№ 14221
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110133913 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „********************”
ЕАД срещу Ц. И. Х. и С. И. А., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Ц. Х.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1662,70 лева – главница, от
която сумата 1650,69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,01 лева, представляваща
½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата Ц. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 282,59
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2018 г. до
18.12.2020 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника С. А. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1662,70 лева – главница, от която сумата
1650,69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,01 лева, представляваща ½ част от
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника С. А.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 282,59 лева, представляваща
1
лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Ц. И. Х. и С. И. А. били потребители на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„********************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „********************“ ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за
който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 18, находящ се в гр.
*********************************, с абонатен № ************** през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2021
г. по ч. гр. д. № 993 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60 състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Ц. И. Х. и С. И.
А. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата
чрез адв. Г. М. за ответницата, респ. адв. М. К. за ответника. Процесуалните представители
оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Твърдят, че всички отоплителни
тела в имота били демонтирани още през 2007 г. През жилището преминавали единствено
магистрални тръби, които били затворени и не можело да отдават топлина. Ето защо нямало
как ответниците да потребят реално топлинната енергия, чиято стойност се претендира от
ищеца в настоящото производство. Освен това правят възражение за погасяване по давност
на част от претендираните вземания, начислени за периода от м. 05.2017 г. до м. 01.2018 г.
Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
2
искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът „********************” ЕАД, редовно призован, не
изпраща представител. В хода на устните състезания юрк. К. моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Депозира
писмена защита, в която мотивира направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ответниците Ц. И. Х. и С. И. А., редовно призовани, не се явяват
лично, представляват се от адв. Гергьовски и адв. М.. Процесуалният представител
поддържа отговорите на исковата молба, както и изложените в тях твърдения, възражения и
доказателствени искания. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове. Изразява
становище, че в една част претенциите на ищеца били погасени по давност, а в останалата
си част били недължими поради недоказаност и невъзможност ответниците да са потребили
топлинната енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Представя
писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените
искания и възражения.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
Ответниците не оспорват, че са били вещни ползватели на процесния имот през
исковия период. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представения по делото
нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот
*********************, нот. дело № ************** г. по описа на нотариус Валентна
Благоева, рег. № 302, с район на действие Софийски районен съд. От същия се установява,
че на 11.11.2014 г. Стефан И. А. и ответникът С. И. А. учредили в полза на ответницата Ц.
Х. правото да ползва и обитава пожизнено ½ идеална част от следния недвижим имот, а
именно: апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж. к.
„**************************************, както и продали на Илия С.ов А. така
обременения с описаното ограничено вещно право недвижим имот. Освен това продавачът
С. И. А. си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½ идеална част от
продавания имот.
3
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № ***************** г., сключен между „Техем
Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 01.11.2000 г. от общото събрание
на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата
на бл. ***************************
Видно от протокол от 01.11.2000 г. общото събрание на етажните собственици в
сградата на бл. 28А взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). Видно от изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния
апартамент № 18 били отбелязани 5 броя радиатори, 5 броя разпределители и 5 броя
термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за Тодорка И. А.а.
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 01.10.2001 г. бил подписан
договор № 836/01.10.2001 г. между етажната собственост в бл. 28А, в качеството на
възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването
на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата
дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от
вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-
счетоводната (задача № 2) експертизи.
С договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от представени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 2 броя
документи за главен отчет съответно от 15.05.2018 г. и 03.05.2019 г., топлинна енергия в
процесния имот била начислявана само за сградна инсталация въз основа на пълния
отопляем обем на имота от 240 куб. м. и за битово горещо водоснабдяване по данни от един
водомер. Петте отоплителни тела в имота бил демонтирани. Във формулярите за главен
отчет има положен подпис за потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
4
енергия за битови нужди от „********************“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„********************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да
са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„********************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ответниците са разпитани свидетелите А.Т. И. и С.А.Г.. И двамата са приятели на
ответниците и са посещавали процесния имот. От думите им се установява, че много преди
процесния имот Ц. Х. и С. А. направили основен ремонт на жилището, при който
демонтирали всички радиатори и закрили преминаващите през апартамента тръби с
гипскартон. Всички стаи в процесния имот се отоплявали с климатици. Съдът кредитира
изцяло показанията на двамата свидетели като обективни, последователни, подробни,
логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал –
писмените доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза.
Допусната е по искане на страните съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества,
съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер. Топлинна
енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били отчетени към 0,00 часа
на първо число на месеца съгласно правилата. Отчетената енергия била разлика между
„ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за
сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи е
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
5
месец и същите следвало да се заплатят от потребителя. Вещото лице установило по
представените от „Техем Сървисис” ЕООД отчети, че в процесния апартамент се
разпределяла топлинна енергия за сградна инсталация според пълния отопляем обем на
апартамента и за битово горещо водоснабдяване по данни от един надлежно монтиран и
узаконен водомер. Всички радиатори в жилището били демонтирани на 18.11.2011 г.,
поради което за имота не била начислявана топлинна енергия за отопление. Общите части в
етажната собственост също не се отоплявали. На място вещото лице констатирало, че бл.
28А бил високоетажна сграда в режим на етажна собственост, която се топлозахранвала с
две абонатни станции и с отоплителни инсталации с две зони на захранване. През процесния
апартамент, разположен на четвъртия етаж, преминавали освен щранговете, захранващи
следващите етажи от първата зона, и тези, захранващи отоплителната инсталация на втората
(високата) зона. В апартамента всички вертикални щрангове били скрити в стените чрез
облицовка. Жилището се отоплявало чрез 4 броя климатици – сплит системи, монтирани във
всяка стая по един. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация
била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал.
1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем
на процесния имот по проект – 240 куб. м., определен съгласно Акт за разпределение на
кубатурата в жилищна сграда от 22.03.1991 г., предаден от председателя на домсъвета на
СЕК „София“ при топлофициране на сградата. Количествата топлинна енергия за
подгряване на битова вода били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно
били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни
данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 3323,83 лева не включвала
просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице –
помагач за абонатен № ************** било извършено съгласно действащите през
съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на -22,56 лева (за
получаване) за целия исков период. За периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. начислените
суми по фактури били в общ размер на 2808,35 лева, а сумата за изравнение била в размер
на -75,90 лева (за връщане). Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за
имота на ответниците била определена съгласно изискванията на действащата нормативна
уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното
количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния
период било извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в
абонатната станция били обект на метрологичен контрол и периодични проверки от
лицензирани лаборатории през м. 10.2018 г. и м. 12.2021 г., като било установено, че уредът
бил технически изправен. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице поясни, че в
издадените от ищеца месечни фактури сумата за сградна инсталация била посочена като
топлинна енергия за отопление на имот, но реално тази енергия била за сградна инсталация,
тъй като имотът не се отоплявал. Това се потвърждавало от данните на ФДР, въз основа на
които било изготвено заключението. Съдът намира, че заключението на вещото лице е
пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което
6
го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответниците плащания на претендираните от ищеца суми. Според вещото лице общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на -22,56 лева и
представлявала сума за получаване. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки
за връщане нямало погасени задължения на ответниците извън процесния период.
Стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки за исковия
период възлизала на 3302,31 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния
период били в общ размер на 24,01 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху
претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение
до 18.12.2020 г., била в размер на 559,95 лева върху сумата за топлинна енергия и 5,21 лева
върху стойността на услугата за дялово разпределение. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „********************“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„********************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
Не се оспорва от ответниците, че през исковия период били вещни ползватели на
процесния имот при равни квоти – всеки на ½ идеална част от жилището. Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия.
Следователно, по правило страна (купувач) в правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът или титулярят на вещното право на ползване
върху топлоснабдения имот и те дължат цената на доставената топлинна енергия. При
определени условия клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
7
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както е разяснено в Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, ВКС.
Когато върху имота има учредено вещно право на ползване, се поставя въпросът как се
разпределя отговорността за задълженията за топлинна енергия между собственика и
вещния ползвател на топлоснабдения имот. Законът не урежда солидарната им отговорност,
поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика
се приема, че в този случай клиент на топлинна енергия и страна в облигационното
отношение с топлофикационното дружество пак по правило следва да е титулярят на
вещното право на ползване. И това е така, защото съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота. Вещното право на ползване
дава изключително право на титуляря му да владее и ползва имота, като лишава
собственика от тези правомощия и той остава притежател само на т. нар. гола собственост.
Следователно, след като само вещният ползвател извлича ползите от вещта е оправдано
именно той да понесе цялата тежест във връзка с ползването й. В подкрепа на това
становище е и разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, която предвижда, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Или може да се направи изводът, че поначало собственикът на
топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия, но ако върху имота има учредено
вещно право на ползване в полза на друго лице, ползвателят се явява клиент на топлинна
енергия, а не собственикът.
При съобразяване на цитираната съдебна практика следва да бъде прието, че като
вещни ползватели на процесното жилище при равни квоти (всеки на ½ идеална част от
него), ответниците са притежавали през исковия период качеството потребители на
топлинна енергия. Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че през исковия период съществувало валидно облигационно отношение между
страните за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по делото няма
данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено допълнително
споразумение, отразяващо предложени от ответниците и приети от ищеца специални
условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат публично
известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда определен вид
договори при публично известни общи условия, чието съдържание е типизирано без
практическа възможност за индивидуално разискване на договорните клаузи. По силата на
този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди ищцовото дружество, в
качеството си на продавач, имало задължение през процесния период да доставя топлинна
енергия до имота, ползван от ответниците. Ответниците, в качеството им на купувачи, се
задължили да заплащат реално доставената им топлинна енергия по определена цена и по
начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
8
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В тази връзка основният спорен по делото въпрос е дължат ли ответниците стойността
на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, след като са се
отказали от отопление, всички радиатори в имота били демонтирани, а вертикалните
щрангове – скрити в стените чрез облицовка. Както отмененият Закон за енергетиката и
енергийната ефективност в чл. 108, така и сега действащият Закон за енергетиката дават
право на етажните собственици да се откажат от ползването на централно отопление, но
като се вземат предвид особеностите на заварените топлоснабдени сгради. Титулярят на
права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. В настоящия случай от писмените и гласните
доказателства и доказателствени средства, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза безспорно се установява, че в имота, ползван от ответниците, не се
потребява топлинна енергия за отопление. Въпреки това ответниците са останали клиенти
на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. По тези съображения в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62,
9
вр. § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Напълно в синхрон с цитираната задължителна практика на ВКС е и Решение на Съда
(четвърти състав) от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17. В същото Съдът
на Европейския съюз приема, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Член 13, § 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, § 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед цитираното решение на СЕС следва да бъде прието, че вземането на ищеца за
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не противоречи на
европейското законодателство, въпреки че ответниците не са ползвали през исковия период
топлинна енергия за отопление. Същото е в пълно съответствие и с предвиденото в
разпоредбата на чл. 143, ал. 5 ЗЕ, намерила конкретизация в т. 6.1.3 от приложението към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) – количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект. Легалното определение на понятието „отопляем обем на имот“ е
дадено в § 1, т. 38 ДР ЗЕ – той включва обема на всички собствени и/или ползвани от
абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект. Т.е. при изчисляване на припадащата се на процесния
имот топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се взема предвид отопляемият
обем по проект, а не този на помещенията, в които действително се ползва отопление. От
10
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че топлинната енергия за
сградна инсталация била изчислена в зависимост от пълния отопляем обем на процесния
имот по проект – 240 куб. м., определен съгласно Акт за разпределение на кубатурата в
жилищна сграда от 22.03.1991 г., предаден от председателя на домсъвета на СЕК „София“
при топлофициране на сградата. При тези данни не може да бъде прието възражението,
направено в отговорите на исковата молба, че ответниците не дължали начислените суми за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като в имота не ползвали услугата,
предоставяна от ищцовото дружество, за отопление.
От представените по делото доказателства се установява, че подпомагащата страна
„Техем Сървисис” ЕООД била избрана от потребителите в сградата – етажна собственост в
ж. к. „Красна поляна – ІІ част“ да извършва услугата дялово разпределение на общо
събрание, проведено на 01.11.2000 г. От събраните по делото доказателства се установи, че
дължимата от потребителите месечна сума за топлинна енергия била определена въз основа
на прогнозна месечна консумация и действащата за съответния период цена на топлинната
енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни
известия за разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот. Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза, е, че сумата за топлинна енергия за процесния имот, ползван на ответниците,
била определена съгласно действащата към момента нормативна уредба и актуални цени на
топлинната енергия, като не е нужно да се преповтарят направените по-горе фактически
изводи в тази насока. Експертизата е извършена от лице с необходимите за случая
специални знания. Изчисленията на ФДР относно дължимата от Ц. Х. и С. А. сума за
топлинна енергия през процесния период според вещото лице са правилни. Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) урежда техническите правила за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост,
но приложението на тези правила не е от компетентността на съда, тъй като изисква
специални знания в областта на науката и техниката, каквито същият не притежава. Именно
поради това беше назначена и съдебно-техническа експертиза и доколкото по делото
липсват доказателства, които да поставят под съмнение правилността на изводите на вещото
лице, съдът намира, че следва да кредитира заключението му изцяло. Не бяха събрани
доказателства за нарушаване на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.) при определяне на дължимата от ответниците сума за топлинна енергия или пък за
отопляем обем на имота, различен от този, използван от ФДР. Ответниците не ангажираха
доказателства, че са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и са
оспорили изготвените от подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените
срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответниците потребили топлинна енергия, чиято
стойност дължат на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в
11
своето основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК
съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се
приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя
суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде
уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази насока от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от изравнителните
сметки за получаване няма погасени задължения на ответниците извън процесния период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в
писмения договор за продажба на топлинна енергия, сключен между доставчика и клиентите
в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а ЗЕ. Следователно, ищецът няма правно основание да претендира заплащане на
стойността на тази услуга от потребителите и то в своя полза.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за
погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”,
предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 08.01.2021 г. Следователно,
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
08.01.2018 г. От представените по делото фактури се установява, че последната фактура,
чийто падеж е настъпил преди 08.01.2018 г., а именно на 15.12.2017 г., е тази за месец
октомври 2017 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2017 г.
до 31.10.2017 г. са погасени по давност. Непогасени се явяват вземанията за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., които по прогнозни данни (фактури) съгласно заключенията
на двете експертизи са в общ размер на 2808,35 лева. От тази сума следва да бъдат
приспаднати изравнителните сметки за получаване за периода, непогасен по давност, които
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза са общ размер на -75,90 лева.
По делото няма данни за извършени плащания на процесните вземания. Или общо
задължението на ответниците за топлинна енергия, непогасено по давност, е в размер на
2732,45 лева. Следователно, всеки от ответниците дължи по ½ част от посочената сума или
по 1366,22 лева, до който размер всеки от двата субективно съединени иска по чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
12
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата
над уважения размер от 1366,22 лева до пълния предявен размер от 1662,70 лева, както и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. всеки от субективно съединените искове следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в
тази си част всеки от субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД е неоснователен. За задълженията за топлинна енергия от непогасения по давност
период, а именно от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. приложими са общите условия от 2016 г.,
съгласно които лихва за забава не се начислявала върху прогнозните сметки, а само върху
общата изравнителна сметка, ако стойността й не била заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33.
А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността на общата фактура следвало да бъде
заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяла. Следователно,
задължението по първата обща фактура от процесния период (но само в признатия за
основателен размер като непогасен по давност от 1053,64 лева) е станало изискуемо на
14.09.2018 г., поради което считано от следващия ден – 15.09.2018 г. ответниците са
изпаднали в забава. Следователно, същите дължат мораторна лихва върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.12.2020 г., която на
основание чл. 162 ГПК и Приложение № 1 към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът изчисли общо на 441,38 лева. Поради изложените по-горе съображения
лихва за забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се начислява. Всеки от
ответниците дължи по ½ част от посочената сума или по 220,69 лева, до който размер всеки
от двата субективно съединени иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен. За разликата над уважения размер от 220,69 лева до
пълния предявен размер от 282,59 лева, както и за периода от 31.01.2018 г. до 14.09.2018 г.,
всеки от субективно съединените искове следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, но не е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
13
извършило разноски в общ размер на 127,81 лева, от които 77,81 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответниците, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 105,21 лева за довнесена държавна такса, 450 лева за депозити за вещи лица и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, ответниците Ц. И. Х. и С. И. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 648,77 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете, разпределена между тях по равно или по 324,38 лева.
Процесуалният представител на ответниците също е поискал присъждане на
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител
на ищеца направи възражение за прекомерност на така договореното адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в приложимата към датата на сключване на
договорите за правна защита и съдействие редакция) минималният размер на адвокатското
възнаграждение за настоящото производство за всеки от двамата ответници възлиза на по
366,17 лева или 439,40 лева с ДДС. Доколкото заплатеното от всеки от ответниците
адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съдът намира, че същото не следва да
бъде редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „********************“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ответницата Ц. И. Х. сумата в размер на 80,95 лева, представляваща направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете, а на ответника С. И. А. – сумата в общ размер на 127,01 лева, представляваща
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед направеното в исковата молба искане за присъждане на разноски по
компенсация ответницата Ц. И. Х. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
„********************“ ЕАД разноски в общ размер на 243,43 лева, а ответникът С. И. А.
– разноски в общ размер на 197,37 лева.
Воден от горното, съдът:
14
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществуват следните вземания на
„********************” ЕАД, ЕИК *************, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„*********************** срещу Ц. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
ж. к. „**************************** както следва: по иска с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 1366,22 (хиляда
триста шестдесет и шест лева и 22 ст.) лева, представляваща ½ част от стойността на
доставената топлинна енергия през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 18, находящ се в гр.
*********************************, с абонатен № **************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
08.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 220,69 (двеста и двадесет лева и 69 ст.)
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
18.12.2020 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 22.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 993 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата
над уважения размер от 1366,22 лева до пълния предявен размер от 1662,70 лева, както и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 220,69 лева до пълния предявен
размер от 282,59 лева, както и за периода от 31.01.2018 г. до 14.09.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществуват следните вземания на
„********************” ЕАД, ЕИК *************, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„*********************** срещу С. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
ж. к. „**************************** както следва: по иска с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 1366,22 (хиляда
триста шестдесет и шест лева и 22 ст.) лева, представляваща ½ част от стойността на
доставената топлинна енергия през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 18, находящ се в гр.
*********************************, с абонатен № **************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
08.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 220,69 (двеста и двадесет лева и 69 ст.)
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
18.12.2020 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 22.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 993 по описа за 2021 г. на Софийски
15
районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата
над уважения размер от 1366,22 лева до пълния предявен размер от 1662,70 лева, както и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 220,69 лева до пълния предявен
размер от 282,59 лева, както и за периода от 31.01.2018 г. до 14.09.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ц. И. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ж. к. „**************************** да заплати на
„********************” ЕАД, ЕИК *************, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„*********************** сумата 243,43 (двеста четиридесет и три лева и 43 ст.) лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете по компенсация.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С. И. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ж. к. „**************************** да заплати на
„********************” ЕАД, ЕИК *************, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„*********************** сумата 197,37 (сто деветдесет и седем лева и 37 ст.) лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете по компенсация.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П. С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „********************” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 993 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16