№ 443
гр. ***, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104766 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от С. Р. С. от гр.***
против „**** Ищецът твър
ди, че на 31.08.2017г. сключил договор за заем с ответника за сумата
от 450 лева, като следвало да върне сумата в размер на 465,21 лева за срок от
30 дни след сключване на договора. Твърди, че уговорения лихвен процент е
3,38 %, а ГПР в размер на 49,85 %. Твърди, че при сключване на договора
страните уговорили, че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от
***, с който сключил договор за гаранция, по силата на който се задължил да
заплати възнаграждение в размер на 133,29 лева. Ищецът твърди, че
02.09.2017г. погасил изцяло задължението си по договора в общ размер на
599 лева. Твърди, че описаните договори са нищожни на основание чл.22
ЗПК, тъй като противоречат на императивни правни норми. Твърди, че
договорът е такъв от разстояние, тъй като за сключването му са използвани
средства за комуникация от разстояние. Твърди, че *** не са предоставили на
ищеца изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно
съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както
и за условията, при които ищецът може да се откаже от тях. Твърди, че
всички разменени между потребителя и доставчика електронни съобщения не
отговарят на императивни изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като не са подписани с
квалифициран електронен подпис. Поради това и не е налице валидно
съгласие от страна на потребителя. Твърди, че договорът не е изготвен в
1
изискуемия от закона шрифт и размер. Твърди, че е нищожен и тъй като не е
посочен ГПР и общата дължима от потребителя сума. Не са посочени
основните данни, с които се изчислява ГПР. Навежда доводи, че липсва ясно
изписана методика за формиране на ГПР, които компоненти са включени в
него и как се формира ГПР, което противоречи на изискванията на чл.19 ал.1
вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.3 и 4 ЗПК. Твърди, че в договора е посочен само
фиксиран лихвен процент по заема 3,38 %, но не е ясно как се изчислява ГПР
с тази стойност. Ищецът твърди, че грешно е посочен ГПР като същият е
397,33 %. Сочи, че сключването на договор за поръчителство с *** има за
цел да начислява допълнителни разходи по кредита и излиза от функцията да
обезпечи заема. Поради това и сключеният договор за поръчителство е в
противоречие със закона, тъй като неправомерно на потребителя е вменено
задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице.
Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като води до
неравновесие в правата на страните. Твърди, че в нарушение на разпоредбите
на чл.19 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, ответникът следва да включи
възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, тъй като същата
представлява печалба на кредитора. Общата дължима сума по договора за
поръчителство в размер на 133,29 лева е част от общо дължимата сума по
кредита. Ищецът твърди, че е заплатил тази сума на ответника, но ответникът
не я е прехвърлил впоследствие на *** като част от дължимите суми по
кредита. Твърди, че съгласно чл.19 ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по висок
от пет пъти размера на законна лихва по просрочени задължения в левове,
което заедно с разходите по кредита не може да надхвърлят 50% от взетата
сума. Поради това, тъй като надвишават тази сума, клаузите са нищожни,
като ответникът незаконосъобразно не е включил таксата за поръчител в ГПР.
Ищецът твърди, че неизпълнението на задължението за правилно посочване
на ГПР злепоставя целта на Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че договорът е
нищожен, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Нищожен е и тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Твърди, че посочените такси са предвидими общи
разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. Твърди, че поради това размерът им трябва да се
включи в общия размер на ГПР. Поради това е налице неправилно
изчислявани и посочване на ГПР, което на самостоятелно основание прави
договора недействителен. От това следва, че трябва целия договор да се
обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК. На отделно основание
твърди, че посочения размер на ГПР води до неправилно посочване на общата
дължима сума. Съгласно договора тя е в размер на 465,21 лева, а реално
ищецът е заплатил 599 лева, което нарушава задължителното съдържание на
договора в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Отделно от това договорът е нищожен поради
2
размера на определената възнаградителна лихва, която е в противоречие с
добрите нрави. Нищожен е и поради това, че няма погасителен план към
договора и е посочено единствено общата сума по кредита в размер на 465,21
лева. Нищожен е и поради обстоятелството, че в същия не е посочено правото
на отказ на потребителя от договора и срока на отказ, в който може да го
упражни. В случай, че съдът приеме, че договора е валиден, навежда доводи,
че е унищожаем на основание чл.29 ал.1 ЗЗД поради измама или евентуално
поради грешка. В съзнанието на ищеца са били наведени неверни представи
относно съществените елементи от неговото съдържание. Ответникът го е
въвел в заблуждение относно действителния размер на отпуснатия заем,
общата сдума, която следва да върне, ГПР. Ако е била запознат с
действителното съдържание, той нямало да го сключи. Договорът е
унищожаем и поради обстоятелството, че е сключен при крайна нужда. Бил
принуден, тъй като нямал пари да плати консуваотивни разходи на
семейството си и това е формирало вътрешната му воля да го сключи.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради нарушение на закона поради
нарушение на добрите нрави, поради неравноправни клаузи на основание
чл.146 ЗЗП. Дружеството му е отпуснало сумата от 450 лева, ищецът е върнал
599 лева. Тъй като когато договорът е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи. Поради това
счита, че следва да върне само сумата от 450 лева, а останалата сума от 149
лева до общия размер на върната сума 599 лева е платена недължима сума.
Моли съда да осъди ответника да му, заплати сумата от 149 лева, недължимо
платена, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника, с
който са представени писмени доказателства и е направено искане по реда на
чл.190 от ГПК, както и искане за назначаване на съдебно- техническа
експертиза, която да даде заключение за размера на шрифта, използван в
договора за кредит.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди се, че ответникът е ненадлежна страна по спора,
тъй като процесният договор за гаранция е сключен между ищеца и ***, което
дружество е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция,
лицензирана в ***, която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178
в нарочния регистър на ***. Твърди, че твърденията в исковата молба за
нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП се явяват
бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се
3
доводи, че ответникът е изправна страна по спора и спазва изискванията на
закона, както и, че сключените договори за заем са изготвени изцяло в
съответствие с императивните норми на закона. Твърди се, че начислената
лихва и евентуално такси са изцяло съобразени с действащата нормативна
уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Излага се, че
прилаганите от ответника ОУ по договорите за кредит са предмет на
предварително одобрение от *** и за всяка промяна *** бива своевременно
уведомявана. Сочи се, че вземанията на *** произтичат единствено и само от
валидни договорни основания - сключени договори за кредит и дължими по
тях парични суми - главници, лихви и т.н. Твърди се, че процедурата по
сключването на процесния договор за кредит е била изпълнена в съответствие
с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ответникът твърди,
че ищецът е кандидатствал за потребителски кредит в размер на 450.00 лева
за срок от 30 дни през интернет страницата на *** на 31.08.2017г. в 19,18 ч.,
като след извършване на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя,
същият е одобрен за кредит в размер на 450 лева. Твърди, че при
кандидатстването си ищецът е посочил телефонен номер и имейл. При
кандидатстването ищецът е избрал да се възползва от допълнителна услуга -
гаранция, предоставяна от ***, като при избор на *** за поръчител, системата
незабавно и автоматично показва сумата, дължима за предоставената услуга,
която потребителят ще трябва да заплати на ***. Твърди се, че ищецът не е
пожелал и никога не е кандидатствал за кредит с личен гарант, а сам е избрал
да се възползва от допълнителна услуга, която ответникът не е изисквал.
Ответникът твърди, че след като е бил одобрен ищецът е получил на
електронната си поща Договор, Общи условия и Преддоговорна информация,
след което същият е изпратил СМС от телефонния си номер, с което е дал
своето съгласие да сключи Договора за кредит при предложените условия.
Ответникът твърди, че съгласно чл.13, ал.4 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, правната сила на
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това
е уговорено между страните, а такава уговорка е налице в чл.8 от процесния
договор. Оспорва твърдението на ищеца, че не е бил посочен общият размер
на кредита, както и че липсва посочване на начина, по който ще бъде
изплатена сумата и в какъв срок, не отговаря на действителността. Сочи, че в
чл.3 от Договора за кредит ясно е посочено, че общата сума, която следва да
бъде върната от ищеца е в размер на 465,21 лв, като главницата е била в
размер на 450 лв., а лихвата е била в размер на 15,21 лв. Твърди, че заявеният
кредит се нарежда веднага след получаване на потвърждение от заявителя за
сключения договор, т.е. с изпращането на нарочен СМС в този смисъл.
Ищецът е разполагал с тази информация още преди да подпише Договора за
кредит. Оспорва и твърдението за ненадлежното формиране на ГПР по
Договора за кредит и правомерното невключване на таксата за предоставяне
на гаранция (поръчителство) в ГПР по Договора за кредит. Ответникът
твърди, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от
4
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на СЕФ
за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
Приложение № 2 от ЗПК. Твърди, че такъв СЕФ е бил предоставен на
електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е
запознал. Предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по
ясен и разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. Твърди, че за ищеца
е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която е следвало
да върне. Твърди се, че ГПР от 49.85 % е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК, тъй
като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от
***Банк услуга за гаранция, от своя страна, не е включена в размера на ГПР,
тъй като не е задължителна за сключването на Договора за кредит. Оспорва
становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от
сключване на договор за гаранция и, че същото е вменено като задължение на
потребителя, тъй като същия може избере какво обезпечение да предостави -
поръчител, който сам той е избрал или ***Банк - дружество партньор на ***.
Счита се и, че невключването на възнаграждението за *** за предоставяните
от него услуги на гаранция към ГПР по Договора за кредит, сключен с ***, не
представлява и заблуждаваща търговска практика. За неоснователно приема
твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с *** има за
цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Ответникът сочи, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява
следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на
потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск, който *** носи от
възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. Оспорва твърденията
на ищеца, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 15,21 лв.
противоречи на добрите нрави. Навежда доводи, че размерът на
възнаградителната лихва се показва още на етап кандидатстване чрез
електронната заявка, чрез СЕФ и се включва в Договора за кредит, който се
одобрява изрично от потребителя, като в същата не се включва
възнаграждението за услугите за предоставяне на гаранция от ***. Излага, че
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
информацията за размера, броя и конкретната дата, на която плащането е
дължимо са посочени изрично в Договора за кредит, както и в
преддоговорната информация (част 2, т. 4, 5 и 6) по ясен и напълно разбираем
начин, поради което и възраженията на ищеца в тази насока приема за
неоснователни. Твърди, че ищецът е бил запознат с правото на отказ от
сключения договор за потребителски кредит и че същият е уреден в чл.12 от
ОУ. Ответникът твърди, че ищецът се е възползвал от правото на отказ по 4
от кредитите, по които е бил одобрен. Твърди, че предявения евентуален иск
за унищожаването на Договора за кредит, както и Договора за гаранция
5
поради измама, грешка или крайна необходимост е неоснователен. Относно
унищожаването на тези договори прави възражение за давност. Излага, че
дори разгледан по същество, този иск също е неоснователен, тъй като ищецът
не е навел доказателства и факти, доказващи твърдението му. Претендира
присъждането на разноски.
В проведеното по делото заседание ищецът не се явява и не изпраща
представител.
С оглед събраните доказателства, съдът приема следното:
Видно е от представения по делото Договор за кредит
№539500/31.08.2017г., страните са сключили договор от разстояние по
силата, на който ответникът е предоставил потребителски кредит на ищеца в
размер на 450 лева, със срок на издължаване 30 дни и при 49,85 % ГПР. В т.5
от договора, страните са договорили, че заемът се обезпечава с
поръчителство предоставено от *** в полза на дружеството. Представени
като доказателства по делото са преддоговорната информация към договора
за кредит, ОУ към договора за кредит и Тарифата към ОУ. Установява се от
приетото по делото заключение, че на 02.09.2017, преди датата на падежа,
ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 599,00 лева. Видно е от
заключението на съдебно-икономическата експертиза от 16.12.2021г., прието
по делото, че договорът за паричен заем сключен между *** *** и С.Р.
Сименов се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** банк *** като
гарант, по силата на който гарантът се е задължил в полза на кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на кредотопулачетял, като се е
задължил солидарно с него. В заключението е посочено, че сумата за
допълнително избраната услуга към *** е в размер на 133,29 лева и се дължи
на лицето, предоставящо услугата по посочена от него сметка. Видно от
Общите условия, в чл.16.2 б.“а“ от ОУ, кредиторът има право да нареди
сумата към лицето, комуто е дължиа в случай, че бъде изплатена на
кредитора. От заключението се установява, че след като ищецът е внесъл
сумата на „***“ *** сумата от 133,29 лева, същата била преведан от страна на
„***“ на *** на 02.09.2017г. От заключението на вещото лице по съдебно
икономическата експретиза се установява, че общата сума, която е платил
ищецът на ответника по процесния договор за кредит е в размер на 599,00
лева, в това число и таксата за гаранция в размер на 133,90 лева; че
изплатената сума от ищеца към ответника покрива: главница в размер на 450
лева; лихва в размер на 15,21 лева; по договор за гаранция с *** банк – 133,90
лева. От заключението се установява, че в посочения ГПР не е включена
сумата от 133,90, тъй като не е била задължителна. В заключението на вещото
лице се сочи, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит 450 лева,
общо изплатената от ищеца сума по кредита, в това число главница, лихва и
възнаграждение за гаранция, използвайки установената формула в
Приложение към чл.19 ал.2 ЗПК, както и сумата от 133,90 лева по договора
за гаранция и договорната лихва от 41,12 %, би се установил ГПР
многократно над пет пъти законната лихва. Сочи се в заключението, че
6
посоченият ГПР 49,85 % не включва сумата по договора за гаранция в размер
на 133,90 лева.
Видно от приложените Общи условия, кандидат заемателят може да
предложи едно от следните обезпечения : обезпечение предоставено от гарант
във формата на договор за поръчителство или обезпечение предоставено въз
основа на договор за поръчителство от поръчител, предложен от кандидат
заемателя и одобрено от дружеството физическо лице, застраховка,
покриваща рисковете от неплащане на заема и одобрена от дружеството.
По делото по искане на страните е назначена допълнителна съдебно-
техническа експретиза, заключението по която е изготвено като е използван
магнитен носител с договорната информация, представен от ответника. При
прегледа на съдържанието, вещото лице е установило, че са налични три
файла записани в PDF формат. С помощта на специализирана програма за
преглед и редакция на файлове, вещото лице е установило, че за файлът,
съдържащ процесния договор като основане шрифт е използван Cambria с
размер 12. По отношение на посоченото, че Open Sans е с размер на шрифта
8,04, съдът приема, че това обстоятелство е правноирелевантно, тъй като тази
част, която вещото лице е показало нагледно, не е част от договора, а
представлява допълнителна лента с инструменти и няма отношение към
съдържанието на договора.
При така изложеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна :
Ищецът претендира връщане на суми, дадени при начална липса на
основание, а именно по нищожен договор. По делото се установи, че на
31.08.2017г., между страните бил сключен договор за заем от разстояние, по
силата на който ищецът е получил от ответника в заем сумата от 450 лв.,
който е следвало да се върне в срок от 30 дни. Видно е, че лихвеният процент
е 3.38 %, а е посочен и ГПР 49.85 %. Уговорено е в договора, че заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на дружеството.
Основната част от възраженията на процесуалния представител на ищеца
касае действителността на сключения между страните договор, който
нарушава редица разпоредби на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е
породил своите правни последици. Съдът споделя доводите на ищеца по
следните съображения :
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК изисква договорът за кредит да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към
закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран- изрично е уговорен
само годишен лихвен процент 49.85%. Установява се, че при този ГПР,
дължимата сума е в размер на 599 лева. Съобразно заключението на вещото
7
лице, посочения ГПР не съответства на действителния. Съгласно
разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК понятието „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че
понятието „обща сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за застраховка се
включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения максимален
размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на
възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и
клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Поради това и на основание чл.23
ЗПК за ответника е възникнало задължението да плати по договора само
действително получената сума в размер на 450 лв., като същият не дължи
договорна лихва и гаранция по договора.
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като се присъди и законната лихва
По отношение разноските по делото : При този изход на делото на
ищеца следва да се присъдят в цялост разноските, които е направил съгласно
списъка - л.117 от делото. Същите възлизат на сумата 250лв. - държавна такса
и разноски за експертиза.
8
На *** който е осъществил безплатна правна помощ на ищеца,
дължимото адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба
№1/2004 се изчислява на 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „*** ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, офис №20, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р.
С., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. *** ап., със съдебен адрес: гр. *** ***
сумата от 149,00 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит от 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.07.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК „***
***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** №20, ДА
ЗАПЛАТИ на *** ЕГН **********, адрес: ****, ап.9, като процесуален
представител на С. Р. С., сумата от 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК „*** ***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, офис №20 ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С.,
ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. *** направените по делото разноски в общ
размер 250лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ***ски районен
съд пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9