Р Е Ш Е Н И Е
№ 1050 гр. Пловдив 14.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, двадесет
и пети състав, в публично съдебно на
двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя
адм. д. № 756 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.226,
вр. с чл.145 от АПК във връзка с чл.124 ал.1 и чл.121 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по жалба на Н. Борисов Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника – адв. С., против Заповед № 12 от 08.01.2018 г.,
издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят моли да се отмени оспорваната заповед.
Твърди да не е налице обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си като директор на ТД на НАП – Пловдив,
както и,че въведеното изискване от страна на административния орган не намира
нормативна опора и не е необходимо условия за ефективно изпълнение на
задълженията за тази длъжност. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът – изпълнителен директор на НАП – София,
чрез процесуалния си представител юриск.Д, оспорва жалбата. Излага подробни
съображения за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед. Представя
писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни, прецени събраните по делото доказателства и в изпълнение на
указанията на ВАС с Решение № 3665/13.03.2019 г. по адм. д. № 10029/2018 г.,
намери за установено следното:
За допустимостта:
Жалбата е подадена от адресат на
оспорения административен акт и в срока по чл.149,ал.1 от АПК / заповедта е
връчена на 10.01.2018
г. (л.17, адм д. № 400/2018 г.),а жалбата е подадена на 23.01.2018г. Ето защо е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е
издадена от органа по назначаването – изпълнителният директор на НАП, който е
материално компетентния такъв съгласно чл.107 ал.1 от ЗДСл.
Заповедта е издадена в писмена форма, при спазване на предвидените в чл.108
ал.1 от ЗДСл изисквания относно съдържанието й. Същата съдържа описание на
фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение
на служебните задължения, и правното основание за прекратяване на служебното
правоотношение.
Не се установяват допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването
й, които да са основание по чл.146 т.3 от АПК за отмяна на акта като
незаконосъобразен.
По делото са представени
доказателства за надлежно уведомяване на жалбоподателя за образуваното
производство, т. е. липсват данни за ограничаване правото му защита, доколкото
при прекратяване на правоотношението едностранно от органа по назначаването без
предизвестие на основание чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл не е налице задължение за
органа да изслуша служителя и да му даде възможост да представи писмени
обяснения. Достатъчно е, да е налице законоустановената материалноправна
предпоставка за това.
Спорът е дали действително е налице обективна
невъзможност по смисъла на чл.107,ал.1,т.5 от ЗДсл.,като предпоставка за
прекратяване на спорното служебно правоотношение.
В тази връзка, от приложената административна преписка
се установява,че Б. е бил възстановен на работа на длъжност „директор на ТД на
НАП“ със Заповед № 1790/01.09.2017 г.,
издадена въз основа на влязло в сила решение № 2079/08.11.2016 г. по адм. д. №
1408/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Констатира се,че със Заповед №
ЗЦУ-140/14.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.20,ал.1
и чл.37,ал.1 от Закона за защита на класифицираната информация е наредено за
директорите на ТД на НАП да се изисква достъп до класифицирана информация,
представляваща държавна тайна,ниво „Секретно“.
Въз основа на това, със Заповед № ЗЦУ-301/21.03.2013
г. са изменени длъжностните характеристики за длъжностите „директор“ в
структурите на НАП със специфично изискване – получено разрешение за достъп до
класифицирана информация.
Издадени са и Заповед № ЗЦУ-316/26.03.2013 г. на
главния секретар на НАП за въвеждане на промени в минималните изисквания по
длъжностни нива и Заповед № 703/14.06.2016 г. за изискване на достъп до
класифицирана информация за длъжностите „директор“ в структурите на НАП .
Със Заповед № РД-09-1625/08.09.2017 г. на директора на
ТД на НАП – Пловдив е определен списък на длъжностите в ТД на НАП, за които се
изисква достъп за работа с класифицирана информация, представляваща „държавна
тайна“ до ниво на класификация „секретно“.
Видно е,че на 30.11.2017 г.,след като е бил
възстановен на заеманата длъжност, по отношение на Б., на основание чл.11 ал.2
т.1 и чл.57 ал.1 от Закона за защита на класифицираната информация, е издаден
Отказ за достъп до класифицирана информация № 306 на заместник председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“. Отказът е оспорен пред ВАС, който с
Решение № 33/30.05.2018 г. по адм. д. № С.3/2018 г. по описа на ВАС е отхвърлил
жалбата на Б., като неоснователна.
Процесната заповед е
издадена преди влизане в сила на отказа, тъй като видно от доказателствата по
делото е,че актът е бил обжалван пред ДКСИ по реда на чл.62 от ЗЗКИ, която с Решение № 99-II-15/28.11.2017 г. е отхвърлил жалбата на служителя, а с Решение №
33/30.05.2018 г. по адм. д. № С-3/2018 г. по описа на ВАС, VI О., решението е потвърдено.
Прекратяването на
служебното правоотношение на процесното основание преди да е налице влязъл в
сила отказ,на основание на който е прието наличие на обективна невъзможност по
смисъла на чл.107 от ЗДСл, е незаконосъобразност, която обаче е несъществена,
доколкото съгласно
разпоредбата на чл.68 ал.3 от ЗЗКИ, жалбата не спира изпълнението, а и с оглед
последващото потвърждаване на отказа със сила на пресъдено нещо, се е стигнало
до саниране на несъответствието със закона. Тук следва да се отчете и
разпоредбата на чл.142,ал.2 от АПК, установяваща възможност да се отчита
настъпването на нови факти, включително и след издаване на оспорвания
административен акт, катко и принципа за истинност,заложен в чл.7 от АПК.
Поставя се въпросът, дали е налице нормативно
изискване за длъжността, заемана от жалбоподателя, да се изисква достъп до
класифицирана информация.
Съгласно чл.20 ал.1 от ЗЗКИ ръководителите на
организационните единици ръководят, организират и контролират дейността по
защита на класифицираната информация.
ТД на НАП е обособена организационна единица съобразно
разпоредбата на §1 т.3 от ДР на ЗЗКИ, вписана в информационните масиви на ДКСИ.
Според чл.37, ал.1 от ЗЗКИ ръководителите на
организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2, определят списък
на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на
класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Изключението на ал.2 в
случая е неотносимо,а самата разпоредба следва да се приема именно като
нормативно изискване към ръководителите на организационните единици в
държавната власт, което дава и дискреционна власт за преценка кои длъжности да
са включени във въпросния списък. От тук и след като с цитирана Заповед №
ЗЦУ-140/14.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена именно на
основание чл.37,ал.1 от ЗЗКИ е наредено
за директорите на ТД на НАП да се изисква достъп до класифицирана информация,
представляваща държавна тайна,ниво „Секретно“, следва да се приеме,че за
заеманата от жалбоподателя длъжност към момента на изпълнението е било налице
изискване за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация.
Изискването е въведено преди заемане на длъжността въз основа на Заповед №
1790/01.09.2017 г., като отказът за достъп е издаден по време на изпълнение на
същата.
Въпросното изискване и липсата на разрешение за достъп до
класифицирана информация при така изложената хронология на фактите, съдът
намира,че представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
От тук, съдът намира и,че са налице предпоставките за
издаване на оспорваната заповед в съответствие с разпоредбата на чл.107 ал.1
т.5 от ЗДСл. Органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение без
предизвестие поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103 ал.1 т.3, при
наличие на кумулативните предпоставки да е създадена нова фактическа обстановка,
тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната
длъжност и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в
служебното правоотношение.
След издаването на отказа за достъп до класифицирана
информация на жалбоподателя, е възникнала нова фактическа обстановка, която
засяга изпълнението на служебните му задължения. Отнемането на разрешението на жалбоподателя за достъп до класифицирана
информация с ниво на класификация „Секретно“ е юридически факт, който поставя
същия в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните функции
и дейности за заеманата от него длъжност. Те са визирани в длъжностната
характеристика, връчена на жалбоподателя на 01.09.2017г., и са свързани
с контрола относно създаването и достъпа до документи, съдържащи класифицирана
информация. Длъжността „директор на ТД на НАП“, като ръководител на
организационна единица, е определена съобразно чл.37 ал.1 от ЗЗКИ с нарочна
заповед на изпълнителния директор на НАП – Заповед № ЗЦУ-140/14.02.2013 г. (л.23,
адм. д. 400/2018 г.), отменена със Заповед № ЗЦУ-703/14.06.2016 г. (л.57, адм.
д.№ 400/2018 г.) на изпълнителния директор на НАП.
Въз основа на цитираните по-горе заповеди на изпълнителния
директор на НАП, в длъжностните характеристики на определените длъжности, на
основание чл.4 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните
служители, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., са издадени: Заповед №
ЗЦУ-301/21.03.2013 г. (л.24, адм. д. 400/2018 г.) и Заповед №
ЗЦУ-316/26.03.2013 г (л.59, адм. д. № 400/2018 г.) от главния секретар на НАП, с
които е въведено специфично изискване за различни ръководни длъжности в
структурата на НАП, вкл. и за териториален директор на дирекция, според което се
изисква достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Със
Заповед № РД-09-1625/08.09.2017 г. (л.32, адм. д. № 400/2018 г.) на директора
на ТД на НАП Пловдив е утвърден списък на длъжностите в териториалната дирекция,
определени за работа с класифицирана информация с ниво на класификация
„Секретно“ и е утвърдена длъжностната характеристика, в която притежаването на
разрешение за достъп до такава информация е поставено като изискване за заемане
на длъжността.
В случая обективната невъзможност не произтича от вътрешни
актове на органа по назначаването, в какъвто смисъл е възражението на
жалбоподателя, а е последица от отказа за достъп до класифицирана информация.
Отказът, само по себе си, също не зависи от волята на органа по назначаването,
и е обусловено от наличието на обективни фактори – установени обстоятелства по
чл.57 ал.1, чл.40 ал.1 т.6 и т.8 във връзка с чл.41 т.4 и чл.42 ал.1 т.1 и т.3
от ЗЗКИ, мотивирали заместник-председателя на ДАНС да го издаде. Следователно,
налице е нова фактическа обстановка, източник на която, е актът по чл.57 от
ЗЗКИ, при възникването на която, служителят не отговаря на специфичните
изисквания за заемане на длъжността и освен това, не може надлежно да упражнява
възложените му задачи, като причините за тази невъзможност не зависят от волята
на страните.
Възражението на жалбоподателя, че не е необходимо ниво
на достъп „секретно“, а „строго секретно“ съгласно ЗЗКИ, и неправилно е
санкциониран Б., тъй като задълженията, произтичащи от Процедура ВС 7, както и
„Правилата за организацията и формите на взаимодействие между ПРБ и НАП“,
основно обхващат задълженията на други служители, а не на териториалните
директори, е неоснователно. Това е така, тъй като в случая не се касае до
конкретно неизпълнение на задължения по сочените от жалбоподателя два
вътрешноведомствени акта, а се касае до тази обективна невъзможност за изпълнение
на служебните задължения. Изискване държавният служител да не може да изпълнява
всичките си служебни задължения в тяхната съвкупност не е предвидено изрично в
разпоредбата на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл., но в случая е от значение
обстоятелството, че по предвидения в чл.37 ал.1 от ЗЗКИ ред, длъжността е
определена сред тези, за чието заемане се изисква лицето да притежава
разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“.
Останалите, релевирани в жалбата доводи, че, за период
от около една година, Б. не е боравил с документи с ниво на класифицирана
информация „секретно“; че е изпълнявал точно своите задължения и е получавал
високи оценки за работата си, са неотносими към спора, тъй като изискването да
достъп до класифицирана информация произтича, не от изискване, въведено от
органа по назначаването, а от закона.
Следва да се отбележи, че в ЗДСл не съществува
разпоредба, която да въвежда задължение за органа по назначаването, за разлика
от разпоредбата на чл.226 ал.5 от ЗМВР, съгласно която, прекратяване на
служебното правоотношение в случай на отнемане на разрешение за достъп до
класифицирана информация се допуска само, ако служителят откаже да заеме друга
предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него, още
повече, че в този случай се касае, не до отнемане, а до отказ на достъп до
класифицирана информация. Т. е. в случая е без значение обстоятелството, че с
издадените от Б. заповеди, в качеството му на териториален директор на НАП –
Пловдив, същият е определил и други служители, които да разполагат с достъп до
класифицирана информация с ниво „строго секретно“, и той може да бъде в
състояние да изпълнява задълженията си като директор на териториална дирекция,
без такъв достъп, като подробни доводи в този смисъл се изложиха по-горе в
настоящото решение.
По изложените мотиви съдът приема,
че оспорената заповед на директора на изпълнителния директор на НАП е издадена
в съответствие с разпоредбите на процесуалния и материалния закон, и с целта на
закона. Не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяната й, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143,ал.4 от АПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ответния
административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв., включително и за касационното разглеждане на делото, съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на ЗПП и
във връзка с чл.226,ал.3 от АПК.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Борисов Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № 12 от 08.01.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП, с която на основание чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение
на длъжност Директор на ТД на НАП - Пловдив.
ОСЪЖДА Н. Борисов Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на НАП – София разноски в размер на 200 (двеста) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: