Р
Е Ш Е Н И Е
№
52
гр. Разград, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 40 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Хима
90“ ЕООД – с. Липник, обл. Разград, против Решение № 9 от 18.01.2021 г.,
постановено по АНД № 675/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е
потвърдено наказателно постановление № 38-0001222 от 08.09.2020 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С потвърденото наказателно
постановление за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕО)
561/2006 във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП на основание чл. 104, ал. 1
от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лв. В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални
нарушeния в административнонаказателното производство и в нарушение на
материалния закон, за което се излагат подробни писмени съображения. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, и
следва да бъде оставено в сила.
Окръжният прокурор на Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
решението да бъде оставено в сила.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от въззивния съд факти са
следните:
На 24.07.2020 г. служители на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе извършили комплексна проверка по предоставени документи и информация от
превозвача „ Хима 90“ ЕООД, при която констатирали, че при управлението на
използвания от транспортното предприятие товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, от категория „ N3“, на територията на
РБългария за период от 24 часа след края на предходната намалена дневна почивка,
завършила на 02.01.2020 г. в 18,24 ч., водачът Н. И. И. е ползвал намалена
дневна почивка от 4 часа и 51 минути, за времето от 07,06 ч. до 11,57 ч. на
03.01.2020, която е с 4 часа и 9 минути по-малка от законоустановените девет
последователни часа намалена дневна почивка, с което водачът е нарушил чл. 8, §
2, изр. 2 от Регламент ( EO ) 561/06. На дружеството – превозвач е съставен
АУАН бл. № 276707 от 24.07.2020 г. за това, че не е организирал работата на
водача И. по такъв начин, че да е в състояние да спазва
изискванията на Глава ІІ от Регламент 561/06 на ЕС – нарушение по чл. 10 § 2,
изр. 1, пр. 2 от Регламент ( EO ) 561/06 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Въз
основа на АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, с което на
основание чл. 104, ал. 1 ЗАвтП на жалбоподателя е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че АУАН
и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване
на изискванията за форма и съдържание. По същество районният съд е приел, че нарушението
е доказано, не представлява маловажен случай и е приложена съответната
санкционна разпоредба.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП при извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и
водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета.
Съгласно чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни
проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II
от настоящия регламент.
В чл. 8, § 2 от глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006 е установено изискване за
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична
почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от
дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е
по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна
почивка.
Доказано е по делото, че на 02.01.2020 г.
водачът Н. И. е ползвал дневна
почивка, която е завършила в 18,24 ч., а на 03.01.2020 г. е ползвал намалена
дневна почивка от 4 ч. и 51 мин. за времето от 07,06 ч. до 11,57 ч., което
нарушава изискването по чл. 8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 за всеки период от 24
часа след края на предходната дневна почивка водачът да е ползвал следващата
дневна почивка от поне 9 часа. Нарушението е резултат от бездействието на
транспортното предприятие, което не е организирало работата на водача И. по начин да е в състояние да спази правилата относно
дневните почивки. Обосновано въззивният съд е отбелязал, че превозвачът не е
изпълнил задълженията си по чл. 10, § 2, пр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 да инструктира
водачите и да контролира спазването на горните правила. Жалбоподателят не е
представил заповеди за разпределение на работата и почивките, работен график
или други доказателства, с които да установи, че е създал правилна организация
на труда, гарантираща ползването на законоустановените почивки.
А съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАвтП превозвач,
който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително
при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.
С оглед на горното деянието е доказано,
правилно е квалифицирано и правилно е приложена санкционната разпоредба.
Предвиденото наказание е в абсолютен размер и не може да бъде намалено.
Основателно въззивният съд е отхвърлил
искането за приложение на института по чл. 28 ЗАНН. Случаят не е маловажен по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Не се сочат и не се доказват обстоятелства, които да понижават
обществената опасност на нарушението.
Касационната инстанция намира, че не са
установени отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена, а оспореното решение – оставено в
сила.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.
1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от
18.01.2021 г., постановено по АНД № 675/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/