Определение по дело №2172/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба от „АРМС“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в с.Заберново, ул.Заберново № 9, общ.М.Търново, обл.Бургас, заявена от управителя Ася Валериева Петрова срещу Решение № ПИ-350/02.11.2023г. на директора на ТД на НАП-София , с което е оставена без уважение жалба с вх.№ ВХК-7112/19.10.2023г. срещу Протокол за опис на движими/недвижими вещи с изх.№ С230022-028-0002442/08.08.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София по изп.дело № 22150045813/2015г. по описа на ТД на НАП-София.

В жалбата е инкорпорирано особено искане на осн.чл.166, ал.2 от АПК, вр.пар.2 от ДР на ДОПК да бъде спряно изпълнителното производство по изпълнителното дело, образувано срещу „АРМС“ ЕООД. Твърди, че в противен случай процесния недвижим имот, който е бил предмет на оспорения протокол за опис, ще бъде продаден на публична продан, с което ще се увредят интересите на дружеството. Приложена е писмена декларация с дата 14.11.2023г. от управителя на дружеството-жалбоподател, че от продажбата на процесния недвижим имот до настоящият момент продавачът не е предал владението върху описания имот.

По делото е представена преписката по оспорения Протокол за опис на движими/недвижими вещи с изх.№ С230022-028-0002442/08.08.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София по изп.дело № 22150045813/2015г. по описа на ТД на НАП-София.

С придружително писмо-опис, вх.№ 12032/21.11.2023г. на НАП, ТД-София, с което е представена административната преписка е взето становище и по искането за спиране, инкорпорирано в жалбата. Същото се намира за неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл.222, ДОПК, чл.222а ДОПК и чл.266, ал.4 ДОПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира, предявеното искане за спиране за недопустимо. Съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 166 от АПК са визирани предпоставките, при наличието на които допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 1 - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

От друга страна, в чл. 222 от ДОПК/ който е специален по отношение на АПК изрично са посочени основанията за спиране на изпълнителното дело, както и органът, който може да постанови спиране на изпълнението - с разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането; при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител; при повикване на длъжника на учебен сбор - до завършването му; при смърт на длъжника - до приемане на наследството; в други случаи, предвидени в закон.

Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства, а в случаите по ал. 1, т. 3 след изтичането на шестмесечен срок от откриване на наследството и ако наследството не е прието, по искане на публичния изпълнител районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците органът по приходите издава удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и задължителни осигурителни вноски и начислените лихви върху тях. В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството. Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането. Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на публичния изпълнител след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането. Публичният изпълнител може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.

С разпоредбата на чл. 222а от ДОПК са уредени хипотезите на спиране при особени случаи - с разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, като се начисляват лихви за срока на спирането, в случай че след определяне начина на продажба до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, длъжникът внесе 20 на сто от размера на вземанията и писмено се задължи да внася на органа по принудително изпълнение всеки месец по 20 на сто от тях. Внасянето на сумите се счита за извършено с отразяването му по съответната сметка. Когато длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, публичният изпълнител възобновява изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ, както и по отношение на юридически лица или еднолични търговци, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация или е открито производство по несъстоятелност.

От така цитираните правни разпоредби е видно, че в ДОПК не е предоставена възможност съдът да спре изпълнително дело, а такова правомощие е предоставено само и единствено на публичния изпълнител. Изключение от това правило е въведено в чл. 267, ал. 2, т. 2 ДОПК, съгласно който решаващият орган може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. Защитата срещу действията на публичния изпълнител се осъществява по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, по който ред длъжникът или взискателят може да обжалва и разпореждането на публичния изпълнител по чл. 222 ДОПК, с което принудителното изпълнение е спряно или е отказано спиране.

В конкретния случай липсата на законова правна регламентация е свързана с това, че се касае до изпълнително производство - изпълнение на публични държавни вземания, по отношение на което разпоредбите на чл. 161 и сл. АПК, касаещи възможност за спиране изпълнението на обжалван /не влязъл в сила/ административен акт не важат, тъй като в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установените задължение с вече влязъл в сила акт /данъчен акт, както и на невлязъл в сила ревизионен акт, който е годно изпълнително основание/. Защитата срещу принудителното изпълнение е законово гарантирана - по административен ред и по съдебен ред - за длъжника, така и за взискателя и за трето лице, което заявява самостоятелни права върху вещта- чл. 266 и чл. 268 ДОПК и законосъобразността на действията на публичния изпълнител- в конкретния случай ще бъде разрешена от съда по същество на спора.

Следва да бъде посочено още, че съгласно чл. 266 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Длъжникът прилага към жалбата си препис за публичния изпълнител, а третото задължено лице - и препис за длъжника. Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.

По силата на чл. 266, ал. 4 от ДОПК, жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.

В конкретния случай не е налице и хипотезата на чл.266, ал.4 от ДОПК, тъй като жалбата е подадена от длъжник по изпълнително дело, образувано от публичен изпълнител, изпълнителните действия по което са насочени за удовлетворяване на вземането към имот именно на длъжника, за което са представени доказателства по делото – нот.акт за продажба на недвижим имот № 9/29.01.2013г., том 1, рег.№0424, дело № 9/2013г. по описа на нотариус вписан под № 292 на НК с район на действие гр.София/л.76/.

Що се отнася до наведените твърдения във връзка с владението върху имота, чиито опис е извършен от публичния държавен изпълнител и оспорен в настоящото производство, следва да се посочи, че в рамките на производство по обжалване действията по изпълнителното производство, нито публичният изпълнител, нито съдът разполагат с правомощия да изследват материалноправни въпроси свързани с изтичането на придобивна или погасителна давност, като такива въпроси биха могли да бъдат предмет на разглеждане по общия гражданскоправен ред.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеното искане за спиране е недопустимо и предпоставя оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.

Воден от горното, Административен съд -Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ особено искане от „АРМС“ ЕООД с ЕИК-*********/в несъстоятелност/, на осн.чл.166, ал.2 от АПК, вр.пар.2 от ДР на ДОПК да бъде спряно изпълнителното производство по образуваното срещу жалбоподателя, в качеството му на длъжник, изп.дело № 22150045813/2015г. по описа на ТД на НАП-София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2172/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта по отношение отправеното искане по чл.166, ал.2 от АПК, вр.пар.2 от ДР на ДОПК.

УКАЗВА на осн.чл. 138, ал. 1 АПК препис от определението да се изпрати на страните.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му.

Съдия: