№ 113
гр. Оряхово, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Л.К.
при участието на секретаря А.А.Б.
като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100072
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От „ Дайнърс Клуб България „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.” България „ №81Г, представлявано от
С.И. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И. Н. против М. С. П.,
ЕГН:********** от гр.Мизия, обл.Враца, ж.к.” Лазар Драганов „ №7, вх.А,
ап.1, е предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД за приемане за
установено по отношение на ответника, на вземането предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №218/02.11.2021г.,
издадена по ЧГД №589/2021г. по описа на РС – Оряхово, а именно, че
ответникът дължи на ищцовото дружество по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „ DINERS CLUB „ и
предоставяне на кредитен лимит от 29.01.2018г., сключен между ищцовото
дружество и ответника, сума в размер на 572.79 лева / петстотин седемдесет и
два лева и седемдесет и девет стотинки /, от които 425.33 лева / четиристотин
двадесет и пет лева и тридесет и три стотинки / - главница, дължима съгласно
т.2 и т.5 от договора и т.10.1 от Раздел Х на ОУ; 147.46 лева / сто четиридесет
и седем лева и четиридесет и шест стотинки / - лихва, дължима съгласно т.6 и
т.7 от договора и т.11.1 от Раздел XI на ОУ, считано от 01.05.2020г. до
29.10.2021г..
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства - договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта „ DINERS CLUB „ и
предоставяне на кредитен лимит от 29.01.2018г.; ОУ; тарифа за таксите и
комисионните на „ DINERS CLUB „; удостоверение с изх.
1
№7069/20.10.2021г.; протокол за получаване на кредитна карта и ПИН код от
15.03.2018г.; извлечения, които обхващат периода от 01.03.2018г. до
31.10.2021г..
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 29.01.2018г., между
страните е бил сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта „ DINERS CLUB „ и предоставяне на кредитен лимит, по
силата на който на ответника е била предоставена карта с кредитен лимит в
размер на 1500.00 лева за извършване на безналични плащания на стоки и
услуги, и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /
банкомат / или ПОС.
Твърди се, че непогасените суми по договора са в размер на 572.79 лева,
от които 425.33 лева / четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и три
стотинки / - главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от договора и т.10.1 от
Раздел Х на ОУ и 147.46 лева / сто четиридесет и седем лева и четиридесет и
шест стотинки / - лихва, дължима съгласно т.6 и т.7 от договора и т.11.1 от
Раздел XI на ОУ, считано от 01.05.2020г. до 29.10.2021г..
Сочи се, че с договора е било уговорено, че за всички операции
извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал
право на гратисен период в размер до 45 дни, през които не се начислява
уговорената фиксирана промоционална годишна лихва в размер на 12%, при
условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период, е погасил
пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен
период.Уточнява се, че отчетен период е всеки период от срока на действие на
договора, считано от първо число на всеки календарен месец до последното
число на същия календарен месец.След изтичане на отчетния период се
твърди, че длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да
погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т.10.1 от ОУ или е бил
задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и на
т.1.1 от ОУ и т.6 от договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и
не е погасил пълния размер на разходите си.
Отразено е, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът
по кредита е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на
главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния
период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисионни.При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
минималната погасителна вноска, титулярът на картата има задължение да
заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа
лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна
лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта / т.7.2 от
договора и т.11.1 от ОУ /.
Твърди се, че след подписване от страна на ответника на изброени в
исковата молба документи и протокола, ответникът е получил и кредитната
си карта, заедно със запечатан плик, в който е бил ПИН кода за картата на
2
15.03.2018г. и от този момент кредитния лимит по картата е бил на негово
разположение за изразходване, предаден е.Сочи се, че видно от приложените
счетоводни извлечения от системата на кредитора, кредитът, макар и със
системни закъснения от падежната дата, е бил обслежван до месец май 2020г.,
като след това погасителни вноски от страна на ответника изобщо не били
правени.
Отразено е, че в приложеното извлечение 6 от дата 01.06.2020г.,
минималната погасителна вноска е била в размер на 21.66 лева и е била
дължима до дата 15.06.2020г., както и, че видно и от следващите извлечения,
погасителни вноски изобщо не са постъпвали.
Сочи се още, че съгласно чл.13.2.1 от ОУ, кредитът ставал автоматично
изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на картата,
когато е налице забава в плащането, на което и да било изискуемо
задължение за срок по – дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на
която това задължение е станало изискуемо, както и, че на практика 150
календарни дни, считано от 15.06.2020г., кредитът е станал изцяло и
предсрочно изискуем.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от назначения на ответника особен
представител, не е постъпил писмен такъв.
По делото е приложено ЧГД №589/2021г. по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява
представител.Ответницата, редовно призована, не се явява.Представлява се от
назначения особен представител адв.В. К. от АК – Враца.Същият заявява, че е
направил неуспешен опит да се свърже с ответницата.Сочи, че не може да
оспорва нито исковата молба, нито приложения договор, както и
придружаващите го документи, обосноваващи претенцията на иска.Посочва,
че според него са редовни и не може да прави каквито и да било възражения.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 29.01.2018г., между страните е бил сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „ DINERS CLUB „ и
предоставяне на кредитен лимит, по силата на който на ответника М. П. е
била предоставена карта с кредитен лимит в размер на 1500.00 лева за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги, и за теглене на пари в
брой от терминално устройство АТМ / банкомат / или ПОС.
В договора било уговорено, че срокът за ползване и погасяване на
кредитния лимит / овърдрафт / е до 31.12.2018г., като същият може да бъде
подновен автоматично по реда и при условията, предвидени в ОУ / чл.3 от
договора /.
След изтичането на отчетния период, с който титулярът е бил
предварително запознат, издателят изпраща в писмена форма на посочения от
титуляра адрес за кореспонденция извлечение по карта / чл.4 от договора /.
Съгласно т.10.1 от ОУ, титулярът се задължава всеки месец до датата на
3
падежа или на първия следващ работен ден, ако падежът е в неработен ден, да
погаси минималната погасителна вноска, посочена в извлечението на всяка
карта.
Съгласно т.11.1 от ОУ, при непогасяване до датата на падежа на
съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна
вноска, титулярът заплаща на издателя върху непогасената част от
минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към
датата на падежа лихви, за дните на просрочие лихвата по т.8.1.1, плюс
наказателна надбавка в размер, съгласно договора.Издателят служебно
задължава партидата със сумата на наказателната лихва, отчетена от деня,
следващ датата на падежа за съответния отчетен период към първо число на
следващия отчетен период.В т.6 от договора в тази връзка било уговорено, че
за всички операции, извършени с карта и отчетени през един отчетен период,
титулярът има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ
на издателя, през който период издателят не начислява, уговорената с
договора лихва, като към датата на подписване на договора гратисния период
е уговорен със срок от 45 дни.В т.7 от договора било уговорено, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията по карта
при условията на т.6, титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми
фиксирана годишна лихва в размер на 19%.
В т.7.2 от договора е уговорено, че при непогасяване до датата на
падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната
погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя върху непогасената част
от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към
датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва, в размер
съгласно действащата Тарифа и по реда предвиден в ОУ на издателя.Към
датата на подписване на договора е била уговорена годишна наказателна
лихва в размер на редовната лихва по т.7, плюс наказателна надбавка в размер
на шест пункта, като издателят служебно задължава партидата със сумата на
наказателната лихва.
В т.10 бил уговерен ГПР 12.57% и обща дължима сума в размер на
1658.76 лева.
Видно от т.1.1, б.И от ОУ, минимална погасителна вноска е сумата,
която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на
отчетния период до датата на падежа и представляваща 5% от дебитното
салдо по партидата / сумата за пълно погасяване / към последния ден на
изтеклия отчетен период, но не по – малко от 10.00 лева или целия размер на
усвоения кредитен лимит, ако е по – малък от 10.00 лева.
Съгласно т.1.1, б.Л от ОУ, отчетен период е всеки период от срока на
действие на договора, считано от първо число на всеки календарен месец до
последно число на същия месец включително, за който издателят издава на
титуляра извлечение по карта.
Съгласно т.13.2.1 от ОУ, ползваният кредит става автоматично изцяло и
предсрочно изискуем, и издателят предприема незабавно действия за
4
принудително събиране на вземанията си, в т.ч. по съдебен ред, без да
уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, когато е
налице забава в плащането, на което и да е изискуемо задължение на титуляра
към издателя за срок по – дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на
която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и ОУ.
На 15.03.2018г. между страните бил подписан протокол, видно от който
ответницата М. П. е получила кредитна карта и пин код към нея, от който
момент кредитния лимит по картата е бил на нейно разположение за
изразходване.Същата е отразила в протокола и имейл адрес, на който да
получава извлечения по кредитната карта.
За периода от 01.03.2018г. до 31.10.2021г. от счетоводството на
ищцовото дружество в качеството му на кредитор били издадени извлечения
за движението по партидата на процесната кредитна карта, в които са
посочени извършваните с последната операции, включително и данни за
размера, датата и вида на разхода / ПОС или АТМ /, постъпления за
погашение на дълга, начислените лихви, такси и минималната погасителна
вноска към датата на падеж.
Кредитът бил обслужван от страна на ответницата до месец май 2020г.,
след която дата същата не е правила каквито и да е погасителни вноски, като
към 01.05.2020г. същата е дължала главница в размер на 425.33 лева.От тази
дата до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, върху
главницата ищцовото дружество начислило и лихва в размер на 147.46 лева
съгласно т.6 и т.7 от договора и т.11, т.1 от ОУ.Съгласно чл.13.2.1 от ОУ,
след изтичане на 150 дни от датата на която задължението е станало
изискуемо – 15.06.2020г., кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем.
Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по процесния
договор, като не заплатил в срок всички дължими към кредитора суми, на
28.10.2021г. ищцовото дружество депозирало в РС – Оряхово заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, по
което било образувано ЧГД №589/2021г. по описа на РС – Оряхово.
По същото на дата 02.11.2021г. била издадена Заповед №218 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било
разпоредено ответника да заплати на дружеството заявител както следва –
сума в размер на 572.79 лева / петстотин седемдесет и два лева и седемдесет и
девет стотинки /, от които 425.33 лева / четиристотин двадесет и пет лева и
тридесет и три стотинки / - главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „ DINERS CLUB „, 147.46 лева / сто
четиридесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки / - наказателна
лихва, дължима за периода от 01.05.2020г. до 29.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки
/ - държавна такса и 150.00 лева / сто и петдесет лева и нула стотинки / -
юрисконсултско възнаграждение.
По ЧГД №589/2021г. по описа на РС – Оряхово на 14.01.2022г. било
5
постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на
заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с
производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният
установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен
срок, след като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от
длъжника, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от
длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване
на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила
на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение или част от нея, представлява пречка за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно договорно отношение с ответника / че между него и ищцовото
дружество съществува валидно облигационно отношение /, както и наличието
на възникнали за последния задължения по този договор /, дължимостта на
претендираните суми - реалното предаване на договорената сума,
редовността при издаването на приложените към исковата молба извлечения,
размера на задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода
на дължимост, че задължението не е погасено от длъжника и че същото е
изискуемо /.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава
възраженията си, ако има такива, т.е. да докаже своите правоизключващи или
правопогасяващи задължения.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да
обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно
сключен договор, а именно договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „ DINERS CLUB „.
Ответникът нито лично / видно е от приложената по делото призовка за
първото съдебно заседание, че ответникът лично е получил същата ведно с
преписа на Определението за насрочване на делото и проекто – доклада по
него /, нито чрез назначения си особен представител не е поискал открИ.е на
производство по оспорване истинността на процесния договор, поради което
по делото не бе опровергана формалната му доказателствена сила и съдът
6
приема, че горецитирания договор, обективиращ материалноправните
отношения между страните е подписан от ответника, сочен като
кредитополучател – титуляр на кредитна карта и пораждат валидни
облигационни правоотношения.При това положение следва да се приеме, че
ответникът е изразил воля за сключването му и за поемане на задължения по
него.Видно е от представения договор, че ответникът се е съгласил и е приел
общите условия на ищцовото дружество - кредитодател за взаимоотношения
с кредитополучателя.
След сключване на договора – на 15.03.2018г., ответникът е получил
процесната кредитна карта и ПИН код към нея, от който момент кредитния
лимит по картата е бил на негово разположение за изразходване.Същото е
видно от подписан между страните протокол, чиято доказателствена сила
също не е оспорена от ответника, поради което по делото не бе опровергана
формалната му доказателствена сила и съдът приема, че горецитирания
протокол е подписан от ответника.Като е осигурил достъп на ответникът до
наличния кредитен лимит по картата, кредитодателят е изпълнил
задължението си по договора.
Вследствие сключване на процесния договор, между страните са
възникнали облигационни правоотношения, поради което отношенията
между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забавата.Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки:наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение
за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат
от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение
да е възможно.
От друга страна отпуснатият кредит, в т.ч. и револвиращия кредит на
ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /
ЗЗП / и същия има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 - чл.12
от ЗПК.
По делото се установи, че на ответницата е бил отпуснат револвиращ
потребителски кредит, като по този начин между страните се е породила
облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си основание
в разпоредбите на чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит
7
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.По силата на договора за кредит ищцовото дружество е
предоставило на ответницата и кредитополучател М. П. револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта, с максимален кредитен
лимит 1500.00 лева, с годишен лихвен процент 12.57%, като сумата по
кредита е договорено да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и
плащания чрез терминални устройства в страната и в
чужбина.Револвиращият потребителски кредит кредитополучателят усвоявал
посредством всякакви тарнзакции – теглене в брой от банкомати ATM,
плащания чрез терминални устройства / POS / и др., осъществявани чрез
издадената му кредитна карта, като върху усвоената сума се начислявала
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения годишен лихвен процент.Било уговорено, че ответницата е била
задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и на
т.1.1 от ОУ и т.6 от договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и
не е погасил пълния размер на разходите си.Ответницата обслужвала
задълженията си по кредитната карта до месец май 2020г., след което спряла
плащанията, като не внесла и дължимата минимална погасителна вноска в
размер на 21.66 лева в срок до 15.06.2020г., към която дата дължимата от нея
главница била в размер на 425.33 лева.
Представените по делото заверени преписи на извлечения по
кредитната карта и на удостоверението от ищцовото дружество са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения
договор суми.В случая ищцовото дружество е изпълнило задълженията си
като е издало процесните извлечения, които отразяват движението по
партидата на кредитната карта, предоставена на ответника по подписан от
него договор с ищцовото дружество.С оглед гореизложеното, съдът приема,
че цитираните извлечения и удостоверението установяват дължимине от
ответника суми, като в последното представено извлечение, издадено на дата
01.11.2021г. е посочена сума за пълно погасяване в размер на 597.79 лева.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира
доказателства за изпълнение на задълженията си за заплащане на
претендираната по делото сума за главница, нито оспорва размерът на
същата.От представените по делото писмени доказателства - договори,
приложения към тях, протокол и извлечения, се установява несъмнено, че
ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения да предостави
процесната кредитна карта с кредитен лимит от 1500.00 лева на ответника,
като ответникът е усвоил от тях сума в размер на претендираната главница,
без да погаси същата.Ответната страна не представя доказателства за
изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за съответните
периоди на дължимата главница така, както е посочено в договора, поради
което съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от негова страна, поради което претенцията на ищеца за
претендираните по отношение на главницата сума е основателна.
В счетоводството на ищцовото дружество липсват данни да е погасена
8
сумата за главница по горецитираните извлечения.Не се представят
доказателства за нейното погасяване, поради което следва да се приеме, че
същата е още дължима.С оглед гореизложеното, претенцията за главница се
явява основателна и следва да се уважи.
Следва да се отбележи, че съгласно ОУ срокът на договора се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяването на договора най – малко
30 дни преди изтичане на текущия срок / т.18.1.1 от ОУ /, като в случая няма
данни за такова уведомяване от която и да е от страните.
Също така се касае за забавено изпълнение на задължение за погасяване
на кредит спрямо ищцовото дружество, съставляващо сбор от непогасени
вноски с настъпил падеж към момента на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което не е необходимо ответникът
да бъде уведомен за предсрочна изискуемост по кредита.
Също така съдът намира, че настоящия случай по същество не е за
предсрочна изискуемост предвид спецификата на договора, а за
неиздължаване на крайна падежна дата, поради което и с оглед уговореното в
договора вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер и не е било необходимо за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита да е налице упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.Това е така, тъй като погасяването на задълженията по
процесния договор не се изпълнява на предварително договорени анюитетни
вноски, като, кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или
да нарежда плащания за суми до определен лимит.Кредитният лимит може
да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на
средства по сметката, като е определена единствено минимална месечна
вноска, която е в зависимост от използваната сума и лихвата, която се
заплаща, се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е
ползвана.Това означава, че в конкретния случай договорната лихва има
характер на периодично плащане с начален момент на изискуемостта, считано
от датата на начисляването като дължима при съобразяване със съответните
условия на договора, включително и по отношение на процента, в който е
определена.
Както беше отбелязано страните уговорили съгласно т.11.1 от ОУ, че
при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на
пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът ще заплати на
издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на
просрочие лихвата по т.8.1.1, плюс наказателна надбавка в размер, съгласно
договора, в който в т.7 било уговорено, че при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на задълженията по карта при условията на т.6,
титулярът ще заплати на издателя върху непогасените суми фиксирана
годишна лихва в размер на 19% плюс наказателна надбавка в размер на шест
пункта.
9
В чл.33 от ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва.С оглед на това съдът приема, че клаузата по т.6 и т.7 от договора и
т.11.1 от Раздел XI на ОУ е недействителна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД поради противоречие с чл.33 от ЗПК и като такава не е породила
действие и вземането по нея не е възникнало и не се дължи и искът в тази му
част следва да бъде отхвърлен.
Съдът констатира, че макар и в заповедното производство ищцовото
дружество да е поискало издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК и за законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2021г. до
изплащане на вземането, то такова искане не е предявено с исковата молба,
поради което в тази й част заповед №218/02.11.2021г., издадена по ЧГД
№589/2021г. по описа на РС – Оряхово за изпълнение на парично задължение
следва да бъде обезсилена, а производството по заповедното производство в
тази му част прекратена.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Поради това
в случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ЧГД №589/2021г. по описа на РС – Оряхово.Тук следва да се
вземе предвид, че от общо присъдената със заповедта за изпълнение сума в
размер на 572.79 лева, е предявен и уважен установителен иск за сума в
размер на 425.33 лева.При това положение, съответно на предявената и
уважена част от установителния иск, ищецът следва да бъде осъден да
заплати разноски в заповедното производство в размер на 129.50 лева / сто
двадесет и девет лева и петдесет стотинки /, а за разликата над 129.50 лева до
пълния предявен размер от 175.00 лева / сто седемдесет и пет лева и нула
стотинки /, претенцията следва да бъде отхвърлена.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
375.00 лева / триста седемдесет и пет лева и нула стотинки /, както следва –
75.00 лева / седемдесет и пет лева и нула стотинки / – държавна такса и 300.00
лева / триста лева и нула стотинки / - внесен депозит за особен
представител.Също така ищецът се е представлявал от юрисконсулт, като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.Като
взе обаче предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените
съдебни заседания – общо едно на брой и извършените процесуални действия
от представителя на ищцовото дружество, съдът определи на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки /, или
общо направените от ищцовото дружество разноски стават в размер на 475.00
10
лева / четиристотин седемдесет и пет лева /.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер
351.50 лева / триста петдесет и един лева и петдесет стотинки /, като до
пълния предявен размер от 475.00 лева / четиристотин седемдесет и пет лева
и нула стотинки / претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. П.,
ЕГН:********** от гр.Мизия, обл.Враца, ж.к.” Лазар Драганов „ №7, вх.А,
ап.1, че същата дължи на „ Дайнърс Клуб България „ АД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” България „ №81Г,
представлявано от С.И. – изпълнителен директор, сума в размер на 425.33
лева / четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и три стотинки / -
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта „ DINERS CLUB „ и предоставяне на кредитен лимит от 29.01.2018г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№218/02.11.2021г. по ЧГД №589/2021г. по описа на РС – Оряхово.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ Дайнърс Клуб България „ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”
България „ №81Г, представлявано от С.И. – изпълнителен директор за
признаване за установено по отношение на М. С. П., ЕГН:********** от
гр.Мизия, обл.Враца, ж.к.” Лазар Драганов „ №7, вх.А, ап.1, че същата дължи
на „ Дайнърс Клуб България „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.” България „ №81Г, представлявано от С.И. –
изпълнителен директор сума в размер на 147.46 лева / сто четиридесет и
седем лева и четиридесет и шест стотинки / - лихва, дължима съгласно т.6 и
т.7 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „
DINERS CLUB „ и предоставяне на кредитен лимит от 29.01.2018г. и т.11.1 от
Раздел XI на ОУ, считано от 01.05.2020г. до 29.10.2021г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №218/02.11.2021г. по ЧГД
№589/2021г. по описа на РС – Оряхово.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. С. П., ЕГН:**********
от гр.Мизия, обл.Враца, ж.к.” Лазар Драганов „ №7, вх.А, ап.1, да заплати на „
Дайнърс Клуб България „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.” България „ №81Г, представлявано от С.И. –
изпълнителен директор, сумата от 129.50 лева / сто двадесет и девет лева и
петдесет стотинки /, представляваща сторените в заповедното производството
разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ Дайнърс Клуб България „ АД, с
11
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”
България „ №81Г, представлявано от С.И. – изпълнителен директор за
осъждане на М. С. П., ЕГН:********** от гр.Мизия, обл.Враца, ж.к.” Лазар
Драганов „ №7, вх.А, ап.1 да плати разноски за заповедното производство в
размер на 45.50 лева / четиридесет и пет лева и петдесет стотинки /,
представляващи разликата над 129.50 лева до пълния предявен размер от
175.00 лева / сто седемдесет и пет лева и нула стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. С. П., ЕГН:**********
от гр.Мизия, обл.Враца, ж.к.” Лазар Драганов „ №7, вх.А, ап.1, да заплати на „
Дайнърс Клуб България „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.” България „ №81Г, представлявано от С.И. –
изпълнителен директор, сумата от 351.50 лева / триста петдесет и един лева и
петдесет стотинки /, представляваща сторените в исковото производството
разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ Дайнърс Клуб България „ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”
България „ №81Г, представлявано от С.И. – изпълнителен директор за
осъждане на М. С. П., ЕГН:********** от гр.Мизия, обл.Враца, ж.к.” Лазар
Драганов „ №7, вх.А, ап.1 да плати разноски за исковото производство в
размер на 123.50 лева / сто двадесет и три лева и петдесет стотинки /,
представляващи разликата над 351.50 лева до пълния предявен размер от
475.00 лева / четиристотин седемдесет и пет лева и нула стотинки /.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №218/02.11.2021г., издадена по ЧГД
№589/2021г. по описа на РС – Оряхово за изпълнение на парично задължение,
в частта, в която е разпоредено длъжникът М. С. П., ЕГН:********** от
гр.Мизия, обл.Враца, ж.к.” Лазар Драганов „ №7, вх.А, ап.1 да заплати на „
Дайнърс Клуб България „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.” България „ №81Г, представлявано от С.И. –
изпълнителен директор законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2021г. до изплащане на вземането и ПРЕКРАТЯВА производството по
ч.гр.д. №589/2021г. по описа на РС – Оряхово в тази му част.
В тази му част Решението да бъде приложено по ЧГД №589/2021г. по
описа на РС – Оряхово след влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12