М.Н. не се явяват, не вземат становище.
Подсъдимият
признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното и моли за справедливо
наказание. Служебният му защитник адв. И.М. от РАК
изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като
наказанието му бъде определено при наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства между минимума и средата на предвиденото в текста наказание
лишаване от свобода, с приложение на чл.58а от НК. Излага подробни съображения
в подкрепа на тезата си.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред настоящата инстанция се разви по реда съкратеното съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият Д.Т.Т. е роден на *** г. в гр. П.в, адресно регистриран в с. Ч.,
обл. П.в, но живее в гр. Р. със семейството си. Има
основно образование, женен, без постоянна работа. Осъждан е 10 пъти за кражби и
грабеж, като наказанието по последната си присъда /по НОХД № 3490/2009 на П.вски ОС/ е изтърпял ефективно на 04.09.2015г.
Подс. Т. живеел в
едно домакинство със съпругата си М.Н.Т., нейната дъщеря Т.М.Н. /непълнолетна
към датата на деянието, навършила пълнолетие към момента на постановяването на
присъдата/ и с внука си Д. Бенчев- на 1 г. и 7 месеца. В акта за раждане на ***е
вписан като родител само майка му- С.Б., с баща-неизвестен. С.Б. живеела на семейни
начала с Н.М.Н. /син на М.Т.-съпруга на подсъдимия/, като те също живеели със
семейството на подсъдимия. През месец декември 2019г. С.Б. и Н.Н. били в чужбина и оставили ***на грижите на подс.Т. и съпругата му М.Т..
Подс. Д.Т. не притежавал правоспособност за управление на
МПС. Въпреки това бил ползвател на л.а. „БМВ“, модел 316, с рег. № ***,
собственост на съседа му И.А.Д..
На 19.12.2019 г.
свидетелите М.Т. и Т.Н., заедно с ***Д. Б.отишли в дома на бащата на подсъдимия-
св. Н.М.. По- късно, около 16 часа, подс. Д.Т. също
отишъл там като до дома на баща си се
придвижил с ползвания от него л.а.
***с
рег. № ***. Празнували имен ден и подс.Т. изпил около
300 мл. ракия. Малко преди 21,00 часа свидетелите М. Т., Т. Н. и подс. Т. решили да се прибират в дома си в гр. Р., местн. „Х.М.“ № 38. Двете жени предложили да си повикат
такси, но подс. Т. им заявил, че бил с кола и щели да
се приберат с нея. Те настояли да ползват такси, тъй като подс.
Т. бил употребил алкохол, но той продължил да упорства и след като вдигнал
скандал, те се качили в автомобила. Св. М.Т. заела предната дясна седалка, св. Т.Н.
седнала на задната седалка като държала ***то Д. Б.в скута си. Никой от тях не
поставил предпазните си колани.
Подсъдимият привел
в движение л.а. ***с рег. № ***,
въпреки
че съзнавал, че не притежава правоспособност да управлява МПС и че е употребил
алкохол. Движели се по ул. „Ш.гр. Р., в посока към ж.к. „Ч.“, където улица „Ш.“
продължавала като ул. „И.“. Платното за
движение на посочената улица в посока ж.к. „Ч.“ било еднопосочно, с две ленти
за движение, разделени с бяла прекъсната маркировка. Всяка от двете ленти за
движение била с ширина по 3,70 метра.
Между двете платна за движение имало разделителна ивица с ширина 2,20 метра
като и двете й страни завършвали с бордюр с височина 0,14 метра и ширина 0,15
метра. Пътният участък бил прав, с наклон при изкачване. Платното за движение
било влажно и хлъзгаво, покрито с дребнозърнест гладък асфалт, без неравности.
Времето било ясно и с нормална видимост, а уличното осветление по това време на
денонощието работело.
Подс. Т. управлявал
л.а. ***с рег. № *** със скорост от 91,8 км./час и докато пътували св. М.Т.
непрекъснато му казвала да намали скоростта. Въпреки това той не я послушал и
продължил движението си в дясното платно на ул.„Ш.“. Изведнъж подсъдимият
изгубил управлението върху автомобила, той се насочил на наляво, навлязъл в
разделителната ивица между двете платна на улицата и се ударил в носещата
колона на моста на бул. „Б.минаващ над ул. „Ш.“. По
същото време и на същото място нямало други участници в движението.
В 21,10 часа св.
Л.Б.се движел със служебен автомобил в посока от бул. „Б.“ към ул. „Ш.“. Минавайки под моста забелязал претърпелият пътнотранспортно
произшествие лек автомобил ***с рег. № *** и веднага отишъл да види дали имало
пострадали. Опитал се да осъществи контакт с подс. Т.,
но той бил неадекватен. Впоследствие видял, че в автомобила имало още две жени,
които били пострадали и ***, което било паднало под предната лява седалка. До
мястото на произшествието спряла друга кола, от която слязла неустановена по
делото жена, която дала телефона си на св. Б.. В 21,12 часа той подал сигнал на
тел. 112.
Полицейските
служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Р., които посетили
местопроизшествието съставили констативен протокол за ПТП № 981/341 от
20.12.2019 г., но установили, че подс. Т. не бил в
състояние да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство.
Пристигналият на място медицински екип прегледал пострадалите и ги
транспортирал до УМБАЛ „К. – Р.. На мястото на произшествието бил извършен
оглед, а л.а. ***с рег. № *** бил иззет като веществено доказателство.
В резултат от
така описаното пътнотранспортно произшествие, на пътниците в автомобила били
причинени тежки травматични увреждания. Въпреки оказаната му медицинска помощ, ***Д.
Б.– на 1 г. и 7 месеца, починало в болницата още същата вечер.
Видно от
съдебномедицинска експертиза № 91/2019 г. при огледа и аутопсията на Д. С.Б.била
установена съчетана травма:
- Глава: тежка
черепно – мозъчна травма – счупване на черепа; размачкване на мозъка; субдурален и субарахноидален
кръвоизлив;
- Крайници –
счупване на лява бедрена кост; кръвонасядания на ляво
бедро, лява подбедрица, ляво коляно, охлузвания на
лява мишница и лява ръка.
- Оток на
мозъка; Точковати субепикардни
кръвоизливи.
Описаните
травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при ПТП на
19.12.2019 г. При тези данни причината за настъпване на смъртта на Д. С.Б.следва
да се отдаде на установената тежка черепно- мозъчна травма, довела до
несъвместими с живота увреждания на централната нервна система.
Заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1010/2020 г. сочи, че в
резултат на настъпилото ПТП св. М.Т. получила следните увреждания: Разкъсно – контузна рана на
лицето в ляво, в областта на горната устна. Многофрагментно
счупване на носни кости. Счупване на горна челюст с липса на тъкан. Счупване на
лява зигоматична кост. Счупване на лява лъчева кост в
далечния край. Счупване на тазови кости в областта на левия ацетабулем
и пубисни кости двустранно. Разкъсно
контузна рана на ляво бедро.
Описаните травматични увреждания са резултат
от действието на твърди тъпи и ръбести предмети и могли да бъдат получени при
ПТП на 19.12.2019 г.
При тези данни вещото лице е заключило, че
установените увреждания на св. М.Т. следва да се преценяват по медико-
биологичния признак: Разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Счупване на горна челюст, което трайно затруднява дъвченето и говоренето.
Трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и двата долни крайника,
за срок повече от 30 дни.
Пострадалата М.Т.
е съпруга на подсъдимия, видно от приложените по делото справки, поради което
по отношение на нея наказателното производство е частично прекратено, с определение
на съда от проведеното разпоредително заседание. Но доколкото същата е пътувала
в лекия автомобил и са й причинени телесни увреждания, съдът описва същите в
настоящите мотиви към присъдата си, въпреки че това е извън предмета на
обвинението по настоящето дело.
Видно от съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 1011/2020 г. св. Т.М.Н. /непълнолетна към датата на деянието/ получила
следните увреждания: Счупване на дясна голямопищялна
кост, наложило метална остеосинтеза. Описаното
увреждане е резултат от действието на твърди тъпи предмети и може да бъде
получено при ПТП на 19.12.2019 г. При тези данни вещото лице е заключило, че
установените увреждания на Т.Н. следва да се преценяват по медико – биологичния
признак: Трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, за срок повече
от 30 дни.
С Протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 650/20.12.2019
г. по пописа на БНТЛ при ОДМВР – Р. се установява, че във взетата за изследване
проба от кръв от подс. Д.Т. има наличие на етилов
алкохол в количество 2,44 на хиляда.
Със заключението на изготвената автотехническа
експертиза се установява, че на около 54,7 метра след ориентир 2 (пресечна
точка на перпендикуляра спуснат от ОР 1 – дом № 88А на ул. „Ш.“ към базовата
линия – десния край на платното по посока на огледа), л.а. ***е навлязъл в
разделителната ивица между двете платна, където е намерено началото на следа от
триене. При тези данни началната скорост на масовия център на автомобила към
момента когато е навлязъл в затревената
разделителна ивица е била 91,8 км./ч. Водачът Д.Т. е имал възможност да
вижда пътя напред на около 130 метра. По делото липсват доказателства други
участници в движението или препятствия да са ограничавали видимостта на
обвиняемия. Причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие от
технически характер са действия на водача с органите за управление. Той е
изгубил контрол върху управлявания от него автомобил и го е насочил наляво.
Поради тези действия на подс. Т. лекият автомобил ***е
нарушил устойчивото си движение, напуснал е платното вляво по посоката си на
движение, навлязъл в разделителната ивица и се ударил в носещата колона на
моста. Опасната зона за спиране (минималната зона, необходима на водача да спре
безпрепятствено) на л.а. ***с установената скорост от 91,8 км./ч. е 104,55
метра. Опасната зона за спиране на автомобила при движение с разрешената
скорост от 50 км./ч. е 40,8 метра. Подс. Т. е имал
обективна възможност да наблюдава пътя напред на разстояние около 130 м. и да
възприема наличието на опасност за движението. С установената скорост, при която
опасната зона е 104,55 м., водачът на автомобила е имал възможност при
възникване на опасност за движението да спре. Подс. Т.
е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е контролирал
непрекъснато движението на л.а. ***и го е управлявал със скорост до 50 км./ч.,
без да е употребил алкохол и по такъв начин, че да запазва устойчивото му
движение, за да не излезе от платното.
При
изготвяне на Техническа експертиза № 23/08.01.2020 г. по описа на БНТЛ при
ОДМВР – Р. на хартиен носител са възпроизведени записите от повикванията на
тел. 112.
От представените
в съдебно заседание талон за изследване и химическа експертиза /л.74-78 от
делото/ е видно, че подсъдимият е бил изследван за наличието на наркотични
вещества или техните аналози, като от изследваните негови проби от кръв и урина
е установено, че подсъдимият не е употребил такива вещества.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за доказана,
според всички събрани по делото доказателства. Това са показанията
на разпитаните на ДП свидетели: Д.Х., Т.Н., М.Т., С.Б., В.Б., Н.Н., Л. Б., И.Д.,
Н.М., обясненията на подсъдимия от ДП. Това са приложените писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум, протокол за разпознаване на труп, 3 бр.
съдебномедицински експертизи, техническа експертиза, автотехническа
експертиза, протокол за химическо изследване, метеорологична справка, договор
за покупко- продажба на автомобил и документи за
автомобил, акт за смърт, удостоверение за наследници, протокол за ПТП,
автобиография, декларация, справка за съдимост, справка на нарушител/водач от
региона; както и приетите в хода на съдебното следствие - талон за изследване,
протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ-42 от 24.02.2020г, справки от НБД
„Население“-л.68-69 от делото, справка за лицата, живущи на адрес на подсъдимия-л.71
от делото и други.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви.
Времето, мястото и начина на извършване на деянието и авторството на
престъплението са установени по безспорен начин от писмените, гласните
доказателства и заключенията на посочените експертизи, които съдът намира за
последователни, обективни и логични, а експертизите за обосновани и компетентни.
С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата.
С оглед изложеното, се налагат следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл. по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 3 и пр. 5, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на 19.12.2019 г., в гр. Р., при управление на МПС-
л.а. ***модел 316, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата: Чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено: т.
1 да управлява под въздействието на алкохол…“ , Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“, Чл.20 ал. 2
от ЗДвП- Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението, като по непредпазливост причинил: смърт на едно лице – Д. *** и средна
телесна повреда на едно лице - на Т.М.Н., изразяваща се в счупване на дясна голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза,
довело до трайно затрудняване движенията на десен долен крайник за срок повече
от 30 дни; като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта – 2,44 промила, деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност и случаят е особено тежък.
Лекият автомобил
безспорно е ППС, по смисъла на ЗДВП и съгласно допълнителните разпоредби на ППЗДвП. Налице е управление на МПС, по смисъла на закона, тъй
като автомобилът е бил в движение и управляван от подсъдимия.
В конкретния
случай, въведените специални норми от ЗДвП – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ,чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, които запълват бланкетната
наказателна норма на чл.342 ал.1 от НК, съдържат в себе си задълженията, които
произтичат за водача на автомобила: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на
пътно превозно средство е забранено: т. 1 да управлява под въздействието на
алкохол…“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл.20 ал. 2 от ЗДвП-
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Подсъдимият се е
движел с 91,8 км/ч., при разрешена скорост в града от 50 км/ч; управлявал е МПС
без да притежава свидетелство за управление на МПС; след като е бил употребил алкохол- с
концентрация на етилов алкохол в кръвта си от 2,44 на хиляда. Така той не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, като го е
управлявал с почети двойно превишена скорост и не е намалил същата, за да
запази устойчивостта на движение на лекия автомобил, за да не излезе извън
платното за движение, вследствие на което се е блъснал в носещата колона край
пътя.
В
това се състоят допуснатите от подсъдимия нарушение на правилата за движение,
които са в причинна връзка с настъпилите последици за пострадалите –смърт на
едно малолетно ***и средна телесна повреда на едно непълнолетно лице. Нарушението на посочените текстове от ЗДвП от
страна на подсъдимия са в причинно-следствена връзка с настъпилите
обществено-опасни последици- смъртта на ***и средната телесна повреда на Т.Н.. Нарушението
е извършено от подсъдимия на 19.12.2019г., като най-тежкия съставомерен
резултат от престъплението, което е причиняване на смъртта на ***Д. Б.е настъпила
същия ден, когато Б.е починал.
Средната
телесна повреда, причинена на св. М.Т., не е включена в обвинението на нейния
съпруг, съгласно правилото на чл. 348б НК и вследствие постановеното от съда
частично прекратяване на наказателното производство в тази му част.
Случаят е
особено тежък, по смисъла на чл.93 т.8 от НК, с оглед настъпилите вредни
последици- смърт на *** под 2 години,
средна телесна повреда на друго непълнолетно лице, множеството предходни осъждания
на подсъдимия, управлението на МПС без правоспособност за това, управление на
МПС след употреба на алкохол и то във висока концентрация от 2,44 промила,
които обстоятелства разкриват изключително висока степен на обществена
опасност, както на конкретното деяние, така и на дееца.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия по непредпазливост. Той не е искал и не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици от деянието- смърт на едно лице и
телесни увреждания на още едно лице, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с
оглед липсата на обективни пречки за това, с оглед своя житейски опит и
конкретната ситуация на пътя. Той е знаел, че
не трябва да управлява лекия автомобил щом не притежава свидетелство за
управление на МПС, нито да управлява л.а. след като е употребил алкохол, но
въпреки това се е качил и е управлявал лекия автомобил.
Не
се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като не може да се
приеме, че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
обществено-опасните последици.
С оглед изложеното подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено съответно наказание.
При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът
взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда
приложението на чл.58а от НК.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът съобрази: направеното от подсъдимия признание;
обстоятелството, че пострадалите са негови близки, за които той е полагал
грижи, което сочи на семейна трагедия; факта че и подсъдимият е получил телесни
увреждания от ПТП.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете: допуснатите нарушения на три отделни
разпоредби на ЗДвП, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността
на деянието по посочения текст. Както и факта, че от престъплението извършено
от подсъдимия има още едно пострадало лице- съпругата му М.Н., което е извън настоящето
обвинение.
Настъпилата
смърт на едно лице- ***под 2 години и причинената средна телесна повреда на още
едно лице- непълнолетната Т.Н.; наличието на множество предходни осъждания на
подсъдимия, което завишава неговата обществена опасност; извършването на
деянието в пияно състояние- с алкохол от 2,44 промила в кръвта; неправоспособността
на подсъдимия, като водач на МПС не следва да се отчитат като отегчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като са взети предвид при квалификацията на деянието
по ал.4 на чл.343 от НК. Именно тези обстоятелства правят случая особено тежък,
по смисъла на чл.93 т.8 от НК, тъй като с оглед настъпилите вредни последици и
посочените отегчаващи отговорността обстоятелства, разкриват изключително
висока степен на обществена опасност, както на конкретното деяние, така и на
дееца.
Като съобрази
изложеното, тежестта на извършеното престъпление и личността на извършителя, съдът
индивидуализира наказанието при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, около средата на предвиденото в текста наказание, а именно в
размер на 12 години лишаване от свобода.
Не са налице
предпоставки за приложение на чл.55 от НК, а с оглед на това и на чл.58а ал.4
от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и никое от посочените по-горе смекчаващи такива не се явява изключително.
Предвид
изложеното следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и така
определеното от съда наказание в размер на 12 години, следва да бъде намалено с 1/3, с оглед на
което подсъдимият следва да изтърпи наказание в размер на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Предвид съдебното минало на подсъдимия не са
налице предпоставките за приложение на чл.66 от НК, поради което така определеното
наказание от 8 години следва да бъде изтърпяно ефективно.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът
определя първоначален ОБЩ режим за
изтърпяване, тъй като се касае за непредпазливо деяние.
При
изтърпяване на наказанието, на основание чл.59 от НК, следва да бъде
приспаднато предварителното задържане по делото, считано от 19.12.2019г. до
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият никога не е притежавал
свидетелство за управление на МПС /справка за нарушител/водач от КАТ-Р. на л.40
от ДП/, той не притежава такава правоспособност, по смисъла на чл.37 ал.1 т.7
от НК и чл.49 от НК, поради което не
може да намери приложение разпоредбата на чл.343г от НК, тъй като подсъдимият
не може да бъде лишен от нещо, което не притежава.
С
така определеното наказание по вид и размер, при ефективното му изтърпяване, ще
се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще бъде
изолиран от обществото за подходящ срок, като му бъде отнета възможността да
върши престъпления, като в същото време той ще има възможност да преосмисли
поведението си занапред.
От приложения договор за покупко-продажба на
МПС /л.149 ДП/ и справка за собствеността на лек автомобил /л.143-145 ДП/ е
видно, че лекият автомобил ***модел
316, с рег. № ***, управляван от подсъдимия не е негова собственост, а е собственост
на лицето И.А.Д., ЕГН: **********. Този лек автомобил е приложен като веществено
доказателство по делото и се намира на съхранение във Втора РСПБЗН-Р., поради
което следва да бъде върнат на неговия собственик- .Д..
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски: 1226,14 лева в полза на ОД МВР-Русе - разноски
на досъдебното производство. В хода на съдебното следствие не са направени
разноски, поради което не се дължат такива.
От
частните обвинители не са направени разноски по делото, нито на ДП, нито в хода
на съдебното следствие, не са претендирани такива,
поради което съдът не им присъжда разноски.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: