Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260224
гр.
Пловдив, 12.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в
публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6046/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 534037-F559097/26.08.2020 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „К и В
проект“ ООД (погрешно посочено като ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Йордан Йовков“ № 31, представлявано от К.П.М.,
на основание чл. 180, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
е наложена имуществена санкция в размер на 8149,29 лв. за нарушение на чл. 180,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 102, ал. 4, вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез своя законен
представител и процесуалния такъв моли да се отмени НП. Аргументите са свързани
с неправилно приложение на материалния закон чрез неправилно определяне на
оборота на дружеството поради произволно определяне на стойността на процесната
сделка с право на строеж върху недвижим имот, както и че не била отчетена
нормата на чл. 130 ЗДДС. В съдебно заседание моли да се отмени атакуваното
постановление, а в при условията на евентуалност да се намали санкцията, чрез
приложение на нормата на чл. 180, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗДДС. Възразява се също,
че неправилно е определен размерът на данъка респективно на санкцията доколкото
не бил спазен реда на чл. 102, ал. 5 от ЗДДС и били допуснати редица процесуални
нарушения като непосочването на данъчната основа, и датата на която дружеството
е следвало да бъде регистрирано по ДДС.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Обсъжда в дълбочина аргументите за законосъобразност на
обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството К и В проект ООД
осъществявали облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на
РБългария. На 14.04.2020 г. „К и В проект“ ООД с нотариален акт за прехвърляне
на идеални части от недвижим имот и доброволна делба на права на строеж № 058,
том І, рег. № 0936, нот. Д. № 051 от 2020 г. на нотариус С. Д., придобива
1449/3000 идеални части от недвижим имот срещу задължението да постои и предаде
на съсобствениците и съделители обектите, на които същите имат учредено право
на строеж. В акта не била описана стойността на придобитите от дружеството
идеални части.
На 22.04.2020 г. с нотариален акт № 62
том І рег. № 974, нот. Дело № 55/2020 г. на нотариус С. Д. дружеството „К и В
проект“ ООД продало за стойността от 25 000 евро (48895,75 лв.) право на
строеж върху няколко обекта от ново строяща се сграда, за която имало издадено разрешение
за строеж № 20/12.03.2020 г.
На 24.04.2020 г. данъчно задълженото
лице подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС.0000-0071152/24.04.2020
г. по да на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като заявило, че оборотът е достигнат на
23.04.2020 г. и е в размер на 69259,75 лв.
В
хода на проверката по подаденото заявление от служители на ТД на НАП гр. Пловдив
било констатирано, че дружеството жалбоподател в качеството на данъчнозадължено
лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС било достигнало оборот над 50 000 лв. на
14.04.2020 г., от което възникнало задължението му да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в сок до 21.04.2020 г. До този извод проверяващите стигнали
след като съобразили разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС и изискали оценка на
недвижим имот от лицензиран оценител, според която установили, че стойността на
идеалните части придобити дружеството със сделката осъществена на 14.04.2020
г. е в размер на 48 895,29 лв.
В тази връзка дружеството било служебно
регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с акт за регистрация по
ЗДДС № 160422001722503/07.05.2020 г., като в хода на това производство
данъчните служители приели друга данъчна основа (реализиран оборот от
дружеството), различна от първоначално заявената и изчислили на тази база, че
дружеството дължало ДДС в размер на 8 149,29 лв. на основание чл. 102, ал.
4 от ЗДДС. Това било направено с протокол № **********/03.07.2020 г.
В тази връзка били издадени Протокол № **********/07.05.2020
г. и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F559097 от 14.07.2020 г., който бил съставен в
присъствието на представител на нарушителя и му бил връчен.
На 26.08.2020 г. било издадено атакуваното
постановление, с което дружеството било наказано за нарушение на чл. 180, ал.
2, вр. с ал. 180, ал. 1 вр. с чл. 102,ал. 4 вр. с чл.86, ал. 1 и ал.2 от ЗДДС
на основание чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 на ЗДДС с имуществена санкция в размер
на 8 149,29 лв.
През месец септември дружеството е
декларирало ДДС в размер на 8149,29 лв. по фактура № 4/23.04.2020 г.
Започнала и данъчна ревизия на
дружеството.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката М.С.А. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително
АУАН, възражение, Протокол № **********/03.07.2020 г., Протокол № **********/07.05.2020
г., Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот и
доброволна делба на права на строеж от 14.04.2020 г., Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2019 г., нотариален акт за
покупко-продажба на права на строеж на недвижим имот от 22.04.2020 г., справка
декларация, ведно с приложения и уведомление до ТД на НАП за месец 09 2020 г.
преписка по Акт за регистрация по ЗДДС № 160422001722503/07.05.2020 г.
включително лицензирана оценка на имот, разрешение за строеж № 20/12.03.2020 г.
заявление за регистрация по ЗДДС вх.№ ДДС.0000-0071152/24.04.2020 г., справка
за облагаем оборот, фактури и кореспонденция, акт за регистрация по ЗДДС № 160422001722503/07.05.2020
г., разпечатки на справки декларации за ДДС ведно с уведомления за прием и
отчетни регистри по чл. 124 ал.1 т. 1 и 2 ЗДДС, оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че при проверката не ѝ е било известно да има
данъчно ревизионен акт.
Показанията ѝ съдът намира за обективни,
логични, въпреки известните вътрешни противоречия те са в пълно съответствие с
отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като съставените
протоколи, фактури, акт за регистрация по ЗДДС, оценка и др., поради което им
дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН.
Съдът не счита погрешното посочване на
ЕООД или ООД след фирмата на дружеството за съществен порок, тъй като по
идентичността на дружеството не се спори, поради достатъчното други
индивидуализиращи белези.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно
описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени те.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установените нарушения. Макар да е неточно посочването, че е нарушена нормата
на чл. 180, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДДС, тъй като това е единствено санкционна
норма, а нарушеното правило за поведение е изведено в другите две норми дадени
във връзка, а именно чл. 102, ал. 4 и чл. 86, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗДС, съдът
намира, че правото на нарушителя на защита не е ограничено. Правото му по чл.
44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него, също, тъй като такива са депозирани 15.07.2020 г.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на процесуалните разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите
по чл. 57 от ЗАНН.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неначисляване на ДДС, поради липсата на подадено в срок заявление за
регистрация по ЗДДС.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
„К и В Проект“ ЕООД като нарушение на посочената разпоредба на чл. 102, ал. 4
вр. с чл. 86, ал. 2, вр. с ал. от ЗДДС.
Установява се, че на 14.04.2020 г. „К и
В Проект“ ООД са сключили сделка за
придобиване на вещни права върху 1449/3000 идеални части от недвижим имот,
срещу задължението за построяване на обекти в сграда. Съгласно чл. 130 от ЗДДС,
когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е
определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки,
като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач
на това, което получава, а
според ал. 3: Доставката по ал. 1 с
по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане
(цялостно или частично) по втората доставка. А именно дружеството доставя
строителни услуги, които са му „заплатени“ (поради по-ранната дата на
престацията) с вещните права.
Според чл. 26, ал. 7 ЗДДС Когато
възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без
страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от
доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при
придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос
- на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване
на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по
този ред, данъчната основа е пазарната цена. В тази връзка правилно е била
изискана оценка на пазарната цена на имота, която е разделена на 1449/3000. С
което е получено, че авансовото плащане по въпросната сделка от 14.04.2020 г. е
на стойност 88 872 лв., което надвишава оборот от 50 000 лв. и в този
момент възникнало задължението на дружеството в едноседмичен срок да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС. Това
задължение за лицето възниква по силата на чл. 96, ал. 1 предложение второ ЗДДС, а именно всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът.
С това е изпълнена първата част на
визираното в чл. 180, ал. 2 от ЗДДС нарушение, а именно не е подадено заявление
за регистрация в срок.
На следващо място видно е, че лицето не
е начислило ДДС въпреки че е било длъжно, тъй като чл. 86, ал.2 ЗДДС, разписва
задълженията на лицата за начисляване на ДДС, а именно: Регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, а данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Тъй като чл. 86 вменява задължения на
регистрирани лица, то той не би могъл да породи самостоятелно задължение в
настоящия случай при липсата на тази предпоставка, поради това, правилно е
направена връзката с чл. 102 , ал. 4 от същия закон, която, сочи, че за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1,
изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата,
на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с
която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък.
В тази връзка съдът намира, че правилно
са определени нарушените норми. Незаконосъобразно обаче е изчислен размерът на
неначисления данък. Безспорно за данъчната администрация е настъпила хипотеза,
в която ДЗЛ следва да начисли ДДС и основание за това е чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.
Тъй като това е релевантното задължение на дружеството, а именно неначисляване
на данък, който е следвало да се начисли от нерегистрираното по ЗДДС лице то
абсолютна съставомерна предпоставка за законосъобразното реализиране на
административнонаказателната отговорност е установяването и посочването на
неговия размер. ЗДДС с императивна норма посочва реда, по който това следва
това да се осъществи. И това е разписано в чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, който
повелява, че „задълженията по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. В настоящия случай това е станало
с протокол № **********/03.07.2020 г., а не по установения от закона ред (в
този смисъл Решение № 2450 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3158 / 2018 г.
на VII състав на Административен съд – Варна, Решение от 11.12.2020 г. по адм. д. № 838 / 2020 г. на Административен
съд – Хасково, Решение № 151
от 08.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 109 / 2019 г. на Административен съд –
Кърджали, Решение от 10.12.2020 г. по адм. д. № 460 / 2020 г. на VI състав на
Административен съд – Русе).
Това е сериозен порок на наказателното
постановление и АУАН на първо място, заради незаконосъобразността на
процедурата по определяне на данъка. На следващо място, съдът е в невъзможност
да санира липсата на производство по установяване на данъчни задължения с
данъчно ревизионен акт по ДОПК, тъй като не разполага с такива правомощия, а
освен това и се явява въззивна инстанция на административно- наказващия орган. В
продължение на тези положения, в невъзможност да разбере за начина на формиране
на данъчната основа и изчисленото ДДС за внасяне е и данъчно задълженото лице
(нататък ДЗЛ). Дружеството е следвало да има възможност в производство по ДОПК
за издаване на данъчно-ревизионен акт (нататък ДРА) да упражни правата си
(включително обжалването му по съдебен ред и осъществяването на съдебен контрол
върху така определения данък), което е било препятствано от липсата на законосъобразна
процедура. В АУАН и НП никъде не е посочен начинът на формиране на дължимият
ДДС за начисляване и основанието за това. Това не би било порок на АУАН и НП в
случай, че беше спазена законоустановената процедура по определяне на
задължението с РА визирана в чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, тогава би било именно
достатъчно посочването на установения вече с РА размер на начисления данък, с
каквото всъщност се е задоволил административно наказващия орган. Не е посочено
в АУАН нито основанието за неговото определяне (чл. 130 от ЗДДС) нито фактурите
на база, на които административнонаказаващия орган формира оборот надвишаващ
50 000 лв. и най-вече не е посочена сделката, с която е достигнат.
Съдът не приема това за процесуално
нарушение, тъй като ако беше съблюдавана нормата на чл. 102, ал. 5 от ЗДДС,
непосочването на тези обстоятелства, не би било порок на акта или наказателното
постановление, поради съображенията изложени по-горе.
В тази връзка настоящия състав на съда
намира, че е в невъзможност да провери правилността на определения данък, а и
няма такива правомощия в настоящия производство, поради което санкцията, така
както е наложена следва да се приеме за неправилно определена, а размерът на
неначисления данък, който е съставомерна
част от административнонаказателното обвинение за недоказан, тъй като не е определен по законовия ред.
Доколкото с наказателното постановление
е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не
подлежи на изследване в настоящото производство.
С оглед на
изложеното съдът приема, че са налице основанията за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, тъй като не е съобразено с процесуалния и
материалния закон, в който смисъл е и решението му.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 534037-F559097/26.08.2020 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „К и В проект“ ООД
(неправилно посочено като ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Йордан Йовков“ № 31, представлявано от К.П.М., на
основание чл. 180, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 8149,29 лв. за нарушение на чл. 180,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 102, ал. 4, вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.