Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261081 19.08.2021г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
шестнадесети граждански състав
На седми юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретар Недялка
Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията Петрова
гражданско дело
№ 6570 по описа на Бургаски районен съд
за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.С.С., ЕГН ********** ***
за приемане за установено в отношенията между страните, че имот с идентификатор
***в м. Узун Орман, вид територия - земеделска, категория девета, пасище с площ
от 1286 кв.м. по КК и КР на гр. Бургас,
при съседи: ПИ с 07079.17.565, ПИ с 07079.17.79, ПИ с 07079.17.589, е
собственост на ищеца и неправилно е отразен като имот на ответника.
Ищецът твърди, че през 1957г., ТКЗС - с. Рудник е изградило водностопанска
система по смисъла на Закона за водите, съставена от язовира Яланджака и
деривадирнен канал. През 1996г. правоимащите по смисъла на параграф 29 от
ЗИДЗСПЗЗ по реда на Наредбата за търговете провели търг на основание чл. 48,
ал. 8-10 от ППЗСПЗЗ, който бил спечелен от ищеца. Съставен бил Протокол от
търга и сключен договор, като била издадена фактура за извършеното плащане. Към
договора бил приложен и оценителен Протокол за продадените имоти, който
съдържал и размера на прилежащата земя.
Сочи се, че с акт № 890/02.05.1997г. за ЧДС е актуван терен от 153 910
кв.м, отреден за Язовир „Яланджака“, находящ се в с. Рудник, стопански двор,
като в акта е посочено, че същият е бивша собственост на ТКЗС - с. Рудник. Тази
площ е определена съгласно чл. 45, ал.3 от ППЗСПЗЗ като нормативно установена
площ на прилежащ терен на съоръженията. С договор от 22.12.1997г., сключен с
Областен управител на Област Бургас, ищецът придобил собствеността на парцела с
площ от 153 910 кв.м. Същият бил вписан своевременно в СВ, поради което има
своето оповестително действие спрямо трети лица. Предмет на договора е парцел в
землището на с. Рудник с площ от 153 910 кв.м. в местността „Яланджата“,
отреден за язовир, при граници: север - мера, юг - язовирна стена, изток -
мера, запад - мера. Към договора били приложени - АДС, протокол за определяне
цената на терена, документ за заплащане на сградата от 11.10.1996г., заверена
скица по чл. 45, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Счита, че от заверената скица към документа,
която е с нанесени координати на имота става ясно, че язовирът е продаден и с
прилежащи терени към него, включая и сградата за обслужване на същия, бетонната
площадка към нея, както и теренът под сградата.
При изготвяне на КК и КР на гр. Бургас в частта за землище Рудник, одобрени
със Заповед № РД-18-965/22.12.2017г. на Изпълнителният директор на АГКК,
собственият на ищеца недвижим имот, закупен с горната процедура неправилно е
отразен под № ***като пасище, мера, в местност Узун Орман, вид собственост -
общинска частна, вид територия - земеделска, категория 9, пасище с площ от 1286
кв.м. Не са нанесени съществуващата сграда – собственост на ищеца, както и
бетоновата площадка, нито е отразено правото му на собственост върху земята,
сградата и съоръженията, представляващи неразделна част от закупената
водостопанска система - язовир Яланджака - деривационен канал, като за канала
ищецът е в процедура по закупуването на земята, която още не е приключила. За
същата е използвана сгрешена кадастрална основа - КВС на землище на с. Рудник,
в която имота е отразен като имот 014015, остатъчен общински фонд, вид
територия - земеделска, категория 9, НТП – пасище, мера, която вярност се
оспорва. Твърди се, че имотът винаги е бил собственост на бившето ТКЗС - с.
Рудник и е бил част от водостопанската система на изградения язовир. След
разпада на ТКЗС, същият е станал част от стопански двор и тъй като върху него е
извършено мероприятие, непозволяващо реституирането на имота като земеделски,
същият е изгубил земеделският си характер. Моли се за уважаване на исковете.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва като неоснователни
предявените искове. Сочи се, че поземлен имот с идентификатор ***по
Кадастралната карта на гр. Бургас с площ 1,286 дка съответства на поземлен имот
№ 014015 по Картата на възстановената собственост на землище кв. Рудник, гр.
Бургас. Последният е част от бивш имот № 014012, целият с площ 44,330 дка, с
начин на трайно ползване пасище, мера, възстановен в собственост на Община
Бургас по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ, съгласно плана за земеразделяне на землище
с. Рудник (обн. ДВ, бр.4 от 1994г.), с Решение №И- 489/26.04.1994г. на
Поземлена комисия - Бургас. Цитираното решение е получено от Община Бургас на
14.09.1994г. и е влязло в законна сила. Със Заповед № РД-09-20/15.05.2000г. на
Областен управител с административен център гр. Бургас, поземлен имот № 014012
е предоставен на Поземлена комисия - Бургас за извършване на обезщетения на
граждани със земеделска земя от Общинския поземлен фонд. С плана за
обезщетяване, имотът е разделен на дванадесет новообразувани имота, като за
единадесет от тях са издадени решения на Поземлена комисия - Бургас за
обезщетяване на бивши собственици. Върху новообразуван ПИ №014015 по Картата на
възстановената собственост на землище с. Рудник, с площ 1,286 дка не е
извършено обезщетяване на физическо или юридическо лице и същият е останал в
собственост на Община Бургас. За ПИ №014015 е съставен акт № 4426/01.12.2006г.
за частна общинска собственост. С измененията на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, обн. ДВ.
бр.13 от 9.02.2007г., характер на публична общинска собственост е придаден на
всички общински земи, които са пасища или мери. Съгласно цитираната разпоредба
собствеността на общините върху пасищата и мерите е публична и може да се
обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на
мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост/, а съгласно чл.
7, ал.2 от ЗОС имотите и вещите - публична общинска собственост не могат да
бъдат предмет на разпореждане, освен в случаите определени със закон. От
изложената фактическа обстановка се установява, че възстановяването на правото
на собственост на Община Бургас върху поземлен имот №014015, който е произлязъл
от ПИ № 014012 по КВС на землище с. Рудник, целият с площ 44,330 дка, с начин
на трайно ползване пасище, мера по реда на ЗСПЗЗ е извършено с акт на специализирания
административен орган по поземлената собственост - поземлената комисия, сега
общинската служба по земеделие. Правото на собственост е възстановено на Община
Бургас след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган от
момента, в който земята е индивидуализирана с решението по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ, при условията на влязъл в сила план за земеразделяне. Решение
№И-489/26.04.1994г. на Поземлена комисия - Бургас е породило правните
последици, към които е насочено - възстановяването на правото на собственост
върху земеделска земя, представляваща поземлен имот № 014012 по КВС на землище
с. Рудник, целият с площ 44,330 дка, с начин на трайно ползване - пасище, мера.
Във връзка с изложеното, че процесният имот е общинска собственост, ответникът
сочи, че такова е становището и на ищеца в молба с вх. № 94-А-69/09.02.2006г.,
получена в Община Бургас, с която е поискано закупуване на имот общински имот
№014015 по КВС на землище с. Рудник. С писмо рег. № 94-А-69/10.08.2007г. на
Директор Дирекция Управление на общинската собственост при Община Бургас,
заявителят е уведомен, че искането не може да бъде удовлетворено, поради
наличие на предпоставките на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.7, ал.2 от ЗОС. Със
заявление вх. № 94-А-69/08.04.2009г. от А.С. отново е отправено искане до
Община Бургас за предприемане на действия за коректно признаване и отразяване
на собствеността му върху общински имот №014015 по Картата на възстановената
собственост на землището на с. Рудник. С писмо рег. № 94-А- 69/1/20.05.2009г.
на Директор Дирекция „Управление на общинската собственост“ при Община Бургас,
заявителят е уведомен, че е отправено искане до Общинска служба по земеделие -
Бургас, за изразяване на становище относно промяна начина на трайно ползване на
имота. С писмо рег. № 94-А-69/2/05.06.2009г. на Началник Общинска служба по
земеделие - Бургас е изразено становище, че застрояването в имота е незаконно и
няма основание за промяна на начина на трайно ползване. Заявителят е уведомен с
писмо peг. № 94-А-69/2/11.06.2009 година.
Видно от представения с исковата молба договор от 11.10.1996г. за
собственост върху недвижим имот, придобит на търг по чл. 48, ал.8-10 от
ППЗСПЗЗ, купувачът А.С. е придобил: Язовир с наименование „Ялънджака“ в
местността „Орта герен“ в землището на с. Рудник, Бургаска област и
Деривационен канал към язовир „Ялънджака“ в местността „Орта герен“ в землището
на с. Рудник, Бургаска област на стойност за двата имота сумата в размер на
152000 лева, без в документа да са посочени площите на закупените имоти и без
да е посочено в него наличие на сграда, нейното местонахождение, характеристика
и стойност. От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от
22.12.1997г., се установява, че купувачът С. е придобил следния недвижим имот:
парцел в землището на с. Рудник, община Бургас, с площ от 153910 кв.м. в
местността „Яланджата“, отреден за язовир, при граници: север - мера, юг -
язовирна стена, изток - мера и запад - мера. С исковата молба е представена
скица с отразена в нея единствено заетата площ от 153910 кв.м. На скицата е
отразена паянтова сграда, без да е отразена бетонна площадка към нея.
Паянтовата сграда не е обект на продажбата, видно от представените документи от
ищеца, както и не е отразена в скица на поземлен имот № 07079.17.564. В този
смисъл неоснователни са твърденията в исковата молба, за собственост на сграда
и бетонна площадка към нея и че върху процесният имот е извършено мероприятие -
застрояване преди влизането на ЗСПЗЗ със сграда и бетонова площадка. С исковата
молба не са представени доказателства за законно изградена постройка и бетонова
площадка. Неоснователно в исковата молба се твърди, че е налице грешка в
кадастралната основа /Картата на възстановената собственост/, послужила при
изготвяне на Кадастралната карта и Кадастралните регистри. Съгласно чл.17, ал.8
от ЗСПЗЗ и чл.26 от ППЗСПЗЗ влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващите или възстановими стари реални граници на земеделски
земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите или на упълномощено от него
длъжностно лице. Заповедта за преработване се обнародва в „Държавен вестник“ и
се обявява от общинската служба по земеделие в кметството на съответното
населено място. Такава грешка в случая не е била налице, тъй като след
първоначално изработения и приет план за земеразделяне, който е бил обнародван
в „Държавен вестник“ ДВ, бр.4 от 1994г., нито в последващите изменения
„Държавен вестник“, бр. 66/2001г., бр. № 73/2003г., бр.25/1999г. е имало
извършени промени в описания имот. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,
процесният имот е представлявал земеделска земя с начин на трайно ползване
„пасище, мера“, с каквото предназначение е бил отразен и в плана за
земеразделяне, а впоследствие и в Кадастралната карта. С тези мотиви моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Правното основание на предявения установителен иск е чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон,
съдът прие следното от фактическа и правна
страна:
Представен е по делото договор от 11.10.1996г. за собственост върху недвижим
имот, с който ищецът е придобил от Земеделска кооперация „Обнова“ – заличена, с.
Рудник, обл. Бургас на търг по чл. 48, ал. 8-10 от ППЗСПЗЗ, язовир „Ялънджака“ и
деривационен канал към него в местността „Орта герен“ в землището на с. Рудник,
обл. Бургас за сумата в размер на 152000 лева за двата имота. В приложенията
към договора са посочени тръжен протокол от 27.09.1996 г., фактура № 629 от
11.10.1996 г., скица /кадастрален план/ на продаваемите имоти и оценителен
протокол за продадените имоти, който съдържа и размера на прилежащата земя.
Последният не е представен по делото. Представен е и тръжен протокол от
27.09.1996 г., с който ищецът е обявен
за купувач на деривационен канал, Рудник за сумата от 10 000 лв. По делото
не се представя тръжния протокол за язовира. От представената фактура № 629 от
11.10.1996 г. се установява, че същата е издадена на ищеца за продажбата с протокол
за проведен търг от 27.09.1996 г. за обекти язовир Яланджака, м. Орта герен за
сумата от 142 000 лева и деривационен канал, Рудник за 10 000 лева. В
приложената скица /кадастрален план/ от 09.09.1994 г. е отразена заета площ от
153 910 кв.м., както и 45 броя координатни точки.
Представен е и договор за покупко-продажба на недвижим имот от
22.12.1997г., сключен с областния управител на Бургаска област, с който ищецът е
придобил на основание чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост във
връзка с чл. 27, ал. 6 то ЗСПЗЗ следния недвижим имот: парцел в землището на с.
Рудник, община Бургас, с площ от 153910 кв.м. в местността „Яланджата“, отреден
за язовир, при граници: север - мера, юг - язовирна стена, изток - мера и запад
- мера.
По делото са разпитани свидетелите Х.и Х., които установяват, че навремето
е имало постройка с бетонова площадка на брега на язовира, от която са хранели
рибите. От показанията на свидетеля Х.се установява, че старата постройка на
ТКЗС-то вече не съществува. Не може да каже от кога ищецът стопаснисва язовира,
нито от кога е новата постройка. Ищецът Г.. не е посещавал мястото от 2005
година насам, но има спомени от времето на социализма. И двамата се познават с
ищеца като рибари, но не са влизали в къщата.
За изясняване на спора от фактическа страна са назначени и изслушани две
съдебно-технически експертизи. И двете експертизи дават заключение, че
посочените в скицата – извадка от кадастралния план координатни точки са
неверни и процесният язовир в действителност не се намира на мястото, заключено
между тези координати. Вещото лице М. отчита приплъзване по двете оси Х и У от
около 300 м. Съдът не кредитира заключението в останалата му част, тъй като, за
да определи действителното местоположение на язовира, вещото лице е взело за
отправна точка процесната сграда при презумирана грешка в заснемането на
сградата по КВС като паянтова, с оглед на което е направен извод, че това е
една и съща сграда. При положение, че именно това е един от главните спорни
въпроси по делото, в разрез с правилата на формалната и житейска логика е да се
вземе за отправна точка именно спорната сграда при положение, че вещото лице е
отчело разминаване в координатите и по двете оси с близо 300 м.
Съдът кредитира и възприема заключението на повторната експертиза, и счита
същата за подробна, обективна и обоснована. Вещото лице Г. констатира, че координатите,
изписани върху скицата от 1994г. не отговарят на тогава действащата координатна
система 1970г. и така заснетият обект не може да се съвмести с координатите на
КВС или КК. Единственият метод, според вещото лице, е да се припаснат трайни
обекти, които да са заснети както в скицата от 1994г., така и в КВС и КК.
Контурът на язовира (водното огледало) е променлив през годините и различен при
всяко заснемане. Единственият траен и постоянен обект е дигата на язовира и по
този обект експертът е припаснал скицата от 1994г. с кадастралната карта. Съдът
намира този извод на вещото лице за логически и житейски обоснован, поради
което именно и кредитира повторното заключение, изготвено от вещото лице Г..
При така изгответната комбинирана скица вещото лице е нанесла паянтовата
стопанска сграда, заснета на скицата от 1994 г. и заснетата от вещото лице
масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 31 кв.м. и бетонова площадка, като
последните попадат именно в процесния имот с идентификатор 07079.17.564. Вещото
лице установява и че в досието по изкупуването на язовира няма строителни книжа
или платежен документ за извършена продажба на сградата. Заключава, че двете
сгради не съвпадат, различни са по площ, местоположение и конструкция. В
съдебно заседание пояснява, че в момента по скицата старата паянтовата сграда
би трябвало да попада в язовира.
Вещото лице констатира още, че в кадастралната карта язовирът е заснет с
идентификатор 07079.17.589, с по-широки граници, отколкото е бил заснет по
скицата от 1994г. и обхваща площ от 167 505 кв.м., от които ищецът е закупил
153 910 кв.м. Тази площ обаче не включва дигата, която е неразделна част от
съоръжението „язовир“. Останалата неизкупена част от язовира е съставена от
следните площи: 13595 кв.м. водно огледало и части от дигата, които попадат в
имоти: 07079.17.79 – 800 кв.м., 07079.17.2173 – 1 170 кв.м., 07079.17.310
– 57 кв.м. и 07079.17.424 – 979 кв.м. Експертизата не установява части от
язовира и прилежащите му площи да попадат в процесния имот с идентификатор 07079.17.564.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи:
Предмет на иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР винаги е установяване правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в КК, защото в нормата на чл.2,
ал.5 от ЗКИР е въведена оборима презумпция за истинност на данните в КК и КР до
опровергаването им. В настоящия случай не се установява от представените по
делото писмени доказателства наред с язовир Яланджака и деривационния канал,
ищецът да е придобил и твърдяната паянтова постройка с бетонна площадка към
нея. В договора с прекратената кооперация, тръжния протокол и фактурата не са
описани нито паянтова постройка или каквото и да било друга сграда, нито
бетонна площадка, които ищецът претендира да е придобил заедно с язовира. От представения
тръжен протокол от 27.09.1996 г. се установява единствено, че ищецът е обявен
за купувач на деривационен канал, Рудник. По делото не се представи тръжен
протокол за язовира. От представената фактура № 629 от 11.10.1996г. се
установява, че същата е издадена на ищеца за продажбата с протокол за проведен
търг от 27.09.1996г. за обекти язовир Яланджака, м. Орта герен за сумата от
142 000 лева и деривационен канал, Рудник за 10 000 лева. В
приложената скица /кадастрален план от 09.09.1994г. е отразена заета площ от
153 910 кв.м., както и 45 броя координатни точки, като за последните
експертите са единодушни, че са неверни.
Установява се от представените по делото доказателства, а и не е спорно
между страните, че язовирът е бил собственост на бившето ТКЗС. Правилата
относно разпределянето на имоти собственост на трудовокооперативните земеделски
стопанства са уредени в чл. 48 и сл. от ППЗСПЗЗ, като са разписани подробни процедури
за оценката на сградите и продажбата им на търг. Оценка за претендираната
сградата липсва, а сградата не фигурира и в тръжния протокол и другите
документи. В договора не е посочено наличие на сграда, нейното местонахождение,
характеристика и стойност. В представената с исковата молба скица действително
е отразена паянтова сграда, но не е посочена площта ѝ, нито бетонна
площадка към нея. Скицата не е основание за придобиване на право на
собственост. Такова в случая може да бъде единствено придобиването на сградата
на търг. Предвид това, съдът приема, че паянтовата сграда не е била обект на
продажбата. Същевременно от заключението на повторната експертиза безспорно се
установи, че двете сгради не съвпадат, различни са по площ, местоположение и
конструкция. От показанията на свидетеля Х.се установява и че старата постройка
на ТКЗС-то не съществува. Повторната експертиза не установи части от язовира и
прилежащите му площи да попадат в процесния имот с идентификатор 07079.17.564.
Предвид гореизложеното предявеният
иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 573 лева, от
които 473 лева депозит за експертиза и 100 лева юрисонсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.С., ЕГН **********
***, иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР – за установяване по отношение на Община Бургас,
с ЕИК *********, представлявана от кмета Д.Н., че имот с идентификатор ***в м.
Узун Орман, вид територия - земеделска, категория девета, пасище с площ от 1286
кв.м. по КК и КР на гр. Бургас, при
съседи: ПИ с 07079.17.565, ПИ с 07079.17.79, ПИ с 07079.17.589, е собственост
на ищеца и неправилно е отразен като имот на ответника.
ОСЪЖДА А.С.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на Община Бургас, с ЕИК *********, представлявана
от кмета Д.Н., деловодни разноски в размер на 573 лева /петстотин седемдесет и
три лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ