Решение по дело №206/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20192230200206
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 501

 

гр. Сливен,  20.11. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав,  в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                               

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД 206 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.С.Щ. срещу НП 18-0804-002631 от 30.10.2018 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на основание чл. 179 ал. 2, вр. чл. 179 ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП му са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лв. и ГЛОБА в размер на 20 лв., за нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП и чл. 157 ал. 8 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено.

  В с.з.  жалбоподателя лично и чрез своя пълномощник – адв . Я.С., иска НП да бъде отменено. По делото е депозирана писмена защита.

  В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител.

 Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

 На 02.09.2018 г. жалбоподателят управлявал л.а. „БМВ 330 Д” с рег. № РА 7958ВТ по път автомагистрала А-1 – Автомагистрала „Тракия” посока  Бургас. Движил се с около 88 км.ч. Около 15:08 ч. на км 250, където А-1 преминава през територията на община Сливен  жалбоподателя предприел  маневра навлизане от дясна пътна лента в лява пътна лента. По същото време в лявата пътна лента свид. С.К. управлявала лек автомобил „Пежо 207”  с рег. № А 6877 НА със скорост около 135 км.ч. Жалбопод. не я пропуснал и двата автомобила се сблъскали, като настъпило ПТП с материални щети. Мястото на удара между лекия автомобил Пежо 207 и лекия автомобил БМВ 330Д съгласно обективните находки е станала в лявата активна лента за движение и на 4,8 м. след мерната линия, както и на ниво от 1,3 м. до 2 м. вляво от разделителната линия на лентите за движение.

Малко след двата автомобила  на около 200 м. се движил и свид. Й. Д., в чиито автомобил имало монтиран видеорегистратор, който записал настъпилото ПТП. Свид. Д. представи по делото копия от записа. Свид. К. също представи копие от записа.

За изясняване на обективната истина по делото бе назначена комплексна автотехническа и видеотехническа експертиза със следните задачи:

 

 
Да се определи мястото на удара между лек автомобил „БМВ 3306 Д”, с рег. № РА7958ВТ и лек автомобил „Пежо 207”, с рег. № А6877НА, спрямо платното за движение. Да се посочи положението на двете МПС в момента на удара спрямо елементите на пътя. Да се изследва техническата възможност на водачите да предотвратят ПТП.  Да се изяснят техническите причини за възникване на ПТП. Да се опише механизмът на възникване на ПТП.

Да се изследва записаният на диска видео файл и да се снемат на хартиен носител извлечени от записа снимкови кадри, подредени в хронологичен ред с поредност преди, по време и след ПТП.

Да се установи налице ли са следи от манипулация/намеса върху записаната информация?

Да се установи налице ли е прекъсване на тайм-кода, показан от софтуерния плеър и кога са заснети кадрите като дата и часови интервал?

Да се опише какви са характеристиките на записаното изображение?

Да се опише словесно какво се установява в полезрението на камерата по време на записа на ПТП?

Да се уточни виждат ли се при необходимото увеличение регистрационните номера на двете МПС, участници в ПТП и ако се виждат да се индивидуализират по рег. номера и марки.

Видно от изготвената автотехническа екстпертиза вещото лице е дало заключение, а именно, че:

Скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 207” преди ПТП е била около 135 км/ч, а към момента на удара около 118 км/ч.

Опасната зона за спиране на лекия автомобил Пежо 207 при определената скорост на движение, е била около 150 м.

Скоростта на движение на лекия автомобил БМВ 330Д преди ПТП и към началото на маневрата, е била около 88 км/ч.

Мястото на удара между лекия автомобил Пежо 207 и лекия автомобил БМВ 330Д съгласно обективните находки е в лявата активна лента за движение и на 4,8 м. след мерната линия, както и на ниво от 1,3 м. до 2 м. вляво от разделителната линия на лентите за движение.

Водачът на автомобил БМВ 330Д е предприел престрояване от дясната в лявата лента с цел изпреварване на движещия се пред него неизвестен автомобил. Действията му са технически неправилни. Технически правилно е той да пропусне движещия се направо автомобил Пежо при относително по-високата му скорост на движение, а след това да предприеме изпреварване.

Водачката на автомобила Пежо е нямала техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение. Спрямо момента на началото на маневрата на автомобил БМВ 330Д е налице навлизане в опасната зона за спиране на автомобил Пежо. В момента на предприетата маневра автомобил Пежо е бил на около 81 м. от мястото на удара. Водачката на Пежо не е имала техническата възможност да възприеме опасността по-рано.

Техническата причина, довела до възникването на удара била предприетата технически неправилна маневра изпреварване от водача на автомобила БМВ 330Д без да пропусне движещия се направо и в лявата пътна лента лек автомобил Пежо. Технически правилно е водача на автомобила БМВ 330Д да се съобрази с обстоятелството, че в лявата пътна лента се е намирал автомобил, който се е движил при по-висока скорост на движение, като го пропусне, а след това да предприеме маневра изпреварване на движещия се пред него  неизвестен автомобил.

Видно от изготвената по делото видеотехническа експертиза, вещото лице е дало заключение, че:

Кадрите от записаният на диска видео файл били снети, подредени в хронологичен ред с поредност преди, по време и след ПТП и отпечатани на стр. 9-27, като са увеличени и части от тях за по-добра гледаемост.

Нямало следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Не се откривали пропуснати - изтрити (добавени) кадри тъй като образът вървял плавно с равномерна скорост (сверка от прекъсната линия между платната, парапетите отстрани и насрещните автомобили), нямало следи и от прекъсване при аудиото.

Не се установявало прекъсване на тайм-кода, показан от софтуерния плеър. Записаните кадри за секунда били 29 и отговаряли на техническата спецификация - стр.2-5. Първия запис бил от 15 часа 9 минути и една секунда на дата 02/09/2018 съгласно изписания времевикод на екрана, а последният от 15 часа и десет минути и 12 секунди, според същия времеви код. Втория файл (компресирания) бил с дата на енкодиране : UТС 2019-05-15 20:41:44. В първия нямало такива записани мета данни. (Извън мета данните датите на създаване или датите на промяна на самите файлове при Windows били незначими, тъй като се променяли при презаписването на самите файлове и не отразявали началната дата при която е създаден самия видеофайл.)

Пълните мета данни - характеристиките на записаното изображение са посочени на стр. 2-5, като най-важни били резолюцията на кадъра 1440-1088 пиксела и около 29 кадъра в секунда. (Поради компресиране на видеофайла при запис с цел да се намали размерът му качеството на кадър заснет - изваден от този видеофайл не отговарял на качеството на снимка заснета със същата резолюцията на кадъра 1440-1088 пиксела.)

Пълното словесно описание какво се установявало в полезрението на камерата по време на записа на ПТП е на стр. 6-7 в изследователската част.

Номерата на двата автомобила не се разпознавали, по време на записа нито автомобил едно, нито автомобил две (условно обозначени от мен - на стр.6) били на позиция от която може да се разчете номера. Силуета, големината и формата на автомобилите, както и др. признаци като форма и разположение на задните светлини отговаряли на това, че автомобил едно е Реоgеоt 207, а автомобил две - ВМW 330Д. Частично се разпознавали номерата само на два автомобила от аварийната лента, преминаващи на по-близко и подходящо до камерата разстояние след катастрофата (описани на стр.7).

Към експертизата вещото лице Г. е приложил диск със записани на него освен настоящата експертиза, снетите и използвани от него за експертизата кадри и от двата видеофайла по около 2000 на файл. Тези от компресирания видеофайл са по-малко на брой - 1883 тъй като имало разлика в кадрите за секунда 28.983 FРS срещу 29.014 FPS на големия файл. Същите били предоставени на вещо лице У. за автотехническата експертиза.

Служители на ОД на МВР - Сливен получили сигнал за ПТП, и го посетили.  Установили, че жалбоподателя управлявал с изтекъл срок на валидност на АУАН № 908062/30.07.2018 г. на РУ  - Карнобат.     

За извършеното деяние на жалбоподателя бил съставен АУАН № Д723450/02.09.2018 г., с който било квалифицирано като нарушение по чл.25 ал.2 и чл.157 ал.8 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е направил възражение, като посочил: „Влизам от лява пътна лента след 4-6 сек. ме удрят”

          На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП 18-0804-002631 от 30.10.2018 г.

          Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № Д723450/02.09.2018 г. и НП 18-0804-002631 от 30.10.2018 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Ж.П.З. и свидетелите С.А.К., Й.К.Д. защото те са единни, последователни и се допълват, както помежду си така и с останалите гласни и писмени доказателства и док. средства.  

          Даде вяра на заключенията на вещите лица Х.У. и Ю.Г. в чиято компетентстност и добросъвестност не се съмнява.

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е частично основателна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

НП е обосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа обстановка се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл. 42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с. з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В административно-наказателното производство не е допуснато незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния закон.  Административно наказващия орган след като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е направил извода, че соченото административно нарушение, неговото авторство, както и вината на нарушителя са доказани. По делото по безспорен начин е установено и доказано, че жалбоподателя не е изпълнил нещо правно дължимо -Чл. 25. (2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Последствията от това му неправомерно поведение е настъпилото ПТП, при което са допуснати материални щети по двата  автомобила,  като по Пежото тя е т. нар. тотал щета. При тази щета автомобила не подлежи на възстановяване, т.к. резервните части биха били по скъпи от новозакупен автомобил от този вид и състояние. По късно жалбопод. К. е продала катастрофиралото МПС на вторични суровини.       Относно второто нарушение по чл.157 ал.8 от ЗДвП, нормата е следвата- Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. В случая не е доказано жалбопод. дали е управлявал с АУАН или с НП, т.к. както е описано в АН преписка не става ясно с кой точно документ е управлявал, ето защо в тази му част НП следва да се отмени.

 Анотирана съдебна практика          Относно твърдението в жалбата, че НП било издадено при нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че липсвало описание на нарушението съда следва да посочи, че това съждение е невярно. Така както е описано деянието в АУАН и НП е видно, че не само е възникнала опасност за движението, но е настъпил и резултат изразяващ се в ПТП с големи материални щети. В случая буди недоумение защо въобще производството се движи по реда на АН производство а не по реда на НПК, т.к. в случая представлява квалифициращия случай „Значителни имуществени щети“ по смисъла на чл.343 ал.1 б.а от НК, но това се споменава само за прецизност.  

          Относно наведените твърдения в писмените бележки на адв. С., че актосъставителя не бил свидетел, и че другия участник в ПТП също не бил свидетел, т.к. бил заинтересован от изхода на делото съда намира, че те са неоснователни, всички посочени по горе свидетели са лица, които са възприели факти и обстоятелства от настъпилото събитие и дават правдиви показания за тях. Свид. К. е другия участник в ПТП и е свидетел очевидец на станалото. Тя не е претендирала или заявявала никакви вреди от противорправното поведение на жалбопод. Другия очевидец свид. Д. също не е заинтересован от изхода на делото. Той лично е видял ПТП, спрял е и е оказал помощ на другите участници. Заявил е на свид. К., че има направен запис от монтирания в автомобила му видеорегистратор и и е изпратил записа. По късно той предаде записа и на съда. т.к. това е важно доказателство, спорно дали пряко или косвено, съда го прие. На този запис се вижда движението, мястото на процесните автомобили преди, по време на и след катастрофата. Защитника на жалбопод. се противопостави на приемането му, защото било неотносимо, даже поиска отвод на съда, т.к. бил демонстрирал заинтересованост от изхода на делото, нещо, което не е вярно. В случая съда е заинтересован единствено от разкриване на обективната истина по делото, поради, което се наложи и бе назначена посочената по горе експертиза, която по недвусмислен начин установи и доказа виновността на жалбопод. за допуснатото ПТП.

          Не е вярно, и че не било посочено мястото на ПТП, в АУАН е посочено АМ А1 км.250 посока Бургас, същото е посочено и в протокол за ПТП. На жалбопод. е връчена цялата АН преписка и няма как да не му е ясно къде е местонарушението.

          Съда не смята за нужно да се спира на всички твърдения наведени в писмените бележки, т.к. по нагоре бе обяснено защо счита, че нарушението по чл.179 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя.

      Предвид изложеното съдът прие, че при установяване на това административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила. Наказанието е във фиксиран размер и е в състояние да изпълни специалните си цели.  

          В ЗАНН липсват разпоредби относно възлагане на разноски за свидетели и вещи лица, а в нормата на чл.84 от ЗАНН е посочено, че за неуредените в този закон положения се прилагат правилата на НПК, в т.ч. и за разноски за свидетели и вещи лица. В НПК в чл.189 ал.4 е посочено, че когато подс. е оправдан по някои обвинения съда го осъжда да заплати разноските само по тези по които е признат за виновен.

Предвид посоченото съда следва да осъди жалбопод. Щ. да заплати направените по делото разноски за експертиза, които са в размер на 913.20лв., както и разноски за свидетели- за К. те са 77.80 а за Д. са 65.70 или общо1056.77лв.   

          Мотивиран от посоченото, съдът  

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

          ОТМЕНЯ НП 18-0804-002631 от 30.10.2018 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на С.С.Щ.  с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** офис 3, адв. Я.С., с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. на оссн. чл. 185 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.   

          ПОТВЪРЖДАВА НП в частта в която на С.С.Щ.   му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал. 2, вр. чл. 179 ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСЪЖДА С.С.Щ. да заплати направените по делото разноски в размер 1056.77лв./ хиляда петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ по сметката на СлРС .

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: