№ 13518
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110151180 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Л. И. П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищеца в качество й на наследник на лицето Р.И.Б.,
сумата от общо 1441.11 лева, представляваща 1/5 част от ½ част от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение в общ размер от 7205.57 лева, за имот –
апартамент № 32, находящ се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 1212 лева за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. вкл, и 218.91 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 16.07.2019 г. до 09.12.2021 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 8.37 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г. и 1.84 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.12.2018
г. до 09.12.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
73473/2021 г. на СРС – 22.12.2021 г. до окончателното плащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които наследодателят на ответницата не е изразил несъгласие.
Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален
1
договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната
енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това
наследодателя на ответницата не е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимите суми.
Прави се уточнение, че потребител на топлинна енергия в процесния
период е било лицето Р.И.Б. – посочено като длъжник по ч.гр.д. № 73473/2021
г. на СРС. В хода на последното обаче същият е починал, поради което и на
негово място съобразно участието й в наследствената маса е конституирана
настоящата ответница. Доколкото и последната е депозирала възражение, то
настоящите искове са съобразени с припадащия се спрямо нея размер на
претенциите по заповедното производство.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници,
постановление за налагане на възбрана, писмо и удостоверение от Столична
община, удостоверение от „ПМУ-София 98“ ООД, протокол от ОС на СЕС за
избор на ФДР, извлечение от сметка, фактури, договор между ищеца и ФДР,
копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата лично – на 09.11.2023
г. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по
делото не е постъпил писмен отговор.
В срока по чл. 414 от ГПК от страна на ответницата по ч.гр.д. №
73473/2021 г. на СРС е постъпило възражение, че сумите не се дължат, както и
молба становище, че ответницата има намерение да извърши отказ от
наследство.
При извършена служебна справка в ЕИСС обаче и към настоящия
момент не се установява да има извършен и вписан отказ от наследство
/18.06.2024 г./.
С определение № 2247/16.01.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „ПМУ-София 98“ ООД.
Същото е депозирало становище по делото като е представило документи за
извършена услуга „дялово разпределение“ – два броя изравнителни сметки и
два броя формуляри за отчет.
В хода на производството по делото са изискани и приобщени писмо от
Столична община с приложен договор за покупко продажба на жилище по
реда на чл. 117 от ЗТСУ и декларации по чл. 14 от ЗМДТ.
По ч.гр.д. № 73473/2021 г. на СРС е извършена справка в ГРАО за
родствени връзки на Р.И.Б..
В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата Л. И. П. не се явява в откритото съдебно заседание по
делото, представлява се от процесуалния си представител – адв. Д. Д., който
2
изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу лицата Ж.С. Д. и
Р.И.Б. за вземанията, част от които са предмет на настоящото производство. В
тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
3411/31.01.2022 г. по ч.гр.д. № 73473/2021 г. по описа на СРС. Последната е
връчена на длъжника Ж.С. Д.. Длъжникът Р.И.Б. обаче е починал в хода на
процеса – поради което с определение № 4530/05.01.2023 г. на негово място и
за неговата ½ част от задълженията са конституирани лицата: Л. И. П. – за
1/5 част от половината от задълженията за имота; М.Б.С. – за 1/5 част от
половината от задълженията за имота; Б.И.Б. – за 1/5 част от половината от
задълженията за имота и Ж.С. Д. – за 2/5 части от половината от задълженията
за имота.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от договор за покупко продажба на
жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 05.05.1988 г. се установява, че на
посочената дата имот – апартамент № 32, находящ се в гр. София, адрес, е
придобит в собственост от лицата, както следва: от Р.И.Б. – 1/6 идеална част,
от Ж.С. Д. – 1/6 идеална част и от Л.Р.К. – 4/6 идеални части.
Видно от удостоверение от Столична община от 2012 г. /л. 25 от делото/ -
е налице нова номерация на жилищните блокове в район Искър – като бл.
406А, в ж.к. Дружба 2 става бл. 408 в ж.к. Дружба 2.
От удостоверение за наследници на Л.Р.К., с ЕГН: ********** се
установява, че същата е починала на 08.11.2011 г. – като е оставила за свои
наследници: Р.И.Б. – син, Ж.С. Д. – син и М.Б.С. – дъщеря.
Съгласно справка за родствени връзки на лицето Р.И.Б. същият е починал
на 09.10.2022 г. – като не е оставил деца, съпруга или родители и други
възходящи. В тази връзка и като негови наследници се установяват лицата
Ж.С. Д. – брат, Б.И.Б. – сестра еднокръвна, М.Б.С. – сестра едноутробна и
ответницата Л. И. П. – сестра еднокръвна.
Видно от удостоверение за отказ от наследство, представено по ч.гр.д. №
73473/2021 г. по описа на СРС – лицето М.Б.С., с ЕГН: ********** се е
отказало от наследството на брат си Р.И.Б..
От представени по делото съобщения към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, адрес
е лицето М.Б.К.
3
Видно от декларации по чл. 14 от ЗМДТ процесният имот е деклариран
като съсобствен между лицата М.Б.С., Р.И.Б. и Ж.С. Д..
От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период.
От удостоверение от ФДР от 20.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за
избор на ФДР от 17.09.2002 г. /където под № 6 е вписано лицето Л.Р.К. – като
собственик на ап. 32/ се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „ПМУ-София 98“
ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-63 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
На последно място, видно от приложено на л. 33 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
на общо 6059.98 лева е формирана от пет изравнителни сметки за отоплителен
сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлизащи на 87.32 лева /отразена към
м. 05.2019 г./, на 136.88 лева /отразена към 06.2019 г./, на 141.07 лева
/отразена към м. 07.2019 г./, 3267.54 лева /отразена към м.07.2019 г./ и 141.07
лева /отразена към м.07.2019 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 2286.10 лева /отразена към м.
юли 2020 г./.
Съгласно представените документи от третото лице помагач – ФДР – в
процесния период в имота е имало монтирани изправни измервателни уреди.
За отоплителен сезон 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. – обаче не е осигурен
достъп за отчет на същите.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 3411/31.01.2022 г. по ч.гр.д. № 73473/2021 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата Л. И. П. –
конституирана на мястото на наследодателя си Р.И.Б., която е депозирала
възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Заедно с това
заповедта е връчена и на лицето М.Б.С., която също е депозирала възражение
– с приложено удостоверение за отказ от наследство.
4
При преглед на заповедното дело съдът установи, че Л. И. П. е
конституирана като длъжник на мястото на наследодателя си Р.И.Б. – за 1/5 от
задълженията на последния или за 1/5 от ½ от общия размер на задълженията
за имота – или за сумата от общо 720.57 лева – формирана от 605.99 лева –
главница за топлинна енергия; 109.47 лева – обезщетение за забава върху тази
сума; 4.19 лева – главница за дялово разпределение и 0.92 лева обезщетение за
забава върху тази сума /налице е несъответствие за сумата от 0.03 лева, което
съдът приема за несъществено/.
От своя страна М.Б.С. също е конституирана като длъжник на мястото
на на наследодателя си Р.И.Б. – отново за 1/5 от задълженията на последния
или за 1/5 от ½ от общия размер на задълженията за имота – или за сумата от
общо 720.54 лева – формирана от 605.99 лева – главница за топлинна енергия;
109.45 лева – обезщетение за забава върху тази сума; 4.18 лева – главница за
дялово разпределение и 0.92 лева обезщетение за забава върху тази сума.
С разпореждане № 99938/14.08.23 г. на заявителя ищец „Топлофикация
София“ ЕАД са дадени указания за предявяване на установителни искове
срещу М.Б.С. и Л. И. П.. Заявителят обаче НЕ Е предявил иск срещу М.Б.С. –
като е посочил за аргумент наличието на отказ от наследство. Поради това
заявителят е счел, че този отказ уголемява дела на Л. И. П. – като е предявил
искове само срещу Л. И. П. и то за сбора от сумите на двете длъжници – а
именно за общо 1441.11 лева.
Това обаче е недопустимо, а и фактически некоректно от страна на
заявитля ищец. В случая настоящото производство се развива въз основа на
заповедно производство – като не може претенциите по установителните
искове да надвишават тези по заповедното дело /допустимо е само обратното/.
Поради това и исковете срещу Л. И. П. са изначално частично недопустими –
за сумата от общо 720.54 лева – формирана от 605.99 лева – главница за
топлинна енергия; 109.45 лева – обезщетение за забава върху тази сума; 4.18
лева – главница за дялово разпределение и 0.92 лева обезщетение за забава
върху тази сума – поради което и в тази част производството следва да бъде
прекратено.
От своя страна заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена за
тези суми, припадащи се на М.Б.С. – доколкото не е бил предявен
установителен иск.
Само за пълнота следва да се отбележи, че при фактологията по делото
ако ищецът е искал да търси отговорност от Л. И. П. за задълженията,
припадащи се на М.Б.С. е следвало да стори това с осъдителни, а не с
установителни искове.
На второ място невярна е и тезата на ищеца, че отказът от наследство,
извършен от М.Б.С. уголемява само дела на Л. И. П. – доколкото Р.И.Б. е имал
още двама наследници – Ж.С. Д. – брат, Б.И.Б. – сестра еднокръвна.
В тази връзка предявените установителни искове са допустими – до
сумата от общо 720.57 лева – формирана от 605.99 лева – главница за
топлинна енергия; 109.47 лева – обезщетение за забава върху тази сума; 4.19
лева – главница за дялово разпределение и 0.92 лева обезщетение за забава
5
върху тази сума – като целта им е издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и наследодателя на
ответницата по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално
доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената
доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като
в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за
които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от договор за покупко продажба на жилище по
реда на чл. 117 от ЗТСУ от 05.05.1988 г., удостоверение от Столична община
от 2012 г., удостоверение за наследници на Л.Р.К., с ЕГН: **********, справка
за родствени връзки на лицето Р.И.Б. същият е починал на 09.10.2022 г.,
удостоверение за отказ от наследство и декларации по чл. 14 от ЗМДТ и копие
от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за
6
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г., справки НБД
„Население“/ следва извод, че лицето Р.И.Б. е имало качеството потребител на
топлинна енергия, доколкото е било собственик на процесния имот през целия
процесен период.
В тази връзка между същото и „Топлофикация София“ АД е било налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
Лицето Р.И.Б. обаче е било собственик не на ½ идеална част от имота,
както счита ищецът, а на 7/18 идеални части от същия. Това е така, доколкото
видно от копие от договор за покупко продажба на жилище по реда на чл. 117
от ЗТСУ от 05.05.1988 г. същият е придобил в собственост още при покупката
му – 1/6 идеална част от имота. След смъртта на майка му Л.Р.К., с ЕГН:
********** обаче нейните 4/6 идеални части се разделят между трите й деца
/доколкото няма документ за отказ от наследство от М.Б.С. от наследството на
майка й Латка Колева/. В тази връзка и след смъртта на Л.Р.К. нейните 4/6
идеални части от имота се делят между трите й деца по равно – съгласно чл. 5,
ал. 1 от ЗН – като така Р.И.Б. става собственик на общо 7/18 идеални части от
имота / 1/6 + 4/18/, Ж.С. Д. – също става собственик на общо 7/18 идеални
части от имота / 1/6 + 4/18/, а М.Б.С. става собственик на останалите 4/18
идеални части от имота.
След смъртта на Р.И.Б. неговите 7/18 идеали части се делят между
пълнокръвния му брат Ж.С. Д. и едноутробните и еднокръвни сестри М.Б.С.,
Л. И. П. и Б.И.Б. – като съобразно чл. 8, ал. 3 от ЗН – Ж.С. Д. получава 2/5 от
7/18 части на брат си, а всяка от сестрите по 1/5 от 7/18 идеални части. Така Л.
И. П. наследява 7/90 части от задълженията за имота съобразно участието й в
наследството на Р.И.Б. – до който й размер следва да отговаря.
По тези съображения доводите на ответната страна, че няма отношения с
дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се
установи, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот – от
удостоверението за родствени връзки, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота. В случай че при така представените
доказателства ответната страна е считала, че има промяна във вещноправния
статут на имота е следвало да представи съответни доказателства за това – за
да обори доказателствата на ищеца. Това в процесната хипотеза не е сторено.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, включително няма
възражение за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че
с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с
отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
7
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи
на общностното право.
Възражение за погасителна давност спрямо вземанията не е заявено и
съдът не обсъжда такова служебно – съгласно чл. 120 от ЗЗД.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
С оглед участието на ответницата в съсобствеността равняващо се на
7/90 части искът за главница за потребена топлинна енергия е основателен до
размер от 471.33 лева. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата до
пълния размер или за сумата от 134.66 лева.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава – възлиза на общо 85.13 лева –
като следва да бъде отхвърлено за сумата от 24.34 лева.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за основателен
отново съобразно участието на ответницата в съсобствеността – до сумата от
3.26 лева – като същият следва бъде отхвърлен за сумата от 0.93 лева.
Следва да бъде уважен искът за обезщетение за забава върху тази сума –
за сумата от 0.71 лева респ. отхвърлен за 0.21 лева.
Исковите претенции от гледна точка действително доставена и
потребена топлинна енергия и правилното й отчитане и остойностяване като
количество и цена не се оспорват от ответницата по делото.
Така Решение № 2195/15.04.2024 г. по в.гр.д. № 8993/2023 г. на СГС.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 73473/2021 г. на СРС
8
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 19.41 лева – относими към ответницата Л. И. П.. От тази сума
съобразно изхода на делото му се дължат 7.55 лева.
Ответницата длъжник претендира 420 лева с ДДС действително платени
– за адвокатски хонорар. Сумата не е прекомерна предвид цената на исковете –
като съобразно изхода на делото – отхвърлена част от исковете и прекратена
част от същите – на ответницата се дължи сумата от 256.67 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 51180/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 36.02 лева държавна такса /толкова е действително внесената сума/ и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение /като разноските за юрисконсулт съдът
определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в минималния размер/. В тази връзка и на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 52.89 лева предвид изхода на
делото.
Ответната страна претендира разноски от 420 лева с ДДС – за адвокат по
действително заплатени. Сумата не е прекомерна предвид цената на исковете
– като съобразно изхода на делото – отхвърлена част от исковете и прекратена
част от същите – на ответницата се дължи сумата от 256.67 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО производството по делото по
исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б против Л. И. П., с ЕГН:
********** и адрес: общ. Столична, адрес – частично, както следва: за
сумата от общо 720.54 лева, представляваща 1/5 част от 7/18 части от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение в общ размер от 7205.57 лева, за имот –
апартамент № 32, находящ се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 605.99 лева за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. вкл, и 109.45 лева – обезщетение за забава върху тази сума
за периода от 16.07.2019 г. до 09.12.2021 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 4.18 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г. и 0.92 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.12.2018
г. до 09.12.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
9
73473/2021 г. на СРС – 22.12.2021 г. до окончателното плащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 3411/31.01.2022 г. по ч.гр.д. № 73473/2021 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от общо 720.54 лева, представляваща 1/5 част от 7/18 части от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение в общ размер от 7205.57 лева, за имот –
апартамент № 32, находящ се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 605.99 лева за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. вкл, и 109.45 лева – обезщетение за забава върху тази сума
за периода от 16.07.2019 г. до 09.12.2021 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 4.18 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г. и 0.92 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.12.2018
г. до 09.12.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
73473/2021 г. на СРС – 22.12.2021 г. до окончателното плащане на сумите –
относими към длъжника М.Б.С., конституирана като длъжник на мястото на
Р.И.Б. с определение № 4530/05.01.2023 г. по ч.гр.д. № 73473/2021 г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. И. П., с ЕГН: ********** и
адрес: общ. Столична, адрес, ДЪЛЖИ в качество й на наследник на лицето
Р.И.Б. на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата
от 471.33 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 32,
находящ се в гр. София, адрес, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл.
и сумата от 85,13 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
16.07.2019 г. до 09.12.2021 г. 2/сумата от 3.26 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. и
сумата от 0.71 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
31.12.2018 г. до 09.12.2021 г, както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 73473/2021 г. на СРС – 22.12.2021 г. до окончателното плащане на сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 73473/2021 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми и периоди: 1/за сумата от 134.66 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 32, находящ се в гр. София, адрес, за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. и сумата от 24,34 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 16.07.2019 г. до 09.12.2021 г.; 2/ сумата от
0.93 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 0.21 лева – обезщетение за забава
върху тази сума за периода от 31.12.2018 г. до 09.12.2021 г, както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 73473/2021 г. на СРС – 22.12.2021 г. до
окончателното плащане на сумите поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА Л. И. П., с ЕГН: ********** и адрес: общ. Столична, адрес
10
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 7.55 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 73473/2021 г. на СРС и сумата от общо 52.89
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
51180/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Л. И. П., с ЕГН: ********** и
адрес: общ. Столична, адрес, сумата от общо 256.67 лева с ДДС,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 73473/2021 г. на СРС
и сумата от общо 256.67 лева с ДДС, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 51180/2023 г. на СРС – за адвокатско
възнаграждение и съобразно прекратената и отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част и в частта за обезсилване на
заповедта за изпълнение има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му
с частна жалба, а в останалата си част подлежи на обжалване пред СГС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на
третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „ПМУ-София 98“ ООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 73473 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11