Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 798
гр. Русе, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 16 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №7582 по описа на 2018 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът Юробанк България АД твърди,
че на 30.05.2007 г. бил подписан Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 г.
между „Алфабанк – клон България”, чийто правоприемник на дейността е ищеца,
като кредитодател и ответниците, по силата на който кредитодателят е
предоставил на ответника С.Й.Б. като кредитополучател кредит размер на 37 000
евро. Втория ответник П.Р.Б. била страна по договора като поръчител и
ипотекарен длъжник. Съгласно чл.12 от договора, кредитополучателят се задължил
да изплати отпуснатия кредит в срок от 20 години, включващ 12 месечен гратисен
период, считано от датата на усвояването,като през гратисния период се
погасявали само лихвите. Според чл. 13 от договора, погасяването на кредита
щяло да се извършва на 228 анюитетни месечни вноски, включващи главница и
лихви, първата от които се изплаща един месец след датата на първото усвояване,
респективно след изтичане на гратисния период, а всяка следваща вноска била
дължима на същото число на съответния месец. Видно от чл. 14 от договора,
усвоеният кредит се олихвявал с 3,9 % годишно за първата една година от
договора, а за всяка следваща календарна година лихвения процент се изчислявал
на основа ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2,5 %. Съгласно чл. 17 от договора,
кредитополучателят се е съгласил да заплаща на Банката такса за управление и
обработка на кредита. За първата година от срока на договора стойността на
таксата била в размер на 0,5 % върху размера на разрешения кредит и същата била
платима при подписване на договора. За останалия период от срока на действие на
договора стойността на таксата се изчислявала 0,1 % върху размера на разрешения
кредит, която била платима до първата седмица на всяка съответна календарна
година. В чл. 24, т. 2 било уговорено, че втория ответник по делото П.Р.Б.
поемала солидарна отговорност по кредита в качеството й на поръчител. Към
договора бил подписан и Анекс № 1 от 27.12.2011 г. Съгласно чл. 1 от същия,
размера на главницата се променяла, като към редовната и просрочена главница по
договора за кредит, която към момента на подписване била в общ размер на 35
843,74 евро, се прибавяло вземането на банката по договора за кредит, включващо
лихва върху редовната главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху
просрочената главница. Съгласно чл. 1, т. 2 от Анекса, договореният лихвен
процент върху кредита се променял, като лихвения процент се изчислявал на
основа ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 4,1 % . Съгласно чл. 2 от Анекса,
срокът за погасяване на дължимите към банката суми по договора се удължавал до
12.01.2042 г., който срокът включвал 12 месеца гратисен период, през който се
заплащали само лихвите. Крайният срок за издължаване на кредита бил 12.01.2042
г. Съгласно чл. 3 от Анекса, кредита следвало да бъде погасен на 348 равни
месечни анюитетни вноски след изтичане на гратисния период, включващи главница
и лихва, като първата погасителна вноска следвало да бъде внесена на 12.02.2012
г., а всяка следваща погасителна вноска на посочената дата в погасителния план
към Анекса към който бил подписан. От този погасителен план било видно, че
преоформената редовна главница по кредита била в размер на 41 769,84 евро.
Съгласно чл. 4 от Анекса, за непогасените в срок суми по договора, такси,
комисионни или разноски, кредитополучателят се задължавал да заплаща върху
непогасените суми за времето на забава неустойка, чиито размер представлявал
сбора от договорената лихва плюс надбавка от 10 %. Според чл. 7, т. 1 от
Анекса, вторият ответник по делото се е задължавал, а банката се е съгласявала,
да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание
чл. 101 във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД, както и да отговаря за всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително и за разноските
по неговото събиране. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и
солидарния длъжник на задълженията им по Договора за ипотечен кредит №
351-52/2007, изразяващо се в просрочие в плащането на последователни месечни
погасителни вноски, на основание чл. 30.2.3, във връзка с чл. 30.1.1 от
Договора за кредит, банката предприела мерки за събиране на суми само за
просрочените вноски, като не била обявила кредита за предсрочно изискуем. Била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 433/2013 г.
по описа на РС – Русе на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. Въз основа на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и било образувано
изпълнително дело № 20188330400738/2018, при ЧСИ с рег. № 833 В.Й.М.. Въпреки
предприетите мерки от банката за принудително събиране на неплатените вноски,
ответниците продължили със своето недобросъвестно поведение. Поради
неизпълнението от страна на кредитополучателя и поръчителя на задълженията им
по Договора за кредит, на основание чл. 30.2.2, във връзка с чл. 30.1.1 от
Договора за кредит, във връзка с чл. 7 и чл. 7.1 от Анекс № 1, във вр. с чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката обявила остатъка от
кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на Покана-уведомление, чрез ЧСИ В.М..
След уведомлението за предсрочна изискуемост, длъжниците не предприели действия
за погасяването на задълженията си и банката подала Заявление по чл. 417, т.2
от ГПК, като било образувано ч. гр. дело № 5126/2018 г. по описа на РРС. По
него било разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сумата от 2 556,46
евро – част от общо дължимата главница, ведно със законната лихва, считано от
18.07.2018 г. до изплащане на вземането; 84 лева – разноски по кредита; 101,68
лева – държавна и 489,53 лева –
адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК били подадени възражения
от страна на ответниците, поради което ищецът предявил настоящия иск. Искат да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на
банката сумата от 2 556,46 евро, представляваща част от общо дължимата главница
по Договор за кредит, ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до изплащане
на вземането; 84 лева – дължими такси по кредита.
В отговора на исковата молба
ответниците П.Р.Б. и С.Й.Б. считат предявения иск за неоснователен. Твърдят, че
не са подписвали Договор за ипотечен кредит №
351-52/2007 г. с „Алфабанк – клон България”. Заявяват, че претенциите на банката по
процесния договор са погасени по давност, и че в договора имало неравноправни
клаузи.
Втория ответник П.Р.Б., заявява
че била страна по Договора за поръчителство, като твърди, че бил изтекъл,
указаният в закона 6-месечен срок, поради което била преклудирана възможността
банката да търси изпълнение от нея. Посочва, че предсрочната изискуемост на
кредита бил настъпила много преди посоченото в исковата молба, както и че
Анекса към договора не би подписан нито от нея, нито от С.Й.Б..
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 20.07.2018
г. и изпълнителен лист по гр. д. № 5126/2018 г. по описа на
РРС, с които е разпоредено на длъжниците П.Р.Б. и С.Й.Б. да заплати солидарно
на ищеца сумата от 2 556.46 евро – част от главница, ведно със законната лихва,
считано от 18.07.2018 г. до изплащане на вземането; 84,00 лева – разноски по
кредит 101,68 лева – държавна такса и 489,53 лева – адвокатско възнаграждение. В
срока по чл.414 от ГПК длъжниците П.Р.Б. и С.Й.Б. възразили писмено срещу заповедта
за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
В проведеното на
19.02.2019 г. съдебно заседание във връзка с направените в отговора на исковата
молба оспорвания от ответниците, и искането на техния процесуален представител,
съдът е открил производство по оспорване на истинността на Договор за ипотечен
кредит № 351-52/2007 г., сключен на 30.05.2007 г. между „Алфабанк – клон
България” и ответниците в производството, както и Анекс № 1 към договор за
кредит № 351-52/2007, сключен на 12.01.2012 г., като е задължил до следващо
съдебно заседание ищеца да отговори дали ще ползва от Договор за ипотечен
кредит № 351-52/2007 г., сключен на 30.05.2007 г. между „Алфабанк – клон
България” и ответниците и Анекс № 1 към договор за кредит № 351-52/2007,
сключен на 12.01.2012 г. , да представи оригинали на двата документа, като му е указал, че при неизпълнение съдът ще приложи
санкцията на чл. 161 от ГПК.
Тъй като ищецът не е
отговорил до следващото съдебно заседание проведено на 21.03.2019 г. дали ще
ползва от Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 г., сключен на 30.05.2007 г.
между „Алфабанк – клон България” и ответниците и Анекс № 1 към договор за
кредит № 351-52/2007, сключен на 12.01.2012 г. и да представи оригинали на двата документа, съдът е разпоредил да се изпрати на ищеца съобщение с протоколно определение
от предходно съдебно заседание, проведено на 19.02.2019 г., на което той да
отговори дали ще се ползва от Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 г., и
Анекс № 1 към него, както и да представи оригинали на двата документа, като му е
указано, че при неизпълнение съдът ще приложи санкцията на чл. 161 от ГПК. Съобщението
е получено от ищеца на 08.04.2019 г. В това съобщение изрично е записано, че
делото е отложено за 16.04.2019 г. от 10.00 ч.
С Определение от
16.04.2019 г., съдът на основание чл. 193,
ал.2, тъй като ищецът не взел отношение относно обстоятелството дали ще се
ползва от Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 г., сключен на 30.05.2007 г.
между „Алфабанк – клон България” и ответниците в производството и Анекс № 1 към
договор за кредит № 351-52/2007, сключен на 12.01.2012 г. е приел, че ищецът не
желае да се ползва от Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 г., сключен на
30.05.2007 г. между „Алфабанк – клон България” и ответниците в производството и
Анекс № 1 към договор за кредит № 351-52/2007, сключен на 12.01.2012 г. и ги
изключил от доказателствата по делото.
Едва в 10.19 мин на
16.04.2019 г. на ел. поща на РРС е получена молбата от ищеца, в която е
посочено, че щял да се ползва от всички приложени по делото документи,
включително договора за кредит и всички анекси, погасителни планове и
приложения към него.
Съдебното заседание
по делото на 16.04.2019 г. е приключило
в 10.09 мин.т.е. преди изпращане на молбата на ищеца по ел. поща на съда.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че
ответниците му дължат парични суми по сключен договор
за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се
явява неоснователен.
Съдът не следва да толерира,
процесуално неактивната страна, която не спазва установените в ГПК срокове и да
санкционира процесуално активната страна, която защитава своите интереси.
В конкретния случай след като бяха
изключени от доказателствата по делото Договор
за ипотечен кредит № 351-52/2007 г., сключен на 30.05.2007 г. между „Алфабанк –
клон България” и ответниците в производството и Анекс № 1 към договор за кредит
№ 351-52/2007, сключен на 12.01.2012 г. по делото не се установи, че страните са
обвързани от посоченото договорно основание , поради което съдът приема, че
предявените искове са неоснователни, тъй като не се доказаха твърдените от
ищеца обстоятелства.
Съдът не следва да се коментира заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.
Предвид изложеното предявените
искове като неоснователни следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора ищецът
дължи на ответниците направените в настоящото производство разноски в размер от
по 1700 лв., на всеки от тях.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, като
правоприемник на дейността на клона на „Алфа Банк” А.Е. в България с фирма
„Алфа Банка – Клон България” ЕИК ********* срещу С.Й.Б., ЕГН **********,*** и П.Р.Б., ЕГН **********
***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на парични
задължения претендирани по Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 г. сключен между
ответниците и „Алфабанк – клон България” от 30.05.2007 за солидарно заплащане
на сумата в размер на: 2 556,46 евро, представляваща част от общо дължимата
главница по Договор за ипотечен кредит № 351-52/2007 г., ведно със законната
лихва от 18.07.2018 г. до изплащане на вземането; 84 лева – дължими такси по
кредита за които е издадена заповед за изпълнение от 20.07.2018 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 5126/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” № 260, да заплати на С.Й.Б.,
ЕГН **********,*** и П.Р.Б., ЕГН ********** *** сумата от по 1700 лв.- разноски
за всеки за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: