Решение по дело №114/2021 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер  260119               23.04. Година  2021                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Апелативен съд                                            І търговски  състав

На двадесет и четвърти март през 2021 Година

В открито заседание в следния състав:

 

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

 

Секретар: Цветелина Диминова

като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова

търговско  дело № 114 по описа за 2021 година, 

за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260152 от 27.11.2020г., постановено по т.д. № 2 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която e отхвърлен иска на „Б. М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК.. да бъде признато за установено по отношение на Н.А.П. и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. № 741/2016г. по описа на ПОС, че вземането на  Н.А.П, установено с ревизионен акт № Р-16001617007985-091-001 от 26.06.2018г., предявено с молба вх. № 30178/15.10.2019г., включено в списъка на приетите вземания с определение № 2692 от 18.12.2019г., постановено по т.д. № 741/2016г. по описа на ПОС, обявено в ТР на 23.12.2019г. не съществува в размер на 103 545.48 лв., формирано от сбора на 67 036.68 лв. главница и 36 508.80 лв. лихви.    

Решението е обжалвано от „Б. М. “ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК .., представлявано от адв. С.Ж. с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в отхвърлителната част. Изложени са твърдения за това, че постановения диспозитив е непълен и неточен, тъй като не съдържа отбелязване, че признатите за недължими вземания не подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Оспорени са изводите на съда, че разпоредбите на чл. 685 и чл. 688 ТЗ са неприложими, тъй като се касае за публично вземане, установено с РА № Р-16001617007985-091-001 от 26.06.2018г.. Жалбоподателят твърди, че разпоредбата на чл. 164, ал.4 ДОПК не дерогира правилата, установени с чл. 685 и чл. 688 ТЗ, нито допълва същите и най – сетне не създава изключение, относно тези правила, поради което и след като решаващия съд не се е съобразил с тези императивни преклузивни срокове за предявяване на вземанията е постановил неправилен съдебен акт. Настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен в отхвърлителната част и да бъде постановено решение от въззивния съд, с което иска за признаване на установено, че вземането на Н.А.П в размер на 103 545.48 лв., от които 67 036.68 лв. главница и лихви в размер на 36 508.80 лв., установени с РА № Р-16001617007985-091-001 от 26.06.2018г. не съществува да бъде уважен. Претендира разноски.

Синдикът на „Б.М.“ ЕООД – в несъстоятелност Г.Г. е подал отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за основателност на същата и настоява да бъде удовлетворена като съдебния акт в отхвърлителната част бъде отменен.

Решението е обжалвано и от Г.Г., синдик на „Б.М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК . с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в отхвърлителната част. Изложени са твърдения за това, че постановения диспозитив е непълен и неточен, тъй като не съдържа отбелязване, че признатите за недължими вземания не подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Оспорени са изводите на съда, че разпоредбите на чл. 685 и чл. 688 ТЗ са неприложими, тъй като се касае за публично вземане, установено с РА № Р-16001617007985-091-001 от 26.06.2018г., а обсъжданата съдебна практика от първостепенния съд е намерена за неотносима към настоящия спор. Настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен в отхвърлителната част и да бъде постановено решение от въззивния съд, с което иска за признаване на установено, че вземането на Н.А.П. в размер на 103 545.48 лв., от които 67 036.68 лв. главница и лихви в размер на 36 508.80 лв., установени с РА № Р-16001617007985-091-001 от 26.06.2018г. не съществува да бъде уважен. Претендира разноски.  

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

В постъпилите въззивни жалби се съдържат оплаквания за липса, непълен или неточен диспозитив от първостепенния съд, касаещ установения за несъществуващ размер на вземането на Н.А.П.. Посочените оплаквания и евентуалната им основателност, биха се отразили на допустимостта на съдебния акт, за която обаче съгласно чл. 269, ал.1 ГПК въззивния съд дължи произнасяне само в обжалваната част. Въззивните жалби, предмета на заявените в тях оплаквания и исканията отправени до въззивния съд, налагат извод за това, че предмета на въззивно обжалване е очертан в рамките на отхвърлителната част на решението т.е. само в тази част може да се извърши проверка за допустимост, поради което и съдът не дължи изрично произнасяне по този довод.

Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.

Първоинстанционното производство е образувано по иск предявен от   „Б.М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК.. против Н.А.П. С., ЕИК .. със седалище и адрес на управление ***  с правно основание  чл. 694, ал.1, т.2 ТЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: вземането на Н.А.П., предявено с молба вх. № 30178 от 15.10.2019г. е включено в списъка на неприетите вземания от синдика на „Б.М.“ ЕООД – в несъстоятелност, срещу който е постъпило възражение от кредитора Н.А.П.. В производството по чл. 690 ТЗ, съдът по несъстоятелността с определение № 2692 от 18.12.2019г., вписано в ТР на 23.12.2019г. е постановил изменение на оспорения списък и е включил вземането на Н.А.П. в списъка на предявените и приети вземания.  Ищецът твърди, че установяването на публични държавни вземания с ревизионен акт, след решението за откриване на производство по несъстоятелност не валидира и признава правото да бъдат предявени тези вземания извън сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ. Сочи, че разпоредбите на чл. 164, ал.4 и ал.5 ДОПК не създават привилегия и не дерогират разпоредбите на специалния закон и конкретно тези на чл. 688, ал.1 и ал.3 ТЗ, поради което и след като Н.А.П. не е предявил вземанията си в преклузивния 3 месечен срок е загубил възможността да търси и събира това вземане в производството по несъстоятелност на „Б.М.“ ЕООД. Въз основа на изложеното е заявено искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено несъществуването на вземането на Н.А.П. от длъжника „Б.М.“ ЕООД – в несъстоятелност в производството по т.д. № 741/2016г. по описа на ПОС, което вземане е установено с ревизионен акт № Р-16001617007985-091-001 от 26.06.2018г.,  предявено с молба вх. № 30178 от 15.10.2019г.  и включено в  списъка на приетите вземания въз основа на определение от № 2692 от 18.12.2019г., постановено по т.д. № 741/2016г. по описа на ОС Пловдив, обявено в ТР по партидата на длъжника на 23.12.2019г..

Няма спор между страните, а и след извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че по отношение на „Б.М.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 4 от 04.01.2017г., дело № 741/2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, обявено по партидата на дружеството в ТР на 06.01.2017г.. Със същото решение и дружеството е обявено в несъстоятелност.

Н.А.П. в качеството си на кредитор е предявил в производството по несъстоятелност на „Б.М.“ ЕООД с молба изх. № 24-15-806/16 от 10.10.2019г. публични вземания в общ размер на 291 796.15 лв., от които 172 900.18 лв., главница, възникнала до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност  и законни лихви за забава, дължими върху посочената главница до 08.10.2019г. в размер на 117 129.06 лв., установени с РА № Р-16001617007985 – 091 – 001 от 26.06.2018г., издаден от ТД на Н.А.П..

Предявените вземания са включени в списъка на неприетите вземания, обявен в ТР на 06.11.2019г., който списък след подадено възражение от кредитора Н.А.П. в срока по чл. 692, ал.1 вр. с чл.690, ал.1 ТЗ с определение № 2692 от 18.12.2019г., постановено по т.д. № 741/2016г. по описа на ПОС е изменен и вземането е включено под условие в списъка на предявените в срока по чл.688, ал.3 ТЗ и приети вземания.

В хода на проведеното оспорване на ревизионния акт пред административния орган и съда и с постановените в тази връзка съдебни решения по адм.д. № 3066/2018г. на ПАС и по адм.д. № 4318/2020г. ВАС коментирания ревизионен акт е отменен в една част и така вземането на Н.А.П. е в размер на сумата от 103 545.48 лв., от които главница в размер на 67 036.68 лв. и лихви в размер от 36 508.80 лв..

Спорът между страните е концентриран досежно това дали в производството по несъстоятелност могат да бъдат приети и да се удовлетворяват вземания, които са  възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и не са заявени в преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, а тяхното предявяване е станало  в по-късен момент -  след влизане в сила на ревизионен акт, с който те са установени по основание и размер.

Настоящият състав на съда не споделя изложените във въззивните жалби доводи, че разпоредбите, отнасящи се до предявяване на вземанията – чл. 685 и чл. 688 от ТЗ са специални, поради което други закони, в т.ч. и чл. 164, ал. 4 от ДОПК са неприложими и не могат да ги дерогират.

В конкретният случай вземанията са публичноправни, чието възникване е обусловено от осъществяване на предвиден в закона фактически състав. Със съответния  административен акт след проверка на фактите и обстоятелствата се констатира наличието на възникнало по силата на закона вземане. Вярно е, че ревизионният акт има  декларативно действие  по отношение на вземания, отнасящи се за период преди решението за откриване на производството по несъстоятелност, но следва да се отчете, че вземанията по него не могат да бъдат предявени в производството по несъстоятелност до приключване на процедурата по издаването му.  Разпоредбите  на чл. 164 от ДОПК  уреждат  предявяването и събирането на публични вземания  срещу правен субект в производство по несъстоятелност и в този смисъл са специални по отношение на разпоредбите за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност – чл. 685 и чл. 688 от ТЗ.  Конкретно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК  урежда  по императивен начин включването в списъка на приетите вземания на публични такива по влязъл в сила административен акт и доколкото не е посочено друго, следва да се приеме, че  тази разпоредба е приложима   във всички случаи на влязъл в сила административен акт за установяване на публични вземания,  включително такива, отнасящи се за период преди решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ако до изтичане на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ не е приключила процедурата по издаването на акта за публично вземане, който е условие за предявяване на вземанията по него в производството по несъстоятелност, тези срокове не намират приложение, в който смисъл са решение № 172/19.03.2021 година по т. дело № 2504/2019 година на ВКС - ІІ т.о.; определение  № 310 от 31.07.2020 година, постановено по ч.т.д. 433/2020 година на ВКС - ІІ т.о.

Несъстоятелни са доводите на длъжника, жалбоподател в настоящото производство, че съществува задължение на Н.А.П. да приключи ревизионното производство до изтичане на преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. Вярно е, че с разпоредбата на чл. 628, ал. 3 от ТЗ е установено задължение към молбата за откриване на производство по несъстоятелност  да се прилагат доказателства по чл. 78, ал. 2 от ДОПК  - за уведомяване на Н.А.П., но тази разпоредба не установява задължение за незабавно започване на ревизия по отношение на длъжника,  а дори и да се приеме, че това е така, продължителността на ревизионното производство до  приключването му с ревизионен акт  не може да бъде ограничена  като краен срок с  изтичането на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ.  Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК  е установен тримесечен срок за приключване на ревизията, но в следващите алинеи на чл. 114 от ДОПК е предвидена възможност за продължаване на този срок  до общо три години при определени условия, след което следват процедурите по съставяне на ревизионен доклад, евентуално подаване на възражения срещу него и  последващо съставяне на ревизионен акт, който подлежи на обжалване, което изключва становището на жалбоподателя за наличие на краен срок, до който следва да приключи ревизионното производство и който срок да е съобразен с  разпоредбите на чл. 685, респ. чл. 688 от ТЗ.

Изводът е, че разпоредбата  на чл. 164,  ал. 4 от ДОПК е специална по отношение на разпоредбите на чл. 685 и чл. 688 от ТЗ и позволява включване в списъка на приетите вземания публични вземания, установени с влязъл в сила акт след тези срокове, поради което и доводът за погасяване на тези вземания на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ, поради непредявяването им в производството по несъстоятелност е неоснователен.

До същият правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради което и неговия акт в обжалваната част, като съобразен с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ жалбоподателят „Б.М.“ ЕООД – в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното производство в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 517.73 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът 

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 260152 от 27.11.2020 г., постановено по т. д. № 2/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Б.М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК.., представлявано от адв. С.Ж. иск да бъде признато за установено по отношение на Н.А.П. и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. № 741/2016г. по описа на ПОС, че вземането на Н.А.П., установено с ревизионен акт № Р-16001617007985-091-001 от 26.06.2018г., предявено с молба вх. № 30178/15.10.2019г., включено в списъка на приетите вземания с определение № 2692 от 18.12.2019г., постановено по т.д. № 741/2016г. по описа на ПОС, обявено в ТР на 23.12.2019г. не съществува в размер на 103 545.48 лв., формирано от сбора на 67 036.68 лв. главница и 36 508.80 лв. лихви.   

ОСЪЖДА „Б.М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК .., представлявано от адв. С.Ж. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 517,73  лева  – държавна такса за  въззивното производство пред Апелативен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: