РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 03.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 08 октомври Две хиляди двадесет и първа, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря В. Апостолова, като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело № 1623 по описа за
2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е във връзка
с установяване вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №
3241/2020г. на ВРС искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, гр.София против И.Р.П. *** за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
49.95 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
16574235001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, представляващо сбор от
трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена фактура № **********/22.02.2018г. Твърди се, че
вземането е предмет на договор за цесия от 01.10.2019г. с цесионер „С.Г.Груп“ ООД,
което е придобило вземанията на БТК ЕАД. Поддържа, че ответникът е неизправна
страна по договора за мобилни услуги от 05.07.2013г., сключен с БТК ЕАД и в
периода 22.09.2017г.-22.01.2018г. са издадени 4 бр. фактури на обща стойност
112.97 лева, които не са заплатени. Твърди, че неплащането в срок на фактурите
е обусловило правото на оператора да прекрати едностранно договора с абоната и
да издаде крайна фактура № **********/22.02.2018г., с която е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 49.95 лева.
Искът е с правно
основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.92 ЗЗД и е процесуално допустим.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на претендираното вземане на основание чл.111,
б.“в“ от ЗЗД. Счита, че претендсираните суми са недължими и са ненадлежно
осчетоводени и фактурирани. Развива доводи за липса на доказателства дали по
силата на договора за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента
такива услуги, дали същите са вярно отчетени и правилно тарифирани. Приложените
фактури са части свидетелстващи документи, които не установяват реално ползване
на фактурираните услуги и нямат задължителна доказателствена стойност. В тази
връзка оспорва всички приложени от ищеца фактури, включително и крайната с №
**********. Счита също, че договора и ОУ са предварително подготвени, което
нарушава изискванията за добросъвестност и е основание за тяхната нищожност.
За да се произнесе по основателността на иска,
районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени
следните обстоятелства:
По ч.гр.д. № 3241/2020 г. на Районен съд-Враца на 04.12.2020 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено И.Р.П. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ******, сумата от 49.95 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване на договори от 05.10.2017 г.; договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.10.2018 г.
и договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ 01.10.2019 г., за които
са издадени 4 броя фактури за период на потребление от дата 22.09.2017 г. до
22.01.2018 г. ; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер на 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът с разпореждане от 26.02.2021г. е указал на заявителя, настоящ ищец,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
От събраните по делото доказателства се установява, че
между
кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и И.Р.П.,
ЕЕН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16574235001 от дата 05.10.2017г. за ползване на мобилна услуга
за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart S+, с месечна абонаментна такса
19.99 лева /с ДДС/. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 05.10.2019 г.
Въз основа на
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер 16574235001 от дата 05.10.2017. г. между ответника И.Р.П., ЕГН
********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* са
издадени фактури № **********/22.10.2017 г., №**********/22.11.2017
г., №**********/22.12.2017
г. №**********/23.01.2018
г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на
потребление от дата 22.09.2017 г. до дата 22.01.2018 г. на стойност 112.97
лева.
След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е
издадал по клиентски номер № 16574235001 на дата 22.02.2018 г.
крайна
фактура № **********.
В издадената
крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 89.88 лв., от които ищецът
твърди, че
интерес представлява част от сумата в размер на 49.95 лв., представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор и е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
Твръди
се, че абонатът
е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 16574235001, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM Smart S+ - съответно до
дата 05.10.2019
г.
Датата на
деактивация на процесния абонамент е 14.02.2018 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу И.Р.П., въз основа на договор
за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК”
ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани
в Приложение № 1 от договора, извлечение /л.19 от делото/ от който е приложено
към исковата молба.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Претендира
се вземане за неустойка и съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително се определят размера
на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. По
правната си същност неустойката изпълнява обезпечителна, обезщетителна
функци и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът
може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Съгласно чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него.
Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, е дало основание на оператора да
прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите.
Предвид
гореизложеното, абонатът който е в неизпълнение на
договорните си задължения следва да понесе отговорността
си и да заплати на оператора неустойка за предсрочното
прекратяване на сключения доаговор.
Обезщетението за
неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка има
обезщетителен характер, а не санкционен. С прехвърляне на вземанията си,
цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия Абонатът заплаща:
25.1. еднократно - цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (или периоди).
В конкретният случай
ответникът И.Р.П., ЕГН ********** е подписал договори за далекосъобщителна
услуга, ползвал услуги по тарифен план VIVACOM Smart S+, не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са му е фактури и в срок не ги е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли
обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в договора.
В процесния договор за услуги,
страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги, като в случая
това е 22-ро число от месеца. Съгласно Общите Условия /чл.29/ дължимите месечни
суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 15 дни от
издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащането на дължимата сума. След като
страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в
определен срок /не по-късно от 15 дни от издаването на месечната фактура /в
случая 22-ро число от месеца
/, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /чл. 84, изр.1-во ЗЗД/.
Процесния договор
за услуги е прекратен едностранно от Оператора съгласно условията чл.50 от
Общите Условия, а именно по вина на абоната при неплащане в срок, като при
ползване на Универсалната услуга прекратяването се извършва при системно
закъснение в плащанията на дължимите суми.
В процесния
Договор № 16574235/05.10.2017г. с кл.№ 16574235001 /л.28 от
делото/ е предвидено, че с
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения
към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока,
но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер
без отстъпка. Сума в
посочения трикратен размер на месечните абонаменти е и цената на иска. Същата
съответства освен на цитираната клауза в договора и на Споразумение по гр.дело
№ 15539/2014г. на СРС, образувано по иск на КЗП срещу ищеца и одобрено от съда на 11.01.2018г.,
предвиждащо въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в договорите за
предоставяне на мобилни услуги, поради което същият е доказан по основание и
размер.
Относно активната материална
легитимация на ищеца следва да се посочи, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения
между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма законово ограничение по
чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали
е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани,
като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепява като
задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на
законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати. Съгласно чл. 6,
ал.2 от договора за цесия от 1.10.2019 г., считано от подписването му,
„ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето
като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от
09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., IIпио. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от
името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл. 99,
ал.
3
ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в
уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължава да
има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията,
а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
Неоснователно
е направеното
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като действително
предоставянето на далекосъобщителни услуги представляват
периодични плащания, като погасителната давност настъпва три години от
изискуемостта на всяко едно от вземанията. Конкретно заповедното производство,
доколкото същото предшества гражданското, е образувано на
03.12.2020г. и
за нито едно от вземанията не е изтекла погасителната давност, тъй като всички дати на посочените фактури са
след 22.11.2017г., а вземането за неустойка - предмет на настоящия иск, е
обектививрано във фактура **********/22.02.2018 г., с падеж на плащане
11.03.2018 г.
Предвид изложеното предявените срещу ответника искове за признаване
дължимост на парично вземане за договорна неустойка и законна лихва считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК са основателни и доказани и като
такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него по настоящото исково производство разноски в
размер на сумата 405.00 лева, представляваща заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и внесен депозит за особен представител на ответника,
както и направените в заповедното производство разноски.
Воден от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Р.П., ЕГН ********** *** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ******
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“
№81, вх.В, ет.8 сумата от 49.95 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 16574235001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/22.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението-03.12.2020г. до окончателното
изплащането на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 3241/2020г. на ВРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Р.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“ №81,
вх.В, ет.8 сумата 405,00
лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и направените разноски по ч.гр.дело № 3241/2020г.
на ВРС в размер на 205.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: