Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1525 от
09.11.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 476 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК и във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „ДКД“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 50, представлявано от Димитър Колев Джамбазов, чрез адвокат И.Ч. *** със съдебен адрес ***, хотел „Приморец“, бизнес център, офис 202 срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 30-4094-1/03.12.2019 год., издаден от главен експерт КРДС Й. П. К., потвърден с Решение № 30-4049-3 с изх. № 30-4049-3/11.02.2020 год. на Кмета на Община Поморие. В жалбата е заявено, че оспорения АПВ е незаконосъобразен, при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, противоречи на материално правни разпоредби, не съответства с целта на закона и при липса на компетентност на органа, като в подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител – адв. И.Ч. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза и претендира присъждане на разноски.
Ответната страна
– Кмет на Община Поморие, редовно призован не се представлява в производството.
По делото, заедно с административната преписка е депозирано становище от С. Я.
– юрисконсулт в Дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ в Община Поморие,
надлежно упълномощена от Кмета на Община Поморие, в което е оспорена жалбата,
като са развити подробни доводи по съществото на спора, формулирано е искане за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В доказателствата по изпратената административна преписка е приложен препис от Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2008 г., издадено от ЧСИ Тотко Колев, от което се установява, че дружеството-жалбоподател „ДКД“ ЕООД е придобило недвижим имот представляващ: терен, находящ се в гр. Каблешково, обл. Бургас, ул. „Черно море“ № 2, представляващ УПИ V-1123, в кв. 90 по плана на гр. Каблешково, урегулиран от 9 980 кв.м., заедно с построените в него производствени сгради – корпус „Г“, застроен на площ от 500 кв.м. и „агрегатно“, застроено на площ от 60 кв.м., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 35033.412.65 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Каблешково, ведно с производствена сграда с идентификатор 35033.412.65.1 и сграда за енергопроизводство с идентификатор 35033.412.65.2. Във връзка с така придобития недвижим имот, дружеството е подало в Община Поморие Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 366/23.06.2008 год. за дължимия данък върху недвижимите имоти. Видно от приложеното по делото копие от въпросната декларация, недвижимият имот – земя и сгради е деклариран с обща отчетна стойност 287 500 лева, от които 199 600 лева за земята (поземления имот), производственият обект - с отчетна стойност 78 900 лева и производственият обект за енергопроизводство - с отчетна стойност 9 000 лева. От доказателствата по делото се установява, че дружеството е подало в Община Поморие и Декларация чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 20415/24.08.2010 г., както и коригираща Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 21476/17.05.2019 г., в която е променена отчетната стойност на имота, както следва: земя – 45 809 лева, производствен обект – 24 677 лева и производствен обект за електропроизводство – 12 709 лева. Видно от приложените по делото и цитирани по-горе три броя декларации, навсякъде имотът е деклариран като урегулиран поземлен имот (УПИ) в строителните граници на населеното място.
Установено е, че „ДКД“ ЕООД е депозирало в Община Поморие и декларации по чл. 18а, ал. 1 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Поморие (Наредба № 11), съответно с вх. № 2130/28.04.2017 г. и с вх. № 1795/30.12.2015 г., за освобождаване от такса за сметопочистване и сметоизвозване по отношение на имота за календарните 2016 г. и 2018 г. В декларациите е заявено, че имотът няма да се ползва през посочените периоди. Във връзка с така подадените декларации, за календарните 2016 год. и 2018 год. на дружеството не е била начислявана такса за сметосъбиране и сметоизвозване.
Междувременно, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и предвид обстоятелството, че дружеството не е заплащало задълженията си по ЗМДТ по отношение на декларирания недвижим имот, служител при община Поморие, имащ качеството на орган по приходите е постановил против „ДКД“ ЕООД три Акта за установяване на задължения (АУЗ), както следва:
- АУЗ № АУ000287/19.11.2014 год., с който е установен размера на задълженията по ЗМДТ – такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 год. в размер на 3 162,50 лева и лихва, изчислена към 19.11.2014 год. в размер на 71,43 лева или общо дължимата сума за ТБО за 2014 год. в размер на 3 233,93 лева;
- АУЗ № АУ000253/04.11.2015 год., с който е установен размера на задълженията по ЗМДТ – ТБО и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2015 год. в размер общо на 3 805,86 лева, от които ТБО в размер на 3 162,50 и лихва за просрочие 58,05 лева или общо 3 220,55 лева и ДНИ в размер на 575,00 лева и лихва за просрочие 10,31 лева или общо 585,31 лева;
- АУЗ № 16819-1/13.11.2017 год., с който е установен размера на задълженията по ЗМДТ – ТБО и ДНИ за 2016 год. и 2017 год. в общ размер на 5 578,54 лева, разпределен както следва: дължим ДНИ за 2016 год. в размер на 0,21 лева и 0,02 лева лихва; дължим ДНИ за 2017 год. в размер на 862,50 лева и лихва 17,85 лева; дължима ТБО за 2016 год. в размер на 2,50 лева и лихва 0,26 лева; дължима ТБО за 2017 год. в размер на 4 600,00 лева и лихва в размер на 95,20 лева.
Така описаните АУЗ са били редовно връчени на представляващия дружеството, същите не са били оспорени и са влезли в сила. От представената по делото справка хронология на задълженията и плащанията на „ДКД“ ЕООД за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2019 год. се установява, че определените с АУЗ задължения за ТБО и ДНИ за годините 2014 год., 2015 год., 2016 год. и 2017 год. са били изцяло платени от дружеството.
Независимо от постановените и влезли в сила АУЗ, както и погасяване на определените задължения за ДНИ и ТБО, със заявление с вх.рег. № 30-4094-1/17.05.2019 г., представляващия дружеството е поискал Кмета на Община Поморие да му възстанови недължимо платени от дружеството суми за такса битови отпадъци по отношение на собствения недвижим имот в гр. Каблешково. В заявлението като основание за възстановяване е посочено, че от момента на придобиване на имота същият не се ползва, сградите са полуразрушени, поради което не генерира отпадъци. Заявено е също, че никога не е използвана услугата за сметосъбиране, сметоизвозване или депониране на отпадъци, като е направено позоваване на разпоредбите на чл. 17а, ал. 4 и чл. 18 от Наредба № 11, указващи случаите, при които не се събира такса.
По повод така депозираното заявление, с писмо изх.рег. № 90-4094-1/29.05.2019 год., Кметът на Община Поморие е отказал възстановяване на заплатените от дружеството суми за ТБО. В писмото е уточнено, че имотът се намира в строителните граници на населеното място и е включен в издадените от кмета на общината заповеди с конкретно описани номера и дати за периода 2014 г. – 2018 г., с които са определени границите на районите, включени в системата на организирано поддържане на чистотата и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. В писмото също е посочено, че по отношение на собствения на дружеството имот са подадени декларации по чл. 18а, ал. 1 от Наредба № 11 за освобождаване от такса през 2016 г. и 2018 г., като за този период такси сметосъбиране и сметоизвозване не са начислявани. В заключение е посочено, че поради липса на декларации за останалите периоди, както и предвид обстоятелството, че имота попада в обхвата на заповедите за определяне на районите за сметоизвозване, заплатените от дружеството суми за ТБО не се явяват недължимо платени.
Като е приел цитираното писмо на Кмета на Община Поморие като изричен отказ от възстановяване на недължимо платени от дружеството суми за такса битови отпадъци, представляващия „ДКД“ ЕООД, чрез представляващия го упълномощен адвокат е оспорил същия пред Административен съд гр. Бургас, където е образувано административно дело № 1393/2019 год. по описа на съда. С Решение № 1814/31.10.2019 год., постановено по адм. дело № 1393/2019 год. състав на Административен съд гр. Бургас е обявил за нищожен отказа на Кмета на Община Поморие, обективиран в писмо изх.рег. № 30-4094-1/29.05.2019 г., по заявление за възстановяване с вх.рег. № 30-4094-1/17.05.2019 г. на „ДКД“ ЕООД и е изпратил преписката на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Поморие за произнасяне по компетентност по заявлението за възстановяване на твърдяните недължимо платени суми за ТБО. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила на 22.11.2019 год.
По повод влезлия в сила съдебен акт, Йордан Петров Коев на длъжност главен експерт КРДС в Дирекция „Приходи, местни данъци и такси“ при Община Поморие, имащ качеството на орган по приходите, съгласно Заповед № РД-16-1/02.01.2019 год. на Кмета на Община Поморие е постановил Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 30-4094-1/03.12.2019 год., с който е възстановил общо сума в размер на 1 279,83 лева, от които 209,93 лева за ДНИ и 1 069,90 лева за ТБО. В мотивите на постановения АПВ е описана фактическа обстановка, идентична с тази, описана по-горе. Посочено е също, че при извършената проверка за периода 2014-2019 год. е установено, че „ДКД“ ЕООД има недължимо внесени суми за ДНИ в размер на 209,93 лева и ТБО в размер на 1 069,90 лева за задължения за декларирания имот за ДНИ и ТБО за 2013 год., които са платени през 2015 год. и подлежат на възстановяване.
Недоволен от така постановения акт, представляващия „ДКД“ ЕООД, чрез упълномощения адв. Ч. е оспорил АПВ пред Директора на дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие. Във връзка с оспорването, Кмета на Община Поморие е постановил Решение № 30-4049-3/10.02.2020 год., с което е потвърдил изцяло АПВ № 30-4049-1/03.12.2019 год. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, решението на Кмета на Община Поморие е получено на 13.02.2020 год.
След получаване на решението и в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК дружеството е оспорило пред Административен съд гр. Бургас АПВ № 30-4049-1/03.12.2019 год., потвърден с Решение № 30-4049-3/11.02.2020 год., по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорения АПВ е незаконосъобразен, при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, противоречи на материално правни разпоредби, не съответства с целта на закона и при липса на компетентност на органа. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е посочено, че поземления имот съставлява двор – запуснато място с няколко дървета, като на територията му има сгради, които са полуразрушени и не могат да се използват. Твърди се, че никога не е използвана услугата за сметосъбиране и сметоизвозване. Посочено е, че до имота няма асфалтов път или тротоар, а също и кофи за смет, като най-близките са на около километър, а имота е граничен за град Каблешково. Ретроспективно е описано подаденото заявление за възстановяване на недължимо платените суми за ТБО, за отказа на кмета, неговото оспорване и съдебния акт на Административен съд гр. Бургас, с което този отказ е обявен за нищожен. Посочено е, че от справката на общината е видно, че за периода 2014-2019 год., дружеството е платило 16 936,63 лева, като е заявено, че сумата заплатена от дружеството за ТБО от придобиването на имота през 2008 год. е 27 064,27 лева, като сумите не са никак малки, за да бъдат пренебрегнати. Твърди се, че сумата по АПВ е изключително малка и не включва законната лихва. По отношение на описаните в АПВ и в Решението на Кмета на Община Поморие АУЗ, в жалбата е заявено твърдение, че същите са нищожни, тъй като не е възникнало задължение за заплащане на услуги. Заявено е също, че в оспорения АПВ е посочено пред кого може да се обжалва и това е Директора на дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие. По същество е заявено, че принадлежността на имота към определените граници не означава, че услугата се предоставя реално.
В хода на съдебното дирене и с цел доказване на заявените факти и обстоятелства, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че достъпа до имота на дружеството е от изток по улица с трошенокаменна настилка, представляваща поземлен имот 35033.412.51, по която улица практически могат да се движат тежкотоварни превозни средства (сметосъбиращи камиони). В хода на своето изследване, вещото лице е установило, че към момента на огледа не са установени никакви дейности, които да дават основание за генериране на отпадъци. Вещото лице също е установило, че около имота на дружеството няма поставени контейнери за смет, като също и няма близко разположени обществени места – площади, площадки, паркове, зелени площи или дори тротоар, поддържани от Община Поморие. Посочено е, че процесния имот е застроен терен в строителните граници на населеното място, с оглед на което попада в обхвата на границите, определени в заповедите на Кмета на Община Поморие, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. По данни на вещото лице, пътните листи на сметоизвозващата техника съдържат населеното място – гр. Каблешково, като част от работния им маршрут. Това не включва по категоричен начин обслужването на процесния имот, тъй като няма предоставена схема за точния маршрут на сметоизвозващите машини, приложени към заповедите.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът
приема, че оспорения АПВ е правилен и законосъобразен, постановен при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите
материалноправни норми по следните мотиви:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Съобразно чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – служител с права и задължения на орган по приходите, съгласно Заповед № РД-16-1/02.01.2019 год. на Кмета на Община Поморие. По отношение на решаващия орган, действително в оспорения АПВ е посочено, че същия подлежи на обжалване пред Директора на дирекция ПМДТ към Община Поморие. Независимо от така вписания текст, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В нормата на чл. 129, ал. 7 от ДОПК, е указано, че актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове, а в чл. 152 от ДОПК е регламентиран реда за обжалване на ревизионния акт и компетентния за това орган. Предвид така цитираната правна регламентация, независимо от факта, че в АПВ е посочено, че същия подлежи на обжалване пред Началника на дирекция МПДТ при Община Поморие, решението, с което този АПВ е потвърден е постановено от компетентния за това Кмет на Община Поморие.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В настоящия случай, в подаденото от дружеството заявление с формулирано искане за възстановяване на недължимо платена ТБО не е посочен нито периода, нито претендираната за възстановяване сума. В този смисъл и спазвайки разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, органа по приходите е извършил проверка за периода от 2014 год. до 2019 год. Настоящият съдебен състав споделя така формирания извод на приходната администрация на Община Поморие, доколкото периода от 2008 год. (когато дружеството е придобило имота) до 2014 год. надхвърля законоустановения 5-годишен срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, поради което заявлението в тази му част правилно е оставено без разглеждане.
Както вече се посочи, по същество дружеството претендира възстановяване на заплатените от него суми за ТБО, като заявява твърдение, че въпросните суми са недължимо платени, доколкото общината не е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, в близост до имота на дружеството липсват територии за обществено ползване, а нужда от депониране на отпадъци няма, доколкото от имота на дружеството не се генерират отпадъци.
Настоящият съдебен състав не споделя така заявените възражения, като намира твърдението, че сумите за ТБО са недължимо платени за неоснователно. По отношение на заплатените от „ДКД“ ЕООД суми за ТБО за 2014 год., 2015 год., 2016 год. и 2017 год., от доказателствата по делото се установява, че същите са установени с влезли в сила актове за установяване на задължения, постановени по реда и при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В този смисъл следва да се има предвид, че актът за установяване на задължения въз основа на подадена декларация, аналогично с ревизионния акт установява наличието и обема на публично финансово задължение, прави го ликвидно в материален смисъл (официално удостоверява съществуването му по основание и размер, правейки го безспорно или поне доказуемо) и изискуемо в процесуален смисъл (дължимо в 14 дневен срок) и е сред изпълнителните титули, посочени в чл. 209 ДОПК, възоснова на които може да се предприеме принудително изпълнение. С оглед на това, АУЗ има както декларативно, така и разпоредително, годно за изпълнение съдържание. Предвид това, установените с влезлите в сила АУЗ и внесени от дружеството задължения за ТБО за 2014 год., 2015 год., 2016 год. и 2017 год. не съставляват недължимо платени такива, поради което правилно и законосъобразно органа по приходите е отказал прихващане или възстановяване на тези суми. В сезиращата съда жалба е заявено твърдение, че актовете за установяване на задължения са нищожни, като е формулирано и искане за обявяване на нищожността им. В подкрепа на така заявеното твърдение и формулирано искане не са заявени конкретни доводи или аргументи. По отношение така направеното искане, съда намира същото за неоснователно, доколкото в настоящото производство е недопустимо осъществяването на косвен контрол за законосъобразността на АУЗ № АУ000287/19.11.2014 год., АУЗ № АУ000253/04.11.2015 год. и АУЗ № 16819-1/13.11.2017 год. Оспорване законосъобразността на тези актове за установяване на задължения се реализира в производства различни от настоящото. Независимо от това, предвид обстоятелството, че въпросните АУЗ са постановени от компетентни длъжностни лица – експерти КРДС в Дирекция „Приходи, местни данъци и такси“ при Община Поморие, имащи качеството на орган по приходите, съответстват на изискванията за форма и съдържание, в случая не са налице обстоятелства, които да обосноват нищожността им.
По отношение заплатената от дружеството ТБО за 2018 год. и 2019 год., съда намира за нужно да посочи следното: За посочените две години, аналогично като и за останалия период, дружеството е заявило твърдение, че сумите са неправомерно начислени, респ. недължимо платени, доколкото от страна на Община Поморие не е престирана услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и поддържане на териториите за обществено ползване. Във връзка с така заявените възражения, от страна на ответника са представени заповедите на кмета на Община Поморие за определяне на районите на територията на общината, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в т.ч. и Заповед № РД-16-1228/ 10.10.2017 г. – за 2018 г. и Заповед № РД-16-955/16.10.2018 г. – за периода 2019 г. С цел доказване реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в населеното място – гр. Каблешково, в строителните граници на което е и собствения на дружеството имот, от страна на ответника са приложени следните писмени доказателства: заверени копия от фактури за заплатени услуги по сметоизвозване от 01.2015 г. до 05.2019 г.; фактури за заплатени разходи за ръчно метене и транспорт за периода от 01.2015 г. до 05.2019 г.; план-сметка за разходите за дейността за относимите години; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане дейности в гр. Каблешково (по месеци), подписани от представител на възложителя – Община Поморие и от изпълнителите - „РТК“ ООД и „Зауба“ АД, справки на осчетоводените разходи за извършени услуги по почистване. За извършените услуги са представени и пътни листове на специализирани сметосъбиращи автомобили.
Относно начина на формиране на стойностите на съответните компоненти на ТБО, административният орган е представил справка и метод на изчисляване на задълженията за ТБО на „ДКД“ ЕООД по години, от която се установяват следните задължения за 2018 год. и 2019 год.: за 2018 г. - за земята - ТБО в размер на 1 477,04 лева, за производствен обект с площ от 500 кв.м. – ТБО в размер на 583.86 лева и за производствен обект с площ от 60 кв.м. – ТБО в размер на 66,60 лева. За 2018 год., предвид депозираната от дружеството декларация по чл. 18а, ал. 1 от Наредба № 11 с вх. № 2130/28.04.2017 г. за освобождаване от такса за сметопочистване и сметоизвозване, в която е заявено, че имотът няма да се ползва през 2018 год., таксата е начислена само по два от компонентите – за обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане чистотата на територии за обществено ползване с подробно посочени суми. За 2019 год., ТБО е изчислена, както следва: за земята - ТБО в размер на 3 672.64 лева, за производствен обект с площ от 500 кв.м. – ТБО в размер на 1 451.75 лева и за производствен обект с площ от 60 кв.м. – ТБО в размер на 165.61 лева, като такса е начислена и по трите компонента с подробно посочени суми. Представена е и справка за определяне на данъчната основа, видно от която при определяне размера на ТБО е ползвана отчетната стойност на имотите, посочена от жалбоподателя в описаната по-горе декларация от 23.06.2008 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти.
Анализът на така представените писмени доказателства изцяло оборва твърденията в жалбата, че в случая заплатените от дружеството суми за ТБО за 2018 год. и 2019 год. са недължимо платени, доколкото услугите не са били реално престирани от страна на ответника. В този смисъл следва да се има предвид и следното: Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. В текста на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е указано,че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. От доказателствата по делото, в т.ч. неоспорената и приета от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че собствения на дружеството недвижим имот се намира в строителните граници на гр. Каблешково. По делото са приложени цитираните вече Заповед № РД-16-1228/ 10.10.2017 г. – за 2018 г. и Заповед № РД-16-955/16.10.2018 г. – за периода 2019 г., постановени от Кмета на Община Поморие именно на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и с тях са определени районите на територията на Община Поморие, включени в системата за организирано поддържане на чистотата. В заповедите са посочени както районите включени в системата за организирано поддържане на чистотата (в т.ч. и град Каблешково с изричното вписване – в строителни и извън строителни граници), така и честотата на сметоизвозване по райони – седмично през зимен и летен сезон и общо годишно. В тази връзка, заявеното от жалбоподателя твърдение, че собствения му имот попада в район, в който общината не осъществява дейност по сметосъбиране и сметоизвозване не кореспондира със събраните по делото доказателства. В подкрепа на този извод се явява и заключението по изготвената в хода на съдебното дирене съдебно-техническа експертиза, в заключението по която вещото лице установява, че достъпа до имота на дружеството е от изток по улица с трошенокаменна настилка, представляваща поземлен имот 35033.412.51, по която улица практически могат да се движат тежкотоварни превозни средства (сметосъбиращи камиони). Относно наличието на съдове за отпадъци, по делото е приложено писмо вх. рег. № 30-4094-3/01.07.2020 год. на Кмета на гр. Каблешково, в което в отговор на изискана от Кмета на Община Поморие информация е посочено следното: собствения на дружеството имот с идентификатор 35033.412.65 се намира в стопанския двор, който е разделен на няколко парцела. Административният адрес на имота е гр. Каблешково, ул. „Черно море“ № 2, като имота на дружеството няма пряк излаз на посочената улица. Излаз до улицата има съседния имот с идентификатор35033.412.62, в който е разположен завод за технически въглени – „ЗТВ“ АД гр. Каблешково. За да се постигне до официалния портал на имот с идентификатор 35033.412.65 (собственост на дружеството жалбоподател) се преминава през двора на завода. В писмото е посочено, че за имот с идентификатор 35033.412.65 има поставен съд за отпадъци пред официалния му портал, като за целите на сметосъбирането и сметоизвозването през имот с идентификатор 35033.412.62 е изграден асфалтиран път от ул. „Черно море“ до портала на имота на жалбоподателя. Поставеният съд за отпадъци пред портала на имот с идентификатор 35033.412.65 е включен в маршрута на сметоизвозващата техника и се събира редовно, съобразно установения график, като достъп до него се осигурява от служителите на завода, разположен в съседния имот. Така заявеното от Кмета на гр. Каблешково не е оспорено в хода на съдебното дирене и изцяло се потвърждава от заключението на вещото лице, което след извършен оглед на място е установило, че най-близкия контейнер е в двора на съседния имот – 35033.412.62, като между двата имота има изградена ограда и портал между двата имота.
В сезиращата съда жалба е заявено, че в случая са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ. Съгласно посочения текст, не се събира такса за: т. 1/ услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; т. 2/ услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; т.3/ услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
По отношение наличието на предпоставката по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, съда намира, че от ангажираните от ответника доказателства – цитираните по-горе Заповед № РД-16-1228/ 10.10.2017 г. и Заповед № РД-16-955/16.10.2018 г. на Кмета на Община Поморие, заверени копия от фактури за заплатени услуги по сметоизвозване; фактури за заплатени разходи за ръчно метене и транспорт; план-сметка за разходите за дейността за относимите години; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане дейности в гр. Каблешково; справки на осчетоводените разходи за извършени услуги по почистване; пътни листове на специализирани сметосъбиращи автомобили безспорно се доказва реалното престиране от страна на Община Поморие на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. В тази връзка, заявената от жалбоподателя приложимост на хипотезата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, съда намира за неоснователна.
По отношение, заявеното наличие на предпоставката по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, съда намира същото за неоснователно. Съгласно цитираната по горе норма, такса не се дължи за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината. За да се очертае кръга на предоставяната услуга поддържане чистотата на териториите, следва да се има предвид нормата на чл. 66, ал. 1, т. 3, която посочва дейностите, включени в тази услуга, а именно почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Анализът на така посочените дейности обуславя извода, че при престиране на тази услуга от страна на общината се осъществяват дейности по отношение на имоти предназначени за общо ползване – улични платна, площади, алеи, паркове и др. Така посочените имоти не е задължително да са прилежащи или разположени в близост до имота, за който се начислява дължимата такса. Достатъчно е тази услуга да се предоставя в населеното място, в което е разположен този имот, за да е дължима таксата за тази услуга. От доказателствата по делото безспорно се установява, че собствения на „ДКД“ ЕООД имот се намира в строителните граници на гр. Каблешково, в които от страна на Община Поморие е организирано (съгласно цитираните по-горе писмени доказателства) и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В тази връзка, заявената от жалбоподателя приложимост на хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, съда намира за неоснователна.
По отношение хипотезата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, съда намира отново за неприложима. В сезиращата съда жалба не са заявени конкретни възражения или твърдения за липсата на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, като по мнение на жалбоподателя, след като собствения му имот не генерира отпадъци, то отпада необходимостта от депониране, т.е. отпада необходимостта от наличие на депо. Независимо от липсата на твърдения в тази насока, следва да се отчете обстоятелството, че от официалната интернет страница на Община Поморие може да се установи наличието на „Регионално сдружение за управление на отпадъците - регион Бургас“, което е учредено по реда на Закона за управление на отпадъците от Общините Бургас, Айтос, Камено, Карнобат, Несебър, Поморие, Средец, Сунгурларе и Руен и има предмет на дейност управление на регионалната система за управление на отпадъците в региона. Публично достъпна е и информацията, че Община Бургас в партньорство с Общините Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат, Сунгурларе и „Регионално сдружение за управление на отпадъците - регион Бургас“ са реализирали проект за: „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Бургас“. Регионалната система за управление на отпадъците в регион Бургас обслужва общо 210 населени места, като в обхвата на системата влизат общините Бургас, Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат, Сунгурларе и представлява комплексен обект, включващ: „Регионалното депо за отпадъци „Братово – Запад“, две претоварни станции за отпадъци в общините Несебър и Карнобат и довеждащата инфраструктура до тях. В този смисъл, именно в „Регионалното депо за отпадъци „Братово – Запад“ се генерират отпадъците от отделните населени места, в т.ч. и от Община Поморие. Анализът на тези обстоятелства обуславя извод за наличие на депо за битови отпадъци, поради което съда намира, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. В случая, обстоятелството дали от имота на жалбоподателя се генерират отпадъци или не е изцяло ирелевантно по отношение хипотезата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ.
Въз основа на горното, настоящия съдебен състав приема, че в случая правилно и законосъобразно органа по приходите при Община Поморие е приел, че „ДКД“ ЕООД има недължимо внесени суми за ДНИ в размер на 209,93 лева и ТБО в размер на 1 069,90 лева само за задължения за декларирания имот за ДНИ и ТБО за 2013 год., които са платени през 2015 год. поради което оспорения АПВ с който са възстановени само въпросните суми се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса, Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 161, ал. 1 от АПК в полза на Община Поморие следва да се присъди сумата от 320,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Бургас, втори състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДКД“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 50, представлявано от Димитър Колев Джамбазов, чрез
адвокат И.Ч. *** със съдебен адрес ***, хотел „Приморец“, бизнес център, офис
202 срещу Акт за прихващане или възстановяване № 30-4094-1/03.12.2019 год.,
издаден от главен експерт КРДС Йордан Петров Коев, потвърден с Решение №
30-4049-3 с изх. № 30-4049-3/11.02.2020 год. на Кмета на Община Поморие.
ОСЪЖДА „ДКД“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Хан Аспарух“ № 50, представлявано от Димитър Колев Джамбазов да заплати на
Община Поморие сумата от 320,00 (триста и двадесет) лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: