Присъда по дело №486/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 9
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20211800200486
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Камелия Люб. Василева
и прокурора Красимир Георгиев Дерменджийски (ОП-София)
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Наказателно дело от
общ характер № 20211800200486 по описа за 2021 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. М. ЛЮБ., роден на 27.10.1991 г. в
гр.София, живущ в гр.Костинброд, Софийска област, ул.”Средец” № 2, с
постоянен адрес в гр.София, ж.к.”Обеля”, бл.269, вх.А, ет.1, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи като
куриер в ФРГермания, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
15.02.2018 г., около 09,50 часа, в гр.Костинброд, на ул.”Славянска” между №
51 и № 53, срещу ул.”Асен Златаров”, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № ******** е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.42 ал.2, т.2 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва е длъжен когато
при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея” и чл.43 т.4 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
1
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващия не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента” и по непредпазливост е причинил смъртта на Спас Григоров Р., с ЕГН
**********, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а ал.1,
бук.”б”, във вр. с чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК и във
вр. с чл.58а ал.1 от НК го ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Ц. М. ЛЮБ., с установена по делото самоличност,
наказание една година и четири месеца лишаване от свобода за изпитателен
срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК
ЛИШАВА подсъдимия Ц. М. ЛЮБ., с установена по делото самоличност, от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Ц. М. ЛЮБ., с
установена по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.София направените във фазата на досъдебното производство разноски в
размер на 2 544,27 лева.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на присъдата, иззетите по делото
веществени доказателства – лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. №
******** да бъде върнат на собственика му – подсъдимия Ц. М. ЛЮБ., а лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № СА 1421ВА, да бъде върнат
на наследниците на починалия Спас Григоров Р. – К. СП. Р. и Р. СП. Р..
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд –
гр.София в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в
Софийски окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия
Ц. М. Л.. за това, че на 15.02.2018 г., около 09,50 часа, в гр.К., на ул.”С.”
между № 51 и № 53, срещу ул.”********”, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № ******** е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.42 ал.2, т.2 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва е длъжен когато
при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея” и чл.43 т.4 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващия не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента” и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. Р., с ЕГН
**********, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а ал.1, бук.”б”, във
вр. с чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Ц.Л., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от приобщената по реда на чл.373 ал.1 от НПК,
доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната –
гласни, писмени, веществени доказателства, напълно подкрепят направеното
по реда на чл.371 т.2 НПК от подсъдимия самопризнание и дават основание
за категоричен извод за виновността му в извършването на процесното
транспортно престъпление. Прокурорът от СОП твърди и, че посредством
събраните по делото доказателствени материали, се установява
непротиворечива фактическа обстановка, която е напълно идентична с
описаната такава в обвинителния акт. Съобразно установените,
доказателствено обезпечени факти, прокурорът от СОП претендира да бъде
постановена присъда, с която да бъде признат подсъдимия за виновен в
извършването на инкриминираното му престъпно деяние. В тази насока
държавният обвинител твърди, че признаците от обективна страна на
престъплението, несъмнено се установяват от обстоятелствата, че на
процесните дата и място, с управлявания от него автомобил, подсъдимия е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на
чл.42 ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.43 т.4 от ЗДвП, с което предизвикал настъпването
на автопроизшествие с автомобила на пострадалия, в резултат на което
настъпила смъртта на последния. Поддържа още, че подсъдимият е
осъществил и от субективна страна състава на инкриминираното му
престъпление, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По отношение на
наказанието за това престъпление, представителят на държавното обвинение
изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
1
при условията на чл.58а ал.4 от НК - в размер на една година и три месеца
лишаване от свобода, което да бъде редуцирано на девет месеца лишаване от
свобода. В тази насока прокурорът изтъква, че са налице единствено
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото
съдебно минало и изразеното от него съжаление и разкаяние за извършеното.
По мнение на прокурорът, така индивидуализираното по размер наказание
лишаване от свобода, следва да бъде отложено от изтърпяване по реда на
чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години, считано от влизане в
сила на присъдата. Сочи и, че на основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с
чл.37 т.7 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативното
наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. По
отношение на приобщените по делото веществени доказателства, прокурорът
предлага същите да бъдат върнати на правоимащите лица.
От своя страна участващият по делото повереник на частния обвинител
Д. ГР. Б. в лицето на адвокат К. Г., също моли да бъде постановена присъда, с
която подсъдимия да бъде признат за виновен и съответно наказан за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Според повереникът,
при индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Л., е наложително да се отчете като отегчаващо вината му
обстоятелството, че при управлението на лекия автомобил, подсъдимия е
допуснал и друго нарушение на правилата за поведение на пътя – шофирал е
с превишена за конкретния пътен участък, скорост. С оглед наличието
именно на това утежняващо обстоятелство, повереникът изразява несъгласие
с претенцията на представителят на държавното обвинение, за
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Л. в минимален размер.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, повереникът на
частните обвинители К.Р., Р.Р. и А.Р. – адвокат А. В., изразява становище, че
събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали, напълно
подкрепят направените от подсъдимия самопризнания по фактите, изложени
в обвинителния акт. С оглед на това, повереникът изтъква, че обвинението е
несъмнено доказано и моли подсъдимия Л. да бъде осъден за престъплението,
предмет на същото. По отношение на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, повереникът изразява пълно съгласие с претенцията на
представителя на държавното обвинение, за индивидуализиране на същото в
посочения размер.
В съдебните прения по настоящото производство, защитникът на
подсъдимия Ц. М. Л.. – адвокат П. К. моли съда да приеме изнесената от
прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно
установена, въз основа на събраните по делото доказателства, изцяло
подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Изтъква се от
защитата, че предложената от прокуратурата по-лека квалификация на
процесното транспортно престъпление, е напълно съответна на установените
по доказателствен път, несъмнени факти /изложени и в обвинителния акт/, че
веднага след деянието, подсъдимия е направил всичко зависещо от него за
2
оказване помощ на пострадалия. По отношение на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия за престъплението, се отправя искане от
защитата, същото да бъде индивидуализирано при условията на чл.55 от НК,
предвид наличните многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Като такива се сочат от защитникът данните, касаещи
личността на подсъдимия – чистото му съдебно минало, младата възраст,
семейното му положение /същият има три деца/, влошеното здравословно
състояние, изразеното от него съжаление за случилото се, както и
съпричиняването на престъпния резултат от страна пострадалия, доколкото
последния е шофирал без поставен предпазен колан. Именно посочените
обстоятелства, според защитникът, налагат определяне на наказание на
подсъдимия в минималния предвиден в закона размер, при условията на чл.55
от НК. Изразява се и становище от защитникът, че ако съдът не възприеме
тази негова теза за основателна, да индивидуализира наказанието на
подсъдимия Л. при условията на чл.58а от НК, но отново в минимален размер
на наказанието лишаване от свобода, при най-малкия по продължителност
изпитателен срок. Предлага се от защитникът и кумулативно предвиденото за
конкретното престъпление наказание – лишаване от правоуправление на
МПС, да бъде определено за минимален срок от шест месеца, тъй като този
размер по мнение на защитата, би бил съответен на обстоятелствата, влияещи
върху отговорността на подсъдимия и на целите на специалната и генералната
превенция.
Подсъдимият Ц. М. Л.. в съдебно заседание се възползва от правото си
по чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения изрази
съчувствие към наследниците на пострадалия.
Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия Ц. М. Л..
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно
установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основаната на изнесената от прокурора в обвинителния акт
фактическа обстановка, съдът прие за установено по делото следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Ц. М. Л.., от гр.К., С. област, е правоспособен водач на
МПС – категории „В” и „АМ” и се води на отчет в сектор „Пътна полиция”
при СДВР от 13.04.2011 г., на която дата му е издадено свидетелство за
управление на МПС. Наказван е три пъти по административен ред за
извършени нарушения на ЗДвП /с влязло в сила наказателно постановление и
два броя фишове/.
На 15.02.2018 г., около 09,50 часа, пострадалият С. Г. Р. управлявал лек
автомобил марка „Опел”, модел „Кадет” с рег. № *****, по ул.”С.” в гр.К., с
3
посока от кръстовище „Б.” към ж.п. гарата на града. Автомобилът се движел
със скорост около 36-37 км/ч. На около 30-40 метра след него, се движел
свидетелят Р. И. Ц. с лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.
№ *****, със скорост около 40 км/ч. Пред двете посочени моторни превозни
средства, се движели лек автомобил и микробус с неустановени марки и
регистрационни номера.
В противоположната посока на платното за движение се движели
свидетелят Т. С. Т. с лек автомобил „Ауди” с рег. № ***** и след него
подсъдимия Ц. М. Л.., управлявайки лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ****.
Пред тях двамата се движели лек автомобил и автобус с неустановени марка
и регистрационен номер.
Платното за движение на ул.”С.” в гр.К., между кръстовище „Б.” и
ж.п.гарата на града, било двупосочно с широчина 10,40 метра, с две пътни
ленти – по една лента за всяка от посоките, с широчина 5,20 метра. Времето
било облачно, без валежи, с добра видимост за движение, асфалтовото
покритие било сухо, без неравности.
При тези условия на движение подсъдимият Ц.Л. управлявал лекия
автомобил със скорост на движение от около 80 км/ч., при ограничение на
скоростта на движение в населено място – 50 км/ч. На около 25 метра преди
№ 51 – 53 на ул.”С.” подсъдимият Л. предприел маневра изпреварване на
движещите се пред него превозни средства. Тъй като в този момент в
противоположната лента на платното за движение се намирали моторно
превозни средства, подсъдимият с маневрата си създал опасност и пречки за
безопасното им движение. Въпреки това, подсъдимият не преустановил
започнатата от него маневра, като първоначално изпреварил лекия автомобил,
управляван от Т. Т.. След това продължил движението си в пътната лента за
насрещно движение, като в момента на изпреварване на следващия в неговата
лента автомобил, движението му накарало водачите на превозните средства в
противоположната лента, да се отклонят плътно в дясно в тяхната лента на
движение. След като изпреварил неустановения лек автомобил, движещ се в
неговата лента за движение, подсъдимият Л. продължил да изпреварва и
неустановения автобус. При изпреварването на последния, подсъдимият Л.
освен, че не преценил опасността и пречките, които създава за насрещно
движещите се моторни превозни средства, не взел под внимание и
възможността да завърши тази маневра безпрепятствено като се завърне в
своята лента за движение, което довело до настъпване на удар с насрещно
движещия се лек автомобил „Опел”, управляван от пострадалия С. Р.. Лекият
автомобил „Мерцедес” с рег. № ******** с предната дясна част в областта на
фара, ударил лекия автомобил „Опел” рег. № *****, в неговата дясна част, в
зоната между фара и контролния номер. От този удар лекия автомобил
„Опел” бил отхвърлен назад спрямо първоначалната си посока на движение и
се установил в насрещната лента за движение, а лекия автомобил „Мерцедес”
преустановил движението, като се установил в лентата за движение по посока
от кръстовището „Б.” към ж.п. гарата. Последвал и втори удар между лекия
4
автомобил, управляван от подсъдимия и движещия се след автомобила на
пострадалия лек автомобил марка „Фолксваген” рег. № *****, управляван от
свидетеля Р. Ц.. След удара лекия автомобил „Фолксваген” се установил в
лентата, в която се движил. Свидетелите Ц. и Т. подали сигнал на телефона за
спешни повиквания 112 и съобщили за реализираното автопроизшествие.
Свидетелят Т. и подсъдимият Л. отишли до лекия автомобил „Опел”, като
подсъдимия предприел действия по изваждането на пострадалия от купето на
автомобила, след което го сложил на земята. На мястото на произшествието
пристигнали дежурните полицейски служители от РУ на МВР К. -
свидетелите Б. Д. и К. К.. Последните направили тест за употреба на алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер” на подсъдимия Ц.М., който отчел
отрицателен резултат. На място пристигнал и медицински екип на ФСМП К.,
който транспортирал пострадалия в УМБАЛСМ „Н.И.П.”, където същия бил
настанен за болнично лечение, но на 22.02.2018 г. починал.
На същият ден – 15.02.2018 г., на мястото на произшествието, бил
извършен оглед от разследващ орган при РУ на МВР гр.К., резултатите от
който били удостоверени в съставен протокол /л.22-л.41, т.1 от ДП/. В
резултат на така проведеното действие по разследването били установени
обстоятелствата на реализираното пътно-транспортно произшествие - района
на настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и
вертикална характеристика на пътя, разположението и техническото
състояние /деформациите/ на МПС, участвали в произшествието, следите
оставени на пътната настилка от МПС и от части /елементи/ от същите.
При извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия С. Г. Р.
от експертите по назначената съдебномедицинска експертиза на труп №
11/2018 г. /л.104-109, т.1 от ДП/ са установени следните увреждания: лицева
травма, изразяваща се разкъсно-контузна рана и охлузване на дясна вежда с
подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка, на клепачите на
дясното око, кръвонасядане в областта на долната челюст, охлузване на
брадичката; гръдна травма, изразяваща се в наличие на въздух в меките
тъкани на лява гръдна половина, счупване на ребра, набиране на течност в
ляво, сърдечна контузия; коремна травма, изразяваща се в кръвонасядане на
коремната стена, разкъсване на слезката, наличие на кръв в коремната кухина,
кръвонасядане на задстомашната жлеза в областта на тялото и опашката;
травма на крайниците. Характера и морфологията на описаните травматични
увреждания са дали основание на експертите да заключат, че същите са
резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети със
значителна кинетична енергия, като могат да бъдат получени при ПТП.
Посочили са и, че между установената съчетана травма и настъпилата смърт
на пострадалия Р., е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка. Според вещите лица по тази експертиза, смъртта на С. Р. се дължи на
тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения – травматичен
шок, тежка двустранна абсцедираща пневмония, остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност.
5
По делото е назначена комплексна медико-автотехническа експертиза
/л.114-129, т.1 от ДП/. Видно от заключението на същата, мястото на
процесното ПТП е посочено за установено в зоната на населеното място –
град К., на ул.”С.”, в района между номер 51 и 53.
При извършеният от вещите лица по тази експертиза, оглед на
участвалите в пътно-транспортното произшествие превозни средства, са
установени следните повреди и деформации по същите:
- при лекия автомобил „Мерцедес” с рег. № **** – следи от удар в
предната дясна част – липсващи предна броня, преден рег. номер, два броя
фарове, предна декоративна решетка; деформирани преден капак, преден
десен калник, греда на бронята; счупени декоративна решетка на преден
капак и челно стъкло; откачен радиатор на двигателя; деформиран радиатор
на охладителната система на двигателя и деформирана конзола пред
радиатора;
- при лекия автомобил марка „Опел”, с рег. № ***** – следа от удар в
предната централна част – деформирани предна броня, преден рег. номер,
греди над и под радиатора, предни ляв и десен калник, преден капак и таван;
счупени ляв фар, предна декоративна решетка, челно стъкло, арматурно
табло, волан; деформации в двигателния отсек; цялостно усукване на купето;
- при лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ****
– побит преден капак в предната част, счупени декоративна решетка и
отражателен елемент на лявото външно огледало за обратно виждане,
липсващи преден контролен номер, предна емблема, следи от задиране по
предна лява врата, задна лява врата и заден ляв калник.
Изхождайки от гореописаните деформации по превозните средства,
местоположението им след произшествието, характеристиките на пътното
платно в района на същото, както и от съдържащите се в огледния протокол
данни за налични следи върху асфалтовата настилка в зоната на ПТП,
експертите по обсъжданата експертиза са дали заключение за мястото на
инициалния удар между лекия автомобил марка „Мерцедес” и лекия
автомобил марка „Опел Кадет”: по широчина на пътното платно – на 4,5
метра в ляво от десния край на платното за движение на ул.”С.”, считано по
посоката на огледа /от кръгово кръстовище „Б.”по ул.”С.” към жп гарата/ и по
дължина на пътното платно – на 43 метра след избраната по време на огледа
линия на ориентира, считано в същата посока, както и за мястото на удара
между леките автомобили марка „Мерцедес” и „Фолксваген”: по широчина –
на 1,8 метра в ляво от десния край на платното за движение на ул.”С.”
считано по посоката на огледа и по дължина . на 34 метра след избраната по
време на огледа линия на ориентира, считано в същата посока.
Пак според вещите лица по тази експертиза, скоростта на движение на
лекия автомобил „Мерцедес” в зоната на ПТП и в момента на удара с лекия
автомобил „Опел” е била около 80 км./ч., а в момента на удара с лекия
автомобил „Фолксваген”, същият е бил в покой. Скоростта на лекия
6
автомобил „Опел” в района произшествието и в момента на удара е била от
порядъка на 37 км/ч., а на лекия автомобил „Фолксваген” с лекия автомобил
„Мерцедес” – от порядъка на 40 км/ч. Уточнено е и, че доколкото липсват
данни за спиране на посочените автомобили преди ударите, скоростите им в
района на произшествието са идентични на тези, в момента на удара.
При посочената скорост на движение на автомобилите, опасната зона за
спиране на лекия автомобил марка „Мерцедес” е била 59-60 метра /при
движение с разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч. – 29-30
метра/, опасната зона за спиране на лекия автомобил „Опел” е била 24 метра,
а тази на лекия автомобил „Фолксваген” – 26 метра.
Експертите от обсъжданата медико-автотехническа експертиза са
достигнали и до извод, че от техническа гледна точка причината за
настъпилото ПТП се дължи на субективните действия на водача на лекия
автомобил „Мерцедес”, който при конкретните пътни условия и движение със
скорост 80 км/ч., е предприел изпреварване на попътно движещо се превозно
средство, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и в коридора на
движение на лекия автомобил „Опел Кадет”. В заключението е прието още, че
водачът на лекия автомобил „Мерцедес” – подсъдимия Ц.Л. е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието в
случай, че не е предприел маневра изпреварване при наличие на насрещно
движещи се автомобили, а изчака тяхното преминаване и чак след това
извърши безопасно маневрата. В момента на навлизане на л.а. „Мерцедес” в
лентата за насрещно движение, водачът на лекия автомобил „Опел” не е имал
техническа възможност да предотврати удара с л.а. „Мерцедес”, при
своевременна реакция със спиране в лентата за движение в неговата посока. В
същият този момент, за водачът на л.а. „Фолксваген” е било технически
възможно да предотврати удара с л.а. „Мерцедес” при своевременна негова
реакция за спиране.
Извършена е и допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза /л.77-87, т.4 от ДП/, която е потвърдила по категоричен начин
констатациите на гореобсъдената експертиза относно скоростта на движение
на процесните автомобили преди настъпването на ПТП и към момента на
удара между тях /изчислили същите по енергийния метод Делта/. Вещите
лица по тази експертиза са изследвали и въпроса за това, дали пострадалия е
бил с поставен предпазен колан към момента на настъпилото
автопроизшествие, при което от съдебномедицинска гл.т. не са установили
характерни увреждания от предпазен колан при него. Установените тежки
деформации на автомобила, управляван от пострадалия, характера на
получените от последния травматични увреждания и механизма на
причиняването им /при значително по сила притискане на тялото на
пострадалия в предно задно направление между седалката и волана/, обаче са
дали основание на експертите да приемат, че тези увреждания ще бъдат
получени както при непоставен, така и при поставен предпазен колан.
7
По делото е назначена и изготвена автотехническа експертиза /л.18-25,
т.3 от ДП/. Във връзка с поставеният й въпрос за техническото състояние на
управлявания от подсъдимия лек автомобил „Мерцедес”, непосредствено
преди реализираното ПТП, експертизата е дала заключение, на база извършен
външен оглед и наличните документи, че същият е бил технически изправен.
В заключението е посочено и, че в резултат на произшествието при този лек
автомобил са констатирани следните повреди и деформации - следи от удар в
предната дясна част – липсващи предна броня, преден рег. номер, два броя
фарове, предна декоративна решетка; деформирани преден капак, преден
десен калник, греда на бронята; счупени декоративна решетка на преден
капак и челно стъкло; откачен радиатор на двигателя; деформиран радиатор
на охладителната система на двигателя и деформирана конзола пред
радиатора.
Видно от заключението на изготвената втора допълнителна комплексна
медико-автотехническа експертиза /л.20-24, т.4 от ДП/, същата е изследвала
възможността при движение на лекия автомобил „Мерцедес” с максимално
разрешената скорост в конкретния пътен участък /50 км./ч. за населено
място/, да настъпят констатираните повреди и деформации по същия този
автомобил и по лекия автомобил „Опел”, достигайки до извод, че последните
отново ще настъпят, но ще са по-малки. Във връзка с този въпрос, вещите
лица са посочили и, че при тази скорост на движение, и травматичните
увреждания на пострадалия е щяло да бъдат по-леки, без да са се ангажирали
с отговор за техния характер и локализация, както и за вероятността да
настъпи смъртен изход. В заключението си по тази експертиза, вещите лица
са дали отрицателен отговор и на въпроса дали непосредствено преди
инициалния удар между л.а. „Мерцедес” и л.а. „Опел”, последният е бил в
процес на спиране. Основание за този извод експертите са намерили в
липсата на описани в огледния протокол спирачни следи от този автомобил
по платното за движение, както и свидетелски показания за намаляване
скоростта на движение на автомобила.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът в съответствие с
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като се позова на
направените от подсъдимия Ц.Л. самопризнания по всички факти, изложени в
обвинителния акт и на събраните на досъдебното производство годни
доказателства, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283
от НПК към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането на
съответните протоколи, в които са обективирани процесуалните действия,
чрез които тези доказателства са събрани.
Във връзка с процедурата, при условията на която производството пред
настоящата инстанция протече – съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от
НПК, нужно е да се посочи, че в тази хипотеза на диференцирания ред за
провеждане на първоинстанционното съдебно следствие, не е необходимо
извършване на доказателствен анализ, а само положителен и обоснован
отговор на въпроса дали признанието на изложените в обвинителния акт
8
факти се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства
и дали приобщените в първата фаза на процеса доказателствени материали са
валидно събрани и достатъчни за разкриване на обективната истина. В този
смисъл, настоящата първа инстанция не следва да извършва анализ на
доказателствените източници, какъвто се изисква съобразно разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите за подкрепеност на
направеното от подсъдимия признание на фактите, посочени от обвинението
и отбелязва доказателствената основа за този извод.
При така направеното уточнение относно особености на
диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК, при която се разви съдебното
следствие пред настоящата инстанция, на първо място следва да се посочи, че
действията по разследването в предходната процесуална фаза са извършени
при спазване на закона и е възможно да се ползват, без да бъдат повторно
провеждани пред съда.
Настоящият състав на СОС подложи и на самостоятелна преценка всеки
от доказателствените източници и съпоставяйки по между им съдържанието
им, достигна до несъмнен извод за обоснованост на направеното от
подсъдимия Л. по реда на чл.371 т.2 НПК признание на фактите по
обвинението, от тези доказателства. Този извод се налага въз основа на
преценката на валидно събраните на досъдебното производство
доказателствени материали, а именно показания на свидетелите: Р. Ц., Т. Т.,
С. Л., Б. Д., К. К.; заключения на изготвените съдебно-медицинска експертиза
на трупа на пострадалия /л.104-109, т.1 от ДП/, комплексна медико-
автотехническа експертиза /л.114-129, т.1 от ДП/, допълнителна комплексна
медико-автотехническа експертиза /л.77-82, т.4 от ДП/, втора допълнителна
комплексна медико-автотехническа експертиза /л.20-24, т.4 от ДП/,
автотехническа експертиза /л.18-25, т.3 от ДП/, двойна автотехническа
експертиза /л.117-123, т.3 от ДП/; писмените доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие и допълнителен такъв /л.22-53, т.1 от ДП/,
ксерокопия на свидетелства за регистрация на МПС /л.68 и л.78, т.1/, акт за
смърт, удостоверение за родствени връзки и удостоверение за наследници
/л.136-139, т.1 от ДП/, протокол за химическо изследване /л.28, т.2 от ДП/,
справки за нарушител водач /л.32-39, т.2 от ДП/, медицински документи от
УМБАЛСМ”Н.И.П.” /л.45-113, т.2/, протокол за оглед на веществени
доказателства /л.56-68, т.4 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия, както
и иззетите по делото веществени доказателства.
Съдът не намери основания да не кредитира и съответно напълно се
довери на показанията на свидетелите Р. Ц., Т. Т., Б. Д., К. К., С. Л.. Между
събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и
останалия доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени
противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв
характер /съществени за релевантните обстоятелства по делото/ съдът не
откри и между отделните показания на така посочените свидетели. Същите са
кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един от тези
9
свидетели по логически последователен, житейски достоверен, обективен и
безпристрастен начин. Показанията на посочените свидетели, съпоставени с
останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен
начин обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото, като фактите относно времето, мястото, обстановката
на настъпилата транспортна злополука, участниците в същата, причината за
реализирането й, свързана с поведението на подсъдимия, който управлявайки
лекия автомобил в процесния пътен участък, предприел изпреварване с
навлизане в насрещната пътна лента, без да прецени опасността и пречките,
които създава за движещите се в нея превозни средства, в резултат на което
не успял да се завърне в своята пътна лента, което довело до настъпване на
удар с лекия автомобил на пострадалия. Показанията им дават сведения и за
поведението на подсъдимия Л. непосредствено след реализирания пътен
инцидент – за обстоятелството, че същия веднага се притекъл на помощ на
пострадалия, като го извадил от катастрофиралия лек автомобил и го сложил
да легне на земята.
По отношение на така очертаните факти, е налице съвпадение в
показанията на посочените свидетели, и в частност – свидетелските показания
на очевидците Т. Т. и Р. Ц. се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите Б. Д. и К. К.,
свидетелстващи за преките си възприятия при пристигането им на мястото на
произшествието /участващите в произшествието превозни средства;
наличието на пострадало от същото лице и неговото състояние;
разположението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия в лентата за
насрещно движение; установената от тях липса на алкохол при техническото
изследване на водачите на катастрофиралите МПС/; обективните находки,
намерили отражение в протокола за оглед на местопроизшествие и в
протокола за оглед на иззетия като веществено доказателство лек автомобил
марка „Опел”; заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на
пострадалия Р., установяваща причините за смъртта му; заключенията на
автотехническите и комплексни /основна и допълнителни/ медико-
автотехническите експертизи, установяващи механизма на настъпване и
развитие на пътно-транспортното произшествие /кореспондиращ с казаното
от свидетелите-очевидци за това, че подсъдимия неправилно е предприел
изпреварване в насрещната пътна лента, когато в същата са се движели
превозни средства и при невъзможност безпрепятствено да се прибере в своят
лента на движение/, техническите причини за настъпването му,
възможностите на водачите на процесните автомобили да предотвратят
настъпването на произшествието.
Съдът възприе изцяло заключенията на приобщените по делото
експертизи, а именно: съдебно-медицинска експертиза на трупа на
пострадалия /л.104-109, т.1 от ДП/, комплексна медико-автотехническа
експертиза /л.114-129, т.1 от ДП/, допълнителна комплексна медико-
автотехническа експертиза /л.77-82, т.4 от ДП/, втора допълнителна
10
комплексна медико-автотехническа експертиза /л.20-24, т.4 от ДП/,
автотехническа експертиза /л.18-25, т.3 от ДП/, двойна автотехническа
експертиза /л.117-123, т.3 от ДП/. Посочените експертни заключения са
компетентно изготвени, обосновани са и с оглед на останалите доказателства
по делото не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се
в тях данни.
С оглед на изложеното, този състав на СОС прие, че горепосочените
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред,
убедително потвърждават признатите от подсъдимия Л. факти по
обвинението /направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371
т.2 от НПК/, като доказват по безспорен и несъмнен начин съставомерността
на процесното престъпно деяние и авторството на същия /подсъдимия/ в
извършването му. При фактическият анализ и юридическата оценка на
доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по
обвинителния акт, СОС констатира изключителната еднопосочност на тези
доказателствени източници и пълна съответност на всички инкорпорирани
чрез тях фактически данни. В частност, съставът на СОС намира, че
приобщените по делото гласни, писмени и веществени доказателства, които
се кредитират и възприемат от съда, по категоричен начин потвърждават
признатите от подсъдимия факти. По-конкретно - признатите от подсъдимия
Л. факти относно авторството и механизма на осъществяване на деянието, а
именно факта, че движейки се на въпросната дата с управлявания от него лек
автомобил „Мерцедес” в границите на населеното място – гр.К., в процесния
пътен участък, подсъдимия предприел маневра „изпреварване” в насрещната
пътна лента, когато в последната осъществявали движението си други
превозни средства; че подсъдимия не преценил възможността и съответно не
успял да завърши маневрата си, като се завърне в своята пътна лента, тъй като
там се движели други превозни средства; факта, че в резултат на тези
действия на подсъдимия настъпил първия удар с насрещно движещия се
автомобил на пострадалия, а след това и с автомобила, движещ се след него –
на свидетеля Ц.; факта, че вследствие на този /инициален/ удар между
посочените МПС, пострадал единия от водачите – С. Р., се потвърждават по
несъмнен начин от показанията на свидетелите Т. Т. и Р. Ц.; от
констатираните при извършения оглед на местопроизшествието /протокол -
л.22-41, т.1 от ДП/ обективни находки – района на настъпването му,
параметрите на пътното платно, хоризонталната и вертикална характеристика
на пътя, разположението и техническото състояние /деформациите/ на МПС,
участвали в произшествието, следите оставени на пътната настилка от МПС и
от части /елементи/ от същите, както и от съдебно-медицинската експертиза
на трупа на пострадалия /л.104-109, т.1 от ДП/, дала заключение за
причинените на пострадалия телесни увреждания в резултат на пътното
произшествие и причинната им връзка с настъпилата смърт; от заключението
на комплексната медико-автотехническа експертиза /л.114-129, т.1 от ДП/,
11
установила техническите причини за настъпване на произшествието в
поведението на подсъдимия, като водач на лекия автомобил „Мерцедес” -
предприел изпреварване на попътно движещо се превозно средство,
навлизайки в лентата за насрещно движение, при наличие на движещи се там
автомобили.
В подкрепа на направената от съда фактическа констатация /също
призната от подсъдимия/, че именно в резултат на автопроизшествието,
настъпила смъртта на пострадалия от него - С. Р., са показанията на
свидетелите Т. и Ц., които носят пряка и първична информация за настъпилия
между управлявания от подсъдимия лек автомобил и автомобила, управляван
от пострадалия, удар, вследствие на който видимо пострадал единия от
водачите – С. Р.; показанията на полицейските служители, пристигнали на
мястото на произшествието – свидетелите Д. и Кръстанов, които също дават
сведения за състоянието на пострадалия от пътния инцидент; заключенията на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, комплексните
/основна и допълнителна/ медико-автотехнически експертизи /съответно на
104-109, т.1, на л.114-129, т.1 и на л.72-82, т.4 от ДП/, формирали изводи за
характера на причинилото смъртта на пострадалия увреждане /тежка съчетана
/гръдна, коремна, лицева/ травма/, за начина на причиняване на това
увреждане /от значително по сила притискане на тялото на пострадалия в
предно задно направление между седалката и волана на автомобила/, за
причинната връзка между нараняването и настъпилата смърт на пострадалия.
По-нататък, направеното от подсъдимия Л. самопризнание досежно
факта, че веднага след развитието на автопроизшествието, същият предприел
действия по оказване на първа помощ на последния /извадил пострадалия от
автомобила и го сложил да легне на земята/, напълно се подкрепят от
показанията на свидетеля Т. Т., който пряко е възприел посочените действия
на подсъдимия, както и от показанията на пристигналите по-късно на мястото
на инцидента свидетели Б. Д. и К. К., които свидетелстват за това, че са
възприели пострадалия да лежи на земята.
Така, при извършеното съпоставяне на признатите от подсъдимия Ц.Л.
факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, с
гореобсъдените доказателствата, събрани на досъдебното производство,
настоящият съдебен състав достигна до извод за категоричната и безусловна
обоснованост на извършеното от подсъдимия признание по реда на чл.371 т.2
от НПК.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия Ц.Л. на датата 15.02.2018 г., около 09,50
часа, в гр.К., на ул.”С.” между № 51 и № 53, срещу ул.”********”, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № ******** е
12
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение
по пътищата, а именно: чл.42 ал.2, т.2 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва е
длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея” и чл.43 т.4 от ЗДвП – „Изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение,
когато изпреварващия не може да се върне безпрепятствено в напуснатата
пътна лента” и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. Р., с ЕГН
**********, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия. По този начин подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343а ал.1,
бук.”б”, във вр. с чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че мястото
на процесното пътно-транспортно произшествие е в зоната на населено място
– гр.К., на ул.”С.”, на около 25 м. преди № 51-53, където пътното платно било
двупосочно, с две ленти за движение /по една лента за всяка посока/.
Несъмнено е, че при движение на превозните средства в границите на
населено място /и същевременно при липсата на други, определящи режима
на скоростта на движещите се в пътния участък МПС/, при избиране на
скоростта на движение в тази зона, на водачите на ППС категория „В”
/каквато е категорията на процесните/ им е забранено да превишават 50 км/ч.,
съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Установено е също така, че
подсъдимият Ц.Л. осъществявал движението си в посочения пътен участък в
посока от ж.п. гарата на гр.К. към кръстовище „Б.”, а лекият автомобил,
управляван от пострадалия С. Р. – по платното за движение на същия път, но
в обратна посока. Безспорно се установи и, че избраната от подсъдимия Л.
скорост на движение на управляваното от него превозно средство, не е била
съобразена с законово допустимата за този пътен участък /50 км/ч./, съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като същата е била в порядъка на 80
км/ч. Доказа се обаче също така по делото, че тази избрана от подсъдимия
величина на скоростта на движение на автомобила му, не е станала
непосредствена причина за настъпването на вредните последици. Тази
констатация намира своята обосновка в заключението на допълнителната
КМАТЕ /л. 20-24, т.4 от ДП/, съгласно което и при движение на управлявания
от подсъдимия автомобил с максималното разрешената скорост, удар е щял
да настъпи с лекия автомобил на пострадалия, но с вероятност деформациите
по същия, както и травматичните увреждания на пострадалия, да не са
толкова тежки. Ето защо, допуснатото от подсъдимия нарушение, касаещо
режима на скоростта на пътните превозни средства по чл.21 ал.1 от ЗДвП, в
случая е ирелевантно за настъпилия вредоносен резултат, доколкото стои
извън причинно-следствения процес.
Също от обективна страна по делото безспорно се установи, че
подсъдимия Л. като водач на моторно превозно средство е нарушил правилата
13
за движение по пътищата, предвиждащи задължение при предприемане на
маневра „изпреварване” с навлизане в пътна лента за насрещно движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея,
както и да прецени възможността след приключване на изпреварването, да се
върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. По делото по несъмнен
начин се установи от събраните гласни и писмени доказателства, както и от
експертните заключения, че именно защото подсъдимия Л., движейки се с
автомобила си в района на гореописания пътен участък, не се е съобразил с
посочените забрани и съответно е предприел маневра „изпреварване” в
насрещната пътна лента, в която в същото време се движели превозни
средства, които отклонили движението си плътно в дясно по посока на
движението си, за да могат да го пропуснат, след което отново продължил да
осъществява движението си в насрещната пътна лента, непреценявайки
липсата на възможност своевременно и безпрепятствено да се върне в своята
пътна лента, при което се ударил в насрещно идващия лек автомобил на
пострадалия, в резултат на което е настъпила смъртта на последния. От
заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза /л.114-129,
т.1 от ДП/ безспорно се установи, че единствената причина от технически
характер, за настъпването на пътното произшествие е поведението
/субективните действия/ на подсъдимия Ц.Л., който като водач на лекия
автомобил „Мерцедес”, при конкретните пътни условия и скорост на
движение 80 км/ч., предприел изпреварване на попътно движещо се превозно
средство, като навлязъл в насрещната пътна лента, в която в същия момент
осъществявал движението си пострадалия с управлявания от него автомобил
„Опел”. Същевременно, несъмнено се установи по делото, че подсъдимия,
като водач на процесното МПС е могъл да предотврати настъпването на
конкретното пътно-транспортното произшествие, ако не предприема
изпреварване при наличие на насрещно движещи се автомобили, а изчака
тяхното преминаване и след това извърши маневрата. Заключението си за
това, че имено поради неправилно предприетата от подсъдимия маневра -
изпреварване с навлизане в насрещната пътна лента, е настъпило
произшествието с автомобила на пострадалия, съдът прави и въз основа на
установената от комплексната медико-автотехническа експертиза /л.114, т.1
от ДП/ констатация за мястото на инициалния удар между леките автомобили
„Мерцедес” и „Опел” – по широчина на пътното платно на 4,5 м. в ляво от
десния край на платното за движение по ул.”С.”, считано в посока от
кръстовището към ж.п. гарата /при широчина на всяка от двете пътни ленти
от 5,20 м./, т.е. в лентата на движение на лекия автомобил на пострадалия.
Следователно, ако подсъдимият е спазил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбата на чл.42 ал.2, т.2 и чл.43 т.4 от ЗДвП, то
същия обективно е могъл да предотврати настъпването на инициалния удар с
лекия автомобил на пострадалия С. Р., вследствие на който е настъпила
смъртта му. След като обаче не е направил това, то съставът на СОС намира,
че подсъдимия Ц.Л. е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.42 ал.2, т.2
14
от ЗДвП и чл.43 т.4 от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие именно на извършеното нарушение на посочените правила
за движение по пътищата, описани по-горе, подсъдимият е причинил смъртта
на С. Р.. От събраните по делото доказателства безспорно и категорично се
установява, че непосредствената причина за настъпването на смъртта на
пострадалия се явяват именно получените от него травматични увреждания
вследствие на удара на управлявания от него лек автомобил от лекия
автомобил, управляван от подсъдимия. От обективна страна, както бе
посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка между описаните по-
горе нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на
подсъдимия Л. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно лице, тъй
като по делото безспорно се установи, че ако подсъдимия бе спазил
задълженията си при изпреварване с използване на пътна лента за насрещно
движение, то същият обективно е могъл да предотврати настъпването на
пътното произшествие.
В тази връзка, не могат да бъдат споделени от съставът на СОС
изтъкнатите в хода на съдебните прения, аргументи на защитата, че
поведението на пострадалия от произшествието водач С. Р., също е в
причинна връзка с настъпването на този резултат, тъй като и той е допуснал
нарушение на своето задължение като участник в движението, предвидено в
чл.137а ал.1 от ЗДвП – да използва обезопасителен колан. Действително,
съгласно заключението на допълнителната КМАТЕ /л.77-82, т.4 от ДП/, от
съдебномедицинска гледна точка при пострадалия не са били установени
характерните увреждания от поставен предпазен колан на тялото. В същото
време, обаче пак тази същата експертиза е достигнала до извод, че
причинените на пострадалия от автопроизшествието травматични
увреждания, е щяло да бъдат получени от него както при непоставен, така и
при поставен предпазен колан в автомобила. Основание за това заключение,
вещите лица са намерили в данните, относно установените тежки деформации
на автомобила, управляван от пострадалия, характера на получените от
последния травматични увреждания и механизма на причиняването им /при
значително по сила притискане на тялото на пострадалия в предно задно
направление между седалката и волана/. Ето защо настоящият състав прие, че
пострадалия Р. с действията си, с които несъмнено е нарушил визираното в
цитираната разпоредба от ЗДвП правило за движение, не е допринесъл за
настъпването на вредните последици, т.е. няма наличие на съпричиняване на
последните от страна на пострадалия, в каквато посока са направените
възражения от защитата.
От обективна страна, също така се установиха несъмнени фактически
данни, че след деянието подсъдимият Ц.Л. е извършил действия, които
обективно са били насочени към оказване на помощ на пострадалия, което
пък индицира наличие на обстоятелството по чл.343а ал.1, бук.”б” от НК –
„деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
15
помощ на пострадалия”. Известно е, че за да намери приложение намалената
отговорност по посочения привилегирован състав от закона, е необходимо
деецът след деянието, при което е било увредено здравето на друго лице, да е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и
оказаната помощ обективно да е била необходима. В този смисъл ППВС №
1/1983 г., Р. № 586/2001 г., 2 н.о., Р. № 10/1989 г., 3н.о., Р. № 486/1969 г., 3
н.о., Р. № 162/1970 г., 3н.о., Р. № 276/1972 г., 3 н.о., Р. № 579/1975 г., 3 н.о.
Дали деецът е направил всичко, зависещо от него, се преценява във всеки
конкретен случай с оглед на неговите възможности, обстановката, в която е
действал, както и характера на действията, които е извършил. Второто
изискване на закона пък е налице, когато тази помощ е била необходима –
пострадалият да е бил жив по време на оказване на помощта и последната да е
била насочена обективно и субективно към С.яване живота или запазване на
здравето на пострадалия от пътнотранспортно произшествие.
Обстоятелството, че животът на пострадалия не е бил С.ен или че смъртта е
била непредотвратима, е без значение за приложението на обсъждания
законов състав /в този смисъл Р. № 162/28.02.1970 г., 3 н.о./. В конкретния
случай е безспорно установено, че смъртта на пострадалия С. Р. не е
настъпила веднага след реализирания удар между управлявания от него
автомобил и този, управляван от подсъдимия. В тази насока са показанията на
свидетелите Т. Т. и Р. Ц., които са били очевидци на възникването и
развитието на пътното произшествие, така и показанията на свидетелите Б. Д.,
К. К. и С. Л., които са пристигнали на мястото в един по-късен момент. Този
факт следва да се приеме за установен и по експертен път от заключението на
съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалия /л.104-109, т.1 от
ДП/, която не съдържа данни смъртта на пострадалия да е настъпила
мигновено. Установено е също така, че веднага след сблъсъка между
автомобилите, подсъдимия слязъл от автомобила си и се отправил към този,
управляван от пострадалия, като извадил последния от шофьорската седалка
и го сложил в легнало положение на земята, в който момент пристигнал и
медицински екип на място. В този смисъл сведенията, дадени от свидетелите
Т. и Ц. са напълно съответни по между си. Така, свидетелят Т. дословно
цитиран твърди в показанията си: „Водача на Мерцедеса – а дойде и започна
да го вади, като го извади го сложи на земята, но дали беше легнал или седнал
не помня, защото тогава вече дойде и линейката и те вече го поеха”. В
потвърждение на тази доказателствена информация са и показанията на
свидетелите Б. Д. и К. К., които в качеството им на полицейски служители,
също пристигнали на мястото на инцидента. Така, в показанията си
свидетелят Д. заявява: „Водачът на лекия автомобил „Опел Кадет” бе извън
автомобила, легнал на земята, бе в тежко състояние, не можеше да говори”.
При това положение и с оглед на тези фактически данни, с действията си
подсъдимият Л. е изпълнил изискването да направи всичко, зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия, поради което това обстоятелство, следва
да се отрази на правната квалификация на деянието му.
16
От субективна страна, подсъдимият Ц.М. е извършил посоченото
деяние при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй
като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Субективно подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава
правилата на чл.42 ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.43 т.4 от ЗДвП, като е трябвало при
предприето от него изпреварване с навлизане в насрещна пътна лента, да не
създава опасност или пречки за движещите се по нея превозни средства,
както и да прецени възможността след приключване на изпреварването, да се
върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. За подсъдимият е
съществувало и задължение, а същият е могъл при ангажиране на
интелектуалния си капацитет и психични възможности, и да предвиди
възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването
на правилата за движение по пътищата – причиняването на смърт на друго
лице, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати
настъпването им.
В подкрепа на този извод, съдът следва да посочи обстоятелствата
относно опита на подсъдимия като водач на МПС, който макар и не толкова
дълъг /около осем години/, предполага, че същия не е могъл да не знае
правилата за поведение на пътя на водачите на МПС; обстоятелството, че в
конкретната пътна ситуация, платното за движение по ул.”С.” в гр.К. е било
само с две пътни ленти /по една за всяка от посоките/, движените е било
сравнително интензивно и в двете посоки, и подсъдимия е могъл да предвиди,
че при предприемане на маневра – изпреварване, ще се наложи да навлезе в
лентата за насрещно движение, с което ще създаде опасност за движещите в
нея превозни средства; факта, че пред автомобила на подсъдимия са
осъществявали движението си още два леки автомобила и един автобус, и той
е бил длъжен да предвиди, че в такава колона от превозни средства би било
затруднено, респ. невъзможно да се върне безпрепятствено в своята пътна
лента на движение. Тези обстоятелства категорично сочат, че подсъдимия е
бил длъжен и е могъл да предвиди и предотврати настъпването на
общественоопасните последици.
С оглед на всичко гореизложено, съставът на СОС намери, че
подсъдимия Ц.Л. с деянието си е осъществил състава на престъпление по
чл.343а ал.1, б.”б”, във вр. с чл.343 ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК,
както от обективна, така и от субективна страна, и го призна за виновен в
извършването на това престъпление, като на основание тази разпоредба от
НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.
На основание чл.343г, вр. чл.343, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдебният
състав постанови по отношение на този подсъдим и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия
17
наказание лишаване от свобода, настоящият съдебен състав взе предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда
в случаите по чл.372 ал.4 от НПК, да приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
При спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи
това наказание на подсъдимия Ц.Л. в размер на средния такъв на наказанието
лишаване от свобода, предвиден в особената част на НК, за престъплението, в
извършването на което същия е признат за виновен, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. За да индивидуализира така
наложеното на подсъдимия Л. наказание лишаване от свобода в посочения
размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства – чистото му съдебно минало; липсата на отрицателни
личностни характеристични данни за него; семейното му положение /същия е
баща на три деца, за които полага грижи/ и здравословно състояние /същия
страда от диабет/; изразеното в съдебно заседание съчувствие към близките
на пострадалия.
В рамките на приетата квалификация на деянието, при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Л., съдът не отчита като
смекчаващи отговорността му обстоятелства, тези такива, които бяха взети в
предвид при обосноваването на признака от привилегирования състав на
предметното престъпление по чл.343а ал.1, б.”б” от НК – предприетите от
подсъдимия действия по оказване на помощ на пострадалия след деянието.
Направените в съдебно заседание самопризнания по чл.371 т.2 НПК,
сами по себе си нямат самостоятелна стойност извън деференцираната
процедура по глава 27 от НПК, доколкото представляват задължително
условие за провеждането на съдебното производство по този процесуален ред,
който предвижда облекчен санкционен режим за подсъдимите лица, поради
което не могат да се отчитат двукратно в полза на дееца. Правно значение
като доказателствено средство в този вид диференцирана процедура имат
обясненията /вкл. и самопризнанията/ на обвиненото лице от досъдебното
производство, поради което в случаите, в които е отчетен техен съществен
принос за установяването на обективната истина по делото, същите се ценят
като смекчаващ отговорността на подсъдимия факт. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 от ТР № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което формалното волеизявление по чл.371 т.2 от
НПК не се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство, щом
не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение. В случая, поради направената от
настоящият състав аналогична оценка на процесуалното поведение на
подсъдимия Л. от първата фаза на процеса /същия не е дал обяснения,
спомогнали за разкриване на обективната истина по делото/, то същото не
може да бъде третирано в насока допълнително намаляване на наказанието
му, извън посоченото от закона. С това по никакъв начин не се отрича
правото на обвиненото лице да откаже да дава обяснения по обвинението,
нито ефективното упражняване на правата му се приравнява на
18
недобросъвестност /в този смисъл Решение № 53/2018 г., 2 н.о. ВКС/.
Към обстоятелствата от естество да отегчат наказателната отговорност
на подсъдимия Ц.Л., съдът взе в предвид това, че в случая подсъдимия като
водач на МПС е допуснал и друго нарушение на правилата за движение по
пътищата, макар и същото да не стои в причинна връзка с настъпилите
вредни последици – превишил е максимално допустимата скорост за
движение в конкретния пътен участък 50 км/ч., като се е движил с такава от
80 км/ч.; обстоятелството, че от предизвиканото произшествие от
неправомерното поведение на пътя на подсъдимия, са причинени
имуществени вреди и на трето превозно средство – на лекия автомобил
„Фолксваген” с рег. № *****, управляван от свидетеля Р. Ц.; данните за
наложените на подсъдимия по административен ред наказания за нарушения
по ЗДвП, които са показателни и съответно относими към профила му на
водач на МПС. В насока утежняване отговорността на подсъдимия Л. следва
да се отчете преди всичко и факта на изключително грубото погазване на
установените правила за движение по пътищата. Предприемайки
изпреварване с навлизане в насрещната пътна лента, в момента, в който
настигнал лекия автомобил, управляван от свидетеля Т., тази маневра на
подсъдимия накарала движещите се в същия този момент в срещуположната
лента автомобил и микробус /неустановени по делото/ да отидат плътно в
дясно в тяхната лента, за да го пропуснат. По този начин, с това си поведение
подсъдимия създал опасност и пречка за безопасното движение и на други
участващи в движението превозни средства. Въпреки това, подсъдимият не
преустановил започнатата маневра и продължил движението си по
насрещната пътна лента, като изпреварил лекия автомобил движещ се пред
този, управляван от свидетеля Т., а след това и автобуса, в който момент
настъпил и инициалния удар с автомобила на пострадалия. Следователно
извършените от подсъдимия нарушения на чл.42 ал.2, т.2 и чл.43 т.4 от ЗДвП,
изразяващи се в неизпълнение на задълженията му да не навлиза в
насрещната пътна лента при изпреварване, когато с това ще създаде опасност
или пречка за превозните средства движещи се по нея, или няма да може
безпрепятствено да се върне в напуснатата пътна лента, не е било
осъществено чрез еднократно действие по управление на МПС, а чрез
поредица от неправомерни действия, при които подсъдимия с управлявания
от него автомобил е създал опасност и пречки за безопасното движение на
моторните превозни средства в насрещната пътна лента.
При определяне размера на наложеното на подсъдимия Ц.Л. наказание
лишаване от свобода съдът взе в предвид и степента на обществена опасност
на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид
настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на друго лице,
както и от друга страна – отсъствието на обществена опасност на самия
подсъдим, доколкото последния не е осъждан, не е регистриран за
криминални прояви.
19
След като анализира горепосочените, значими за наказателноправното
положение на подсъдимия Ц.Л. обстоятелства, степента му на обществена
опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размера на
наложеното наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността му обстоятелства – в средния размер на
наказанието лишаване от свобода, предвиден в особената част на НК за
конкретното престъпление. Така определеното наказание на подсъдимия Л. –
лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, съдът намали с една трета,
предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, приложена във връзка с нормата
на чл.373 ал.2 НПК, като по този начин наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.
Размерът на наложеното на подсъдимия Ц.Л. наказание лишаване от
право да управлява МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството,
че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното
наказание лишаване от свобода /ТР № 61/1980 г. ОСНК на ВС/. Това
наказание също е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, но и при
съобразяване на факта, че като сравнително млад водач на МПС, подсъдимия
е допуснал изключително грубо нарушаване на правилата за движение по
пътищата. Освен това, лишаването на подсъдимия от правоуправление на
МПС за този времеви период, по мнение на настоящият съдебен състав ще
подейства на същия в пълна степен поправително и същевременно ще го
възпре от извършване на други такива деяния.
Противно на доводите на защитата, този състав на СОС приема, че в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които от своя страна да обусловят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя характер, тъй като
нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифцирани и като
многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят
една сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието.
За облекчаване санкционирането на подсъдимия, не следва да се вземат
в предвид твърдените от защитата обстоятелства – младата възраст на
подсъдимия към момента на деянието, изразеното от подсъдимия разкаяние и
съжаление за извършеното, „изключителното влошено здравословно
състояние” на подсъдимия и малолетните му деца, съпричиняването на
престъпния резултат от пострадалия. Така, младата възраст на подсъдимия /27
годишен към момента на деянието/ не може да бъде възприемана като
смекчаващо обстоятелство. Това би било само ако същата е близка до
непълнолетието, характеризиращо се с недостатъчна зрялост на индивида. По
отношение на твърдяното „изключителното влошено здравословно
състояние” на подсъдимия и малолетните му деца, защитата представи в
20
съдебно заседание писмени доказателства, установяващи, че децата му
страдат от респираторна алергия, а той самия от неинсулинозависим захарен
диабет. Тези обстоятелства, макар и да имат отношение при преценката на
наказанието и в случая реално бяха отчетени от съда при индивидуализацията
на това, наложено на подсъдимия, не следва да се абсолютизират и то до
степен, че да повлияят съществено за смекчаване на отговорността му.
Твърдението на защитникът, че в насока смекчаване на наказателно-правното
положение на подсъдимия, следва да се вземе в предвид и изразеното от него
разкаяние и съжаление за извършеното, не намира опора в данните по делото.
Позицията на подсъдимия и в двете фази на процеса, свеждаща се единствено
до изявлението му в хода на съдебните прения, че поднася „съболезнованията
си на близките на починалия”, е съвсем декларативно и не изразява нито
критичност към деянието, нито съжаление и разкаяние за извършеното. И на
последно място – напълно без основание е и претенцията на защитата за по-
благоприятно третиране на подсъдимия, поради наличие на принос на
пострадалия в причиняването на резултата, предвид допуснатото от него
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Аргументите си в тази насока настоящият
съдебен състав изложи подробно по-горе.
Така, в рамките на приложението на чл.58а ал.1 от НК за процесното
престъпление, в извършването на което подсъдимия Л. беше признат за
виновен и предвид липсата на установена конкуренция с основанията за
определяне на наказанието по реда на чл.55, вр. чл.58а ал.4 от НК, настоящият
състав на СОС определи на същия наказание лишаване от свобода за срок от
1 година и 4 месеца.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия Ц.Л.
наказание лишаване от свобода, по вид и размер съответства на изискванията
на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и
изложени по-горе от съда смекчаващи отговорността му обстоятелства,
същият не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието
по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му
изтърпяване. Наличните смекчаващи обстоятелства, техния брой,
относителна тежест и значение, обуславят извод относно възможността за
успешно постигане на целите по чл.36 от НК с приложение на института на
условното осъждане. Принудителното изолиране на подсъдимия от
обществото и семейството му, в случая не е необходимо и обществено
оправдано, като с нищо не би допринесло за поправянето му. Поради това
съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Л. наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила. С така посочения размер на изпитателния срок,
според настоящата инстанция ще бъде постигнат необходимия баланс между
поправянето и превъзпитанието на осъденото лице, и общопревантивната
функция на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
21
осъди подсъдимия Ц. М. Л.. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С.,
направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на
2 544,27 лева.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата, иззетите по делото
веществени доказателства – лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. №
******** да бъде върнат на собственика му – подсъдимия Ц. М. Л.., а лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *****, да бъде върнат на
наследниците на починалия С. Г. Р. – К. СП. Р. и Р. СП. Р..
По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.


22
Съобщи за изтекли лични данни