Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 483
11.12.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
II състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
Николина Николова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова
административно дело № 227 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от М.М.С. с адрес ***,
с която на основание чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, се иска осъждане
на ответника за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от М.С. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен
административен акт – Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г., издадена от Кмета на
Община Стара Загора, отменена с последващо издадена на 08.04.2020г. заповед,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяна на
заповедта /„края на увреждането“/ – 08.04.2020г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че с незаконосъобразния административен акт – Заповед № 10-00-736/
18.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, в продължение на 30 дни е било
ограничено правото му на свободно придвижване в рамките на град Стара Загора и
е била възпрепятствана възможността да се вижда със свои приятели. Исковата
претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
действието на посочената заповед, се свързва с твърдения за породено у ищеца
чувство на страх, незащитеност, малоценност и уронване на човешкото му
достойнство.
Ответникът
– Община Стара Загора, редовно и
своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. В
представен писмен отговор на исковата
молба оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Изложени са съображения за липса на
доказателства за настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Твърди се, че самият факт на издаване на Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г. на
Кмета на Община Стара Загора и посочените рестрикции в нея, не ограничават,
лишават или отнемат от едно лице неговото конституционно гарантирано право на
свободно придвижване. Освен това за сочения от ищеца период от 30 дни – от
издаването до отмяната на процесната заповед, поради не голямата му
продължителност, не би могло да се създадат толкова осезаеми дискомфорт и
неудобства, следствие от изпълнение на заповедта. С доводи за липса на
материалноправни предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Община Стара Загора, е направено
искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че
предявеният иск срещу Община Стара Загора е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 10-00-736/
18.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора са въведени мерки за осъществяване
на превенция и контрол на територията на квартал Лозенец – Община Стара Загора,
считано от 16.00 часа на 19.03.2020г., както следва: забранено е събирането на
повече от две лица на обществени места в квартала; директорът на ОДМВР – Стара
Загора да организира мерки, дейности и действия по контрол по придвижването в
района на квартала, контрол по спазването на карантината на лицата, завърнали
се от страни с висок риск от заразяване. На всички влизащи и излизащи лица да
се извършва записване на личните данни,
причините за влизане и излизане; въведен е вечерен час от 20 часа до 04 часа,
като за този период се забранява придвижването в квартала, а изключения се
правят за автомобили на МВР, ПБЗН, ЦСМП. Зареждането с хранителни стоки и
лекарства се извършва в светлата част на деня след проверка от органите на МВР;
лицата, работещи на смени да се осигурят със служебни бележки от предприятията
или организациите в които работят за времето на явяване и напускане на работата
си; движението на лица да става задължително с предпазни маски; да се ограничи
до минимум движението на лица над 65 годишна възраст. Като правни и фактически основания за
издаване на заповедта се сочат разпоредбите на чл.44, ал.2 във вр. с ал.1, т.1
и т.8 от ЗМСМА, чл.63, ал.4 и ал.5 от Закона за здравето, във връзка с
препоръка от Националния оперативен щаб,
създаден със Заповед № Р-37/ 26.02.2020г. на Министър-председателя на
Република България, Заповед № РД-01-132/ 17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването за намаляване риска от разпространение на COVID-19,
Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването и във връзка
с обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., както и във връзка с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗЗ и чл.33, т.9 от ЗМВР за създаване на организация за осъществяване на контрол по спазване на
наложената карантина в кв.Лозенец на завърналите се лица от страни с висок риск
от заразяване и въвеждане на 14-дневен карантинен срок.
В заповедта е посочено, че същата
следва да се обяви публично, чрез публикуване на интернет страницата на Община
Стара Загора, което е било извършено на 19.03.2020г. /л.62 по делото/.
С последваща Заповед № 10-00-1141 от
07.04.2020г., издадена на основание чл.44, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.8 от ЗМСМА, т.3, т.4 и т.5 от Заповед № РД-01-179/ 06.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, Кметът на община Стара
Загора отменя своя Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г., считано от 07.04.2020г.
Заповедта е била обявена чрез публикуването й на 07.04.2020г. на интернет
страницата на Община Стара Загора /л.59 по делото/.
Заповед
№ 10-00-736/ 18.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора е била оспорена от
ищеца пред административен съд – Стара Загора, във връзка с което е образувано
адм.дело № 183/ 2020г. по описа на същия съд. С определение № 121 от
24.04.2020г., на основание чл.159, т.3
от АПК във вр. с чл.156, във вр. с чл.184 от АПК и предвид констатирано
оттегляне на оспорения акт, е прекратено производството по адм.дело № 183/
2019г. Определението е оставено в сила с Определение № 10117/ 23.07.2020г.,
постановено по адм.дело № 4591/ 2020г. по описа на Върховния административен съд.
При така приетото за установено, съдът достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен от
лице, разполагащо с правен интерес срещу пасивно легитимиран ответник по
смисъла на чл.205, ал.1 от АПК, разполагащ с правосубектност като юридическо
лице. Исковата претенция касае твърдение за претърпени неимуществени вреди от
оттеглен административен акт и при прилагането на чл.204, ал.3 от АПК,
незаконосъобразността на оттеглената Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г. на Кмета
на Община Стара Загора следва да бъде установена в производството пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл искът се явява допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Следователно отговорността на общината възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на общината; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността
на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди.
В
случая с предявения иск се претендира ангажиране отговорността на Община Стара
Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед №
10-00-736/ 18.03.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, оттеглена
със Заповед № 10-00-1041/ 07.04.2020г. на Кмета на Община Стара Загора.
Както
вече се посочи, незаконосъобразността на оттегления административен акт, като
една от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на общината
за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва
да бъде установена в настоящото производство, образувано по предявения от М.С.
иск за обезщетение (чл.204, ал.3 от АПК).
Съдът
намира, че Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г, издадена от Кмета на Община Стара
Загора, която по своята същност е общ административен акт, по смисъла на чл.65
от АПК, е нищожна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗМСМА
регламентира, че в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава
заповеди, а съгласно чл.44, ал.1, т.8 от същия закон, сочена като правно
основание за издаването на процесната заповед, кметът на общината организира
изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на
президента на републиката и на Министерския съвет.
Процесната заповед не е в изпълнение на задачи
възложени на кмета, произтичащи от закон, от акт на президента на републиката,
нито от акт на Министерския съвет. Компетентността на кмета на Община Стара
Загора да въведе описаните в Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г. ограничителни
мерки не може да бъде обоснована нито със сочените сред основанията за
издаването й Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г. и Заповед № РД-01-132/
17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването за намаляване риска от
разпространение на COVID-19, тъй като с
тях не са предоставени подобни правомощия на кметовете на общини, нито се
основава на законово овластяване. Разпоредбите на чл.63, ал.4 и ал.5 от Закона
за здравето, които са вписани в заповедта, не делегират компетентност на
кметовете на общини да въвеждат временни противоепидемични мерки с налагане на
ограничения от вида на процесните.
Съгласно чл. 63 от
Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1,
с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. Извънредна епидемична обстановка се обявява за определен
период от време с решение на МС. Съгласно ал. 4 на чл.
63 от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. Мерките може да включват и
забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с
изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване
на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.
Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване придвижването на
територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на
експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или
други обекти или услуги, предоставяни на гражданите. Съгласно ал. 7 на чл. 63
от Закона здравето, временни противоепидемични мерки може да се въвеждат и със
заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с
главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или
населено място. Следователно кметът на общината не е овластен да въвежда
противоепидемични мерки, а единствено, по аргумент от разпоредбата на чл.63,
ал.9 от ЗЗ, следва да създаде необходимите условия за изпълнение на мерките,
въведени от компетентните за това органи – министърът на здравеопазването и
директорът на съответната регионална здравна инспекция, както и да бъде административно-наказващ орган за
тяхното неспазване /арг.чл.209, ал.4 от ЗЗ/. По изложените доводи съдът приема, че Заповед
№ 10-00-736/ 18.03.2020г. е издадена от Кмета на Община Стара Загора при липса
на компетентност за това, поради което
същата се явява нищожен административен акт.
Въз
основа на така установената нищожност на Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г. на
Кмета на Община Стара Загора съдът приема, че са налице първите две предпоставки
за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно
лице на общината при изпълнение на административна дейност.
Но за ангажиране отговорността на Община Стара
Загора е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди да са
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразната административна дейност -
т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или
защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото
лице, което засягане да следва закономерно от незаконосъобразна административна
дейност по силата на безусловно необходимата причинно - следствена връзка,
която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди -
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противоправния резултат. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим
съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за
присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по
справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както
настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях
и незаконосъобразната административна дейност.
В случая исковата
претенция се основава на следните
фактически обстоятелства: Заповед № 10-00-736/ 18.03.20г. на Кмета на
община Стара Загора, с която е забранено събирането на повече от две лица на
обществени места в кв.Лозенец, считано от 16 ч. на 19.03.20г., както и
придвижването в квартала в часовия диапазон от 20.00 до 04.00 часа, действала
до 07.04.20г., когато е отменена от нейния издател, е ограничила правото на
ищеца на придвижване в рамките на града в продължение на 30 дни, с което му е
причинила невъзможност за контакт с негови приятели, уронила е човешкото му
достойнство и е породила чувство на страх, незащитеност и малоценност. В
исковата молба не са посочени конкретни лица, с които ищецът да е в приятелски отношения и да е следвало тези
отношения да се поддържат на обществени места в квартал „Лозенец“ и в посочения
часови диапазон. Следователно по отношение на невъзможността да се вижда с
негови приятели, се налага извод за недоказаност на фактическото твърдение, от
което не могат да се направят и изводи за настъпване на твърдените
неимуществени вреди в емоционалната сфера на ищеца. Относно другите изброени
вреди – чувство на страх, незащитеност и малоценност, не се установява по
делото същите да са в причинно-следствена връзка от незаконосъобразната
административна дейност. За да бъдат приети тези негативни психо-емоционални
състояния като присъщи последици на издадения нищожен административен акт,
разпоредените със заповедта временни ограничения трябва да притежават
способността да навредят на конкретното лице – ищец, а не по принцип. В случая
действително с процесната заповед правото на свободно придвижване в рамките на
кв.Лозенец е ограничено през определен времеви интервал, но жалбоподателят не
твърди и не доказва да притежава собственост там, нито да е изградил трайни
връзки с жители на квартала, нито да има обичайно място на живеене в неговите
граници. Ето защо, макар да може да се определи като адресат на този общ
административен акт, по делото не се установи по несъмнен и категоричен начин
ищецът да е засегнат лично, пряко и непосредствено от неговите последици.
Изложеното изключва определянето на негативните изживявания, твърдени от ищеца,
като претърпени „неимуществени вреди“ в причинно-следствена връзка от
действието на нищожната Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г. на Кмета на Община
Стара Загора, подлежащи на справедливо обезщетяване, каквото той претендира.
По тези съображения
съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране
отговорността на Община Стара Загора а по смисъла на чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от М.М.С. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
неоснователността на исковата претенция за претърпени неимуществени вреди,
неоснователна се явява и акцесорната за присъждане на лихви върху
претендираната сума от 5 000 лева., считано от 08.04.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С.
с адрес ***, иск с правно основание чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв. за претърпени от М.С.
неимуществени вреди в периода 18.03.2020г. до 08.04.2020г., вследствие на
Заповед № 10-00-736/ 18.03.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора,
отменена със Заповед № 10-00-1041/ 07.04.2020г. на Кмета на Община Стара
Загора, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :