№ 539
гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500424 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 129 ал. 3 от ГПК.
С Определение № 831/04.11.2022 год. по гр. д. № 336/2022 год. Ловешкият
окръжен съд върнал на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК исковата молба, подадена от М. А. П.,
по която било образувано гр. д. № 336/022 г. на ЛОС и прекратил производството по
делото.
Частна жалба против определението е подадена от ищцата М. А. П. – лично и
чрез назначения по реда на ЗПрП процесуален представител адв. С.. Имало
объркване или съзнателна измама. Жалбоподателката не е водила такива дела – гр. д.
№ 336/2022 год. и гр. д. № 275/ 2022 год. Изпратила три искови молби и документи за
нови дела с нови искания в окръжния съд, като все още нямала отговор от ЛОС.
Исканията обхващали цялостно живота и проблемите , както и отношенията с
ответниците. Седемдневния срок за коригиране на исковата молба бил спазен. Моли
съда да отмени обжалваното определение и делото да бъде възложено на друг състав
на ЛОС.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната жалба
и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Ищцата М. А. П. е предявила пред Ловешки окръжен съд иск против държавата
и различни неуточнени държавни органи и техните подразделения на местно ниво. В
исковата молба са изложени подробно обстоятелства, свързани с личния живот на
ищцата, със здравословното състояние, отношенията с подразделенията на отделни
държавни органи на местно ниво по този повод, както и личните душевни
изживявания. Исковата молба съдържа множество неуточнени искания, сред които
такива за постоянни, относително сигурни месечни доходи, за получаване на пенсии; за
заплащане на сумата 20 000 лв., която ищцата желае да използва за подробно посочени
в исковата молба разходи, придобивки и задоволяване на потребности от разнообразно
естество.
Към исковата молба са приложени множество документи, касаещи
образованието и трудовата дейност на ищцата, както и нейното здравословно
1
състояние.
Със свое Определение № 502/03.08.2022 год. съдът освободил ищцата от
заплащане на държавни такси и разноски за производството по делото, като
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство. Със същото
определение съдът оставил без движение исковата молба, с указания към ищцата и
назначения процесуален представител в едноседмичен срок от съобщаването да
посочи: против кого се подава исковата молба (ако е против държавата, да се посочи
наименованието на държавния орган и неговия адрес; ако е против община, да се
посочи нейното наименование и адрес; ако е против конкретно юридическо лице, да се
посочи неговото наименование и адрес; ако е против физическо лице, да посочи
неговите три имена и адрес); да уточни характера на търсената от нея защита – на
нейно субективно право или за установяване/отричане на факт с правно значение или
на престъпно обстоятелство; ако се търси защита на конкретно субективно право, да
посочи какво е то, от какво произтича, както и с какви действия посоченият ответник
го е засегнал; ако се претендира присъждане на вземане, да посочи срещу кого, в какъв
размер и като какво го претендира (на какво основание); да посочи конкретния факт с
правно значение, респ. престъпното обстоятелство, чието установяване се търси; в
какво се изразява поддържаното дискриминационно отношение към ищцата, кога, как,
при какви обстоятелства/повод, по какъв признак и от кого ищцата е била третирана
по-неблагоприятно от други лица, при сравними сходни обстоятелства; ако са
настъпили вреди от допуснато дискриминационно отношение, да се посочи техния
размер; да изведе искане до съда, съответно на направеното уточнение относно
характера на търсената защита – дали се иска защита на конкретно субективно право,
респ. присъждане на вземане, или се иска установяване/отричане на факт с правно
значение или на престъпно обстоятелство; ако се иска установяване на престъпно
обстоятелство – да го посочи конкретно (в какво се изразява), образувано ли е за него
наказателно производство или не, респ. дали то е прекратено или е спряно и на какво
основание, както и какво е значението му за конкретно негово гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, постановено срещу ищеца; в
този случай ищцата отново да уточни ответника, спрямо когото иска да се установи
наличието на престъпното обстоятелство; ако се поддържа дискриминационно
отношение към ищцата, да уточни обема на търсената защита, чрез посочване в
искането до съда на признатите от закона възможности за защита – установяване на
допуснатото нарушение; осъждане на ответника да преустанови нарушението и да
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по –
нататъшни нарушения; присъждане на обезщетение за вреди, с посочване на размера
му. Съдът указал и последиците по чл. 129 ал. 3 от ГПК.
След отправено искане до Адвокатския съвет при АК гр. Ловеч, с Определение
№ 604/12.09.2022 год. съдът назначил на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗПрП във вр. с чл. 95 от
ГПК адв. С. С. за процесуален представител на ищцата М. А. П.; постановил на
процесуалния представител да се връчи препис от Определение № 502/03.08.2022 год.
с оглед изпълнение на дадените указания в едноседмичен срок от връчването на
съдебния акт. Указал на процесуалния представител последиците по чл. 129 ал. 3 от
ГПК.
Определението е връчено на адв. С. на 19.09.2022 год.
На 23.09.2022 год. по делото постъпила искова молба от М. А. П., чрез адв. С.
С., против държавата, Агенция за социално подпомагане и Министерство на
здравеопазването. В исковата молба е изложено, че ищцата изпаднала в несигурност,
2
тревожност, дезориентация и отхвърляне от обществото, вследствие на което получила
паник атаки, „без нейното изрично съгласие и без да са спазени законовите изисквания
за това задържане и принудително лечение“. Цената на иска е в размер на 200 000 лв.,
за това, че служителите на административните органи злоупотребили и нанесли трайни
психически травми „при това незаконосъобразно отношение“. Вследствие липсата на
реализация в обществото ищцата била подложена на унижение, присмех, стрес и била
„лишена от реализация в обществото“. Отделно от горното, ищцата претендира и
компенсация за изгубен трудов стаж от 16.06.1993 год. до 2022 год.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът върнал исковата
молба на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, от легитимирана
страна, допустима е за разглеждане и е неоснователна по съществото си:
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото,
първостепенният съд е счел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени в
срок – до 26.09.2022 год.
Този извод се споделя от настоящата инстанция.
Исковата молба, въз основа на която е било образувано производството, е била
нередовна на осн. чл. 127 ал. 1 т. 2 – т. 5 от ГПК и в този смисъл, правилно е била
оставена от съда без движение до отстраняване на нередовностите.
Първоинстанционният съд е дал ясни и подробни указания в тази насока. На ищцата е
предоставена и правна помощ по реда на ЗПрП, с което е гарантирана допълнително
възможността точно и своевременно да изпълни указанията на съда. Независимо от
това, с постъпилата на 23.09.2022 год. искова молба първоначално допуснатите
нередовности не са отстранени. Действително, молбата е постъпила в едноседмичния
срок по чл. 129 ал. 2 от ГПК, но изложените в нея обстоятелства са непоследователни и
противоречиви. Не са очертани надлежно ответниците по иска (исковете); не са
изложени подробно фактическите обстоятелства, на които се основават претенциите;
не са формулирани искания, съответни на изложените факти. Както ищцата, така и
назначеният по реда на ЗПрП процесуален представител са били предупредени от
съда за последиците при неизпълнение на дадените указания в срок. Изискванията за
съдържание на исковата молба по чл. 127 ал. 1 от ГПК са императивни. В този смисъл,
след провеждане на процедурата по чл. 129 ал. 2 от ГПК и след правилната
констатация, че допуснатите нередовности на исковата молба не са отстранени в
рамките на предоставения срок, първоинстанционният съд законосъобразно е
приложил последиците на чл. 129 ал. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е
налице хипотезата на чл. 129 ал. 3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната на
това основание. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 278 ал. 1 от ГПК, Великотърновският
апелативен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 831/04.11.2022 год. на Ловешки окръжен
съд по гр. д. № 336/2022 год. по описа на същия съд.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на
Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4